Якуб Адол Мар
Савската царица (63)

Бунтът на робите

По крайбрежието на Ецион Гавер кортежът напредваше като нова сила, която се надигаше, за да възроди старото Соломоново царство.

Шумът се бе засилил и изпълваше вече целия дворец. През изкъртените врати нахлуваха пияни роби с брадва в ръка и като дяволи се втурваха по стаите. Опиянени от ненавистта си и от грабежа, те рушаха, чупеха, късаха, мърсяха мебелите, килимите и ценните предмети. Дошли бяха на гъсти, тъмни орди пред главната врата на двореца. Набързо бяха избили десетте стражи, които, защитавайки отчаяно входа, бяха загинали благородно със „Сава, Сава“ на уста, викът на верните към Савската царица.

От призива на разбунтуваните диваци останалите порти на двореца се бяха отворили мистериозно, благодарение на вътрешни съучастници. Бунтовниците имаха късмет при тази отдавна подготвяна експедиция. С тайна заповед царската гвардия бе отдалечена на няколко часа път от Аксум за нощни маневри. Частите на гарнизона лагеруваха прекалено далеч от града, за да чуят обсадата на двореца. Връзките с града бяха прекъснати. Заговорниците смятаха, че царицата е напълно изолирана, и Садок, водачът им, се втурна да я търси из царските покои.

Садок беше син на Амрам, онзи брат на Ангебо, когото царицата някога беше изгонила от страната заради неподчинение и който беше умрял от треска в изгнание. Бунтовникът изпитваше жестока, упорита омраза към Перлата. Той искаше да си отмъсти и едновременно с това да си осигури права над короната на Симиена и Сава. Затова разчиташе чрез бунта на робите да убие царицата и сина й и да сложи на подлата си животинска глава бляскавата савска корона. Садок се бе погрижил да подкупи началника на охраната на двореца.

— Ще те направя управител на провинция — обещал му бе той, — но трябва да ми се подчиняваш сляпо.

Беше разкрил плана си пред изменника:

— Не бива да забравяш, капитане, че царицата се оказа недостойна за короната, която законно се пада на принц от сой. Освен това тя наруши клетвата си и с неподчинението си спрямо законите на Йехова ще навлече гнева на Всевишния върху Симиена и Сава.

Капитанът се бе опитал да защити царицата, уважението му към която бе примесено с обожание, но Садок му припомни грубо, че му е началник по йерархия.

— Твоят живот ми принадлежи, капитане, и неподчинението на заповедите ми, ще ти струва изселването ти с цел смърт.

Успял да изтръгне от ужасения офицер клетва за подчинение, след това Садок бе подкупил началника на робите. Задачата му бе улеснена от алчността на слугата, замаян от обещания за плячка и освобождаване.

— Вие не познавате царицата — убеждаваше робите Садок — Тя е жестока към нещастните, безмилостна към хората. Сега имате възможност да се освободите, да станете богати и да си отмъстите за омразната тирания.

Робите го посрещнаха с одобрителни възгласи и се люшнаха като вълна към сърцето на Симиена. Побеснелите нападатели най-усилено разграбиха двореца, стаил толкова спомени от детството и юношеството на Македа.

* * *

Царицата се бе качила отново в молитвената зала. Нападателите бяха преминали вече през нея с брадвите и кирките си. Перлата се прокрадна край стените, качи се по стълбите, които водеха на терасата и залази като влечуго по земята. Бавно достигна до плоския покрив на оборите, които обграждаха главния двор на двореца. В момента, в който, обвита в черната си като заобикалящата я нощ пелерина, тя стигна до тази наблюдателница, разбра черните намерения на Садок. Той се появи в двора сред наредените с факли стотина негови хора. Държеше в ръцете си тяло на дете. Без да иска Македа изтръпна: това беше тялото на двойника на Менелик. Нещастното дете с разбита глава лежеше като парцал в убийствените прегръдки на Садок.

— Стражи, народе! — крещеше той в опит да театралничи. — Превратът на освободителите на Симиена и Сава е увенчан с успех и слава! Страните ни са освободени от тиранията на клетвопрестъпната царица, враг на мъжете и на божиите закони. Ето тялото на принц Менелик, плод на престъпната й любов с иудейския цар.

Роби и войници посрещнаха изявлението му с овации.

— Страната ни — продължи Садок, надувайки гърло — е днес без владетел. Като син на Амрам, брата на пророка Ангебо, аз съм законният наследник на короната и се обявявам за цар на Симиена и Сава.

Нови овации приветстваха успеха на заговора. Всички присъстващи приближиха до новия цар и за миг сивото и подло блато на куртизаните го обгради. Един от тях донесе корона. С коленопреклонения му я поднесе и той си я постави на главата сам. Но в мига, в който златото блесна на челото му, Садок се заклати и се строполи, улучен в сърцето от стрела.

Вик на ужас се изтръгна от гърдите на привържениците му, които останали без господар моментално се оказаха толкова объркани, колкото и техните съучастници, робите. Още по-стъписани останаха, когато с фантастичен скок Царицата се озовава от ниския покрив на оборите направо в двора. Появи се сред тях като дух. Дръзко свали дегизировката си и извика силно:

— Този човек излъга, аз съм царицата!

И незабавно отмятането на най-низките човешки души извърши своето. Привържениците на Садок се разпалиха, други се хвърлиха в нозете на царицата, молейки за прошка. Останалите верни ней стражи, но действали само по заповед на капитана, дотърчаха да се поставят на нейно разположение.

— Утре виновниците ще бъдат съдени — каза царицата. — А сега нека отнесат с почит тялото на нещастното дете.

Тя изпрати заповед до гарнизона да окупира двореца. Няколко часа по-късно царската гвардия се прибра от нощните маневри. Началниците с изненада узнаха, че принц Садок ги бе отстранил, за да може да убие царицата и да узурпира престола.

Вече успокоена от присъствието на армията. Перлата заповяда да се постави охрана пред нейните покои и изчезна. Премина през молитвената зала и опустошената си спалня, където потресена намери телата на двете си джуджета и на верния си исполин, убити на място. Най-предпазливо се върна отново през тайната стълба и подземната галерия, на края на която я очакваха парализирани от страх Хайзар и Менелик.

— Бунтът е потушен — съобщи тя на Хайзар, — но аз не се чувствам в безопасност в Симиена. Искам да отдалеча оттук това дете, над главата на което се струпва омразата на всички завистници на короната ми. Хайзар, ти ще го заведеш след три дни при баща му.

Царският съд потуши сурово бунта. Тялото на принц Садок, качено на позорния стълб на площада пред двореца, остана да виси вмирисано, разкъсвано от гарваните и изложено на народното презрение. Водачите на бунта бяха обесени веднага след произнасянето на присъдата. Неверните войници пък начаса бяха изгонени да умрат на черния остров в езерото Тана. На разбунтувалите се роби отрязаха главите. Завръщането на царицата, започнало с апотеоз, приключваше с кървава баня.

Но Македа беше тъжна. Идеите на Соломон бяха навлезли дълбоко в ума й. Тя управляваше вече либерално. Смекчила бе нравите си. Мъка й причиняваше решението да умъртви стотици мъже на това царство, в което се бе родила и което бе първото стъпало по пътя на славата й.

След като обясни как и защо престолонаследникът не бе станал жертва на принц Садок, тя представи Менелик на дворяните, равините и военните. Той се появи пред множеството, което го акламира с искрена радост като престолонаследник на Симиена и Сава, безспорен наследник на пророка Ангебо и на неговата дъщеря, Перлата.

* * *

Смела и бърза, както винаги радикална в решенията си, Македа реши да изпрати Менелик на баща му. Подробностите на пътуването тя уговори с Хайзар. Според замисъла й ковчежникът щеше да замине с момчето, а царицата да ги изпрати до Мутова, където да изчака савската армия. Хайзар обаче й обясни, че разбунтуваният принц Иеровоам, васал на Соломон, е открил в младия фараон Шешонк един силен враг на Миролюбивия. Египтянинът доставяше оръжие и злато за подклаждане на бунтове в провинцията Синай. Бунтовници вече бяха завзели Ецион Гавер и армията на златния цар, неопитна и безсилна, не беше успяла да превземе обратно пристанището. Хайзар отказваше да поеме отговорността за едно така опасно за живота на принца пътуване.

Не можеше ли Македа да дебаркира в разбунтувания град с достатъчно силна армия и да помогне на войските на царя да победят неприятелите? — попита тя довереника си. Хайзар й отвърна, че едно военно сътрудничество от такъв мащаб би се интерпретирало зле от личните врагове на царя в двора и в Храма. Можеха да обвинят царицата в завоевателни цели. По-добре щеше да бъде да не се намесва във вътрешните работи на Иудея.

— И все пак, не мога да изпратя детето си да пътува през разбунтувана страна! Тогава ще ви придружа до Ецион Гавер и ще слезете на брега само ако бунтът е потушен от Соломоновите войски.

Хайзар прие това компромисно предложение. Перлата организира експедицията още в ранни зори. Същия ден в синагогата тя накара всички висши сановници и офицери на Симиена да се закълнат във вярност към престолонаследника. Назначи принц Дарда за военен управител на Аксум и тръгна за Сава. Там благородници, равини и военни също се заклеха тържествено във вярност към престолонаследника, когото тя представи, след като им съобщи за убийството на неговия кат.

Ескортирана от флота си, Македа вдигна най-тържествено котва за Ецион Гавер. Когато се появи с флотата си близо до пристанището, бунтовниците, атакувани от Соломоновата армия и уплашени от перспективата за намеса от страна на савците, чийто брой и храброст бяха опасни, се предадоха безусловно на командващия иудейската армия. Македа остана на борда на кораба си, но поиска от командващия Соломоновата армия сигурен ескорт за сина си.

На следващия ден принц Менелик се раздели с майка си. Тя го видя да се отдалечава и сърцето й се късаше. Неумолимата съдба я бе отделила от двете й любими същества и я караше дълбоко да страда. Принц Менелик замина, придружен от двеста конници, двеста смели пехотинци и блестяща свита от дворяни и прислужници. Общо ескортът му се състоеше от близо хиляда души. По крайбрежието на Ецион Гавер кортежът се разгъваше като нова сила, която се надигаше, за да възроди старото Соломоново царство.