Якуб Адол Мар
Савската царица (46)

Любовта в галилейската нощ

Очите ти, Соломоне, са като книга, словата ти — прозрачни като египетско стъкло, а сърцето ти е дъхаво като санталово дърво.

През целия следващ ден Македа остана в дълбоко вцепенение. Изживяваше чувството на новото си съществувание. Разтреперена като дете пред неизвестното, тя отмени цялата си програма и се затвори с Мерари и двама книжници, за да изпрати многобройни вести в Сава.

В лагера й вече се носеше вестта, бърза като светлината, че царицата се бе освободила от клетвата си по волята и милостта на израилския Бог. Вълнението беше голямо. Какво щеше да направи тя? Щеше ли да остане в Иерусалим или да се завърне в Сава? Щеше ли да даде на народа си цар? Всички, от най-скромния войн до най-високопоставения служител, си даваха сметка, че обявеното от Съвета събитие щеше да има дълбоки последици. Поради това придружаващите царицата бяха обхванати от нервност.

Следобед пратеник на цар Соломон покани Македа да излезе надвечер да се порадва на свежестта на ароматния бриз на обширната тераса на покрива на палата, построена, украсена и подредена с цветя по заповед на Соломон. В спокойната обсипана със златни звезди вечер, пред гледката на потъмнелите и смълчани палестински планини, царицата прие поканата. Тя имаше нужда от тази свежест, а почувства и необходимост от думите на Властелина, които да я полюлеят и приспят страховете й.

Савската царица се запъти към палата на Соломон. Тя изкачи цветните стъпала, които водеха към терасата, сякаш вървеше нагоре към съдбата си. Когато стига най-горе, обгърната от въздуха на горите и планините, вдъхна дълбоко, сякаш поглъщаше едно обещание за нов живот.

Царят на Иудея я очакваше. Лицето му грееше от надежда. Облякъл бе най-богатите си дрехи, като за тържествен случай. Единственият му прислужник очакваше заповедите му, а от всеки зелен или цветен храст на терасата се долавяха музикални въздишки, които се смесваха с вятъра.

— Ето те най-после, звезда моя… — посрещна я Соломон и пое парещите й ръце, за да я заведе в пурпурната шатра, отворена към светлините на Иерусалим.

В шатрата алгата беше мека и дълбока, а музиката още по-нежна. Небето се отразяваше върху лицата на Савската царица и цар Соломон с трагичната светлина на последните слънчеви лъчи, които се разпръсваха феерично. И двамата чувстваха сърцата си големи като небето. Македа предпазливо се бе обкръжила с джуджетата — прислужнички, а верният й като куче великан я следеше постоянно с поглед. Соломон отпрати всички тези очи и уши. Желанието му бе да остане сам с царицата на тази ухайна тераса, която сякаш плаваше във въздуха заедно с цветята, осветени от високите лампи.

— О, Македа, тази нощ е топла като целувка.

— Като целувка, точно това е опасното за една жена, омаяна от музиката на словата ти.

— Не се страхувай и освободи тялото си от това кожено наметало.

— Това са самурени кожи от Такаци. Аз сама съм ги убила, когато бях безгрижна царица, влюбена в силата и движението. А сега твоите песни, твоята музика и поезията ти убиха у мен страстта към пространства и завоевания. Ето резултатът от този престой, в който против желанието ми волята ми се топи. Войните вече почти не ме интересуват, а новините за победи, предавани ми с гордост от моите офицери, ме оставят безразлична.

— Ето как от царица на справедливостта и красотата се превърна в царица на изкуството и добротата. Да бъде благословен Йехова, ако с мъдростта си и любовта си към хармонията, Соломон, е допринесъл за това ти вдъхновение.

После двамата пиха сладко вино от златни чаши и хрускаха сладкиши, леки като заобикалящата ги носталгична музика на арфа.

— Трябва да знаеш, царю, че тази вечер съм дошла при теб, за да ти благодаря, че свика Свещения съвет, където думите на старейшините бяха като сноп силна светлина…

— Не ми благодари, царице, а препрочети римуваните слова, които преди осемдесет дни дадох да изпишат на египетския папирус за тебе. Като ги прочетеш, ще откриеш отново тогавашното ми обещание.

— Препрочетох на глас посланието ти, златни царю, като най-хубавата песен, която ушите ми са слушали досега.

Монархът с осемстотинте жени изглеждаше пред Македа като стеснително дете. Направи знак с покритата си с пръстени ръка и взе арфата. От устните му се отрони най-новата му песен, вдъхновена от спокойната нощ, величествения декор на галилейските планини и гори, от красотата на звездите, и цялата възпяваше любовта. Македа бе притворила очи в опиянение. Пръстите й се бяха вкопчили в ръба на дивана, твърди като струни. Соломон й заговори:

— Ти ми заяви, царице, че желанието на баща ти било да обедини евреите в една империя. Затова си дошла в Иерусалим. Бъди благословена, защото правиш това, което трябва да правиш, и Йехова те е вдъхновил. Но за да се съберат заедно всички евреи, трябва да се обединят и империите ни. Мислила ли си за това, Македа? Само така делото ти ще е пълно, завършено, окончателно. А вчера в Съвета аз ти казах: Не с меч, Македа, никога с меч, а с любов! Господ е свършил добре своето дело. Поставил е девица на пътя ми на човек, въплътен от него, негов слуга, пазител на Ковчега на Завета и Печата. Той пося в сърцето ми любовта към теб, като най-красиво цвете, с най-много цветове, най-ароматно, най-рядко. Всичко се подрежда по божията воля и ти трябва да видиш непременно тайнствената подредба и хармонията на неговите желания… Не ми отговаряш? Знаеш ли, че те моля да станеш моя съпруга и да ми дадеш хубав син, който да стане цар на нашите споени от любовта и кръвта империи?

— Знаех всичко, което щеше да ми кажеш, о, Соломоне, защото отдавна съм отгатнала твоята страст. Очите ти са като книга, словата ти са прозрачни като египетско стъкло, сърцето ти е дъхаво като санталово дърво. Всичко около мен ми подсказваше какво щеше да ми кажеш. И все пак аз не мога да ти дам отговор тази вечер.

— Не си ли сама, о, Перло, господарка на съдбата си и на милионите хора, които се прекланят пред волята ти?

— Да, Соломоне, така е, решението ми зависи само от собствената ми воля. И все пак, тази сутрин съобщих в моята столица чрез сигнали присъдата на твоя Съвет. Очаквам реакцията на моите народи. Дай ми няколко нощи за размисъл. Предчувствайки какви дълбоки промени в живота ми ще донесе изоставянето на клетвата, моите съветници и армиите ми са в тревога. Представят си вече законите ми отменени, мъжете, получили обратно недостойните си привилегии, и същевременно жените в Симиена и Сава, изпаднали ведно с царицата в робство на мъжете и любовта.

— В такъв случай ще искам отговора ти след три дни, Пречиста перло. Но колко невярна представа имаш за любовта поради продължителната ти девственост, от която чувствата ти към мъжете са деформирани!

Македа все още упорстваше върху развалините на осемнадесетте години упорита защита на своята догма.

— Аз ти казах, че не понасям робството, царю. Като стана твоя съпруга няма ли да ти стана слугиня, инструмент на твоето егоистично удоволствие?

— Каква мъка ми причиняваш, о, Перло… Ти изкривяваш благородната човешка мисъл на Йехова: неговата воля е човеците да се множат помежду си, за да осигурят живота на земята. Той ни е дарил любовта, за да предизвиква съчетанието на половете, и я е разкрасил, както е придал колорит на цветята. Бракът следователно е божия институция, а не е измислен от човеците.

— Ако е вярно това, което казваш, Йехова е дал на Адам само една жена. Защо тогава ти имаш повече?

— О, о — каза Соломон гледайки в светлината на лампата златистата си брада в една от златните плочки, които висяха на колана му. — Виждам, че тази мисъл се е загнездила в теб… А вчера в Съвета Натан ти даде много мъдри обяснения за правото на мъжа да се жени за няколко жени, между които една, главната, избира следващите. Ще добавя към думите на този мъдрец, че Бог е създал жените, безбройни като цветята. Това изглежда като природно явление, но не е. В него е божията воля. И най-малката прашинка, която се движи, следва реда на невидимото. Всичко се координира, комбинира се и се наслагва в битието, както на земята, така и на небето. Аз не добавям нещо ново към доказаните ти знания за безграничната сила на нашия Бог. Създавайки повече жени от мъжете, Бог е пожелал всеки мъж да има повече жени.

— А ти имал ли си много жени?

— Погледни този прекрасен розов храст, Македа. Аз съм очарован от него. Цветовете му са стотина и радват възхитения ми поглед и обоняние. Тъй както розовият храст краси природата, така и избраните от мен жени красяха живота ми, преди да срещна теб.

— Значи ще кацаш от цвят на цвят, а от мен ще изискваш най-фанатична вярност?

— Погледни пак тази роза — отговори Властелинът. Тя може да цъфти само на този храст: точно така и моята съпруга, в обятията на друг, може да обича само мен.

Македа показа бурно несъгласие.

— Детето от моята кръв няма да се оформи в моя корем, а в твоя. Ако детето не е от мен, а от някой друг, Бог ще те накаже за цял живот и ще те гори всеки път, когато целуна по челото този син, който няма да е от моята плът. Ето затова жената трябва да бъде вярна.

— Върховенството на мъжа следователно е желано от Бога? Каква жестока несправедливост!

— Не виждаш ли Македа, че това лъжевърховенство е само награда, обещана от Йехова на мъжете, които страдат, мъчат се и се убиват, за да издържат семейството. Какво е илюзорното върховенство на мъжа в сравнение с това на жената, която има грация, чар и прелъстителност. Жената е господстващата!

— Ти за всичко имаш отговор — каза Македа, изморена и победена.

И двамата замълчаха. Мъдрият цар щеше да изчака отговора й, щом тя искаше така. Но той се боеше все пак исканият от нея срок да не би да е само претекст, за да бъде той изместен. Хайзар му бе разказал за асирийския войн на име Асадарон, който с дързост и магия бе завоювал в сърцето на Савската царица място, което може би все още заемаше.

Беше вече късна нощ, светлините на града бяха угаснали. Музиката бе спряла. Македа пожела да се прибере в своя палат. Качи се на колесницата си и Соломон я гледа как се отдалечава, бяла сянка, неуловима като облак.

Пречистата перла се изплъзваше от пръстите му, убягваше му като мъгла. Соломон се прибра в Павилиона на небесните хармонии, където в страстни часове пресъздаваше поривите и тъгите на сърцето си в песни, изписани върху тайни папируси.

А Македа намери убежище в залата си за молитви. Сне дрехите и накитите си и облече черна роба. Спомни си напътствията на мага Белоша как да накара своето астрално тяло да проговори. Втренчи поглед в една червена светлинка в нощта, коленичи в дълго съзерцание, след което опря чело петдесет пъти о мраморния под. С прилива на кръв в главата, мисълта й се избистри.

Легна си по гръб. Успокоеното й сърце биеше кротко. Съсредоточила се върху себе си, тя постепенно подреди мислите си, и те й се откроиха съвсем ясно. Целият й живот се изниза пред очите й, от детството до този ден, в който трябваше да вземе окончателното си решение, и тя помоли Йехова да й даде сили.