Якуб Адол Мар
Савската царица (27)

Бродирачите на перли

Влюбените се криеха, той — бог на любовта, тя — богиня на желанието. Но все още той не я притежаваше…

Бродирането на мъниста е асирийски занаят, непознат в Симиена. По тази причина Асадарон е убеден, че царицата ще се заинтересува от него. Набунасар го е научил как да ниже разноцветните мъниста и да съчетава преливащи се комбинации, които се извезват на туниките. Наметки, роби, ленти за коса, колани, извезани с мъниста галят както погледа, така и ръката.

Асадарон и Набунасар влизат тайно в Аксум, наемат си един сук, тоест дюкянче, в търговски квартал. Тъй добре са се дегизирали, че собствените им майки не биха могли да ги познаят. Косите им са дълги до раменете, лицата — обръснати и умело гримирани, а облеклото им е като на занаятчии.

Асадарон се труди в работилницата, а Набунасар обхожда богатите аксумци, за да им продава везаните платове, пъстри и лъскави като бръмбарови крила. Само за няколко дни из целия град започва да се говори за техния талант. На състезанията с колесници жените с такива искрящи везани дрехи са гледани със завист. Двамата съучастници вече не успяват да изпълняват всички поръчки. Не един благородник настоява да му направят сложни бродерии, а една принцеса иска цяла дреха с пурпурни мъниста, която да я обвива като кървав поток.

Скоро Македа заповядва да й доведат тези чудесни майстори на изкуството. Когато го въвеждат при нея, сърцето на Асадарон бие като камбана. Докато Набунасар обяснява на царицата рядкото изкуство, Асадарон наблюдава отслабналото лице на любимата с ненаситна и егоистична радост от мъката, която я смазва, защото тази мъка е плод на тяхната любов.

Станала е деспотично капризна и около нея цари атмосфера на терор. Заповядала е бродирачите да дойдат, за да разсеят скуката на дългите дни, но няма търпение да изслушва дългите и неясни обяснения на Набунасар.

— Обяснявай по-добре изкуството си или ще заповядам да те обесят — му крясва тя.

— Разрешете тогава да отстъпя мястото си на моя другар. Наричат го Асадариб…

— Веднага да се приближи!

Така нареченият Асадариб се представя и Македа, без да разбира защо, се разтреперва от походката на този мъж. Разглежда го, но не го познава.

— О, могъща царице — започва той с толкова преправен глас, колкото и самото му лице, — слагам цялото си знание в краката ви и ще разкрия пред вас всичките му тайни далеч от любопитните уши. В моята страна бродирачите на перли си предават от поколение на поколение тайната на това изкуство. Аз желая да ви я предам, но само на вас самата.

Любопитната Македа се съгласява и повежда в молитвената зала скромния бродирач, който не буди съмнения у никого. А той се държи на почетно разстояние от нея. Изважда от торбата си плат, на който с перли е избродирано нейното име. Миг след това обръща бързо плата от обратната страна, а там е извезано името — Асадарон. Възмутена от тази дързост, царицата е готова да накаже безочливия чужденец, но изведнъж името на онзи, който спохожда безсънните й нощи, зазвучава в ушите й. Бродирачът стои пред нея невъзмутим. Само устните му се движат. След това потърква лицето си, за да стане узнаваем. Изненадата на Македа е толкова голяма, че с ръка на сърцето пада в обятията му и прошепва:

— От днес всеки ден ще имаме урок по бродиране!

С огряно от слънце сърце, опиянен, Асадариб си тръгва.

* * *

Всеки следобед бродирачът Асадариб се явяваше в палата и винаги го приемаха в молитвената зала, която бе в близост с покоите на царицата. Новият царски каприз не правеше никакво впечатление на царедворците. Кой би се усъмнил в този занаятчия с интелигентен вид, чието тънко изкуство радваше благородниците и куртизанките на Аксум? А влюбените най-после бяха на седмото небе. Уловили се за ръце, те прекарваха заедно часове, бъбреха и си разменяха целувки, леки и нежни въздишки.

Забравила всички терзания, Македа се забавляваше от хитростта си. Беше ли изиграла недоверието на Белоша и Ибра?

— Тези проклети магьосници ще ги обеся заради любовта си към теб, защото аз те обичам! — казваше тя и се смееше от удоволствие.

Никой не можеше да влиза в светилището на този бог и тази богиня на любовта. Но тя все още не му се бе отдала. Все още беше Непорочната Перла.

Обсипваха се един друг с безброй целувки, по лицата, по ръцете от горе до долу, по нежните крака на Македа. Тя се боеше от всички тези милувки, които можеха да събудят изкушения, а изкушенията дебнеха и хапеха плътта като бесни кучета, превръщайки любовта в огнен порой. Понякога душата й се изпълваше с копнеж по плътския екстаз видян в Египет, който се явяваше пред очите й като буреносен облак. Заливайки се в смях, влюбените се учеха да бродират с мъниста любовната си мантия. Македа страдаше, че не може да украси с цветя стаята на любимия и да го обсипе с подаръци, но двамата се радваха на най-прекрасното цвете, цветето на любовта.

Това блаженство все пак не можеше да трае вечно, иначе вечното щастие нямаше да е всъщност щастие. В най-светлия ден идва часът, когато бурята охлажда и превръща всичко в сивота. Не след дълго в двореца започнаха да се отнасят с недоверие към Асадариб. Един асирийски роб предупреди принца, че са го разпознали и че ще го убият.

— Аз ще изчакам убийците. Когато наближат ти ще ме предупредиш и аз ще скоча от прозореца.

Робът се свърза с други съучастници, пак асирийци и врагове на Амрам и на всяка друга религия, чужда на Ваал.

Асадарон отиде за последен път при царицата и това бе най-хубавият им следобед. Птиците пееха в небето, то бе безоблачно до момента, когато князът призна на Македа, че са го разкрили и ще се опитат да го убият. Македа искаше да даде страшни заповеди, да го предпази, да нареди да бъдат умъртвени всички, които се готвят да го убият. Но Асадарон бе горд и не искаше тя да спасява живота му.

По едно време по коридорите се чу суматоха. На всяка врата, на всеки ъгъл стърчаха ножове. Планът на Амрам и Белоша бе принцът да бъде намушкан с нож на излизане от царските покои и тайно да бъде пренесен навън, като се съобщи, че е напуснал града.

Още щом асирийският роб го предупреди, принцът си даде сметка, че е свършено с любовта му. Македа плачеше, но предпочиташе все пак любимият й да си замине, вместо да се излага на смъртната опасност. Те се прегърнаха пламенно за последен път.

Асадарон изплете въже от платове, спусна го през прозореца и слезе по него до най-долния етаж, където го чакаха негови хора. Преоблякоха го като прислужник и спокойно го заведоха да се нахрани в помещенията за прислугата. Там го очакваше Набунасар.

Небето бе съвсем помръкнало. Птичките вече не пееха. В мъката си Македа унищожи и двете папагалчета, а Асадарон си отиде нещастен и отчаян. Той никога нямаше да успее да откъсне цветето на Симиена.

Нещастникът се прибра в Таджура. Там управлява жестоко като сатрап.