Якуб Адол Мар
Савската царица (60)

Раждането на Менелик

Осъществи се обединението на еврейските души върху крехките рамене на Менелик, който ще бъде Савският цар!

Каква радост за Македа е да види отново от бреговете на Йемен, очертанията на Сава, грандиозна, укрепена и като спусната от небесата градина. Радостта й беше примесена обаче с тъга поради ужасната самота на една влюбена жена, лишена от съпружеските милувки. Скоро самотата й щеше да се разсее от идването на детето и всичките й мисли се насочваха към тази надежда.

В стремлението си към благословения час, когато щеше да притисне до гърдите си крехката плът, част от плътта на Соломон, и щяха да светнат очичките, които щяха да бъдат отражение на любимия поглед, Македа се посвети с всички сили на управлението на обширните си държави. Престоят й в Иерусалим й бе дал много нови знания и тя искаше народът й да се възползва от тях. Скоро Симиена и Сава се сдобиха със синагоги и правоверни равини, които проповядваха истинската вяра в Йехова. Търговски договори влязоха в сила между савското царство и Иудея. Всеки месец тръгваха кервани от едната или другата столица, за да си разменят богатства. Голямо благоденствие настъпи за двата народа и те с всеки ден ставаха по-охолни и щастливи.

Всеки месец царицата на утрото и златният цар си разменяха нежни писма. Кореспонденцията, състояща се от песни, гатанки и ребуси, или само от пламенни думи, облекчаваше Македа в изпълненото й със страх очакване. Наближаваше часът, в който царската любов щеше да даде своя плод.

Часът настъпи, всички ликуваха и в шумния град, и в лумналия от факли дворец. Съкровеното желание на Перлата се бе сбъднало с един разкъсващ вик, а глашатаите, надули докрай тръбите, успяха начаса да обявят:

— Престолонаследникът се роди! Нарича се Менелик. Щастливата ни царица се чувства добре.

В голямата зала за аудиенции, събраните за представяне на новороденото официални лица — представители на короната, църквата и войската — запяха химн за възхвала на великия и справедлив Бог. Чувайки свещения химн и овациите, Македа почувства, че се пренася в Иерусалим, при царя, който тревожно очакваше вести.

— Тръгна ли вестоносецът — попита тя Хайзар с отслабнал глас.

— Тръгна в момента, когато принц Менелик се роди — потвърди човекът, служил на Еклисиаста, както собственият му баща бе служил на Давид.

Така и беше: савският куриер препускаше вече в нощта към кораба, който бе готов за път. Той носеше до сърцето си едно пликче със златна халка в него. Въпреки слабостта си и заръките на лекарите царицата повика Мерари и му каза:

— За да се отбележи този тържествен миг, ще учредиш награда за поданиците ми. Тя ще отличи онези, които са служили на вярата и на държавата с най-голямо усърдие, талант и ум. Искам заслужилите да носят на гърдите си като символ на тази награда една златна халка за мъжете и сребърна — за жените. Халката ще виси на тънка синя лента, защото синьото е Соломоновият цвят. Така заповядвам. А сега искам да ми бъде представен синът. Силното и чудесно бебе ревеше с цяло гърло. Царицата гордо го притисна до гърдите си и заспа изтощена, докато цялата страна ликуваше.

* * *

След петнадесет дни, пребил конете си от умора и сам без отдих, куриерът пристигна при Соломон.

А царят постоянно наблюдаваше от терасата на Храма ширналия се път към Ецион Гавер. Изчислил бе деня на раждането и от този момент безпокойствието и нетърпението го караха да съжалява, че Македа бе решила да разруши комуникационните кули между двете столици. Преценила бе, че тази прекалено скъпа система за съобщение можеше да даде основание за интриги и предателства и че беше по-добре да няма такава отвъд границите си.

Каква огромна радост обзе златния цар, когато благодарение на наблюдателите си по пътя до Ецион Гавер научи за пристигането на савския куриер! Седнал на престола си, Соломон е вперил взор във вратата на залата като див звяр, който дебне плячката си. Колкото и да желае при тази сцена да се държи величествено, влюбеният съпруг и баща стои над монарха.

Конникът влиза, потънал в пот и прах. Шпорите и ботушите му са опръскани с кръвта на конете, които е шибал. Един знак от ръката на Еклисиаста и той му подава съдбоносното пликче. Соломон го грабва и веднага го отваря. Златото блесна пред очите му.

— Благословен да е Бог! — извика златният цар. — Да свирят тръбачите и да възвестят в цялото царство раждането на сина ми Менелик. Народът да се весели и да се забавлява. Роди се наследникът на савския трон и той е дете на Иудея! Нека Храмът се огласи от хвалебствени химни. Веднага да започнат изкупителните жертвоприношения. Искам савският куриер да бъде посрещнат като чистокръвен принц, защото е донесъл скъпата за сърцето ми вест. И всички да са щастливи, защото аз съм щастлив.

Тъй заповяда великият Соломон и всички повториха: „Осанна! Слава на Бога! Да живее Менелик!“

Дворяните, навлекли бързо парадните си одежди, се стекоха да поздравят и почетат царя. Равините готвеха молитвените церемонии, а жертвоприносителите пристъпваха към заколенията, докато пръстите на Соломон още ровеха в плика, от който бе извадил пръстена. На дъното му Миролюбивият откри фина златна тръбичка, която се отваряше по средата с натискане върху инкрустирания рубин. Вътре в тръбичката намери черно кичурче и миниатюрна бележка с думите: „Синът ти и аз сме добре. Приеми букличка от косите му и любовта на Македа в тази капка кръв, изтръгната от сърцето й“

Малкият кичур фин мъх и капката кръв вдигнаха буря от вълнение в душата на Соломон. Иудейският цар ги обсипа с целувки, а после допря кичурчето до собствените си коси. И щастлив установи в лъскавото огледало, че цветът на косите им бе еднакъв. Без да губи минута. Еклисиастът излезе от двореца и тръгна към Храма, за да падне на колене пред Хекала. Преди да влезе, извика на събралите се придворни:

— Соломон е щастлив. Пейте, викайте, дайте музика, радостни химни! Всички да пият, да ядат, да танцуват и да се веселят. Осъществи се съюзът на еврейските души и той се крепи върху крехките рамене на Менелик, който ще е Савският цар!