Якуб Адол Мар
Савската царица (15)

Коронацията

Тя чувстваше как побира в малката си шепа огромния народ. Обърна се и вдигна ръце, за да го поздрави.

В Аксум се заредиха тържества, които нямаха равни на себе си по великолепие и украса. По своите мащаби коронацията на царицата съответстваше на богатството и самочувствието на нацията. Бяха убити хиляди волове и овни. В продължение на няколко дни народът се тъпчеше с месо и се напиваше с медовина.

Леко наклоненият площад пред двореца бе застлан с пъстри рогозки. Над равната площ се развяваше драперия от многоцветни платове с размери поне двеста до триста лакти, истинско изкуствено небе. Закрепена на гигантски, дебели като дъбове мачти, тя предпазваше от палещите вертикални лъчи то слънцето. В дъното се издигаше най-голямата естрада, която някога бе построявана в Аксум — осемдесет лакътя дълга четиридесет — широка, и два — висока. Покрита бе със скъпи килими, над нея стърчеше пет лакти по-високият царски престол от масивно злато със скъпоценни камъни и емайли. Наоколо бяха издигнати пурпурни тенти, точно срещу равната площадка, където щеше да се състои празничният обяд.

Картината беше грандиозна. Ярките цветове на драперията, полюлявана от лекия вятър, се смесваха с цветовете на земята и дори с преливащото червено на тентите, на чийто фон златният блясък на трона изпъкваше още по-силно.

Какъв паметен ден за историята на Симиена беше този вторник — денят то коронацията! За първи път народът имаше царица и към почти легендарната й хубост, към ореола от клетвата й за непорочност се прибавяше и любопитството към този нов вид кралска власт.

Погледнато отдалеч, в порозовялото утро полето пред двореца приличаше едновременно на голям подвижен палмов лист и на гмеж от черни насекоми. Човешката маса се блъскаше тъй разпалено и радостно, че конниците едва я разцепваха. Натрупани отляво и отдясно хората все пак се отдръпнаха, за да създадат симетрия в този постоянно прииждащ и отстъпващ назад и напред поток. Когато царицата излезе от двореца, заобиколена от свещеници и благородници, тълпата бе толкова пламенна, че армията едва задържа устрема й. Всички искаха да видят как царицата слиза бавно от преддверието, следвана от единадесетте си придворни. Непорочната и нейните придворни, облечени еднакво, представяха дванадесетте племена. Македа, която символизираше племето на Иуда, сама бе изпрела и изтъкала тънката си риза и след като я бе пречистила в свещена вода, я бе облякла мокра, за да изсъхне по тялото й. Върху бялата си копринена дреха, тя бе увила дириб, дълъг и широк осем на три лакти, а кръста си бе препасала с пурпурен пояс.

С подстригани глави — помазването при коронацията можеше да се извърши само направо върху кожата — и без никакви накити, дванадесетте девици се представяха пред народа в напълно смирение, така че Иехова да посочи сред тях царицата. Толкова голям е контрастът между девойките и грандиозната пищност на цветовете наоколо, подсилени от яркото слънце, че множеството ги посрещна с неистов възторг.

Една мозайка от тъмнозелено, блестящосиньо, алено и охра, безброй нюанси на палитрата, на които очите се наслаждаваха до изтощение.

В този момент тълпата видя как се появяват четирите хиляди войни на гвардията, облечени в парадни униформи. Те развяваха копия и щитове, които блестяха на слънцето, сякаш пускаха пламъци в юмруците им. Насочиха се към естрадата, после кратка команда ги разсече на две и те с бързо и неочаквано прецизно движение, оформиха почетния шпалир и замръзнаха като статуи.

След гвардията крачеха музиканти под гръмките звуци на барабани и тимпани, а над тях се извисяваха острите гласове на флейтите и цитрите, гърмът на чинелите, воят на тромбоните. Народът отмерваше ритъма на този концерт, като тропаше с крака и пляскаше с ръце.

Зад фанфарите тържествено вървяха сто равини с бръснати глави и нови раса, а след тях дванадесет свещенослужители носеха свещената дарохранителница, ескортирани от друга компактна група от сто ортодоксални равини.

По стъпките им крачеха смирено дванадесетте девици с наведени глави. Подир тях идваха дванадесетте представители на племената, после достопочтените патриарси на всяко едно от тях, след тях блестяха костюмите и оръжието на царедворци и сановници, а накрая левитите и учените: чародейци с вдигнати жезли, книжници, йероглифописци и граматици. Тази група водеше още един оркестър от четиристотин инструмента, чиито звуци се разстилаха ту оглушителни, ту трогателно меланхолични.

Участниците в този кортеж бързо се подредиха на местата, посочени им от церемониалмайсторите. И изведнъж, по знак на главния равин, инструментите замлъкнаха. Тогава се разнесе проточеното пение на трескавите, дълго гладували и молили се равини. Македа и единадесетте й придружителки стояха вече в подножието на престола, с лице към народа в очакване на небесния дар.

Царският глашатай се приближи.

— Поздрав на всички! — разнесе се гласът му в тишината.

— Поздрав на вас, благородни гости! Поздрав на теб, народе на Симиена. Поздрав на всемогъщия Иехова! Ще бъдете свидетели на коронацията на нашата владетелка Македа. Всеки, който е против нейното възшествие на трона, трябва да се обади и да обясни защо!

Глашатаят огледа последователно сановниците, свещениците, учените и масата народ. Мъртва тишина, както нощем в пустинята.

— Установявайки единодушното съгласие на дворянството, армията, равините и на цялото царство, обявявам, че нашата милостива Македа, владетелка на Симиена и на васалните държави, ще се титулува: „Пречиста перла Македа, царица на царете на Симиена, лъвица на племето на Иуда, избраница на Иехова, господарка на деня и нощта, повелителка на движението на звездите и дарителка на плодоносните води по Божия милост.“

— Ли! Ли! Ли! — възкликна в единен глас множеството, като радостна „Осанна“ се понесе едновременно от всички страни.

Измина доста време, докато шумното вълнение стихне и даде възможност на главния равин да пристъпи към свещенодействията си пред дарохранителницата. Само с едно движение на дясната си ръка той накара помощниците си да се раздвижат. Когато дворът се оформи в блестящо каре, а девиците се проснаха на земята, той се обърна към обредната ракла, отвори я трудно и извади „демли“ — свещената книга на вярата. Когато му подадоха стомната със светено масло, всички чела се бяха вече свели.

— Сред тези дванадесет девици от дванадесетте племена на Израилевия народ — обяви главният равин — в своето милосърдие и своята прозорливост Иехова ще направи царица тази, която е от племето на Иуда и дъщеря на великия цар Ангебо, когото небето прие като пророк.

Македа се бе приближила бавно към равина. Коленичила пред него, скръстила ръце пред гърдите си, тя усети как капките светено масло се стичаха по главата й.

— Коронясвам те за царица на царете на Симиена и васалните й държави — обяви великият равин. — Нека Иехова благослови царството ти и ти даде мъдрост!

В тази тържествена минути в очите на Македа блестеше невиждана гордост. Тя чувстваше как побира в малката си длан огромния народ. Обърна се към него и вдигна ръце, за да го поздрави. Жестът й бе продължен от толкова мощен рев, че дивите животни в съседните гори се изплашиха и дни наред ловците обикаляха храсталаците напразно. Оставаше царицата да приеме от младите принцове и от дванадесетте патриарси на племената отличията на царската си власт. А те бяха бисерната корона, зауд, единствена украса отредена за „Пречистата“ царица; червеният копринен шарф, който опасва челото и го предпазва от допира с короната; дългото зелено копринено наметало с пищна бродерия; царската алена пелерина, която доказва, че царицата на народа е и царица на царете; копринените шалвари, също алени, спускащи се до глезените, украсени със златни гривни и емайл; царският пояс обшит с бисери, и изкусно изработените сандали; скиптърът — върховен символ на властта, изваян от абаносово дърво и украсен с перла, голяма колкото лешник; двойният слънчобран от червена коприна, с избродирани по него свещени животни; ветрилото, отлято от злато и завършващо със снопче косми от жирафска опашка; златната чаша на царицата, и накрая, лежаща като небесна сълза върху тъмносиня възглавничка, една огромна перла. Патриархът на племето на Иуда я взе и с дълбоки поклони я връчи на жената — перла.

Царицата я пое с лявата си ръка, закри я с дясната и обяви:

— Дойде моят ред, след като ме обявихте за ваша царица, да ви се закълна, че ще работя за щастието на народа, ще спазвам божиите закони и ще остана девица, защото чистотата, символ на която е тази перла, е благо, посветено на нацията.

Глашатаи повториха клетвата от естрадата, над полет в града и по селата, така че целият народ на Симиена да я чуе. За тази цел бързи като стрела конници тръгнаха по пътищата да предадат царските думи на други като тях, които на свой ред щяха да ги огласят на всеки площад, във всяко селище.

По-нататък равините пристъпиха към връчване на царското оръжие: сабя от фина стомана, непробиваем щит, копие, лък и стрели. Последната церемония приключи с три тържествени обиколки на дарохранителницата от царицата, придружена от благородниците. Едва тогава сред океан от овации Македа изкачи стълбата на трона, който бе толкова високо, че човек трябваше да вдигне очи, за да види тази звезда.

Завесите около златния цокъл се отдръпнаха и откриха най-внушителната картина: царицата, величествено седнала на парадния си трон сред блясъка на позлатата, скъпоценностите и лъскавите като полирано сребро остриета.