Якуб Адол Мар
Савската царица (49)

Сватбата на савската царица и цар Соломон

О, Йехова, единствений и чудотворни Боже, ти каза: „Вървете и се множете“!

В дванадесетия час на деня великият равин Бен Елеазар, облечен в лилава коприна и с блестящата ритуална плоча на гърдите вдигна първосвещеническите си ръце над главите на Македа и Соломон, които гордо заявиха:

— Ние, Македа, дъщеря на пророка Ангебо, царица на царете, царица на Симиена и Сава, царица на моретата и на утрото, лъвица на племето на Иуда, господарка на стихиите, и Соломон, син на пророка Давид, Иудейски цар, Пазител на Ковчега на Завета и на Печата, цар на четирите вятъра и четирите хоризонта, желаем да влезем в брачен съюз. О, Великий равине, освети този съюз в името на Иехова!

След това Великият равин премина към церемонията на бракосъчетанието.

Тя се извърши в Храма, в самата Светая Светих. В дъното се намираше Хекала, а зад тройна завеса в окадения, лютящ полумрак се намираше Светият ковчег на Цион.

Четирима равини отдръпнаха завесите. Пушеците от каденето бяха тъй гъсти и непрогледни, че сред тях се открояваха само мъждукащите светлинки, които разкъсваха синия благовонен облак.

Великият равин неколкократно се поклони доземи пред Светия ковчег, преди да отвори златния сандък, където лежеше Светата книга, скрита от скверни погледи и докосвания. Светата книга бе дълъг папирус, навит от двете страни на кръгла летва от кедрово дърво. Двама свещеници вдигнаха книгата и хващайки от всяка страна летвата, развиваха папируса едновременно и със страхопочитание. Бен Елеазар се престори, че търси дълго божествените заръки относно брака, докато царят водеше царицата под балдахина шупи, опнат на четири абаносови подпори. Щом те се настаниха там, великият равин прочете текста на законите касаещи брака, напявайки го на висок глас, така че бъдещите съпрузи да го чуят добре. После извика годеницата по име, без всякакви титли, защото хората са равни при брачната церемония, и я попита:

— Македа, дъщеря на Ангебо, искаш ли да се омъжиш за Соломон, сина на Давид?

— Да, такова е моето желание. Заявявам това пред Ковчега на Завета, олицетворение на Всемогъщия, който ме чува.

Тогава първият жертвоприносител Натан подаде на царя една проста халка от осветено злато и царят я сложи на пръста на царицата с думите:

— Македа, с тази халка те обявявам за моя съпруга.

Великият равин вдигна високо златна чаша с вино, от която годениците отпиваха последователно, докато Бен Елеазар благославяше съюза им.

— Така ще споделяте цялото си имущество.

Радостта на Македа бе толкова голяма, че едва не припадна. Погледът й не слизаше от съпруга й, величествен в златната си тога. Върху нея бе сложил символичните син хитон и карминена пелерина. Челото му не трепна под тежката корона с неизброими блясъци. Стиснал скиптъра със звездата на върха, той поведе царицата сред падналата на колене тълпа чак до двата пурпурни престола, поставени един до друг. Проехтя „Осанна“ на възхищение, ръце се вдигнаха към небето, после главите се сведоха. Свещеници и сановници се поклониха пред двата престола, мълвейки поздравления, преди да се отдалечат заднешком.

Докато цар Соломон и Савската царица приемаха поздравленията на двора, в града шумният празник беше вече в разгара си. В жертвения двор робите бяха докарали стотици изкупителни животни — козли, овни, овце, телета и биволи — за предстоящите жертвоприношения. По улиците войници в парадно облекло образуваха жив плет. Навсякъде къщите се украсяваха с цветя, килими и завеси. Музиканти свиреха неуморно. В подстъпите към Храма савската кавалерия ревеше от радост, а слоновете — от ужас. Камилите пренасяха в галоп послания от лагера до палата на царицата. Сред целия този възторг младоженците и кортежът, който ги следваше, заобиколиха свещените стени и навлязоха в кръглата галерия, където търговците бяха застлали дюкяните си със скъпи килими. Гвардията на Соломон прокарваше с труд пътя сред струпаното и вълнуващо се множество. Златните тромпети от Тива раздираха с острите си звуци нагорещения въздух.

Отзад вървяха един свещеник, хвърлящ обредните стълбове пясък, и осем млади още неръкоположени равини в черни раса. Двадесет и четири принцеси в бяло раздаваха съвместните савско-иудейски монети с образа на царя и царицата. Жертвоприносителите клатеха кадилници, от които се разнасяше много силната миризма на тамян. Водени от Бен Елеазар, четирима равини в черни раса напяваха безкрайна молитва, а осмина други пееха под носа си псалми. Те крачеха пред главните царски шамбелани, които следяха за спазването на протокола, и след тях парадът приключва със савските войници, които приключваха шествието.

Когато завърши обиколката на голямото каре от колонади, съпрузите се насочиха с бавни и отмерени стъпки към тронната зала, където преди седмици Соломон беше приел Македа. Вестоносците обявиха влизането им на бляскавото множество от благородници, подредени по ранг. Престолът на перлата беше поставен вдясно от този на владетеля, покрит с червен брокат на златни цветя. Златният цар вдигна звездния си скиптър и главният му шамбелан се приближи. Тромпетите въдвориха тишина и множеството постепенно стихна. Шамбеланът удари с жезъла си седем пъти върху първото стъпало на подиума на трона и след това прочете следните думи:

— Слушайте, всички ние: свещеници на великия народ и на храмовете, благородници и офицери от царствата Симиена, Сава и Иудея, слушайте! Вашите владетели ви припомнят следното: когато по Божията заповед Мойсей спаси евреите от робство, част от еврейския народ, останала в Египет, бе осъдена на смърт от фараона. Но Иехова спаси още веднъж своя народ, този път от удавяне в Червено море, като извърши чудото с пясъчните стълбове.

— Изгонени от египетските орди, нашите прадеди се запътили към Симиена, настанили се там, пуснали корен, но след три века неблагодарност изпаднали в идолопоклонство. Но Иехова е велик и милостта му е безкрайна. Той обича целия си народ. За да отдалечи евреите от чудовищното идолопоклонство, в което били изпаднали, той давал своето просветление на Ангебо и Ангебо станал пророк. Разрушил идола и възстановил вярата в Бога. Тогава станал цар на Симиена, защото бил проникнат с божественост.

Ангебо имал дъщеря на име Мамете. За да може да наследи трона му, аксумските равини решили, че тя трябвало да остане девица. Тя дала клетва за девственост и от деня на клетвата я нарекли Македа, което означава „Пречистата“, а символ й станала Перлата. Така пожелал Иехова, за да се яви Македа пред Соломон с ореола на божествената си девственост.

„Йехова пожела Македа да дойде в Храма, за да се помоли. Йехова пожела Македа да обедини по този начин евреите от Симиена, Сава, Иудея в една обща духовна империя. Йехова пожела Македа да се откаже от клетвата си за девственост. Йехова пожела съюза, който днес той скрепи. Благословен да бъде Йехова!“

— Благословен да бъде Йехова! — повториха присъстващите в хор.

— Ето какво заявяват в своята мъдрост и воля нашите славни владетели — продължи четецът. — Достатъчно е израилските народи да имат едно сърце, една мисъл. Този брак няма да обедини политически или административно нашите империи. Владетелите смятат, че техните системи на управление трябва да останат такива, каквито са. За своя най-голяма слава царица Македа ще продължи да царува в своите държави, а нашият цар — в Иудея. И за да не остане някой неизвестен, настоящата прокламация ще бъде прочетена във всички градове и всички села на двете царства. Слава на Йехова!

След дълги овации висшите сановници се изредиха да изкажат почитта си пред двамата владетели.

— Нека прадедите ви благословят и Бог да направи вас прадеди! — повтаряха те, покланяйки се.

На което царската двойка отговаряше неизменно:

— Слава на Йехова!

Великият равин последен се поклони пред царската двойка. Той разпери първожреческите си ръце над младоженците и ги благослови.

— Ела, Македа — каза тогава Соломон. Да се върнем в палата, където си наредила да приготвят брачната стая.

* * *

Златният цар бе очарован от леглото, наредено по нареждане на Македа върху висока поставка в средата на стаята. Огромното и великолепно алено легло сякаш плаваше под високия и широк като храм, обширен като купол балдахин.

Очарован бе от самата стая, цялата в бели драперии, които се спускаха като копринени водопади от средата на тавана, защото Господ е казал, че съпругът трябва да заведе жена си „под шатрата“.

Очарован беше от килимите и постилките, от свещниците и факелниците, от съдовете за благовония и кадилниците, диваните и табуретките от розово и санталово дърво, наредени около малки масички.

Тази вечер и двамата бяха погълнати от обредните действия. Македа има честта да съблече царя и да го облече с широка бяла риза с къси ръкави, напълно отворена на гърдите, която тя собственоръчно беше изтъкала и избродирала. Златният цар не преставаше да се диви.

— О, магьоснице, кога успя да изтъчеш и да ушиеш тази риза?

— Започнах я, царю мой, още щом те видях за първи път.

— От първата ни среща само една луна посребри престоя ти в Иерусалим и въпреки това виждам като в плътна мъгла нежното ти тъжно лице. А днес, ето те с лице блестящо и щастливо като на дете.

На свой ред и царицата е съблечена от сръчните пръсти на владетеля. Съвсем бавно Соломон снема от нея седемте леки и прозрачни като паяжина ризи. Първата беше от син сатен. Втората — от коприна с цвят на кайсия. Третата беше от червено кадифе. Четвъртата — от лимоненожълта коприна. Петата — от оранжев воал. Шестата — от нежнозелен сатен. Седмата беше пурпурно червена. Когато последната риза отлетя, Македа се яви пред очите на царя като златна статуя. Той внимателно й облече брачната риза, отнесе я в леглото като жертва, премаляла от желание, и покри с целувки прекрасното й тяло.

Македа беше на върха на щастието. Струваше й се, че всички звезди падаха от небето на земята. Тъй дълго сдържаната девственост се превръщаше в екзалтация. Любовната омая победи кратката болка. При вида на кръвта Соломон извика от радост. За него кръвта бе по-ценна от рубин. И както повелява Йехова, те останаха в уюта на брачната стая цели седем дни. Златният цар беше опитен в любовта. Човек на изкуството, той й откри дълбокия и нежен екстаз, от който Савската царица се пренася в райските градини, където тялото разцъфва сред амброзия и парфюми. Тя разбираше, че плътна завеса прекалено дълго бе замъглявала погледа й. Разбираше, че сладострастието е божие благо и реши да люби с цялата си душа и цялата си плът.

Докато тя си почиваше гола, щастлива и изнурена от изтънчените любовни ласки, Соломон танцуваше около нея. После грабна лютнята и възпя любовната страст, а след това се завъртя седем пъти и извика:

— О, Йехова, единствений и чудотворни Боже, ти си казал: „Вървете и се множете!“