Якуб Адол Мар
Савската царица (48)

Сладострастните танци

Всяка твоя дума крие истини безброй, признава го народът ти и светът. Тъй че на желаната ни сватба денят, царю мой, ще определиш ти.

На вратата на павилиона на небесните звуци се похлопа. Съобщиха за Натан, единственият допускан в убежището, където Соломон композираше псалмите си. Господарят, надвесен над мраморната си маса, беше потънал в мисли. Подостреното перо бе потопено в златистото мастило, а папирусите бяха пръснати около него.

— Прости дързостта на най-смирения между приятелите ти, царю, но безпокойствието ми расте с всеки изминат миг. Виждам любимия ми владетел, потънал в мрачни мисли. Мога ли да му помогна да изгони тъгата си?

— Ти си добър, Натане, но тъгата ми ще продължава, докато царицата не определи деня на сватбата. Познавам предпазливостта и резервираността на именитата Перла, но смятам, че трябва да има начин да й се помогне да победи и последните си колебания.

— Да, но мъдрият цар, в когото Бог се е вселил, чувства главата си празна и без идеи.

— Онази, която ще е господарката се съпротивлява само поради най-деликатни скрупули: трябва да измислиш такава гъвкава хитрост, с която царицата да бъде победена благодарение на собствените й добродетели.

— Трудно ще е, дори невъзможно!

— Лесно и възможно е, царю, чуй ме! Прекарах нощите си в мислене, комбинирах, градих, събарях, поставях клопки и измислях необорими уловки.

— И какво откри?

— Трябва да накарате царицата да открадне, Пресветлий!

— Да открадне? Никой никога не може да я накара!

— Грешка! Аз си представям как на един много пищен банкет се стараете да й се сервират ястия и вина, които да запалят в деликатното й гърло неутолима жажда. Независимо от това ще трябва да й съобщите, че изворът в палата е свещен, защото принадлежи на народа.

— Започвам да проумявам хитростта ти — прекъсна го Соломон усмихнат.

— И отгатвате, че царицата няма да се усети и ще пие от свещената вода, тоест ще извърши кражба спрямо народа на Иудея.

— Тогава аз ще я изправя пред жестокия съд…

— После ще я помилвате, в замяна на нещо друго.

— Да се омъжи за мен начаса.

— О не, царю, хитрината ще проличи прекалено бързо. Трябва още перипетии. Да впечатлим царицата, като й покажем, че според закона, нейният народ е извършил престъпление от общ характер. Като е накърнил свободата на дъщерята на Ангебо и я е лишил от правото на любов, наслада и потомство, народът на Симиена е извършил посегателство над свободата на индивида, което е наказуемо.

— Точно така — съгласи се царят.

— Но Перлата трябва да е велика, щедра, великодушна! Хитрината е тук: тя трябва да прости на народа си, преди поданиците й да си позволят да правят преценка на нейните решения.

— Значи тя прощава и помилва народа си?

— А вие помилвате нея, царю!

— Натан, ти си блестящ като слънчев лъч — заяви царят — и аз ще те възнаградя за това. Какво искаш от мен?

— Искам да сте щастливи двамата, господарю на стихиите.

— Ето, пет години ти ще получаваш данъците от една от провинциите ми.

— Вашата светлина, царю, е щедра и приятна!

Двамата мъже още дълго си говориха как да комбинират и съчетаят клопката.

— Предупреди Бен Елеазар — нареди Соломон. — Заповядвам брачната церемония да се организира незабавно. Царят не желае да чака. Предупреди и главния съдия. Но преди това предупреди Перлата, че царят ще вечеря с нея. Много ще ми е неприятно, Натан, ако тези чудесни неща се бавят!

* * *

И така още същата вечер иудейският цар отиде да яде и пие при Македа.

Те се хранеха почти всеки ден заедно. За да разсее тъжното настроение на Соломон, царицата беше извикала танцьори. Тя изобщо не забеляза, че владетелят я опива със сухи и уханни вина, като непрестанно пълнеше златната й чаша. Не забеляза и колко настоятелно я канеше да хапне от дребните солени рибки от Финикия, които разпалваха страшна жажда. Скоро тя поиска чиста вода. Златният цар отне чашата от устните й с обяснението, че да се пие водата от палата е забранено, защото тя е само за народа на Иудея. Македа се стресна за миг, но остави чашата и прие още вино.

Вечерята приключи весело. Веселото настроение на владетеля беше естествено, но при царицата то беше изкуствено, защото виното бе омаяло главата й. Мислейки вече само за щастливия миг, който бе сграбчила с пълни шепи, тя викна танцьорите.

— Сега ще ти покажа, царю, един танц, който възхвалява любовта и който някога бях забранила да се танцува в царството ми.

Появи се двойка египтяни. Мъжът беше млад и с мускулесто тяло, а жената, нежна и със сладострастни движения. Божествено красиви, те представиха, по маниера на своята страна, всички фази от живота на жената. Най-напред наивната радост на момиченцето, получило красива кукла. Любопитството му се събужда. Проявяват се наченките на майчина любов при това първо уподобяване. След това танцьорите представиха случайна среща между двама млади. Гледат се дълго. Харесват се. Парализирани са от стеснителност. Между тях се появява взаимно привличане. Младежът проявява възхищението си, момичето му позволява милувка. Влюбеният е обуздал девицата и тя танцува с него. Танцът скоро престава да бъде обикновен. Чувствеността им се е разпалила и девойката пада в обятията на победителя. Танцът продължава, но с по-бавен ритъм и нега. Мъжът изиграва, изразява желанието си и страстта, на която жената вече не се съпротивлява и му се отдава със скръстени ръце. Ритмите на музиката се променят. Ту много се ускоряват, ту спират кръстосват се, оплитат се. В такт с музиката танцьорът, който прави безброй пируети, носейки с изопнати ръце тялото на изпадналата в екстаз своя партньорка, неочаквано я полага върху кожена постилка. Разтваря леката дреха, която я обвива като почти неосезаем розов облак. В ритъма на мелодията той целува ту бързо, ту бавно виещото се и разтърсвано от тръпка тяло на жената. Накрая, давайки се сметка след тези галения, че партньорката му вече не може да сдържа желанието си, той се върти красиво около нея и на свой ред се съблича с рязко и силно движение, великолепен като бронзова статуя. Тя разтваря клепачи и го гледа с поглед, който блести като лунен лъч. Той най-после отговаря на мълчаливата покана и ляга върху нея, като всяко от движенията му е в ритъма на музиката. А тя е нежна и меланхолична. Прилича на въздишки на разтворила обятията си жена. Слят с жертвата си, унесен в прелестния световъртеж, танцьорът обладава танцьорката.

В този момент Македа хвърли своите воали върху телата на танцьорите и с един жест спря музиката. Соломон не посмя да протестира. След гнева на царицата танцьорите вече се бяха изпарили. Влязоха четирима черни роби, носейки позлатена статуетка, представляваща миниатюрно момиченце, наведено над огромно плато в грациозна поза. Слугите поставят платото на ниска поставка и се отдалечават.

— Виж тази статуетка от масивно злато — обърна се Македа към царя. — За теб аз ще я накарам да оживее.

— С удоволствие ще присъствам на нова демонстрация на твоите окултни способности, красива моя магьоснице…

Македа обикаля около статуетката и сякаш я обсипва с кабалистични слова. Златото оживява. Статуетката помръдва пред захласнатия поглед на царя. Човешката фигура се превръща в стройна танцьорка и започва да танцува под звуците на кедровата арфа, от която Перлата извлича тъжна и бавна музика.

Не след дълго музиката замря в пръстите на Македа, танцьорката се върна върху платото и замръзна на мястото си.

— Ще ти покажа тайната на магията — каза през смях парицата. — И ще ти подаря златната статуетка.

— Често ще ми танцува — отговори Соломон и се приближи до подставката, за да се възхити на статуетката.

— Само не я пипай, царю!

Твърде късно. Той вече докосваше с пръсти неподвижното лице на статуетката и усети трептящия живот под чудесната застиналост на позлатената кожа. Македа започна да се смее искрено на ужаса, който се изписа за миг по лицето на царя. Смехът й отекна като звънче, а владетелят се почувства засегнат.

— Нека дойде сега танцьорката Айка! — заповяда Македа.

— Какво ще ми покажеш още?

— Една от най-вдъхновените ми танцьорки. Тя живее в транса на чувствата.

Айка беше странно момиче с тясно лице, пламтяща от страст, с огромни очи, плътни устни, червени като нар. Облечена беше в бял костюм с шалвари, блуза, разтворена над прекрасните й гърди и огромния, почти чудовищен корем, на който около пъпа беше нарисувано великолепно око.

Тя танцува, като краката й не се отделяха от земята. Движеше само ръцете и корема си. След това подвижните като змии ръце замръзнаха на свой ред. Единствено коремът отговаряше на отмерения ритъм на жалната музика, който постепенно се ускоряваше. Танцьорката не спираше да движи корема си. В един момент сякаш някакво странно удоволствие я обзе, тя бе втренчила поглед в тавана, устните й трепереха, а по крайниците й преминаваха тръпки. Музиката звучеше все по-силно. Коремът й се движеше в кръг с все едно и също движение. Неочаквано танцьорката извика нещо дрезгаво и ритъмът се ускори, яркобелият корем се изкриви, нагърчи се и със силен хрип момичето падна на земята.

На Македа й бе неудобно да обясни на Соломон, че кючекът е танц на любовта. В апотеоза си този танц представя оргазма, без който всичко е само комедия на публичен пазар.

— О, Перло, днес ти ми показа невиждани досега чудеса — отсъди Соломон, — но не се ли боиш, че така ме караш още по-неудържимо да те желая?

Царицата се усмихна леко.

— Приятно ми е да ме желаеш, царю, но ако кажеш, ще прекъсна тези танци.

— А ти кога ще потанцуваш за мен, Македа?

— Аз танцувам без музика и сама, в градините си — никога не съм танцувала за някой мъж.

— И все пак настоявам, божествена красавице. Каква радост би било за Соломон да види как създаваш за него нови движения на екстаз… Награди безкрайното търпение, с което очаквам отговора ти, жестока царице, и предостави ми тази изключителна милост.

— Ще танцувам за теб, за да ти благодаря за доброто търпение, защото молбата ти е логична и отговаря на желанието ми да бъда справедлива.

В същия миг Македа, скачайки като сърна към завесите на вратата, ги разтвори, хвърли тежките парадни дрехи и след малко се върна облечена в египетска пола на твърди плисета, с корсаж представляващ мрежа от скъпоценности, а на главата си бе поставила паунова глава с пурпурна коронка. Тя само изсвири и един танцьор въведе дресираните пауни. Те магически се подчиняваха на очарованието на флейтата. Слушаха с изопнали трептящи шии и под влиянието на мелодичния инструмент разтваряха великолепните си ветрила, клатеха се, танцуваха действително по ритъма на музиката и се въртяха непрестанно около танцьорката, която ги увличаше в стъпките си, виещи се като арабески. Спектакълът беше величествен: една рядко красива танцьорка се движеше изящно сред пищния кадрил на укротените птици!

Когато танцът приключи, Соломон се втурна към Македа и я отрупа с комплименти и с целувка по гърдите, там, където намираше местенца непокрити със скъпоценности. Сне от ръката си пръстен, на който бе гравирана Соломоновата звезда, и го поставя на пръста на царицата, която вече не се съпротивляваше нито на милувките, нито на подаръците му.

— Сега искам да танцуваме заедно танца на чашите — извика възхитеният поет.

И те танцуваха танца на чашите.

Първо, царицата подскача около две чаши пълни с вино, поставени на ръба на едни голям пурпурен килим. Бюстът на коленичилата на килима танцьорка се движеше в такт с гъвкавостта на тръстика, повеяна от лекия бриз. Толкова подчертана бе гъвкавостта на движенията й, че тялото й сякаш бе отделено от ханша и се въртеше хармонично върху въображаема ос. Македа се наведе назад бавно, докато допре тила си до пода, старателно хвана със зъби първата чаша с вино, захапа я за ръба и се изправи така умело, че не изсипа нито капка.

Соломон беше прехласнат.

Картината се развиваше великолепно на фона на голямата зала за угощения, цялата в мрамор и яспис. Като че ли едно гигантско цвете бе разцъфнало сред разноцветната феерия на персийските килими. Златният цар потропваше в такт и в същия ритъм участваха всички движения на ръцете, краката и цялото му тяло. В един момент и той не можа да се сдържи да не се поддаде на транса: танцува, въртя се около царицата едновременно гъвкаво и величествено. Тя се възхищаваше на леката му стъпка, поддържана с масажи и упражнения на чист въздух. Без да престава да танцува, той започна да изпълнява втората част на танца на чашите. Коленичил бе срещу нея и съвсем точно възпроизвеждаше нейните движения, улавяйки ръцете й и изпивайки чашата, която тя му предлагаше.

Когато танцът завърши, Соломон и Македа бяха все така коленичили един срещу друг. По детински, но и малко пияна, Македа го задържа и се опита да го накара да изгуби равновесие и да падне.

Дяволит, вживял се в очарователната игра, царят се съпротивлява до момента, когато сграбчи царицата в обятията си и заедно паднаха прегърнати. Смеейки се от удоволствие, тя се освободи от ръцете му и се измъкна. В тази игра тя бе открила отново цялата чиста радост от младежките години, на която просто не можеше да се насити.

Дълго след като бяха отпратили цялата прислуга, дори и най-интимната, те играха така, като деца в градината. На тръгване, щастлива и уморена, Македа попита царя, дали ще я посети и на другия ден. Соломон хитро й даде неясен като на пророчица отговор.

— Ще се видим пак скоро, моя златна звездичке. Срещата ни е близка и сигурно ще те изненада.

Царицата беше прекалено изморена, за да се мъчи да отгатне смисъла на думите му. Когато най-после остана сама, тя се съблече и се хвърли в басейна по средата на дневната си. Остави пламналото си тяло на свежата милувка на водата, след това прислужничките й, джуджета, я масажираха и парфюмираха, преди да се прибере в спалнята си.

Царицата си легна под своя „шаш-бет“. Като повечето си сънароднички, Македа беше свикнала да спи под онзи вид цилиндрична шатра от опната коприна, под която можеше да легне гола, само с колието свещени амулети на шията. По този начин тя се радваше пълноценно на милувката на нощта. Красивото й тяло, освободено от дрехи и завивки дишаше свободно. Сърцето й тупкаше равномерно и без умора. Тя твърдеше, че по този начин продължава свежестта на младостта си.

Македа се опита да заспи, но не можеше да победи нервността, а младата й кръв кипеше във вените. Пламналостта й се съсредоточи странно върху свещеното място на трепетното й тяло, където инстинктивно се насочваха ръцете й. Засрамена, Пречистата се въртеше в копринения си чаршаф. Искаше да изгони от мисълта си сладостните образи, които се трупаха. В ума й се въртеше еротичната сарабанда на танцьорите, чиято вълнуваща картина бе предложила на Соломон. Отново виждаше как телата на танцьорите се увиват едно о друго като растения. Виждаше и наведения Соломон. Дъхът му рисуваше над нея кръгове на наслада, а жаждата засилваше треската й. Никога досега не се бе чувствала по този начин. Небцето й гореше, гърлото й изгаряше. Спомни си за изпитото вино и за солените финикийски рибки, които бе изяла и се провикна:

— Дайте ми да пия. Бързо, чаша ледена вода! В състоянието на екзалтация, в което се намираше от всичките тези сухи вина, тя бе забравила многократно повтаряната препоръка на Соломона.

Джуджетата скочиха от постелите си край леглото на господарката и й подадоха сребърна чаша, пълна с прясна студена вода за пресъхналото й гърло. Тя потопи устни в нея. Не преглътнала още една капка и пред вратата на стаята й откъм градината се чу голям шум. Вратата се отвори с трясък й тържествено се подаде, целият в черно, главният съдия, обиколен от писари със запалени факли. Македа извика като изплашена птица, грабна дрехата си и се покри с нея, готова да наругае дръзките нашественици.

— О, царице — каза съдията. Ние идваме да констатираме с целия си авторитет на право, че като сте пили от тази вода, сте извършили престъпление.

И той посочи пълната чаша.

— А царят твърди, че ви е предупредил. Този извор е посветен на народа, и който си налее от него, дори и капка, е крадец.

— Вярно, сега си спомням.

— В такъв случай ще трябва да ви накажа, царице, на следващото съдебно заседание под председателството на цар Соломон. Вашият случай ще зависи от нашия многоуважаван съдия. Той ще се произнесе по вината ви или ще ви оправдае.

При тези думи Соломон вече влизаше в стаята. Той продължаваше хитро да се усмихва. С един жест отпрати помощниците си и поканвайки главния съдия да остане до него, се обърна към Македа със следните думи:

— О, Перло, престъплението е неоспоримо по нашите закони… Аз имам властта да те помилвам и ще го направя. Но все пак при едно условие. Ние преценихме, че твоят народ е виновен за посегателството над личната ти свобода, тъй както ти си виновна, че си пила вода от този извор. Първият случай е посегателство върху свободата на индивида, и то е наказуемо, както по нашите, така и по вашите закони. С твоето великодушие обаче ти ще помилваш твоя народ, без да чакаш той да каже своята дума за женитбата ти. Аз пък ще те помилвам само в замяна на прошката, която ти ще съобщиш на твоя регент едновременно с щастливата вест за нашия съюз.

Македа, дошла вече на себе си, беше разбрала хитрината на Соломон. Тя протегна ръце към него.

— Аз не мога нищо да ти откажа. Думите ти са мъдри. Поначало всяка твоя дума съдържа безброй истини. Твоят народ и светът го признават. Приемам, царю, да определиш ти деня на тъй желаната ни сватба.

— Сватбата ни ще се чества утре в първия час, о, великолепна царице! Защото тази церемония е предвидена от много отдавна, и то с всички подробности.

След това златният цар я целуна, паднал на колене, гледайки я нежно в очите. Но и тази нощ царицата не можа да заспи.