Якуб Адол Мар
Савската царица (53)

Савската царица съживява пет удавнички

Те надаваха викове от радост и страх едновременно, плувайки със замах към брега…

Тази сутрин в храма спокойствието на Соломон бе нарушено от група разгневени равини. Отправил ежедневните си молитви към Йехова, царят тъкмо се готвеше да се прибере в двореца си, обмисляйки нова поема, когато първосвещеникът отправи молба към него в обичайната почтителна форма.

Пет жени от савската армия — обясни той — бяха извършили ужасно престъпление: облечени с мъжките си униформи, те влезли в Храма и дръзнали да се приближат до свещения Хекал. А според неумолимия закон на Йехова за върховенството на мъжа само мъже се допускаха до това място, където да съзерцават неясния Божи образ сред синкавия и лют дим на тамяна.

Равините бдяха за спазването на божията заповед, осъждайки веднага виновниците на смърт. Но амазонките на Савската царица не бяха свели чело пред правоверния им гняв. Бяха се разбунтували и дори се отнесоха грубо с равините, заявявайки: „Нашата царица ни направи мъже. Ние се ползваме с всички мъжки привилегии и отношението към нас трябва да бъде такова.“

— Явно манталитетът на тези жени е изкривен поради военното им възпитание — промълви Соломон. — Бен Елеазар, смяташ ли, че те нарочно са проникнали в Хекала? Не е ли по-вероятно да са се изгубили из лабиринтите на Храма?

— Те така твърдят, велики царю, но и да осъзнават, и да не осъзнават престъплението си, аз трябва да поискам те да бъдат наказани със смърт в името на Божия закон.

— Къде са тези жени? — попита царят, притеснен от мисълта да заповяда екзекутирането на войници на Савската царица.

— Силни и хитри като хищници, те не ни се подчиниха и хитро изчезнаха, преди още да сме извикали стражата.

При мисълта как достолепните и тежки свещеници гонят гъвкавите като котки воини на съпругата му, Еклисиастът се усмихна. Когато вдигна обаче очи към групата на равините и видя изкривените им лица, усети враждебността, която се надигаше в някои среди против Савската царица. Едни не одобряваха разкоша й, неизчерпаемите й богатства, други се бояха от засилване на влиянието й върху царя, което щеше да се отрази зле на собствените им позиции. Някои пък я обвиняваха в магьосничество. Твърдяха, че нейните магьосничества били обида за религията. Соломон изчакваше сгоден момент, за да се противопостави на тези враждебни настроения. За съжаление погрешната стъпка на савските воини беше дала основание на равините да беснеят.

— Смятам да уредя въпроса насаме с главния равин — обясни Соломон.

И отведе Бен Елеазар в една изолирана от останалите зали на Храма. Двамата мъже се вгледаха един в друг недоверчиво.

— Съпругата ми Македа — започна владетелят — принадлежи към нашата раса и нашата вяра. Тя е безукорно набожна. Зачитането на обредите от нейна страна, както вие ги утвърдихте пред нея, не подлежи на съмнение. Нека не я разгневяваме, като настояваме за безкомпромисното спазване на закони, които нейният народ още не познава.

— О, царю — подскочи равинът, опасявайки се, че отмъщението ще му се изплъзне. — Какво чувам? От устата на служителя на свещения ковчег, на безспорния Еклисиаст ли излизат тези безбожни слова? Аз треперя и падам на колене, защото Божият гняв е ужасен, когато се отнася до свещеници, които не спазват законите.

— Божията справедливост не е безмилостна — отсече Соломон. — Искам заедно с царицата да решим какво наказание ще позволи едновременно да се зачете и вярата, и самоуважението на савския народ.

— Не, о, велики царю — заяви твърдо първосвещеникът, възправяйки се с кръстосани ръце пред входа на залата. Не, моят свещенически дълг ми заповядва да искам вашата присъда. Става дума за душите на всички нас и Божията власт е в опасност. Никаква слабост не бива да нарушава Божията слава в умовете на простосмъртните. Помислете: едно неспазване на небесните закони ще предизвика надигане на недоволните равини и на населението, уплашено, че проклятието на небето би паднало върху техните глави. Спасете душата и престола си!

Соломон се разтрепери от гняв срещу дързостта на този човек, който не се свенеше да го заплашва от висотата на огромната религиозна власт, до която той сам го бе издигнал. Царят се чувстваше притиснат между любовта си към царицата и законите, които сам бе скрепил с печата си. Опита се още веднъж да се измъкне, но диалектиката му се сблъска с непреклонността на фанатика.

— Божият закон, предаден ни от дедите — поучаваше го равинът високомерно, — задължава царя да осъди начаса ужасното престъпление. Съдът на равините след това ще разгледа престъплението и ще реши какво наказание заслужават виновните.

Соломон не виждаше начин да се измъкне от собствената си присъда.

— Ти казваш, че Йехова желае смъртта на тези пет жени? Като служител на законите на Йехова аз прекланям глава пред тях. Виновничките ще загинат. Съдът на равините ще постанови смъртта им. Амин.

В очите на равина блесна светкавица. Показвайки престорено прекалена радост и признателност той излезе, повтаряйки на висок глас присъдата пред събраните лицемерни равини, които се впуснаха в хвалебствия.

Соломон ги беше оставил да тържествуват. Отишъл беше при царицата да й обясни станалото, своята съпротива спрямо неотменимия закон, скрупулите си и омразата, която бе изпитал към равините.

Македа осъзна значимостта на драмата, която се завързваше около нея отначало с дребни, но после с трагични епизоди. Тя заповяда виновничките да бъдат намерени незабавно. Така и стана.

* * *

Амазонките се хвърлиха в нозете й.

— Можехме да не се предадем, о, царице — обясниха те в своя защита, но се страхувахме да не би да накажат цялата армия. Приехме смъртната заплаха и искаме вие да ни съдите.

Македа беше развълнувана. По-късно, когато отиде след това при Соломон, тя му заяви, че е убедена в невинността на грешката им. Те бяха престъпили ужасния праг на Хекала без да искат…

— Аз не мога да разбера безмилостната строгост на вярата на твоите свещеници, о, Премъдрий. Баща ми, пророк Ангебо, казваше, че Йехова не прави разлика между вярващите си чеда, дали са мъже или жени. Бог е добър и неговият закон е закон на опрощението.

Убеден в тази логика, царят се опита да накара царицата да разбере, че автократичната власт е безсилна пред религиозната вяра. Беше се оказал победен от жестокия закон, чийто изпълнител беше той. Затова призова царицата да запази спокойствие и да не предприема нищо, тъй като съществуваше опасност от надигане на народното недоволство, подбуждано от сектантството на свещениците.

Съдът на равините потвърди фаталната присъда. Според нея, савските жени бяха влошили още положението си, нагрубявайки и обиждайки равините. Участвайки в разискването Македа, настоя за кратка процедура и публично изпълнение на присъдата.

— Като суверенка над тези жени, които са войни в армията ми — обяви тя, — аз смятам да се подчиня на законите на Йехова, като ги наказвам със смърт, за да докажа, че моят народ абсолютно се подчинява на законите на вярата.

Соломон се разтревожи от тази внезапна промяна. Какво прикриваше нейната примиреност? Съпругата му вече се бе обърнала към съдиите и настоя виновничките да бъдат удавени в Мъртвото море още в петия час на следващия ден.

Какво друго можеха да сторят опиянените от тази жестокост, проявена в името на Бога, равини, освен да похвалят царицата за суровата й набожност. В петия час на следващия ден бе изпълнена екзекуцията на безбожничките, Савските войници шумно искаха милост за мъченичките. Офицерите им едва ги усмириха.

Нещастничките трябваше да бъдат хвърлени от висока скала над дълбоките води със завързани крака и със закачена тежест на тях. Събрали се бяха всички равини, левити, книжници и граматици сановници и благородници. Със самото си присъствие Савската царица като че ли искаше видимо да подкрепи изпълнението на наказанието, което щеше да протече като трагичен пример. Царицата се обърна към Соломоновите равини:

— Преди да екзекутирате тези жени, моля ви, свещеници, да се опитате да се вгледате дълбоко в апостолските си души. Сърцата ви не са недостъпни за милостта. Нали самият Йехова ни дава пример за добрина и милосърдие с безкрайната си милост? Савската царица ви моли в името на божията милост да оттеглите обвинението си. Не забравяйте, че Бог прости на Ной! Моите стражи се покаяха. Признаха голямата грешка и прекараха цяла нощ в молитви. Те не се боят от смъртта, но все още се надяват на вашето великодушие…

Равините бяха трогнати от обръщението на царицата. Те боязливо наобиколиха главния равин, който се провикна неумолим:

— Ние искаме, царице, да се изпълни божият закон, присъдата на царя и на съда на равините. Като теолог аз мога да отговоря на Вашия призив към милост: да, Йехова прояви милост към Ной, но бе безмилостен към Адам. Престъплението на безбожници и осквернители трябва да бъде наказано със смърт. На смърт!

— Царю, заповядай да се изпълни присъдата!

Бурен протест раздвижи множеството. Цялата савска армия се надигаше зад бариерите. В един миг сякаш протестът щеше да хвърли савци срещу иудеи, но царицата се изправи, простря ръце към войниците и като по чудо глъчката стихна.

— Присъдата е тройна — от Бога, от равините и от царя, и ще бъде изпълнена — поде тя. — Застъпвайки се за последен път за жените, аз исках, царю, да събудя съчувствие в закоравялото сърце на твоите свещеници. Уви, за престъплението на тези жени аз нося голяма отговорност. Ако не бях ги облякла като мъже, те просто щяха да бъдат задържани от стражата пред вратите на Храма. Аз съм виновна като тях.

Царицата постанови да дойде палачът. Той беше огромен обезобразен негър, превит от веригите, които беше носил в продължение на петнадесет години в каторгата. Перлата нареди и на жените да се приближат. Амазонките в парадни униформи бяха красиви, тържествени и изпълнени с решимост. Македа се обърна последователно към палача и към мъченичките:

— Не унижавайте тези жени, тяхното престъпление не е долно, честта им е запазена. А вие, които бяхте мои стражи, в смъртта бъдете като в битка, достойни за царицата и за страната си.

Тъй тръгнаха савските жени по скалата към смъртта, с тежести, прикрепени на глезените. Палачът ги бутна една след друга в бездната. С ужасни викове те паднаха в зеленикавата вода сред бели и зелени струи, бликащи като погребални букети, изникнали като светкавици над подвижния им гроб.

Някои савци понечиха да скочат, за да спасят жените, но царицата ги възпря. Беше поискала тишина и никой не посмя да прекъсне горещите й молитви. С преобразено от пламенната вяра лице, Македа отправяше към Йехова страстна молба. Равини, а после и войници подеха в хор молитвата й към Господаря на небесата, на земята и на живите същества. Молитвата прокънтя и се надигна като тайфун към безмилостния Бог. Македа се изправи и с вик предложи жертвоприношението си. Появиха се пет жертвоприносители с по един овен в ръце.

— Прости на мъчениците, о, Всемогъщи Боже — нареждаше Перлата сърцераздирателно. — Ти на два пъти ги спаси от мъчителите, третият път от собствената им безбожност. Спаси отново твоите рабини, о Йехова!

Равините бяха спрели да се молят. Те повдигаха рамене и се надсмиваха над мистичната екзалтация на царицата. Дори се готвеха да си тръгнат, когато Македа ги помоли да присъстват на изкупителното жертвоприношение. Заколените животни вече се печаха върху набързо струпаните клади.

— Що за церемония? — попита главният равин. — Екзекуцията приключи, спасен е престижът на Хекала и божиите закони са спазени.

Савската царица замислено наблюдаваше морето и изведнъж нададе страшен вик: ръката й сочеше шлема на една от жертвите, който се носеше по вълната. Шлемът се задържа на място… и от него се разнесе глух и тържествен глас:

— Господ, прощава на невинните и наказва злите! Македа, връщам ти стражите…

Самата истина. Една по една осъдените жени се появяваха на повърхността. Надаваха викове на радост и страх едновременно и плуваха със замах към брега.

Учудването на присъстващите бе примесено с ужас. И савци, и иудеи изглеждаха парализирани.

— Помогнете им! — нареди Македа.

Оказаха им помощ. Треперещи от ледената вода и треската, която ги изгаряше, жените се проснаха в краката на царицата, а поразените равини криеха лицата си в гънките на дрехите си, като заслепени от слънцето бухали.

— Йехова ви доказа, че добротата е неговият закон — подхвърли им с треперещ глас тя. Той прости на невинните савски войни. А вие равини, ще им простите ли?

Стъписани от чудото, равините трепереха като напъдени кучета. Имаха усещането, че някаква божествена сила им смазва раменете.

— Прощаваме, о царице — викнаха те и единственото, което ги интересуваше, бе да си отидат, да избягат от освиркванията на савците и ироничните възклицания на галилейците.

Искаха по-скоро да се скрият в храма на гордостта си и да размишляват горчиво върху разгрома на своята догматика.

След като благословиха на бърза ръка спасените, те се оттеглиха по знак от Соломон. По време на цялата сцена царят не бе проронил и дума. Той виждаше надалеч. В помръкналия му поглед се четеше дълбока мъка от враждебното отношение на равините към Македа.