Якуб Адол Мар
Савската царица (33)

Един ден на царицата

Разрешението е близко и е във властта на един могъщ и мъдър мъж, който живее на север…

Не всички дни на Македа бяха изпълнени с военно настървение, със закони против мъжете или със строителна треска. В някои от дните си тя се занимаваше само с грижи за тялото и дрехите си и кокетството й стигаше да най-съвършена изтънченост.

Един такъв ден Македа бе поверила тънките си пръсти, покрити с пръстени с безценни камъни, на майсторката, която полираше и оцветяваше ноктите й. Маникюристката се възползва от момента и я помоли да даде аудиенция на двама нейни познати учени, които бяха работили дълго, за да направят един чудотворен еликсир, предназначен за царицата.

Заинтригувана, Македа се съгласи да ги приеме.

Въпросните учени бяха приведени от дълбока старост, много бедно и странно облечени, но някак си доста надменни. Белите им бради висяха на дълги плитки, а дебелите шапки на главите им бяха на звезди.

Заслепени от великолепието на владетелката и от лукса, който я заобикаляше, те не преставаха да се кланят още от входа на залата за частни аудиенции. Македа им се усмихна и ги разпита благосклонно.

Те научили, че царицата била тъжна и линеела. А тя разбра, че те знаеха, без да го изтъкват специално, че не може да се освободи от любовните желания, както сладкото цвете от пчелите. За да се пребори с това състояние те бяха й приготвили магическо питие в една стомничка, увита в палмови листа.

— От какво е направен този еликсир, който трябва да ми възвърне радостта, дето я търся напразно в могъщата власт? — ги попита Македа.

— О, царице, — каза по-старият маг — направен е от екстракт от мозък на гълъби, разреден с мляко от бяла газела и ще те освободи от умората, от която се оплакваш…

Вторият учен го прекъсна:

— Действието му може да бъде пълно само ако затегнеш на голо около кръста си този пояс. Той е направен от безброй кожички на свещени гълъби от храма в Планината на мълчанието. Преди да го опашеш, трябва да се изкъпеш във вода, ароматизирана с масло от бели рози. Аз сам ще пристегна този талисман около кръста ти, призовавайки духовете да бдят над безпокойните ти сърце, душа и плът.

Македа, известна със суеверието си, веднага нареди да й приготвят благоуханната баня.

Базалтовият басейн бе в средата на залата и в него течеше непрестанно бистра вода. Според обичая, за да се съблече царицата, прислужничките й опнаха драперия, която да я прикрие от любопитни погледи. Прислужничките обаче се разсейваха от смешните дрехи на маговете, а Македа бе нетърпелива да узнае резултата от магиите им и бързаше. Чаршафът не успя да скрие неочакваната картина. Цвете от плът, хармонични движения, кехлибарено тяло, чисти линии, гъвкави ръце като лениви змии, щръкнали гърди, като най-хубави зрели плодове, и онзи тъмен триъгълник, чиято недокосната тайнственост още повече възбуждаше похотливите старци…

В момента, когато се приближаваше до басейна, Пречистата перла улови погледа на мъжете. Гневът й бе неудържим. Рязко издърпа плата от ръцете на камериерките и бързо се прикри с него. Страшно разгневена, царицата изпъди разтрепераните лечители.

— Как смеете да вдигате поглед към вашата царица? Мога да ви обеся. Вън!

Грабвайки шишенцето с еликсира и кутията с магическия пояс тя замери с тях слисаните старци. В следващия миг заповяда да бъдат изгонени от града и да не проронят дума за видяното.

Още разтреперена Македа се обличаше старателно, когато великанът, който пазеше пред вратата, й съобщи за пристигането на шивача Набус от Нинивия и перукера Ам-Тат от Тива. Тези обичайни посетители бяха посрещнати царски. Изкуството им запленяваше царицата, която от всичко най обичаше да й показват нови моди за дрехи и прически.

Тя бе поръчала на Набус от Нинивия костюм за нощните празненства в Сава. Подпомогната от маникюристката, чийто вкус тя ценеше, и от камериерките си царицата облече туниката и плетения от копринен ширит панталон със съшити скъпоценни камъни на всяко възелче, от блещукането на които краката й приличаха на лъскави змии. Шивачът нагласи костюма с леки и точни движения и след това се отдалечи, за да види от разстояние ефекта от творението си. Една прислужница додаде на царицата огледало от полиран метал и тя се огледа в него.

— О, Перло, само в отразяващия басейн ще можете да се видите в цял ръст и с цялата си грация — предложи модният шивач.

В един ъгъл на залата имаше басейн, издълбан в монолитен, лъскав черен камък и пълен с бистра като кристал вода. Две ниски столчета стърчаха над водната повърхност. Опирайки се на тях. Македа можеше да види отражението си във водата. Наведе се напред и назад превзето и игриво и възкликна:

— Туниката е прекалено дълга! Покрива ми краката, трябва да се скъси.

Набус се усмихваше на кокетниченето й. Туниката едва-едва покриваше краката й. Послушно извади от пояса си една дъсчица, твърда като бронз, и едно много остро ножче. Поставя плата върху дъсчицата и започна да реже най-прецизно, промърморвайки, за най-голяма изненада на владетелката следните думи:

— О, царице, принц Асадарон е открил едно местенце, където се ловят такива едри, чисти и с цветовете на дъгата перли, каквато никога не сте виждала. Затова ви моли да приемете поканата му да отидете с него на лов за такива перли с новия му кораб, построен в Тир.

— Набус — отговори Македа, — вече ти забраних да ми говориш за принц Асадарон или за който и да било мъж. Щом не ме слушаш най-безмилостно ще наредя да ти отрежат лошия език.

Набус се хвърли в нозете й.

— Главата си залагам, че повече няма да кажи нито една дума, която да не ви се хареса.

И Набус продължи пробата. Докато нагласяваше скъпоценната дреха върху царствените гърди, Савската царица го хвана за брадичката и го накара да повдигне чело:

— Казаха ми, че Асадарон щял да се жени за тлъстата принцеса на Нинивия. Кажи му, че царица Македа съжалява вкуса му и се опасява, че има опасност луксозните килими в двореца Таджура да се изцапат, когато тази огромна стомна мляко клекне там.

Модният шивач само поклати глава и неочаквано извади от джоба си една много дълга огърлица от едри перли с рядко красив блясък, като кристализирали по чудо капки дъжд или утринна роса.

— Не можете да повярвате, Ваше Величество, че могъщият принц на Таджура може да помисли за друга жена освен за Савската царица! Всъщност той ми каза да зашия тези прекрасни перли върху празничната ви туника и че ще бъде щастлив, ако ви види с нея.

Смълчана Македа се загледа в огърлицата.

— Прав си, Набус, тези перли са по-красиви от всички, които съм виждала досега. Откъде ли ги има Асадарон?

— От онова място, в което иска да види как вие сама ги избирате.

— Не, Набус, царица Македа никога няма да лови перли с Асадарон. Предай му, че трябва да останем добри съседи, но на разстояние. Той не бива вече да се приближава до мен. Аз съм огън и ако се приближи, бедното му сърце ще изгори.

— Ето костюмът ви е готов — поде шивачът. Приличате на слънчев лъч, божествена магия. Всички мъже, които Ви видят така облечена ще изгорят от желание. А аз сега трябва да замина за Тива да купя накити. Кажете, царице, верният ви Набус може ли да ви свърши някоя услуга?

— Разбира се. Купи от големия бижутер срещу двореца на майката на фараона абсолютно копие на накитите, които е направил за египетската царица. Обичам да нося скъпоценности като нейните. Донеси ми и от новите малки стомнички от непознатата материя, която наричат стъкло.

Модният шивач се оттегли заднишком с поклони и се блъсна в прислужничките и перукера, което разсмя Македа. Перукерът разтваряше вече огромния пакет, който държеше в ръцете си. Извади оттам последния си шедьовър и го поднесе на владетелката. Тя го разгледа, после сложи перуката на главата си и се огледа в огледалото, което една камериерка държеше пред нея.

В този момент се чу гласът на Набус, който още не си бе тръгнал.

— О, Перло, защо сте поръчали такива къси плитки? Вече не ги носят.

— Не знаеш ли, че искам да премахна разликата във външния вид между двата пола? — отговори царицата. — Заповядах жени и мъже да носят еднакви дрехи и еднакви прически. Предишното неравноправие беше възмутително. Ето виж, ще ти представя двама войници от охраната ми и ще ми кажеш кой от двамата е мъж.

Тя даде знак и великанът вкара двама стражи. Косите им бяха ниско подстригани, а туниките им стигаха до средата на прасците и бяха така подплатени, че прикриваха формите на тялото. Шивачът ги огледа.

— Тази униформа е нито мъжка, нито женска — призна Набус, — но под туниката божествената разлика си остава, благодарение на Иехова. Затуй, позволете на най-смирения ви слуга да ви каже, че давате неизпълними заповеди. Една владетелка, царувала преди стотици години в северната част на Асирия, изучавала без успех същия проблем за половете. За да премахне изцяло любовта, от която страдала, тя разделила мъжете от жените, като мъжете живеели на единия бряг на реката Тигър, а жените на другия. Това не било пречка за контакти между тях и те се любели на дъното на лодките. Царицата се убедила в победата на любовта, която е по-силна от законите и природните стихии.

Впечатлена от правдивостта на тези слова, Македа ядосано извика:

— Недей забравя, Набусе, че си шивач и че може да загубиш клиентелата си. Остави ме аз да решавам и да ти задам единствения въпрос, който зависи от твоята компетентност: трябва ли или не да слагам тази позлатена перука?

— Позлатените перуки не се носят вече, царице. В императорския двор на Нинивия принцесите носят червени, жълти, зелени или сини перуки. Такава е модата. Аз лично ви съветвам за пурпурночервена перука, цвят, който ви отива и върви с дрехата ви.

С едно движение царицата отпрати и Набус, и перукера с перуката. Аудиенцията беше приключила.

Македа свали новата си туника и облече отново дрехите си, като си мислеше за Асадарон, за перлите му, за лова, на който щеше да е тъй сладко да бъдат двамата. На свечеряване тя излезе на терасата с цветята, където видя две копия, подпрени до стената. Безшумно потърси войниците, на които принадлежаха тези копия и откри двамата стражи, прегърнати край ухаещите храсти…

Перлата ги раздели грубо.

— Нещастнице — обърна се тя към жената, — оставяш се да те целува по устата този ужасен мъж? Господи, ти се унизяваш, ти, висшето същество! Не знаеш ли моите закони и не трепериш ли от срам?

Жената действително трепереше, но от страх, страх от меча или въжето:

— Това е моят годеник, о, царице… Простете му и накажете мен вместо него!

Македа разбра, че жената иска да спаси любимия си с риск за собствения си живот. Разочарована и развълнувана, тя отвърна:

— Ти си се омърсила и нямаш повече място в моята стража.

Незабавно извика дежурния офицер и му съобщи, че жената е изгонена, а мъжът се осъжда на петнадесет дни в окови.

За да прогони лошото си настроение, царицата седна да посвири на златната арфа и запя с кристалния си като изворна вода глас. Тъгата обаче не я напускаше и тя удари гонга, за да извика своя великан:

— Да дойде шутът!

Специалистът по гримаси и забави най-старателно се муси, извива, прави шеги и фарсове, които разсеяха царицата само за миг.

— Извикай астролога! — заповяда Македа на великана.

След като астрологът приключи с метаните и учтивостите си, Македа му каза:

— Наближава нощта сънят ми бяга и ще ми става все по-лошо. Научи ме да чета какво казват съзвездията. Ще ги съзерцавам, докато заспя.

Ученият извади керамични плочки от една торба от крокодилска кожа.

— Погледни тези плочки, царице на царете. Всяка нощ ще разпознаваш едно такова съзвездие във форма на кръст. Звездите му са неподвижни и неизменни. Но около тях се движат куп други звезди. Когато видиш две звезди над кръста, успоредно на хоризонталните му рамене, ще знаеш какво означава такава конфигурация: един мъж, който те люби, моли своя бог да умреш.

Тръпки побиваха царицата.

— Ако пък тези две звезди застанат под кръста и спрямо на хоризонта, трябва да знаеш, че един мъж ще дойде да ти предложи вечен съюз за богатство, щастие и любов.

— Глупак — изкрещя му Перлата и ядосано бутна плочките. — Началник на савските глупаци астролози, нищо сериозно ли не казват звездите?

— О, царице, какво друго може да желае една прекрасна жена освен любимия, за когото бленува?

— Знаеш много добре, че аз не мога.

— Твоята клетва е най-жестокото мъчение, което хората са измислили. Готов съм ръката си да дам да отрежат, но да мога да давам жизнения си сок. Затова не съм преставал да съзерцавам съзвездията, за да разбера дали небето не сочи някакъв начин да те освободи от клетвата. О, царице, чуй какво ми казаха звездите: „Разрешението е близко и е във властта на един могъщ и мъдър мъж, който живее на север…“

— Човече, изморяваш ме — с въздишка промълви Македа, за да не покаже вълнението си. — Върви си в твоята кула, преди да съм ти се разсърдила съвсем.

Звездоброецът се изпари.

Останала сама, царицата се замисли дълбоко. След малко извиква минаващия наблизо офицер.

— Даур, ти като държавен вестоносец си се приближавал до много владетели. Кой според теб е най-мъдрият от владетелите, които обитават земите на север от нас?

Офицерът прехвърли мислено всички монарси:

— Ваше Величество, фараонът е млад и неопитен. Цар Хирам в Тир е просто търговец. Цар Едом е повече хитър, отколкото мъдър, а владетелят Ецион Гавер е невежа. Остава Соломон. За съжаление аз не познавам този, когото наричат цар на четирите хоризонта и четирите вятъра, но са ми казвали, че бил голям учен, че съдел много справедливо. Той е човек на мисълта, поет, а освен това е и хубав мъж. Наричат го „златният цар“.

— Много от поданиците му, търговци от Иерусалим, идват в Сава — прекъсна го Македа. — Проучи ги всички и като намериш някого от приближените му, ми го доведи, за да го разпитам.

Царицата заповяда да доведат най-бързия й кон — Утринна буря, яхна го и следвана от двадесет от най-добрите си конници, препусна като стрела през полята, за да отпусне опнатите си като струни нерви. Ескортът едва я догонваше.

Перлата си помисли, че този могъщ и мъдър мъж, който небето й сочеше чрез звездите, можеше наистина да е Соломон. Без да знае защо, този син на Давид й беше симпатичен. За него й бяха разказвали, че е построил Храма и че танцувал пред ковчега на Завета. Може би пък той щеше да намери начин да я освободи от клетвата?