Якуб Адол Мар
Савската царица (16)

Асадарон

Съчини ми — заповяда той — най-хубавата песен за най-хубавата жена на света и песента ти ще е песен за Перлата…

Сред принцовете и царете, поканени от Македа в Аксум, най-забележителният бе асирийският принц Асадарон, на този празник той бе великолепен представител на чичо си, страшния Салманасар II, император на Вавилония.

Висок и красив, облечен с изтънчен вкус, той затъмняваше всички останали принцове с великолепието си. Никой не умееше да носи тъй аристократично бродираната дреха, която се развяваше в коленете му. Никой по-добре от него не замяташе на рамото си гънките на зелената пелерина, изпод която се виждаха и обшитият със скъпоценни камъни златен колан и прекрасното му оръжие. Всички се възхищаваха на гъвкавата му походка върху високите сандали, на които особено блестяха плочките от чисто злато, предпазващи прасците. Толкова остър и дълбок бе погледът му, че срещайки го, всички събеседници свеждаха очи. Лицето му с правилни черти щеше да е копие на най-благородните образци на египетската скулптура, ако я нямаше красиво причесаната му черна брада.

Свитата на Асадарон бе най-многочислена и най-богата от всички. Даровете й свидетелстваха за онова великолепие, което превръщаше Вавилон в горд съперник на Тива. През цялото време на церемонията Асадарон беше останал тих и дискретен сред гвардията си натруфени офицери. Но щом забеляза красивото лице на царицата, като че ли очите му повече не можеха да се откъснат от него.

Сред дванадесетте девици той позна Македа, без някога да я беше виждал. Царицата по нищо не се различаваше от останалите момичета освен може би по небивалата си красота или по царствената си и същевременно гъвкава от физическите упражнения походка. Или може би по трепета, който той усети в сърцето си? Благородният асирийски войн си заповяда да се държи безразлично. Клетвата на царицата не превръщаше ли живата й красота в красота, застинала за всеки, който дръзнеше да я залюби? Уви Асадарон не успя задълго да задържи лудешкият бяг на сърцето си, нито да спре да се черви от издайническия приток на кръв, породен от желанието. И когато чуждестранните князе получиха разрешение да поднесат почитанията на своите народи, както бе обичаят, той й се представи с глас, трептящ от непознати чувства:

— Милостива царице, аз съм Асадарон, племенник на Саламансар II, цар на вавилонците и афарсяните. Моето царство се простира на север и изток от твоето. Нося ти поздравленията на моя владетел, както и своите, с обещанието ни за мир. Трябва обаче да ти кажа още: ти завладя сърцето ми още в мига, в който те видях. И макар че и най-великият монарх би се просвал в прахта под въздействието на твоята прелест, разреши ми радостта, о, Перло, да запечатам с целувка безрезервното приятелство, което съм дошъл да засвидетелствам.

Слушала го досега безмълвна царица Македа вдигна отрупаната си с пръстени ръчичка, за да спре това излияние.

— Не се обиждай, о, могъща царице! — възкликна Асадарон. В моята страна целувката е върховен знак за най-чисто приятелство.

Дали Македа се изкушаваше да се наведе към посланика? От това се опасяваше Амрам, брат на царя и чичо, и настойник на „Пречистата перла“. Рангът позволяваше на стария човек да се намеси в подобен случай: без колебание той препречи ръката си между княза и царицата.

— Славни Асадарон, не сте ли чули клетвата на нашата царица? Вашите обичаи са ваши, но нашите забраняват предлаганата от вас целувка.

Дръзкият Асадарон изслуша казаното от Амрам, без да сваля очи от царицата. Какво ли мислеше тя? В мисълта й се бяха наслоили опасният и привлекателен образ на Асадарон с този на Домедо. И на кой ли инстинкт — на сетивата или на сърцето — се подчини тя, когато подаде неочаквано бузата си на асириеца? Политическа хитрост? Тактика? Женски каприз? Това се питаха ревнивите гости и дворяни. Не, сигурно това бе само тънка хитрост спрямо представителя на една толкова опасна империя, каквато е Вавилония. И като че ли за да потвърди това предположение, Македа заяви:

— Можем само да ценим приятелството на един такъв славен съсед. Нека, след като ти искаш така, да скрепим нашето приятелство по обичая на твоята страна.

И тя прие малко дългата целувка на чужденеца. Опитал вкуса на целувката и почувствал, че едва не припада, Асадарон се поклони и нареди на офицерите и робите си да донесат даровете, предназначени за царицата. Но докато от сандъците се вадеха скъпи платове, парфюми и накити, асирийският княз не преставаше да повтаря притеснено:

— Тези дарове не са достатъчно хубави за теб, о, Перло!

Слад като прие и благодари за даровете, Македа се обърна към следващите гости. Един теменужен поглед, едно нежно прасковено лице и победеният Асадарон се върна на мястото си ни жив ни умрял.

Заклани бяха хиляда вола и две хиляди овни. Четиридесет хиляди души не спряха да ядат до вечерта край дългите ниски трапези, отрупани с ечемични питки. Десет хиляди роби, клекнали на шарените рогозки, светкавично сервираха „Вот“. Сътрапезниците се гощаваха с това печено месо или със сос с червен пипер, или направо върху смокинов лист, който му придаваше вкусен аромат. Медовината се сервираше в огромни волски рога, които се пълнеха веднага щом се изпразнеха. Огромният апетит на всичките тези хора, стекли се на банкета, се поддържаше от гръмки фанфари. Осемстотин музиканти се сменяха непрекъснато — чинелисти, флейтисти, барабанчици, тромпетисти — и покриваха глъчката и смеха с порои от звуци.

С натъпкани кореми и замаяни мозъци някои вече падаха под масите. Охраната ги изнасяше извън полето, превърнато в поражение. Що се отнася до благородниците и гостите, те се насищаха с по-изтънчени ястия, сервирани на терасата. До късно вечерта царицата остана сред гостите, като най-ревностен от тях бе Асадарон. Като не можеше да откъсне от прекрасното създание нито запленения си поглед, нито обсебващата го мисъл за нея, той изобщо не забеляза спектаклите и невижданите атракции на празника: поети съчиняваха на момента най-хубави песни за най-великата царица, танцьори изпълняваха възхитителни фигури пред очите на преситения елит, акробати, пренебрегнали законите на равновесието и тежестта, без да се броят най-редките явления, подбрани сред джуджетата, великаните и ужасните чудовища.

За асирийския княз никое представление не заслужаваше да му откъсне погледа, хипнотизиран от красотата на бляскавата като звезда богиня на име Македа. Затуй в синкавата нощ, изпъстрена с трепкащите жълто-червени светлини на факлите, когато царицата направи знак, че се оттегля, Асадарон автоматично се изправи, за да размени с нея поглед, в който прочете палава благосклонност. Миг след това тя вече се оттегляше със своя паланкин. Той виждаше само как носилката, поклащайки се върху гърбовете на черните здравеняци, се връщаше в двореца между двойния кордон от факли, сред буря от овации.

И ако, царицата желаеше да си почине, народът, възбуден от празника — отказваше. Бяха ли свършили народните тържества? Не, те продължаваха по улиците във всеки дом сред неспирни викове. Навсякъде се любеха двойки, и дори около двореца, където се мъчеше да заспи царствената девица. Пияни войници и граждани се нахвърляха върху срещнатите жени и момичета. А те с бяг се опитваха да се спасят от насилниците, но на всяко кръстовище на светлината на факлите се виждаха струпани хора около мъже, които дивашки си оспорваха ужасените жени.

Над целия град се бе разразила бурята на нагона. Гостите на Македа си бяха запазили най-красивите танцьорки на Аксум и оргиите с тях продължаваха до сутринта. Страстта гореше под всеки покрив и във всяко легло. Голи жени, ефирни лунни самодиви, бягаха в нощта гонени от мъжко желание.

Една-единствена девица остана сама в пухеното си легло в огромната спалня, където нахлуваше развратното ехо на града. Все повече уплашена от самата себе си, Македа се чувстваше безсилна да откъсне мислите си от Асадарон. Що се отнася до красивия асириец, той бе освободил охраната си и се разхождаше из града, омаян и печален. Бе отблъснал поканите за най-любопитни сладострастия, дори и танцьорката, която бе запазил няколко часа по-рано, за да го развлича след церемониите.

Мрачен и ядосан, той се прибра в лагера си и повика в палатката си поета, който винаги пътуваше с него.

— Съчини ми — каза му той — най-хубавата песен за „Най-чистата Перла“.

— Аз не я познавам — отговори поетът.

— Тогава ми съчини най-хубавата песен за най-красивата жена на света и тя ще е песен за Перлата.

Тогава поетът създаде толкова красива песен, че Асадарон си я тананика до сутринта.