Якуб Адол Мар
Савската царица (1)

Предговор от Македа Кечам, внучка на автора

Понякога в старите чекмеджета съществуват скрити съкровища. Ръкописът на тази книга е едно от тях. Дядо ми ни го завеща при смъртта си заедно с пръстена с печат, който доказва княжеския му ранг, като последна връзка на потомците му с неговата родина. Якуб Мар е роден от брачния съюз на лютерански мисионер — германеца Йоханес Майер с етиопска принцеса — Сара Негусие. Така семейството му се сродява с Рас Микаел, придворен на император Менелик II и военачалник на Уоло, област, разположена в Североизточна Абисиния. От тази родословна връзка ще е наследил и благородническата си титла — Лидж Енгеда Уорк Зе Уоло (Принц Енгеда Уорк (златният гост) от Уоло). Към 1890 г. заминава да учи в Европа, впоследствие той ще стане част от онази вълна на етиопски интелектуалци, която в началото на двадесети век ще остави следи върху реформаторското мислене в страната.

Завърнал се в родината след завършването на образованието си, той става последователно кмет на Адис Абеба и съветник на император Менелик и на императрица Заудиту. Тя му заръчва да събира легенди, приказки, псалми и устни предания, свързани с историята на Савската царица. В резултат на тези проучвания се появява ръкопис от две хиляди страници, предаден на императрицата, но от който и до днес няма никаква следа.

Какво значение е имал този труд? Соломоновата династия е царувала в тази страна без прекъсване от 13 в. до падането на негуса Хайле Селасие през 1974 г. Различните монарси, изредили се на престола, винаги са доказвали своята легитимност чрез родството си с библейските предци: Савската царица и цар Соломон. Следователно може да се предполага, че изследването, поръчано на дядо ми от императрица Заудиту, е преследвало същата цел.

Към 1922 г. Якуб Мар е назначен за консул на Етиопия в Брюксел. И там, непрекъснато ръководен от грижата да съхрани по-добре и да направи достояние наследството на цяла една цивилизация, на границата между действителност и мит, вдъхновен от предишни изследвания, той започва да пише роман на френски език.

И така, историята на Македа, Савската царица, е написана през двадесетте години на този век. Би било напразно да се търси до каква степен устната традиция съвпада с историческата правда. Достатъчно е читателят да се остави да бъде завладян от наситената с нюанси поезия, с която авторът описва етиопския характер, от символиката на едно царуване и на една почти хилядолетна империя, на едно „славно минало“ и на една изтънчена цивилизация, чиито „достолепни красоти Западът все още не подозира“. Основа на една династия, легенда на един народ, библейска история, тази песен за любовта пресъздава за нас с много ухания, цветове, светлини и сенки един свят на страстни чувства, на интриги с ориенталски привкус.