Якуб Адол Мар
Савската царица (19)

Македа в битка с любовта

От игото ще освободя жената против нея самата. По волята на Иехова, пророк Ангебо избра мен за женски месия…

Асадарон, прибрал се в лагера си, се бе усамотил, като поиска да пазят тишина и спокойствие. Но гневът, който бушуваше в него, не му даваше мира. Отново тръгна към града и на капитаните, едва осмелили се да запитат за причината на неспокойствието му, отговори грубо, че животът му не е в опасност и не желае ескорт.

Въпреки двата дни празненства градът все още не бе напълно пиян от радост. Ето защо асириецът се присъедини към група благородни египтяни, които пиеха и караха куртизанки и гримирани младежи, облечени като момичета, да танцуват по естрадите и кръчмите.

Цялата сцена, разиграла се в градините на двореца, премина пред очите на страдащия принц. Той единствен не си избра партньорка сред разголените проститутки, поради което стана прицел на подигравки от страна на приятелите си:

— Ето го победителя на газелите-кобили и на лъвовете-бикове! Да не би да се страхува от красивата гъркиня Ксанто, която май вече го е залюбила и танцува само за него?

Предизвикан по този начин Асадарон сграбчва въпросната Ксанто, която се превива от смях, и я води към ухайната стая. Тя е готова да му отдаде гъвкавото си като змия тяло. Но князът желае единствено да излее върху нея парещата си обида.

Държи се грубо с момичето, а то продължава да се смее, защото не разбира езика му. Мисли го за пиян. С разстроеното си лице и раздърпани дрехи той й се струва много забавен. Тогава войнът наранява нежната й бледа и ароматна плът, бие я и й удря плесници, от които накитите й звънтят, дере и хапе така, че момичето припада от болка и ужас…

Нейните викове вдигнаха тревога, навлязоха разсъблечени хора. Опасността накара буйстващия чужденец да изтрезнее.

— Скарахме се — обясни той спокойно, — но аз ще заплатя богато.

Разпръсна много злато и си тръгна.

— Той дори не ме пожела — изхлипа, обляна в сълзи Ксанто. — Как би могло да й мине през ума, че през целия този час върху клетото й телце чужденецът си бе отмъщавал и на Македа и на всички жени по света?

* * *

Изнурена, но пълна с решимост, Македа пристигна в лагера на Асадарон на зазоряване. Посланикът на Салманасар го бе устроил на час галоп с кон от Аксум, но царицата изтощи кобилата си, докато го открие.

Съобщиха на княза, че някакъв офицер желае да говори тайно с него. Асадарон отпрати постовия, но той се завърна веднага:

— О, Асадароне, офицерът каза, че ти си го обидил и е дошъл с оръжие да получи удовлетворение за обидата.

Предизвикателство от такъв род никога не бе оставяло невъзмутим един асирийски войн. Племенникът на Салманасар грабна шлема и оръжието си и се втурна от шатрата си да срещне офицера от Симиена. Скрила в сянката лицето си, за да не бъде разпозната, Македа преправи и гласа си:

— Сабя или копие? Избирай оръжието си, Асадароне, защитавай се!

— Избирам сабя, чужденецо, но тъй като не те познавам, искам да ми се покажеш…

Македа слезе от коня и тутакси го нападна. Стреснат, Асадарон отби удара. Този непознат войн, изглежда, много добре владее оръжието. Князът отстъпи няколко крачки, за да се отбранява по-добре. Отблъсва притичалите негови хора и напрегна всичките си сили в очакване на следващата атака.

Преди да накаже безразсъдния непознат, князът искаше да види лицето му без маска. С умело и бързо движение отметна щита на Македа. Тогава откри суровото лице на царицата.

Асадарон изревава като ранено животно:

— Македа!

Но безмълвна и пренебрежителна царицата поднови атаката. Асадарон не нападна, а само несръчно отблъсна ударите. Като видя това верният му капитан Набунасар реши да се намеси. С вдигната сабя той се провикна:

— Спрете дуела, княже! Нашият закон го забранява. Би било вечен срам за един член на императорското семейство да мери сили с жена!

Смазан, князът прие уместната намеса на своя капитан. Но разгневената Македа не я приемаше:

— Аз защитавам честта си, опръскана с кал от този мъж, и затова ще се бия като мъж.

Със спокоен и решителен тон капитанът започна да преговаря:

— При асирийците никой воин няма да кръстоса оръжие с жена, о, царице! Поръчайте си защитник, който да се бие за вас: такъв е законът!

— В моето царство — отговори Македа, — жените сами се защитават и нямат нужда от никого, за да налага уважението, което им се полага!

— В този лагер, царице, важат асирийските закони — отвърна капитанът. — Молим ви да ги зачитате, както ние зачитаме вашите…

Какво значение имаха за нея обичаите, традициите, правилниците, възприети от монарсите. Пред нея бе нейният любим и двамата представляваха влюбена двойка, разделена от вечното недоразумение на любовта.

Без да си дава сметка за опасността, обхваната само от собственото си безразсъдство, тя се хвърли върху него неочаквано, после върху капитана. Но верни на благородните принципи, асирийците само се отбраняваха, без да отвръщат на удара. Безкрайната битка изтощи царицата и я изнерви докрай.

Изведнъж тя се сети за една египетска хитрост. Трябваше противникът да се бутне лекичко и да се спъне, после, докато е паднал, да се завърже бързо. Пасивната отбрана на Асадарон и капитана улесни нещата. С един жест те се озоваха в краката й, безпомощни, пребледнели от срам, болка и гняв.

Един асирийски воин никога не моли за милост. В гнева си Асадарон предпочиташе смъртта пред унижението. Помисли си, че би било сладко да умре от нейната царска ръка.

— Не искам да умреш — каза тогава Македа с треперещ глас. — Искам да оттеглиш тежката обида, която ме обгаря.

Князът й отговори с насмешка:

— Щом искаш, ще дам обяснение, но не знаеш ли, че пленникът няма право да говори. Аз мога да говоря, царице, само като свободен човек, над когото няма никакъв натиск. И ако моите обяснения са недостатъчни за теб, ти ще останеш господар на съдбата ми.

Тутакси двамата воини бяха освободени и след подаден знак от княза капитанът се отдалечи. Застанал срещу владетелката, Асадарон беше решен да й разкаже каква страшна борба водеше душата му, завладяна от смелостта и дързостта на божествената жена воин. Отново повтори колко я обичал и как се надявал предната вечер, когато е препускал към заспалия дворец, колко се е изненадал от дегизировката й. Събра кураж да й изповяда, че е разбрал погрешно нейното желание за дружба, като израз на перверзно желание. Призна колко бил огорчен и разгневен, като видял, че нежността между тях се наблюдава. Не скри какво си е мислил за нея и не й спести описанието на болката и на часа, прекаран с Ксанто в кръчмата за танци. В разказа за трепетите на сърцето си князът вложи същата жар, с която бе разказвал подвизите си.

Възмущението на Македа постепенно стихна. Как би могла да се дразни от искреността му. Значи той я бе мислил толкова долна, колкото и най-долната проститутка от улиците на Вавилон! Някоя от тези, разиграващи комедията на страстта, радостта или болката само за няколко златни шекела? Значи нищо не бе разбрал… Македа свали от шията си кехлибарената огърлица и тъжно му я върна, впила насълзени очи в неговите. Безкрайната й умора бе не по-малка от срива на моралните й сили. Цялата й енергия я напусна. Имаше чувството, че ще припадне. И тогава падна в обятията на слисания си пленник, като промълви:

— Асадарон, Асадарон, какво си си помислил за Македа?

Князът вдигна шум със заповедите и виковете си. В ръцете си държеше изгубилата свяст, притисната до гърдите му царица. Като я гледаше, огъналата се като тръстика, тънка като сабя и тъй кристалночиста, той осъзна огромната си грешка и го хвана яд.

Най-внимателно я отнесе в княжеската палатка. Един лечител простря сухите си ръце над нея и произнасяйки няколко кабалистични и заклинателни слова, й даде да вдъхне от една стомничка. Македа дойде на себе си.

Разпознавайки Асадарон, тя се хвърли в обятията му. Изтощена, го помоли да отпъди лечителя. Когато най-сетне останаха сами, тя на свой ред му разказа за своите мечти и желания и призна, че съжалява за клетвата си за девственост.

Жестокото недоразумение приключи с най-сладки целувки. Дълго останаха прегърнати. Тя отново поиска от него братска любов. Сега той прие платоничната любов, страстта бе опустошила сърцето му. Но Македа не трябваше да има друг брат освен него. Ревността, която раздираше сърцето му, не търпеше царицата да има други приятелства. Тя го погали и му обеща всичко, което пожелае. Беше щастлива. Душата й на любяща жена се отвори като цвете. Асадарон раздели кехлибарените зърна на огърлицата, които ги бяха събирали, разделяли и отново сдобрили. Говореше й тихичко и вълнуващият му глас наистина отразяваше преливащия от сърцето му екстаз.

— Колко е хубава нашата любов, о, Перло, колко е хубава! Нали си виждала как вярващите падат на колене пред образа на своя бог? По същия начин Асадарон се простря пред божествения ореол на Македа. Дево Македа, духовна дъще на всемогъщия Ваал, пред когото моят народ се прекланя, символ на чистотата, благоволи да благословиш с божествената си ръка твоя пръв благоверен…

Князът беше взел дясната ръка на царицата и я бе поставил на челото си.

— Чуй ме, мой идоле, — продължи влюбеният. — Моята любов ме пренася в огромния палат на Ваал, изграден от блокове златен мрамор, украсен с копринени килими и цветя, ухаещ на небесни аромати. В това божествено царство, обширно като земята, нашите души, намерили убежище след смъртта на тялото, най-после получават награда за доброто, което сме правили през живота си. На прага на небесния дворец се вдига винаги едно кичесто лаврово дърво, листата на което никнат веднага, щом ги откъснат. Когато душата ни се появи пред това дърво, нашият ангел пазител ни дава по едно лаврово листо за всяка добра постъпка тук долу. Горко на този, който не получи поне едно листо, защото една тайнствена сила го хвърля в горящата пропаст. И обратно, блажен е този, който има голям брой лаврови листа, защото ще познае всички блаженства. Македа! О, Македа! Искам благодарение на теб да позная един ден опияняващото блаженство в палата на Ваал. Заради теб ще запазя целомъдрие и благодарение на теб, богиньо моя, душите ни ще останат прегърнати завинаги.

Вече никаква нечиста мисъл не преминаваше през успокоената му глава. А той държеше Македа като крехко цвете в собственото си пурпурно легло. Можеше да я задържи, да я затвори, знаеше, че не може да се съпротивлява. Допрял неспокойно чело на гръдта на любимата, той чувстваше как ритмично се повдигат моминските гърди. Те бяха онези чудни плодове, тези опияняващи кълба, които Ваал хармонично бе създал за взаимното привличане на половете и ги бе напълнил със сока на любовта, с който да се храни новороденото…

Докато любимият й размишляваше така, в обятията му Македа имаше по-земни блянове. Мечтаеше за неговото тяло. Любовта я заливаше като порой и вливаше в крайниците й сласт, която я смущаваше. Сложила ръка на главата на Асадарон, тя галеше замисленото му чело, тила му. Докосването до него я разтопяваше. Отпусна се за дълга целувка, от която цялата затрепери като лист.

Този път Асадарон се отдръпна рязко.

— Защо ставаш? Мислиш, че тази целувка е моето поражение? Не, не скъпи, любими мой. Остави Македа да върви към съдбата си. Иехова я е избрал сред жените да изпълни една мисия. Не я отклонявай. Победата е в края на дългия път, който трябва да измина, за да освободя жените от робството, в което мъжете ги държат.

— Не, Македа, не е така. Нали аз съм коленичил пред теб?

— Ние сме равни с мъжете само в кратките мигове на любовта, красивий ми боецо — отговори Пречистата перла. — Трябва никога вече да не бъдем подчинени съпруги. Аз ще освободя жените от игото на самите тях, защото аз съм женският месия, определен от пророка Ангебо по волята на Иехова.

Говорейки така клетвата я пазеше, а вярата й я правеше фанатичка. Болката, че сред всички жени Иехова е пожертвал именно нея, я караше да се чувства мъченица. Обхвана я някакво мистично безумие. И тя и Асадарон се намираха все още под въздействието на тази възторженост, когато оглушителните викове на пазачите ги върнаха към жестоката действителност.

Отдавна се бе зазорило. Началникът на стражата на двореца, разтревожен от отсъствието на царицата, бе изпратил тридесет ездачи по петите й…

Македа се качи на коня и поздрави Асадарон с видимо безразличие.

На първия завой царицата спря хората си и им обясни накратко измисления претекст за дуела си с асирийския принц. След това ги закле да запазят в тайна и дуела, и мястото, където я бяха намерили. Заплаши ги, че всички ще умрат само ако някой издаде нещо.

Войните, предани тялом и духом на своята царица, се заклеха да мълчат. Успокоена, Македа се прибра в галоп в палатите си. Прекарала бе изтощителна нощ. Болеше я цялото тяло, нервите й бяха като отпуснати струни, а умът й витаеше някъде. Отпусна се в благовонната вана и се остави на прислужничките си да масажират с балсами настръхналата й кожа. Споменът за милувките на Асадарон отново изплува и я натъжи, но тъгата й премина при мисълта, че обича и е обичана.

Асадарон пък продължи да страда. Любовното чувство течеше в трескавото му тяло и той ридаеше, че не може да го задоволи. Сега вече беше напълно наясно с фанатичната безкомпромисност на платоничната си любовница. Щеше ли да успее някога да я покори? Несъмнено е по-трудно, отколкото да овладее собствената си кръв.