Якуб Адол Мар
Савската царица (44)

Македа напомня изгубения рай

Пред сътрапезниците, дори и най-учените, Македа изглеждаше още по-велика с проницателните обяснения, които умееше да дава, за нещата, събитията и хората.

Дойде ред на царицата на сутринта да посети златния цар и да участва във великолепно угощение, с много цветя, ухания, блясък и фантастична изтънченост. Главният равин Бен Елеазар се възползва от срещата и от високите гости, за да постави на Македа някои въпроси, които занимаваха особено равините и юристите на Иудея.

— Вие ни разрешихте, о, Перло, да се запознаем с книгата, която сте изпратила на цар Соломон с първото ви послание. Книгата съдържа патетичната история на израилския народ и нашите изследвания потвърдиха нейната истинност. Слава на Господа, еврейският народ е страдал, но Иехова го е закрилял. На два пъти чудодейно го е спасявал от неговите мъчители в древен Египет. Ето защо ние благославяме нашия велик цар Соломон, че е успял да премахне жестоките египетски закони, които съществуваха допреди двадесет и пет години и осъждаха нашите съотечественици на изселване или смърт.

— Тези закони вече не се прилагаха, когато баща ми, Ангебо, живееше в Мемфис — намеси се Савската царица.

— Вярно е, но не са били отменени със закон — уточни Соломон. — Моят първи брак с принцеса Асасиф именно освободи израилския народ от тази постоянна заплаха.

Македа познаваше историята на този брак. Разказана й бе от принцеса Тайбия, дъщерята на иудейския цар, която е на нейна възраст.

— Нашите народи са едни и същи — съгласи се великият левит. Но по-тъмната кожа на вашите поданици се обяснява с това, че дедите ви са се женили вероятно за жени от Симиена, за да продължават рода си.

— Моята майка обаче беше от чист еврейски произход — настоя Македа.

— Тогава как става, че законодателството ви, за което се говори толкова откакто сте в Иерусалим, е тъй различно от нашето? — подхвърли главният жертвоприносител Натан.

Македа разбра, че тези мъже, горди с произхода си и знанията си, искаха да я въвлекат в опасна словесна битка. Тя се опита да я избегне, като се обърна направо към Соломон:

— Вярно е, че нашите правилници са доста различни от вашите. А целта на идването ми беше именно да те помоля, царю, да изпратиш някои от твоите учени равини и левити да посветят моя народ в законите и обредите на Иехова. Ако си съгласен, ще ми изпратиш и архитекти да построят великолепни храмове, защото аз искам да почета Всевишния с величие.

— Всички тези учени ще тръгнат с теб, царице! — отговори Соломон. Моето царство е посветено на Бога, а твоето желание е благословено…

— Научихме — поде главният равин — че сте изменили брачното си законодателство така, че положението на мъжа спрямо жената е променено из основи. Бихте ли ни го обяснили? Защото да си признаем това ни се струва твърде противно на законите на Иехова и това ни учудва. Трябва да знаете, царице, че се осмеляваме да ви кажем това, поради привилегията ни да бдим над ритуалното изпълнение на божиите закони.

— Чудесно е, че бдите за доброто изпълнение на религиозните закони — отвърна Македа. — Провъзгласените от нас закони са от изключителната компетенция на държавното управление, и аз не съм нарушила вярата. Исках само в историята на света да се запише моята воля за установяване на свободата и върховенството на жената.

Макар да се въздържаха от уважение към нея, опонентите й се стараеха да й докажат колко концепцията й бе слаба. Безспорно жената имаше право да иска известни предимства, но интересът на обществото изискваше тя да остане пазителка на домашното огнище, да поддържа огъня, да създава и поддържа семейството, без което обърканото човечество щеше да върви към упадък.

— А вашето законодателство — продължи великият левит — е насочено в противна посока. Съществува опасност, върховенството, което отреждате на жената, да засили всъщност безпътността и разпуснатостта на нравите.

— Струва ми се неоспоримо — подчерта Соломон, — че тези закони са били породени от някакво дълбоко чувство на нашата славна царица. Да даде Иехова да узнаем скоро какво е било то.

Македа погледна царя с учудване, чувствайки, че той чете мислите й.

— Ти си въплъщение на мъдростта, царю, и аз ти имам доверие. Ти сигурно ще откриеш в душата ми онова, което окото на простосмъртния не би могло да прочете.

— За това Господ трябва да ми помогне — прецени Еклисиастът, а дотогава нека първо приемем милостивата ни царица в нашия Храм, след като нейното желание е такова. Преди това главният равин и първият левит ще трябва да я въведат в историята на нашата религия, да я запознаят със смисъла на обредите ни и с правилата на собствените ни закони.

Много скоро разговорът на сътрапезниците, развеселени от виното, придоби общ характер. Началникът на кавалерията отправи комплимент към царицата за хубавата и стройна осанка на нейните амазонки, а след това поиска да узнае дали отсъствията им по майчинство не разреждаха редиците им.

— Моите стражи ще се ръководят винаги от савския принцип — отговори Пречистата перла, — а той накратко е следният: „Любов към родината и омраза към мъжете.“ Така че няма за какво да се страхувам в това отношение…

Присъстващите избухнаха в смях, като помислиха, че става дума за шега. И то до такава степен, че главният ковчежник Хайзар заяви сред всеобщото веселие:

— Този офицер няма да се обиди от теорията ви, царице, защото неговият девиз пък е „да служи на родината и да мрази жените“.

Въпросният офицер промълви нещо, видимо поласкан.

— Дали този мъж не мрази жените, защото те не са го харесали? — заинати се Перлата.

Присъстващите прихнаха да се смеят, още по-силно, но Соломон ги прекъсна.

— Македа, скъпа моя царице, ти говореше за брака като за сделка или съзнателен избор. Нещата не са точно така. Бракът е разцъфтяване на любовта, а любовта е въпрос на сърцето, душата и ума. Липсата на това чувство у животните доказва, че човекът е по-висше същество. Няма правилник, който може да възпре това чувство, и ти напразно водиш своята ожесточена борба, защото поданиците ти няма да те следват.

— Макар да искам да убия любовта, нямам намерение да осмивам това чувство, което лично аз не разбирам. Моята съдба, великолепний царю, е да бъда месия на правата на жената, както ти си апостолът на божите служители. Тази роля ми е била наложена жестоко и аз няма да се откажа от нея.

— Твоята апостолска роля е възхитително наивна, защото е неосъществима, храбра владетелко. От думите ти разбирам най-вече, че ти не познаваш любовта. Наистина ли никога не си обичала?

— Аз никога няма да дам такъв жалък пример на своите поданици.

— Недей да казваш „никога“. Любовта те удря като гръм и ти вече нищо не можеш да направиш, за да се освободиш от нея.

Македа замълча за миг, преди да подеме отново аргументите си.

— Като се омъжва, жената се жертва за нацията. Приема да създаде бъдещото поколение. Това мъченичество заслужава уважение, защото, ако в семейството някой заслужава почит и уважение, това е жената. А в замяна тя се подчинява на господар, който няма никаква заслуга, той, напротив, би трябвало да служи на онази, която ражда живота и се труди изтощително, за да продължи рода.

Всички мълчаха.

— Чуйте — продължи екзалтирано царицата, — една от моите жени, управител на провинция, е въвела без мое знание закон, с който се забранява на момите да се омъжват за мъж, който не е убил поне двама себеподобни. Като доказателство женихът трябва да покаже член и нос на жертвите си. Тези късове месо се поднасят на съдията, който разрешава брака и го освещава чрез изгаряне на кървавите трофеи. Макар че не одобрявам тази изтънчена жестокост при унищожаването на мъжкото население, аз я толерирам, защото отсега нататък в тази провинция една жива жена ще струва винаги повече от двама убити мъже.

— Нека оставим настрана вашите жестоки сатрапки — каза Соломон с отегчение, — защото споровете могат да се изострят…

— Кажете царице, как успявате да извличате толкова много злато във вашите държави?

— Някога само промивахме златоносния пясък, за да отделяме по-тежкия ценен метал. Този метод е бавен и трудно може да бъде развит, защото не е възможно да се поставят да работят повече хора, отколкото повърхността на течащата вода позволява. Затова моите специалистки изобретиха специални мелници за трошене на златоносните скали. Мелниците се задвижват с магарета. Водата се докарва по канали и полученият пясък се мие непрекъснато. Златният прах достига накрая по хитро издълбани тънки улейчета в едрите каменни плочи, които се поливат непрестанно. Благодарение на този метод аз добивам много повече злато от фараона и той започна да използва моята система.

— Царят на Иудея би бил много щастлив да разполага с толкова богатство…

— Подарявам ти една златна мина и една от тези мелници, както и привилегията да извличаш оттам каквото искаш, за да разкрасяваш великия храм на Иехова — отговори великодушно Македа. — А за пищност при богослужението, добавям и правото за експлоатиране на една друга мина, срещу една пета от продукцията.

— Но какво мога да ти дам в замяна на тази голяма щедрост? — възкликна царят.

— Не съм ти продала нищо, Соломоне. Моите подаръци не очакват нищо насреща. — Никога не забравяй, царю, че щедростта на жената е безгранична. Тя е още едно доказателство, че жената е по-висша от тяхната алчност и скъперничество.

— Приеми два пъти благодарностите за дъжда от злато, който сипеш над Храма и косвено над държавите ни. Но би ли ни казала какво обяснение дават учените и теолозите от твоето царство за произхода на златото и среброто, на скъпоценните камъни и перлите?

— Не знаете ли? Голямата книга на вярата не дава ли обяснение за изгубения рай, който дълго е бил една от тайните на сътворението на света? Моят баща, Ангебо, преведе на нашия език книгата на книгите, обяснението на чудесата, ключа на символите…

— И какво казва тази книга? — пита главният свещеник.

— Казва, че на шестия ден от сътворението, установявайки, че творението му е достойно да бъде похвалено, Иехова забелязал, че на никое животно не е дал достатъчно интелигентност, за да възхвалява природата и нейните съвършенства. Тогава създава човека и го нарича Адам. Много се гордее с него, макар да забелязва, че е лишен от грация, хармоничност и красота. Затова премесва отново творението си, усъвършенствал го, като го направил по-гъвкаво. Така създал Ева. Нейното тяло било цяла наслада от копринените коси до седефените нокти. Всичко в нея било с точни пропорции, моделирано от полъха на цветята. Ева била толкова красива, че захласнатите животни помолили Иехова да създаде по една за всеки животински вид на земята и Господ се съгласил да го стори.

Адам бил във възхита пред Ева, която събирала всички красоти на небето и земята в нежното си като тръстика тяло. И тя и той възхвалявали Създателя, че им е дал онази искрица ум, която ги правела по-висши от всички други същества. Иехова бил толкова поласкан, че решил да умножи мъжете и жените и да ги направи различни по цвят на кожата, запазвайки своя цвят — златистият — за расата на Адам и Ева. След това създал реки от течно злато, езера от сребро и мед, реки от перли и скъпоценни камъни, за да живеят в несметни богатства и никога да не познаят болест или смърт.

След като минали сто години, Адам и Ева се уморили непрекъснато да възхваляват все едни и същите добрини, създадени от невидимия Бог. Потопили ръце в езерата и реките, за да си направят идол, блестящ от злато, сребро, перли и скъпоценни камъни. Започнали да обожават този идол, защото бил видим.

Когато Бог научил за това, извикал „човешките“ същества и, като прокълнал земята, прокълнал и тях. От този момент, за да се хранят, трябвало да обработват земята, да отглеждат растения, животни или да ги ловят за храна с риск на живота си. Така те познали опасностите, болестите, смъртта, а жената започнала да ражда в мъки.

Перлите се скрили на дъното на моретата, в каменни черупки, а реките, които носели метали и ценни минерали, пресъхнали. Коритата им се покрили с пясък, пръст и скали. Човеците били осъдени завинаги да копаят и дълбаят, за да намерят пръснатите нишки в сърцето на планините и в преобърнатата пръст…

Как присъстващите да не се впечатлят от този разказ? Равините обсъдиха неговата правдивост и решиха да изпишат това чудо върху плочките си, за да го сравняват с другите легенди за Сътворението. За сътрапезниците си, дори и на най-учените, Македа изглеждаше още по-велика с проницателното обяснение за нещата, събитията и хората, което съумя да даде.