Якуб Адол Мар
Савската царица (13)

Първо вълнение на Македа

И със събуждащите се чувства, тя трябваше да се пребори, както на лов — с дивите зверове…

Какво би могла да направи една принцеса, красива като най-хубавите дни в Египет, бледорозови, позлатени, люлякови и искрящи като скъпоценен камък? Какво би могла да направи тя в двора, в който великолепието и блясъкът смайваха света и единственото им предназначение бе да красят и да разпалват любовта?

Любовта! Египтяните познаваха вълнуващите й дълбочини, неопределимите вибрации, изтънчените наслади, с които можеха да боравят тъй, както умееха да извлекат сладкия звук от най-ценна мандолина. Какво друго, освен да тръпне при вида на такъв красив и достолепен благородник като фараона? Ако суверенът, като господар на чувствата и на ума си, можа да устои на завладяващото очарование на Македа, то не биваше романтичният и смел юноша Домедо да се оставя често да ловува в компанията на шестнадесетгодишната девойка, защото с грацията си аксумската принцеса вече затъмняваше всички египетски красавици.

Наближеше ли тя, всички благородници в двора изгубваха ума и дума и залагаха клопки, за да попадне тя в обятията им. И най-малката проява на кокетство от нейна страна се поощряваше и подражаваше незабавно. Инстинктивната й женственост бе постоянна тема на възхищение. Принцове бяха готови да умрат в краката й. Някои подкупваха прислугата й. Най-нежна музика водеше съня й и най-редки парфюми направляваха стъпките й. Поети съчиняваха за нея най-възторжени песни. Но в тази атмосфера, на която египетските нрави нарочно придават еротичност, Македа си оставаше все така „Онази, която е чиста“.

Както душата й, така и тялото й бяха непорочни. Затова тя трябваше да се пребори със събудилите се чувства тъй, както на лов се преборваше с дивите зверове. Защото предния ден Домедо бе успял да развълнува кристално чистото й сърце, открадвайки й целувка зад един храст мимоза.

Притисната назад, Македа бе издала вик. Устните на Домедо, пробягвайки от лицето до мъничките й крака, се отнесоха с уважение към вълнуващата тайна, която младата жена бе посветила на народа като залог за бъдещата си мощ. От чудесно очертаната й в червено уста те се спуснаха надолу към мъничките изпъчени гърди, докоснаха едва малинките им по пътя към заоблените бедра. Целувките му породиха безброй тръпки по стройните й крака. В този момент тя се отдръпна рязко и побягна в стаята си, където раздразнена или очарована, обезумяла, продължи да се бори със себе си. За да сподави вълненията си, Македа отново се потопи в работата си.

След четирите години, прекарани в двора на фараона, изкуството да се управлява не криеше вече тайни за острия й ум. Изучила бе брънка по брънка как функционира египетската администрация, чийто престиж и авторитет бяха се наложили в преобладаващата част на света, Македа се бе обкръжила с военачалници и бе наредила на писарите си да изработят подробни доклади за военното изкуство на Египет. Търпеливо бе изслушала уроците на архитектите, удивена от гордите сфинксове, пирамиди и обелиски, блажено се бе докоснала до поети и астролози, след което търговци, натрупали богатството на Египет, й разясниха как се търгува. Ако всичките й учители се удивляваха на тъй рано развития интелект на красивата принцеса, която ги обезоръжаваше, то те не скриваха пред нея никоя тайна на своето изкуство, наука или професии.

Преди всичко обаче нейният чар ги привличаше и ги омайваше като тамян. Макар и закалена в игрите на открито, на които Ангебо я бе научил, тя бе възприела по-добре от всички благороднички, от най-високопоставената до най-обикновената, изтънченото изкуство да се харесва, да привлича, да прелъстява: гримиране с парфюмирани кремове, антимон и бои, които се нанасят с четка или шпатула от смокиново дърво; маникюр и педикюр, които с помощта на фини инструменти, пили и бои превръщат ръцете и краката в скъпоценност; грижа за косите, за блясъка им и умение да се причесват високо над главата като оригинална каска, закрепена със скъпи гребени и златни игли и напръскана накрая с облак от парфюм.

Тези уроци от науката, наречена от египтяните „лични грижи за тялото“, фараонката препоръчваше най-вече на високопоставените ученички. Чистокръвните принцеси не пренебрегваха и танците, чиито стъпки и фигури ставаха с всеки урок по-сложни и изискваха гъвкавост на всички крайници и вникване в египетската душевност, нещо, което Македа бе овладяла до съвършенство. По гимнастика, в която тя бе отлична, благодарение на първоначалното си възпитание, треньорите можеха дори да се учат от нея. И все пак красота, гъвкавост и интелигентност не бяха достатъчни: Македа трябваше да умее да пее, да свири на арфа и да се държи според ранга си в двора на съседните царства. Впрочем Македа беше изненадала всичките си учители с лекотата, с която възприемаше не само законите на хармонията и правилата на протокола, но и драматичното изкуство, в което участваше. Често тя забавляваше фараона, изпълнявайки с дружките си пантомими, специално написани за нея от един образован благородник.

Принцесата на Симиена желаеше, щом се върне в Аксум, да създаде двор като този в Тива, да създаде същото правителство и да въведе същите закони, които да съдействат за онова благоденствие с изкуство да се живее, които бяха непознати в Симиена въпреки усилията на цар Ангебо, нагърбил се с нечовешките си задължения. Поради тази причина с мисълта за предстоящото си заминаване Македа настоятелно помоли главните си преподаватели — военни, учени, книжници — да я придружат в страната й в замяна на осигурен царски живот, благороднически титли, земи и привилегии. Повечето се съгласиха да я последват в това далечно царство, чиито живописни красоти и богатства тя разпалено им бе описала.

* * *

„Онази, която е непорочна“ беше решила веднъж, че трябва незабавно да напусне Египет, защото неочаквано се бе уплашила, че няма да може да удържи на клетвата си. Фараонката майка, която си въобразяваше, че познава издълбоко човешката душа, искаше принцесите да бъдат не само безупречни съпруги, но и изтънчени любовници. Така египетските аристократи, водени от чувствата си, нямаше да пъдят съпругите си и да рушат имперското семейство, въвеждайки чужди елементи, подкопаващи като дървояди и най-твърдия материал.

Владетелката добре знаеше, че женската неопитност води до опасни изневери. Затова в най-дълбока тайна бе организирала уроци по любовно изкуство под ръководството на изтънчен учител, подпомагани от няколко младежи и куртизанки.

В залата на двореца, където се провеждаха уроците, се издигаше в сладострастна поза огромна статуя на богинята на любовта Амархис. Колони във форма на фалоси крепяха тавана, украсен със синя драперия. Мозайките на пода възпроизвеждаха абсолютно точно всички аспекти на плътската страст, а стените бяха украсени с еротични барелефи и корнизи.

Горяха благовонни масла и техният дъх, като отмерени въздишки, будеше желанието на сетивата. Ниските столове от бронз или позлатено дърво във форма на женско тяло с разтворени ръце и крака в поза за съвкупление бяха покрити с кожи от диви животни, от чийто допир тялото се възбуждаше. А музиката, избрана да разпалва опиянението на духа, в същото време го разнежваше с омайващите като въздишки звуци на приглушените зад завесите арфи и мандолини.

Допуснатите в този храм принцеси, се учеха как да разпалват сладострастието на любовниците и да ги държат най-добре в треската на чувствеността, да чертаят в плътта и сърцата им браздите на любовната наслада. Тъй като всяка вярна съпруга — както повтаряше фараонката — трябваше да умее да събужда и постоянно да възражда бързо угасващия плам на съпруга си, умели куртизанки разкриваха пред принцесите тайните на най-интимните милувки. Така гамата от най-фините нюанси на прегръдка им се преподаваше по един прочут асирийски учебник и после се възпроизвеждаше в живи сцени. Старателните принцеси нерядко си оспорваха благоволението да заемат местата на хетерите при поканените за практически упражнения красиви учители.

Македа бе единствената чужденка, допусната на тези еротични сеанси, считани за напълно нормални. С видимо удоволствие тя имитираше с избран от фараонката майка преподавател различните фази на любовната страст. Но вярна на клетвата си, „Онази, която е непорочна“ избягваше всякакво обладаване. На учителя й по любов беше заповядано да уважава непорочността й, независимо че й обясняваше как да успокои разпалените си чувства, без да наруши девствеността си. Македа се отказваше от всякакви опити да продължи насладата.

Един ден, когато принцесите охкаха от страст в обятията на партньорите си, треньорът реши да бъде по-настоятелен. Изнервена Македа се изтръгна и потърси убежище при фараонката с молба да я освободи от задължението да следва любовните курсове. Със съжаление към нея и към онези, които се влюбваха в нея, владетелката се съгласи да й спести сладострастните изкушения. Вместо това Македа щеше да хвърля копие и диск с войниците, щеше умело да управлява състезателните колесници, да се надбягва с най-добрите бегачи, да тренира борба със съвършени атлети, да укротява и язди бързи като вятъра коне.

Никога досега в Египет не е имало жена, която да се отдаде на тези буйни и опасни изключително мъжки спортове. Ето че пред луксозния и безгрижен живот една принцеса бе предпочела силови упражнения на открито, изискващи мускули и точно и зорко око. Самият владетел благоволи да присъства на спортните прояви на царствената девойка, чиято потисната женственост се адаптираше тъй добре към най-различните състезания. Именно тогава той разреши принц Домедо да я придружи на лов.

Това означаваше девойката да бъде хвърлена в друго, още по-лошо зло. Волностите в храма на любовта бяха безопасни в сравнение със замечтания и нежен поглед на Домедо. Искрената му целувка беше по-опасна и от най-възбуждащите симулации. След изнурителен галоп двамата се изгубиха в гората. Излегнали се на един потънал в цветя склон и смеейки се от сърце, те многократно изживяха трепетно вълнение.

При разговора си с принцесата, главният равин на Тива не закъсня да открие опустошенията в чистото й сърце и отчаян я викна в синагогата. По съвет на настойниците си Македа се яви в мъжки дрехи, в които младежкият й силует изглеждаше още по-грациозен. Пред лицето си бе спуснала воал, който скриваше красивите му очертания, и косите, като пропускаше само теменужния поглед. В този вид тя трябваше да повтори клетвата си от Аксум, поставила лявата си ръка върху свещената дарохранителница.

Възложиха на принцеса Маака да я наставлява и да отклонява мисълта й, неудържимо привлечена от спомена за целувките на Домедо. В същото време равинът изпрати послание до Ангебо, че дъщеря му вече е приключила образованието си и не иска да продължава повече престоя си в Египет. Тя желаеше да се завърне колкото е възможно по-скоро при любимия си баща и го молеше да одобри решението й. Ангебо отговори, че очаква престолонаследничката си с най-голяма радост. Тогава с пълното съгласие на фараонката майка, която се боеше от опасните последици на тази любов, равинът се постара да отдалечи Домедо.

Церемониите по изпращането не отстъпиха по великолепие и разточителство на празненствата по посрещането. Хвалебствия и възхищение бяха отправени към тази, която успя да спази обещанието си. В тази атмосфера, заобиколена от свитата си, Македа потърси с поглед в пъстрото множество на египетските дворяни, дошли да я поздравят, лицето на този, който събуди вкамененото й сърце. Шестнадесетте й години изпитваха сладката мъка на първата любов.

Македа си тръгна сред оглушаващ концерт от викове и фанфари, но в ушите й звучеше името на Домедо.