Якуб Адол Мар
Савската царица (51)

Отмъщението на Асадарон

Моят бог е богът на силата. Ще те отвлека насила и ще се упоя от твоята плът, за да отнеса това опиянение в рая на Ваал!

Пътят за Ецион Гавер беше затворен за корабите на Асадарон и той изсипа гнева си върху собствените си капитани. Асириецът реши да се върне обратно във Вавилон с част от войската си и да помоли страшния си чичо Салманасар да поиска справедливост за обидата. Но с пристигането си във Вавилон принцът вече беше променил решението си. Боеше се от среща с царя. За последния любовта на племенника му към Савската царица не беше тайна, но той съвсем нямаше намерение да води война срещу могъщата си съседка. Известен му беше и опитът за отвличане, който дръзкият Асадарон беше решил да предприеме, и изобщо не одобряваше тази авантюра, която можеше да го вкара в конфликт със Савската царица, пък и със Соломон.

Следователно принцът прецени, че е по-уместно да продължи пътя си към Иудея през Нинивия и Дамаск и да влезе инкогнито в Иерусалим. Е, разбира се, пътуването не беше такова, каквото си бе представял. Беше мечтал да дебаркира в Ецион Гавер с осем кораба с платна в цялата си вавилонска мощ. Щеше да смаже с величието си иудейския цар и да покаже колосалната си сила с най-прекрасна куртоазия. Сега обаче пътуваше изморен и трудно към планините на Галилея с керван, в който всички асирийски бойци се бяха маскирали като търговци на килими.

Таджурският княз беше мрачен. Близките му не можеха да го накарат вече да им се довери, а той избягваше дори и братското приятелско отношение на Набунасар. Последният гледаше със страх как господарят му е тръгнал да завладява Иерусалим.

Асирийците бяха разпънали лагера си в един проход, недалеч от реката Йордан, с поглед към града. Най-верните му офицери се бяха пръснали из града да продават килими за заблуда на охраната, пък и да получат новини за Македа.

Точно този ден принцът изпита цялото си нещастие. След като се бе заклел да си отмъсти, ридаещият от мъка любовник изпрати на царицата писмо с двете кехлибарени зърна, от които никога не се разделяше: царицата не благоволи да се яви на срещата. Това още повече засили решимостта му да отнеме любимата си от съперника.

Набунасар научи и някои интриги от двора. Ръсейки злато с шепи, той успя да купи един слуга на ковчежника Хайзар, който го информира най-точно. Така Асадарон узна, че цар Соломон и Савската царица щели да ходят на лов за газели на следващия ден край скалистите и залесени брегове на река Йордан. На уречения ден той подготви капан, помоли се на Ваал и му принесе много жертви. Пушеците не му предсказваха добро, но той не им обърна внимание. С лека екипировка и няколко решителни бойци застана на пътя, през който царицата трябваше да мине към реката. В същото време заповяда да вдигнат лагера и да се подготвят за много бързо бягство през проходите и планините на Галилея.

Мястото на засадата беше отлично избрано от авангарда на принца: в подножието на хълм, през което царският път се спускаше в лек наклон сред уханните храсти на лавровото, миртовото дърво, хвойните и терпентиновите дървета. Зеленината прикриваше подготвената клопка.

Умело привързана млада газела издаваше жални звуци. Князът бе уверен, че на това място царицата щеше да слезе от колесницата си и нямаше да позволи да се стреля по оплелото се животинче. Щеше да се втурне да го освобождава и в този момент храстите щяха да настръхнат от копия и пики. Асадарон беше предвидил, че колесницата на царицата щеше да предшества тази на Соломон.

Така и стана. Точно под склона царицата спря впряга си и се зажалва за пъшкащата газела. Едва доближила се до примамката, Асадарон я обхвана със силните си ръце като в железен обръч. След това скочи на коня си ведно с жертвата, а гора от конници се разположи като бариера пред царския ескорт, останал на тридесет лакти по-назад. Крилатите копита на жребеца пламтяха от галопа, продължил до река Йордан. Македа не се съпротивляваше. Похитителят можеше да предположи, че е припаднала, но хитрата пленничка очакваше сгодния момент, когато разпененият кон на асириеца щеше да се изтощи напълно от лудия бяг.

Същевременно златният цар, дошъл вече на себе си след светкавичната изненада, хвърли стражата си срещу конницата, която му препречваше пътя. Лесно принуди съучастниците на Асадарон да хукнат, след като тактиката им не бе да се бият, а да печелят време за господаря си.

— Спасете царицата! — крещеше Соломон, разкъсван от любов и разтреперан от срам. — Докарайте ми този нахалник жив или мъртъв! Хиляда шекела за този, който ще отмъсти за мен!

Конниците на Великолепния се хвърлиха по петите на княза, който беше вече само една черна точица, летяща по златния път от храст на храст. След дългата лудешка гонитба се чуваха ужасни викове на болка. Соломон видя как по-голямата част от стражата му се търкаляше по земята. Конете тъпчеха хората, които с изпочупени крайници и смазани гърди се задушаваха. Пътят се бе срутил под стъпките им и те бяха паднали в един прикрит с пясък дълбок ров.

— Ако искаш — предложи останалият до царя Асир, — аз ще продължа гонитбата с двадесет и пет души по преките пътеки.

Преданият Асир се хвърли напред пред конниците си, които приличаха на кентаври. Царят пък тръгна с останалите си бойци, избягнали асирийския капан. На хиляда лакти от това място вражески стрели пронизаха двама иудеи. Наложи се да спрат и да търсят из гъсталаците нападателите, които отново бяха успели да спрат устрема на преследвачите си.

— Двадесет от моите хора да отидат да хванат тези бандити! — извика царят, който вече си представяше как съпругата му е отвлечена завинаги и може би убита.

Тръгвайки отново, той пришпори преследвачите. Ужасни планове за отмъщение възбуждаха въображението му.

Неочаквано покрай реката пътят се оказа обграден от копия, пики и стрели. Битката бе кратка, но убийствена, защото асирийците се отбраняваха храбро.

В далечината Миролюбивият видя как конят на Асадарон свива встрани и се обръща във водата. Решила, че моментът е сгоден, Македа бе дръпнала юздите. Объркан и стреснат, Асадарон усети как течението го отнася. На десетина лакти от него плуваше царицата. Принцът обаче никога не губи смелостта си. Успява да улови отново коня си, яхва го и напредва с него през реката. А Перлата ту потъва, ту излиза на повърхността, но успява да стигне до брега. Асириецът я вижда и гневно изругава, докато тласка коня си към брега. Царицата трепери, изстисквайки мокрите си бели дрехи, като отчаян призив. От другата страна на реката се носи в галоп Соломон, който заповядва на хората си да прекосят реката и да помогнат на любимата му. Стрелите летят над вълните, но принцът е извън обсега им. Македа не знае какво да прави. Над реката, на около двадесетина лакти от мястото, където се намира тя, се издигат отвесни скали. Дали да се покатери, за да задържи Асадарон, докато я настигнат Соломоновите войници?

Събира цялата си енергия и взема това решение. Волева, настръхнала, тя бе решена да избяга от страшния Асадарон и се катери, без да чувства болка, без да й се завива свят. Червените й нокти се чупят, ръцете й се окървавяват от острите камъни и тръните. Напразно, защото силите я напускат, колкото повече Асадарон я настига. Не след дълго той я достигна в една вдлъбнатина на скалата и я хвана здраво. Метнал ценния товар на гърба си, той изкачва стръмната скала чак до върха. А пищната растителност, високи като кули дървета и гъстите храсталаци бяха объркали преследвачите.

Принцът постави Македа на земята. На строгото му лице се изписа страстно желание. Открадна целувка от алените устни.

— Можеш да протестираш, царице на утрото, нищо не може да ми попречи да те обладая. Твоята клетва е и моя, а моята е и твоя. Съпротивляваш се? Толкова по-зле за теб. Моят Бог е бог на силата. Ще те взема въпреки волята ти и ще се опия в плътта ти, за да отнеса опиянението си в рая на Ваал.

Отново я взе на ръце. Обятията му бяха като клещи, коленете като пружини, Македа изпита тръпка въпреки волята си. Неочаквано извика от ужас. Зад Асадарон нещо мърдаше в храсталака. Спасител ли беше това или неприятел?

С извадена сабя в ръка се бе появил Асир. Виждайки, че е изгубен Асадарон пусна царицата и отстъпи назад към пропастта.

— Какво искаш? — извика принцът. — Ти, нещастнико, ти трябва последен да искаш да се биеш срещу своите!

— Аз имам да отмъщавам за прекалено много засегната чест!

— Остави ме да избягам с моята любима и ще получиш Таджурската провинция.

— Аз не се продавам!

И битката започна. Завързаната Македа наблюдаваше ужасено как двамата мъже се хвърлиха един срещу друг като диви зверове. Уморен, племенникът на Салманасар се опита да избегне един удар, но не обърна внимание на Асир, който с един замах заби лъскавата си сабя в хълбока му.

Докато рухваше на земята, очите и устата му пратиха на Македа една целувка на съжаление.