Якуб Адол Мар
Савската царица (55)

Отмъщението на мъжа

В Алемафакар ти ще си най-щастлив, и ако е вярно, че обичаш тялото ми и че насладите са създадени от Йехова, на моите гърди, Соломоне, ти ще ги изпиташ всичките.

— Ще намажа раните ви, царице, с чуден мехлем: това е смес от овча лой и паяжина, посипана със сажди от маслинено дърво, стегната в змийска кожа. С тази превръзка контузиите бързо заздравяват.

Тъй говореше на Савската царица личният й маг. Царицата беше наранена от паданията и мускулите я боляха от нечовешките усилия да се спаси. Беше прекарала деня усамотена с лечителите си. Краката и ръцете й бяха превързани и поради силните болки тя отказа да обядва със Соломон. Следобед царят настоя да я навести. Откри я в залата за аудиенции в нейния палат да заседава с военачалниците си, главния си равин и съветниците си. При появата на Соломон, те понечиха да се оттеглят, но Македа ги задържа с ръка и заяви:

— Аз нямам тайни за съпруга си, а тъкмо напротив, и той сигурно ще иска да види един разбунтувал се против владетелката си принц на кафучосите.

Царят погледна с любопитство разбунтувания принц. Мъжът беше окован във вериги, с високомерно лице с тъмномеден цвят и с втренчен поглед.

— Този окован принц ми изпраща моят регент Якуб, който ме уведомява за сериозни вълнения в няколко провинции на държавите ми — обясни Перлата.

— Бунтове ли? — учуди се Соломон.

— О да, царю, няма по-добро от присъствието на владетеля, за да има един народ мир и спокойствие. Кафучосите са се разбунтували срещу моите антимъжки закони. Виж първо облеклото на бунтовника. То говори за настроенията на разбунтувалите се.

Действително, заловеният принц, прекрасен младеж, беше облечен много странно: върху голите му гърди бе наметната пелерина от нарочно накъсана лъвска кожа. Дрипите й стигаха да покрият ханша. Престилка от обработена кожа се спускаше над мускулестите крака.

На главата си принцът носеше нещо като кожен шлем, над който стърчеше огромен фалос от обработена и оцветена кожа.

— Трябва ли да разбирам, че тези мъже се намятат със скъсана лъвска кожа като подигравка с титлата ти на Лъвица на племето на Иуда и че се кичат с атрибута на мъжката сила в знак на несъгласие с твоите предписания? — попита царят.

— Точно така. И в докладите си капитаните ми ме уведомяват, че територията на бунтовниците сега е обсипана с тези символи, издялани от камък иди дърво. Фалосът е станал знак за присъединяване към бунта на мъжете. Положението е сериозно за правителството ми, защото именно от страна на Кафа идват фиданките кафеено дърво, от зърната на което се прави онази ободряваща гореща течност, която ти така обичаш. Аз трябва да овладея бунта, причинил досега смъртта на моя управител и на редица кохорти от най-смелите ми войници.

— О, царице, — обърна се тогава към нея принцът бунтовник на гърления си език, от който един офицер от Кафа превеждаше успоредно — ние сме се заклели да умрем до един. Бойният ни вик е: „Слава на мъжете, на които Бог е дал мъжката оплодяваща сила“. Приехме и този символ за обединение. Вашето иго ни направи роби на жените, които са слаби и капризни. Ние не приемаме това робство. Няма да се подчиняваме на капризите на една безплодна царица, която мрази любовта. Тръгнали сме на война под знака на любовта. А сега царице, можеш да ме убиеш като братята ми, но аз никога няма да се подчиня.

— Да бъде отведен в тъмницата — заповяда Македа сломено. И опряна на ръката на Соломон тя отиде да се съвещава с него в залата за отдих.

— Този бунт като че ли те тревожи много, Македа?

— Боя се да не се разпространи и в другите ми провинции.

— Е, моите закони ми спестиха тези грижи, защото никога не съм си помислил да поставям пречки пред любовта…

— Любовта! Не разбра ли, че любовта е моят живот. Като жарава, която се разпалва от любимия ти поглед, любовта превръща в пожар и дните, и нощите ми. Затова, откакто сме женени, аз постепенно променям законите, които забраняват любовта. Но все пак не съм променила онази част от законодателството си, която дава на жените по-подчертана роля в обществения живот на моите държави.

— Значи оставаш си месия за правата на жените?

— Защо не, Соломоне? Преди да те познавам, заслепението от невежеството ми ме накара да обявя превъзходството на женския пол над мъжкия. Аз почувствах несъстоятелността на волята си и затова оттогава насам работя за равенство между двата пола.

— Как ще се постигне то?

— Като се намали ролята на сладострастието.

— Егоистично, красива моя царице, божествен инструмент на любовта. Онова, което е добро за царицата, трябва да е добро и за народа й…

— Уви, царицата има слабости, които осъзнава. Тя ще съумее да ги уравновеси чрез силата на характера си. Но народът има непоправими слабости. Любовното чувство, парализирано от моите декрети, предизвика абсолютен обрат в чувствата. И след хиляди години ще остане следа от това. Жените вече няма да се потискат от главозамайващата си сексуалност и няма вече с плътта си да бъдат зависими от егоистичните мъже. След като жените в моята империя еднакво с мъжете допринасят за добруването на обществото, броят на работещите се удвои, увеличиха се производителността и богатството на империята.

— Ето че разсъждаваш като равините и търговците в Иерусалим — пошегува се Соломон. — И те ценят в живота само материалните постижения, златото, натрупването на богатства. Напразно съм се борил против този дух на печалби, който ще разврати накрая целия свят. Повярвай ми, царице, освен това благоденствие, което ти се хвалиш, че си постигнала има и нещо друго: любов, удоволствие да се живее, семейно щастие и гореща наслада от развихрени чувства…

— Схващанията ти са мъдри, Соломоне, и аз бих ги споделила, ако не водеха бързо към злоупотреби и безобразия. А моите закони, напротив, имаха здравословно отражение върху прекаления превес на чувствата. Днес сред моя народ никой вече не оспорва сексуалното равенство, в резултат на което жената е сътрудничка на съпруга си, а не както преди само средство за задоволяване на неговите сладострастни желания. Народът на Симиена и Сава работи и се множи, без да драматизира любовната страна на живота си. Свободата на половете е абсолютна и щастието е всеобщо.

— Не ти вярвам, но те поздравявам, велика царице на утрото. — Делото ти е доказателство за добронамереност. Бъди благословена дотогава, докато дейността ти не наруши божествените закони на Йехова. Оставям те да си законодателстваш както искаш, но искам права единствен върху царството на тялото ти.

Макар и поласкана, Савската царица беше все така в капризно настроение. Видимо, желаеше да продължи разискванията, за да стигне до търсеното от нея обяснение. И успя по време на закуската в градината, в очарованието на ароматната привечер, която се спускаше над полетата на Галилея.

— Царю мой — каза тя тогава. — Македа дълго размишлява… И знае всичко, но от всичко, което знае, ценното й заключение е следното: царицата трябва да замине.

Изненадан, Соломон остро протестира.

Македа разсея опасенията му. Любовта му? Голяма беше колкото земята. Но всеки ден тя по чудо се спасяваше от покушения. Потушените заговори можеха да бъдат разпалени от омразата. Равините не й бяха простили чудото с петте удавени жени. А дали влюбената в Соломон принцеса Самси нямаше подражателки?

Царят се постара да успокои съпругата си, но тя успя да преодолее съпротивата му, като му описа колко сладко щеше да е съвместното прекарване на сто и двадесет любовни дни в Тадмор^[1].

— Защо в Тадмор обична моя?

— Чуй, Тадмор е един от най-красивите оазиси в света и зеленината му в слънчевата светлина и сред златните пясъци на пустинята е омайваща. Изворът с жива вода, който тече сред тази зеленина, е като поток от скъпоценни камъни. Хайде да отидем да прекараме там радостни мигове сами. Царю мой, аз съм влюбена и искам да се наситя на умелите ти прегръдки така, че тялото ми всеки миг да чувства вкуса им и непрестанно да ги желае. В Иерусалим аз непрекъснато изпитвам ревност спрямо заобикалящата те атмосфера. Ела. В Тадмор имам къща, в която ще бъдем щастливи. Там те очакват неописуеми изненади.

— Отдавна ли кроиш този изгнанически план?

— Още от сватбата кроя да те отвлека, царю! Нали съм запазила деформираните си стари закони, според която жената може да отвлече своя любовник в дома си!

— В случая схващането ти не е без очарование — каза Соломон приповдигнато.

Македа продължаваше да описва прелестите на Тадмор с пламенни изрази. Тъжното й настроение се оправи, когато владетелят започна да се поддава на новия й каприз.

— От Иерусалим ще отидем в Тадмор през планината Ефраим и планината Тавор — посочи тя. — Ще направим посещението, което цар Хирам от Тир ни предлага отдавна, а след това през Финикия, Ливанските планини и Зозав ще прекосим сирийската пустиня и ще стигнем в Алемафакар^[2].

— В Алемафакар? Нали навсякъде, където си ти, е рай! — усмихна се царят.

— Може би, но в Алемафакар, който съм построила, са събрани всички земни наслади и аз искам с теб да прекараме там незабравимо… На връщане ще се видим и с фараона Псусенес. Тъй любовното ни пътешествие ще има и своята полезна страна. Кажи ми, че си съгласен, любими, и веднага ще заповядам да приготвят големите и дълги кервани.

— Да, да — повтори Соломон захласнат.

— Искам триумфално пътуване, каквато е любовта ни. Навсякъде, където преминем, хората ще останат учудени и прехласнати векове наред. От колко време аз обмислям това пътуване… Мисли си за радостта да си само с мен, далеч от пълните с омраза свещеници и от твоите жени съучастнички, далеч от Храма ти и съветниците ти. Само мой! Ще плаваме в щастие. Толкова внушителни ще бъдат нашите ескорти от хора, слонове, камили и коне, че ще им е необходим цял ден, за да прекосят някое село. А народът ще говори: Колко са велики! Колко се обичат! Колко са щастливи!

„В Алемафакар ти ще бъдеш най-щастлив, защото, ако наистина обичаш тялото ми и ако Йехова е създал насладите, на моите гърди, ти ще ги познаеш всичките. Нямай никакви държавнически грижи. Вече започват да се организират моите сигнализационни кули по пътя ни. Преди малко съветниците ми съобщиха, че Тадмор, на петнадесет дни бърз ход от Иерусалим, скоро ще бъде построен… Остави твоята царица да ти поднесе ново чудо…“