Якуб Адол Мар
Савската царица (31)

Савската царица

В утрото на един славен ден тя напусна кораба паун, който се поклащаше на водата. И така стана Царицата на зората.

Сава! Тъй бе нарекла Македа великолепната столица на светлата и прохладна Арабия, в която щеше да се установи завинаги. Откакто при първото си пътуване в Йемен бе вдъхнала божествения мирис на тази земя, царицата непрестанно подтикваше строителите да завършат това дело, плод на един неин каприз.

Когато градът бе завършен, царицата уведоми жителите на Симиена, че независимо от резиденцията си в Сава, тя често щеше да прихожда в Аксум. Щеше да запази горещата си любов към родната страна и да продължава да бди предано над нея. Назначи за управител един генерал-губернатор, когото нарече „уак-шаун“^[1] и върховен съдия, комуто даде името „афа негаст“ (уста на царицата). И двамата получиха по-широки пълномощия в сравнение с всички други управители на провинции. По този начин Македа отбелязваше особеното значение, което придаваше на люлката на своята империя.

След това организира заминаването на съветниците, царедворците и царските офицери, които щяха да я последват в Сава, както и прехвърлянето на войската, прислугата и робите. Зелената флота на котва в Мутова, й послужи за прехвърлянето. Нови прави пътища свързваха вече това пристанище със старата столица, а от Аксум до Сава бяха изградени по върховете на планините многобройни високи кули, от които вестители се свързваха чрез сигнали.

Преди заминаването си царицата даде голям тридневен банкет на военачалниците, равините и учените на Симиена. Преместването на правителството и на царската резиденция в Сава тя аргументира с необходимостта от експанзия на Изток. След като бе завладяла Червено море, мощта на царството трябваше да заблести в пълната си сила като пясъците на отсрещния бряг. Цяла Симиена се прекланяше пред гигантската сила, разцъфнала в девическата й ръка.

През целия следващ ден колесниците на Македа кръстосваха пътищата. На всеки два часа се впрягаха нови коне и нова кавалерия поемаше шумно ескорта на царицата. Нощта се спускаше над Мутова, когато препускащата кохорта премина през портите на града, прекоси го като огнена змия, която угасва на кейовете.

Населението и войската посрещнаха царицата с оглушителни овации. Химни се разнасяха до небето, както пушекът и миризмата на тамяна. Въздухът ухаеше на нард и смирна. Музиканти възпяваха царуването на Перлата с невиждан концерт на тимпани, пиколи и тамбурини. Хиляди факли прогонваха нощта и с пламтящите си криле създаваха пурпурния ден. Флотата беше залята със светлина, а палубите на всеки кораб, разпънал алени платна, ехтяха от звъна на ризниците. Облечените в бяло моряци се носеха като гларуси.

Царицата се качи на един странен кораб без платна, с пауново око от злато и емайл, движен от осемдесет здрави гребци. Плод на нейното въображение е формата му на паун с блестящи стъкла на мястото на очите и вдлъбнатина в гръдния кош. Там под пурпурен балдахин бяха поставили грамадния й трон. С пищна театралност Македа седна на трона внушително неподвижна, обвита в бели воали. Короната й от едри като орехи перли блестеше с хиляди ирисови отблясъци също както обсипаният с перли скиптър в ръката й.

Пред нея, от носа на царския кораб чак до кея, бе разстлан имперският килим като кървав поток в стоманената нощ. Царедворците от свитата й целуваха набожно този килим, преди той да окървави морето на талази и талази, като символична връзка между сухопътната и морската мощ на империята в мига, когато зелената флота щеше да вдигне котва на път към новата столица. В този момент по водата благородно плъзнаха голямо множество червени птици. За събралия се народ гледката беше почти божествено величествена.

На другия ден богинята Македа, царица на цариците, щеше да стане Савска царица.

* * *

В розовото утро тя слезе от гигантската си птица като видение. При тази гледка жителите на Йемен изпитаха свещен ужас. Напускайки кораба паун, който се поклащаше на водата, в зората на един славен ден тя се превърна в царица на зората. Новият дворец в Сава се открояваше вече в прозрачната светлина огромен, целият като цветна градина. Спуснат сякаш от облаците той осветяваше страната и морето като скала и като фар. На върха му се вееше зеленото знаме.

С каква безумна гордост Македа заповяда да разстелят имперския килим и стъпи по него върху победената земя. Горещият прием с нищо не отстъпваше на шумното изпращане. Сред апотеоз от приветствия и песни, възкачена на парадната си колесница, тя напредваше по очертаната пътека от двойна редица блестящи копия и щитове. Пътека, дълга две хиляди лакти. Две хиляди лакти тамян и опияняваща слава.