Якуб Адол Мар
Савската царица (56)

Към рая на страстната любов

На Соломон никога не му омръзваше умната и винаги нова изобретателност на пламенната му любовница, която си наваксваше откраднатите години любов.

И както пожела Савската царица, керваните потеглиха към Тир по пътя за Тадмор. Тълпите, струпали се да ги видят никога не бяха наблюдавали по-феерична картина на напредваща велика сила.

Гигантски слонове вървяха в челото и в края на кервана. Множество конници и пехотинци го пазят. Стотици колесници и каруци пренасяха съоръжения, храни, инвентар, докато Савската царица и цар Соломон пътуваха комфортно в прекрасни меки кошове на гърба на слон. С пристигането си в столицата на Финикия кортежът слиса поданиците на цар Хирам. Но желанието на Македа да стигне в Тадмор по-бързо бе толкова голямо, че тя се постара да съкрати триумфалния прием, който бе организиран в нейна чест. Все пак намери достатъчно време да разгледа с възхищение сградите от по 12–15 етажа. Град Тир, важен център на корабоплаването и търговията, беше пренаселен и жителите му бяха принудени да строят високи сгради, за да има място за всички.

Чак след четиринадесет дни непрекъснат ход през пустинята керванът пристигна в Тадмор. Оазисът се стори на влюбените като бляскав мираж. Сред палмови горички и зеленина се редяха снежнобели постройки. Този град на мечтите Савската царица бе обкръжила с богата растителност, докарана от Дамаск. Тук всичко зависеше от бистрата вода, източник на живот сред трагичния пясъчен океан, превърнал Тадмор в недостъпно убежище. Пустинята беше безмилостна и жестока към дръзките керванджии. Онези, които не бяха очаквани в Тадмор умираха от жажда. Тъй като, обсебвайки единствения извор в сирийската пустиня, Македа бе направила пустинята невъзможна за прекосяване.

И все пак, ако някой пътник с късмет успееше да стигне до Алемафакар, приемаха го най-напред във военния лагер, изграден в края на една зелена площ, която завършваше с голям басейн. В дъното на лагера имаше малки къщички специално за танцьори и танцьорки. Посетителят преминаваше през феерична градина, за да стигне до кухните и помещенията за прислугата. След това можеше да се възхити на павилиона на любовта — правоъгълна сграда, обградена с галерия от колонади, като всяка колона беше с форма на фалос. Вляво се намираше частната резиденция на царицата, състояща се от две стаи, една за почивка, една за тоалет. Резиденцията на царя беше точно същата и се намираше вдясно от павилиона… Зад тях се виждаше още един парк, където бяха клетките на любимите животни. В дъното на парка павилионите на стражата и на малцината придворни, допуснати да споделят усамотението на царската двойка, обграждаха свещеното място на драгоценния извор, благото на пустинята, даряващо живот сред ужасните парливи пясъци, гроб за онези, които бяха се изгубили, саван за дръзките номади.

Ето това можеше да види в Тадмор пътешественикът с късмет. Безспорно бе обаче, че никого нямаше да допуснат до украсената като храм вила, свежа и сводеста като подземие, където сладострастното нетърпение на царствените влюбени се развихри без граници…

И най-дребните подробности допринасяха успешно за създаването на чувствена атмосфера, защото тук всичко напомняше и призоваваше за любов. Мозайките на пода представяха най-нежни еротични сцени. По стените картините и гоблените предлагаха многозначителни внушения. Навсякъде се налагаше, цареше и триумфираше любовна прегръдка. Навсякъде имаше фрески на жени, обладани от мъже, птици или животни с такова въображение, на което трудно се усвояваше. Статуи на красиви същества в хармонични съвкупления, свидетелстваха за неизказуеми наслади… Самата форма на мебелите напомняше тела, отпуснати или изопнати от желанието или екстаза. Масата се опираше на четири огромни пениса. Съдовете бяха изрисувани и изписани с еротични картини и максими. Соломон и Македа вкусваха специално приготвени ястия за изостряне на чувствеността. Сервираха им ги най-красиви голи роби. Артисти, танцьори и мимове изпълняваха трескаво актови сцени под звуците на възбуждаща музика.

Царят поет и Савската царица плуваха тук в море от сладострастие, с изопнати като струни тела. Соломон не се насищаше на умелата и все нова и нова изобретателност на страстната си любовница, която си наваксваше откраднатите й от времето години за любов. За да построи този Алемафакар, Савската царица бе пратила четири хиляди работници да работят денонощно в продължение на осем месеца. Най-известните аксумски и савски архитекти бяха начертали проектите, преправяни безкрайно, за да угодят на влюбената царица. Прочутият Адонирам, излял огромните статуи на крилати химери, чудовищни грифони, херувими и духове за Храма в Иерусалим, беше специално натоварен от Македа да изкове еротичните фигури, проектите за които му бяха предоставени от най-прочутите скулптори, възпели физическата любов. Всички чудеса на еротичното изкуство от Тива, Вавилон и Сава бяха събрани и донесени от пратеници на царицата, за да украсят двореца на насладите.

* * *

Сред тази оргия от светлини, благоухания, музика и чувственост великолепният цар и царицата на утрото прекарваха морни дни. Още със събуждането си към петия час в своя павилион, където Македа грижливо бе устроила копие на царските покои в Иерусалим, Соломон се подлагаше на умелите грижи на слугите на царицата. Безмълвни, те го масажираха и парфюмираха като за сватба. Край него във въздуха се носеха звуци на лютни и песни, нежни като ухание на цветя. Обличаше си богата, дълга и лека роба от пурпурна коприна със златни бродерии, която го обвиваше като кървава мантия и отиваше в павилиона на любовта, придружен от голи, виещи се танцьорки, които описваха около него арабески от плът. Македа се присъединяваше към него в стаята за закуска. И тя бе придружена от голи танцьори и певци. Около нея подскачаха бели, лъскави пауни. От кадилниците и съдовете за благоуханни масла се разнасяше силен дъх на смирна, нард и канела. Обвита обикновено с два леки воала, под които се очертаваха вълнообразно линиите на красивото й тяло станало още по-гъвкаво и дръзко от любовните игри, царицата харесваше да я желаят още от сутринта и денят й да получи благословията на страстта.

Слугите им наливаха скъпи възбуждащи напитки. Зад една завеса певец възпяваше физическата красота и опияненията на плътта. „Отметни първото було. Върху тялото на твоята съпруга то е като утринна мъгла в полето преди победоносното слънце да я разсее.“ И Соломон снемаше първия воал. В това време танцьори и слуги се оттегляха. Само певецът с кристалния акомпанимент на арфа продължаваше да слави любовта.

„Отметни и второто було, булото на свяна. Люби, о царю! Люби тази, която те люби и ти се отдава, прелестна като светъл ден.“ Всеки ден Македа измисляше невиждани любовни угощения. Ненаситна бе в търсенето на все по-смели и изтънчени еротични похвати, тайната на които книжници и учени си предаваха като магически формули.

Горещите часове на деня те прекарваха в лека дрямка или игри в алабастровия басейн. Настъпеше ли здрач, идваше чудото на копринено-кадифените и ухайни ориенталски нощи. Приказни нощи, изтъкани сякаш от скъпоценни камъни и от пурпура на умиращото слънце. Тогава за прохлада любовниците излизаха на горната тераса на павилиона. Високи балюстради, застлани с килими и рогозки, предпазваха тази висяща градина от облаците пясък, които неусетно проникваха навсякъде. Към четирите посоки се откриваха приказни пейзажи и въображаеми градове в постоянно променящия се мираж, в който небето се сливаше със земята.

На обсипаната с цветя трапеза храната се сервираше в златни съдове. Менюто беше винаги ободряващо, вината опияняващи, кафето — чисто и парещо. В този час царят поет с радост посягаше към арфата или лютнята и отпращайки танцьорки, музиканти и певци, оставаше сам с Македа.

Когато Соломон пееше, сладострастието се превръщаше в поезия. И когато и двамата се наситеха на възвишеност, царицата отвеждаше своя цар в мекото си като розов лист легло. Под балдахина на лазурното небе те пак се любеха до изнемога под звездите. Случваше се влюбените да продължат празника на танците, песните и чувствата до зори. Понякога, към десетия час царската двойка яздеше из оазиса или избягваше от Тадмор за разходка с колесница из пустинята.

Дните им тук се редяха като красив и игрив фриз. И все пак Соломон започна постепенно да чувства, че губи сили и остарява. Македа свика съвета на учените, които някога в Аксум се бяха постарали да й намерят лек против любов и на които сега се налагаше да приложат всичките знания в услуга на изкуството на любовта.