Якуб Адол Мар
Савската царица (30)

Македа ловува и довежда Асир

Виждам те, царице, и съм заслепен, сякаш съм пред самата богиня Астар…

Като забеляза беглеца, когато от войниците й току-що бяха заловили, царицата спря рязко златната си колесница, впрегната с шест гигантски антилопи. Заповяда да развържат нещастника, когото стражата бе завързала от предпазливост, тъй като бе познала по дрехите, че е асириец.

— Кой си ти и защо бягаш?

Чужденецът погледна от упор Македа с увереност и благородство, които я изненадаха.

— Бягах, царице, защото не знаех, че шумът, който чувам, е от ловците. Мислех, че са бандити. А понеже съм беден и нещастен, щяха да ме умъртвят, без да питат. Но, ето че те виждам, царице, и съм заслепен, сякаш съм пред самата богиня Астар.

Астар беше главната богиня на асирийците, както Ваал беше техният бог. Македа се почувства поласкана.

— Ти не говориш като човек от народа — поде тя тихо. — Какво правиш в моята страна?

— Ето какво ми оставиха моите врагове, след като ми откраднаха богатството и имота — рече мъжът, сочейки с пръст ужасния белег, който обезобразяваше лицето му от челото до брадата. — Ако се завърна в Асирия, ще ме убият. Отмъщението, което въоръжи ръката на моите убийци, е най-безмилостното, защото иде от омразата на жена. И така аз се скитах из страната след дълги изтощителни дни вървене, когато вашите ловци ме изненадаха. О, царице, твоят смирен раб благославя Ваал, че го е хвърлил на пътя ти, пада в нозете ти и те умолява да го ползваш като слуга за най-тежка работа. Зная да карам колесница. Зная да се бия и да уча другите да боравят със сабя и копие. Милост за заточения, о, царице на царете, славата на която познава цяла Асирия!

С милост в сърцето Македа се взря в бледия мъж, който смутен и треперещ се покланяше до земята.

— Готова съм да те приема в чуждестранната си гвардия — му отговори тя, — но кажи ми по-напред как се казваш?

— Какво значение има как се казвам, о, Перло… Ако го кажа, ще се изложа на тайното отмъщение на враговете си. Един ден ще го научиш, а дотогава нека ме наричат Асир.

Заинтригувана владетелката направи знак да отведат и нахранят човека. Не ял три дни, той се нахвърли като див звяр на печеното месо, което му дадоха върху цял хляб.

Звучно изплющя дългият камшик на Македа над впрегнатите антилопи. Пъргавите животни хукнаха като вихрушки. Царският лов продължаваше.

Перлата обожаваше язденето и изтощителното препускане при лова. На това занимание тя се отдаваше с буйна страст, най-често в обширните равнини около Аксум. С усет на хищник обикаляше горите с гигантски мимози и смокинови дървета, палмови горички, където сред пищната растителност под дебнещия взор на зверовете се крият газели.

Буйната природа, гъстите храсталаци, из които ловците се придвижваха трудно, бяха населени с безброй пъстроцветни птици, чийто оглушителен хор развеселяваше царицата. Сиви косове на синкави ята, пъстри папагали като цветя…

За тези си походи Македа бе заменила конете с газели, които на неравен път никога не падаха. Царицата беше заповядала да ги впрегнат в едни много гъвкави колесници, стабилизирани много добре с подвижни ремъци, така че да поемат всеки трус от неравностите на пътя. Като я виждаше така да лети гологлава и с разпръснати коси, хванала се здраво с лявата ръка, а с дясната да води неспокойния си впряг, народът от селата я вземаше за небесно видение.

Тя беше много сръчна в залавянето на диви животни. Газелите даваше за дресиране, лъвовете заключваше в клетки, щраусите затваряше с мрежи. Поддържаше заради перата им колекция от гигантски марабута, пеликани и розови фламинги, накацали край блатата, и се радваше на трофеите, така сякаш бе завладяла провинция.

За кратките почивки, които правеше с гостите си от време на време покрай някои диви розови или лаврови храсти, опваха набързо пурпурни шатри, които на фона на жълтата земя напомняха гигантски червени цветя. Не след дълго тя се изправяше отново, разпределяше задачите на гончиите, пускаше кучетата и дресираните маймуни да открият и посочат с крясъците си от най-високите дървета някои лъв или леопард.

В края на този ден, след тежка битка, Перлата отнесе два звяра, полуразкъсани от кучетата. Попита за Асир. Капитанът на дворцовата стража я осведоми, че го е зачислил към втората част на стражата, при чуждоземните наемници.

С умението си да борави с меч, новопостъпилият учуди началниците си толкова, че го повишиха скоро, с одобрението на царицата, в началник-отделение на нейната лична охрана. Този човек й беше чужд, но странните обстоятелства на появата му я правеха суеверна. Асир идваше от Вавилон. Несъмнено познаваше Таджура и управителя, княз Асадарон, но тя не се реши да разговаря за него. И все пак, впоследствие той се яви определящ за насоката, която взеха животът и царуването на Савската царица.