Якуб Адол Мар
Савската царица (34)

Един иудей в Сава

Македа вече очакваше с безпокойство вестоносеца на царя, за когото вещаеха звездите…

След четири години непрекъснати изкопни работи обширното савско пристанище беше най-после готово и вече се посещаваше от чуждите търговски кораби, които обикновено преди акостираха в Симиена и в Мутова. За петнадесет часа платноходите от Зелената флота кръстосваха от единия до другия бряг на Червено море. В новото пристанище идваха ветроходни съдове на всички страни, които търгуваха с характерните си продукти. По кейовете и в хангарите се трупаха пирамиди от щайги, чували, бали със стоки и от тях се разнасяха специфичните миризми на всички екзотични продукти, острият мирис на зрели плодове, тръпчивият аромат на тамян, подправки и есенции.

Един ден в това стълпотворение от ухания един „шум“ на царицата, пратен от ковчежника Леви, потупа по рамото търговеца на едро Тамрин, дошъл от Иерусалим да продава вълна в Сава. Тамрин беше уважаван и хитър евреин. Сметнал, че е станало недоразумение, Тамрин се накани да се пошегува, но офицерът настоя.

— Нали не се лъжа, ти си Тамрин, търговец от Иудейското царство. Царицата на царете, която желае да говори с теб за твоята страна и за чудния й владетел, те моли да отидеш при нея и да й поразкажеш.

Тамрин последва след офицера в двореца, където го изненадаха с много внимание. Царският шамбелан го въведе веднага в залата за аудиенции като много важен гост. Там вече му се усмихваше Македа, в богато бродирана със златни нишки дреха, обкръжена от военни, от лукс и упойващи ухания.

— Добре дошъл в моите държави, Тамрин — започна тя. Похвалиха те, че си сръчен и честен, и ми казаха, че идваш от иудейското царство, което се гордее с мъдрия си цар. Говори ми за него и не се изненадвай от интереса ми към твоя народ. Царица на царете, лъвица от племето на Иуда, моят народ и твоят са едно във вярата и любовта си към Иехова.

Търговецът описа сладкодумно страната си с колоритно и нюансирано красноречие, но преди всичко похвали богатството, мъдростта и разточителството на Соломон.

Пречистата Перла го обсипваше умело с въпроси, като постоянно се правеше, че се интересува повече от религията на владетеля, отколкото от самия него. Тя все пак запита дали Соломон, който с многобройните си качества би трябвало да е любим на най-красивите принцеси, беше женен.

Тамрин отговори, че около славния избраник на Иехова, който можеше да има най-хубавата жена на света, се въртяха най-известните красавици, но той още не бе намерил господарката на сърцето си. И затова бил все много тъжен.

Пречистата Перла благодари на иудейския търговец и нареди той да бъде гост на двореца през целия си престой в Сава, като дори го покани да я посети пак на следващия ден.

Цял един месец Тамрин разказва така за прелестите на Иудея, за красотите на Иерусалим, за блясъка, благородството и ума на Соломон. Изтънченият му ум и поетичните му напътствия разнасяха отвъд граница славата на неговия народ. Приказлив и разпален, търговецът така обрисуваше своя владетел, че Савската царица пожела да види Иудейското царство, да се срещне с неговия цар и да се помоли на Иехова в Храма му, защото това бе неин дълг като дъщеря на пророк.

В навечерието на заминаването на Тамрин Перлата го отрупа с подаръци за Соломон. Даде му дванадесет торби, избродирани със сто и двадесет златни таланта^[1] за украса на Храма, дванадесет торби с тамян за окадяването на Храма, дванадесет стомнички с редки и силни парфюми от сандалово дърво и цибет и дванадесет торбички скъпоценни камъни.

Царицата предаде на честния поданик на Соломон и една дебела книга от най-тънка и фино обработена кожа от газела. В книгата описваха историята на евреите от Симиена, царуването на Ангебо и на Македа. Книгата завършваше така: „Пречистата бе коронясана за царица на Симиена и от този ден царува за най-голяма радост на своя народ.“

Македа му връчи също една купичка от чисто злато и поясни:

— Това злато е от моята страна. Напълнила съм купичката догоре с перли от моите морета. Ще го дадеш на Соломон и ще му кажеш, че Пречистата, Владетелката на утрото, на двете земи и на моретата го поздравява.

А най-изненадващият дар беше една статуетка на лъв, издялан в парче нефрит, колкото яйце на щраус.

— Този скъп нефрит — обясни Македа — съдържа послание до твоя цар. Без да счупи лъва, той трябва да намери пергамента, на който дадох да начертаят един много интересен ребус. Ще чакам да ми прати отговора на гатанката, като я разгадае. Ако твоят велик цар не успее да отвори нефритената кутия, или да дешифрира ребуса, нека веднага ми върне лъва непокътнат.

Пълната с перли златна купичка, книгата с историята на нейния народ и нефритения лъв Македа постави в касета от абаносово и кедрово дърво, която трябваше да се счупи, за да се извади съдържанието й: явно с толкова предохранителни мерки царицата на утрото искаше да бъде сигурна в честността и лоялността на пратеника.

Надарен богато с пари и лични подаръци и много горд, Тамрин тръгна за Иерусалим с хората си. А Македа започна да чака с безпокойство връщането на пратеника на царя, за когото вещаеха звездите.