Якуб Адол Мар
Савската царица (43)

Македа приема Соломон

Ще възпея закръглеността на гърдите ти, вълнуващите прелести на твоите стегнати и стройни крака и ще заръчам на скулпторите да изваят от мрамор главозамайващото видение, което си ти.

Шестте бели коня на колесницата носеха в раван Савската царица към Соломон. Права, с дълга бяла туника и бял дириб, прилепнали към тялото й от вятъра, без никакви украшения, Македа беше сякаш от мрамор. Дългите й коси бяха разделени на две развяващи се плитки, а на челото й блестеше тънка бисерна диадема.

Ескортираха я тридесет мъже, яхнали пъргави черни коне. Кортежът се движеше безшумно, защото копитата на конете бяха намазани със смолата медрепарас. Колесницата изобщо не се друсаше от хода раван на конете, които я теглеха, защото самите й колела бяха обвити с кожи от хипопотам.

Иудеите се чудеха и маеха на този кортеж и ръкопляскаха възторжено. Начело се движеше един Соломонов конник, натоварен, заобикаляйки свещения град, да заведе Македа във великолепната резиденция, която Иерусалим наричаше вече „палатът на царицата“.

Соломон очакваше Перлата пред вратите на сградата. Той беше сам и я прие без почести, като се изключат цветята пред входа на палата.

Щом кортежът пристигна до сградата, с едно дръпване на юздите Пречистата Перла закова шестте коня. Тя слезе от колесницата с гъвкав скок на танцьорка и подаде ръце на Соломон.

Влюбен, златният цар чувстваше, че в него слънцето се разтопява. Целуна тънките царствени пръсти и поздрави царицата, че е благоволила да влезе във владение на новия си дом в тази прекрасна дреха, с която приличаше на гълъбица.

— Да бъде благословен престоят ти тук, дъще на Юдея!

Македа се усмихна, доволна, че я назовават така.

Тогава, сред двойния кордон на прислужниците, Соломон й показа палата, който благодарение на изтънчения му вкус, бе превърнат само за няколко часа в чудно разточителство от лукс. Килими, червени завеси, благоуханни съдове, фини мебели, вази с цветя и декоративни предмети от целия познат свят, всичко това беше достойно за савския блясък, още повече, че и самата царица беше допринесла за украсата на стаята си за почивка и на залата за аудиенции, където се издигаше престолът й.

Обиколила апартаментите си, където прислугата вече се суетеше, Перлата отпрати мило Соломон.

— Тъй като имам свой дом, позволи ми, царю, радостта да те каня на гости възможно най-често. Ще се постарая да те приемам, както приемам видните савски владетели. Разреши ми да те поканя още днес да вечеряме двамата, защото ще имам да поставя пред твоята мъдрост много и сложни проблеми.

Соломон се оттегли, а бърза и лека като птичка от планините на Симиена Перлата се втурна да подрежда дома си.

На свечеряване Владетелят уважи поканата й. Облякъл се бе в ефирна зелена коприна и носеше на главата си тънка диадема със Соломоновия печат на върха. Гърдите, китките и пръстите му бяха покрити с любимите му накити, които пръскаха хиляди светлини, а подареният от царицата парфюм оставяше следа подир него.

Царицата го прие в обширната зала за аудиенции с двадесет и четири колони. Върху няколко подиума, наредени стъпаловидно и с лъвове от двете страни, тя бе заповядала да поставят царската алга под червен балдахин.

В огромната зала пауни разхождаха великолепието на перата си, ветрилоносци обграждаха трона и подпрени на колоните развяваха ветрила от щраусови пера. Четири много красиви котки се бяха свили в краката на царицата, която посочи на Соломон едно кресло вдясно до нея.

— Отсега нататък това ще е твоето място, когато идваш тук, великолепний царю.

Канделабрите светнаха със седемте си огнени звезди на всички посоки, а факлите пламнаха в ръцете на черните роби. Соломон почувства, че едва настанила се в този обширен дом Македа вече магически го бе преобразила.

От всички притъмнени ъгли бликаха необичайни цветове и шумове. Атмосферата, изпълнена с бойци, равини и съветници пренасяше Соломон далеч от Иудея, в тайнственото и вече легендарно царство на Сава и Симиена.

Самата Македа беше преобразена. Беше облякла костюма на йеменските принцеси с пристегнати на глезените шалвари със златни халки, хванати под ханша с широк пояс от кожа на газела, изрисувана на палмови листа. Толкова лека беше коприната им, че през тях хармонично се очертаваха краката й. Гърдите на Перлата бяха голи, но плътта й беше скрита под множество позлатени нашийници, блестящи от скъпоценни камъни шарфове и бисерни огърлия. Прическата й на дълги букли, покрити с перли падаше до раменете й, а краката й на балерина бяха обути с тъмни кожени сандали.

Тази вечер Савската царица се явяваше в целия блясък на чувствената си красота и създаденото й за любов тяло сякаш излъчваше магнетичните вълни на желанието. Докато прислужниците предлагаха освежителни напитки в златни ибрици, тя се обърна към госта си с мелодичния си глас:

— Щастлива съм, много съм щастлива, че ми показа този рай. Чувствам, че тук ще бъда много доволна, но ти Соломон, трябва с твоята мъдрост да разсееш облаците, надвиснали над живота ми, както светкавиците разкъсват облаците в небето.

Златният цар се приближи, за да вдъхне плътта й, както се вдъхва китка цветя. И тъй като от нея се носеше сладкият и безпокоен аромат на необладавана жена, той не устоя на желанието да се наведе, да потопи продължително устни в нейното свежо и чувствено рамо.

Тръпнеща, Перлата се отдръпна, протестирайки:

— Престани, царю с тази игра, в която, изглежда, си майстор, защото тя носи само опасности и тъга… По-добре ме заведи братски на трапезата, наредена в твоя чест.

Вечерята им бе осеяна от смях и сладки приказки. Върху белия мрамор блещукаха хилядите огънчета на златните и сребърните съдове, на лъскавия порцелан и многоцветните емайли.

Още с влизането си Соломон беше забелязал, че двете им абаносови кресла, украсени с арабески от слонова кост и тапицирани с коприна, бяха наредени едно срещу друго от двете страни на масата. Противно на строгия протокол, той ги беше приближил и двамата владетели вечеряха за първи път един до друг.

Македа се бе опитала да задържи сервитьорите, които стояха нащрек, за да изпълнят желанията на вечерящите, но гостът ги отпрати отвъд скритите със завеси врати.

Така царят можа да предложи зърна от гроздето, което отронваше за жадните уста на Пречистата, и да й налее в златна ниска чаша упойващо вино и медовина. За да се спази обаче традицията, вечерята завърши с представление на танци и номера.

Докато се възхищаваше на смелите арабески на гъвкавите и леки като листчета савски танцьорки, огъващи се в ритъма на арфите и лютните, царската двойка вкуси една пареща черна течност, все още непозната на Соломон. Савската царица му разясни свойствата на кафето:

— То расте в моята страна, миролюбиви царю, и аз ще ти подаря семена, за да започне да се отглежда в твоите земи. Това вкусно питие има магически свойства: улеснява храносмилането и изгонва умората.

Сервирано в мънички златни чаши, то задържаше аромата си. Като го изпи, Соломон се почувства по-лек и дързък като юноша:

— Тук всичко е вълшебно, несравнима царице, защото е достатъчно погледът ти да спре както слънцето върху нещо, и то придобива неочакван блясък. Ти си идеалната вълшебница, която е в ума ми непрестанно и вдъхновява най-хубавите ми песни. Нека ми донесат една лютня!

Подадоха инструмента на царя поет и той, акомпанирайки си, запя химна на любовта, за слава на красотата на царицата, на прелестното й тяло и бляскавия й ум. Композицията му носеше белега на една езическа чувственост, която подейства като милувка върху плътта на Македа. Очарована от неговия талант и виртуозност, тя беше отпуснала глава върху възглавниците на алгата. Ритъмът беше така завладяващ, че й се искаше да потанцува пред Миролюбивия цар, но плахата й свенливост и някаква умора я обгръщаха като облак.

Когато завърши песента си — смесица от молитва и жалба. — Соломон се наведе към нея. А тя беше скрила чело в копринените възглавници и пред затворените й клепачи се редяха безплътни картини.

Страстта изгаряше гърдите на владетеля като вулканична лава. Той прегърна почти голите гърди под накитите, после ръцете му се плъзнаха надолу, за да обхванат ханша в желязната си стяга. Лекият като перце пояс от кожа на газела се скъса и разголи тялото й.

Голи бяха широките и правилни като лира ханшове.

Голи бяха плътните бедра като плодове, узрели на слънце и с нежния тен на златисто грозде.

Голи бяха краката, които нервно бранеха трепетната тайнственост. Македа се изправи рязко и се опита да закрепи шалварите си, но смущението и гневът й я правеха несръчна. Котешките й движения хвърляха светлосенки върху тялото й, а Властелинът ненаситно съзерцаваше играта им, която разкриваше първичната красота още по-ярко пред очите му.

— О царице, о красавице — възкликна той. Ще възпея извивките на твоите гърди, вълнуващата прелест на стегнатите ти и стройни крака и ще наредя скулпторите да изваят от мрамор главозамайващото видение, което си ти!

Поласкана и очарована Македа избяга, обвила се с покривката от брокат. Скоро се върна, облечена по египетски с плисирана туника, която едва прикриваше прекрасната разцъфналост на тялото й. Сякаш се опитваше да омагьоса онзи, чието желание всъщност я опияняваше.

— Каква бе целувката ти, царю? Бях те помолила да не ме целуваш така. Устните ти се впиха в шията ми, а ръцете ти се плъзнаха върху плътта ми в дълга и влажна милувка като горящ печат. Това не беше братската целувка, която ми обеща, а любовна целувка.

— А кой ти е обяснил — протестира Соломон — каква е разликата между братска и любовна целувка?

— Чувствам я с душата си! Чувствам я прекалено дълбоко, но въпросът ти е обиден за мен! Защото ти трябва да знаеш, че от юношеските си години, въпреки всички опасности и клопки, аз си останах девица, недокосната, необладавана! Чистотата на плътта ми е благото на моя народ. Не забравяй това никога, дори да трябва да страдаш!

След този сблъсък остатъкът от вечерта премина тъжно и за двамата. Владетелят се надяваше, че Перлата ще му зададе трудните въпроси, които той трябваше да разреши, предугаждайки, че те са свързани с нейната клетва. Но тъй като тя не проронваше дума, стана ясно, че щеше да засегне тази сериозна и жизнена тема в ден, когато плътта й, щеше да е по-спокойна.

Що се отнася до царицата на Сава, за да прогони тъгата си, тя запя и затанцува по заучените в Тива ритми. Живо, виещо се цвете пред очите на укротения цар.

Така царят се прибира в палата си. Главата му се бе запалила от объркани мисли.