Якуб Адол Мар
Савската царица (23)

Омагьосаната завеса

Ибра изложи пред Амрам замисъла на чудовищните хитрини, с които възнамеряваше да срази в гордата душа на Македа авторитета на Салманасаровия посланик…

За да измие следите на отлъчилото го астрално тяло, треперещият магьосник се прибра вкъщи за очистващите ритуали. За да се пребори с духовете на отвъдното, тялото трябва да се предаде на душата под формата на материална лека и неопетнена обвивка. Единствено лишения и гладуване могат да придадат на плътската обвивка тази прозрачност, която отваря освободената душа за външните магнетични връзки.

Белоша се върна вече пречистен отново в покоите на царицата и поиска от джуджетата и камериерките да приготвят както обикновено спалнята и леглото. В това време той запали магически тамяни и започна да чете от една свещена книга. Духовното му съсредоточаване се оказа още по-болезнено преди. То продължи до момента, в който затрепери и почувства прегръдката на неопределения флуид. Изправи се, опнат като лък, и насочи цялата си воля към прозореца, където преди няколко часа бе усетил присъствието на невидимия. Крещейки магически слова, той се хвърли към небесносинята завеса, която предпазваше прозореца от жаркото обедно слънце. Бясно изтръгна целия плат, започна да го тъпче гневно с крака и да вика да му донесат факел, за да го изгори. От дивашките му крясъци камериерките се свиваха уплашени в един ъгъл на спалнята, но джуджетата, със съзнанието за огромната си отговорност, се изправиха срещу гнева на магьосника:

— Внимавайте, могъщи магьоснико, да не унищожите тази завеса. Тя е ценен подарък от княз Асадарон на царицата… Тя ни увери, че вътъкът й има свойството да я закриля от престъпни намерения от страна на враговете й.

Убеден, че е уловил най-после ключа на магията, измислена от Теглат, Белоша се заинтересова кой е закачил завесата. Описанието на царските камериерки, съвпадаше точно с това на асирийския маг.

— Бъдете спокойни — увери ги той тогава. — Няма да изгоря завесата. Само ще я взема, за да я изчистя от лошите сили.

И отнесе завесата в непристъпния си дом.

Белоша си имаше план. Заповяда на един от слугите си да се обвие с омагьосания плат под туниката си и да отиде в лагера на асириеца да пее най-хубави песни, като си акомпанира на мазинко.

Искам след един час да дойдеш тук и да ми кажеш дали кучетата на Асадарон са те лаяли, дали са искали да те нападнат, или, обратно, са лазили по теб като смокове и са искали да ти лижат ръцете като на господаря си.

След час преданият слуга се завърна и докладва:

— Могъщи Белоша, както ми нареди, отидох в лагера на Асадарон и пях. Войниците бяха доволни и ме обградиха, а кучетата, които винаги лаят бясно при появата на непознат, млъкнаха. А като се приближих, до кучкарника, танцувайки, о изненада, легнаха долу и ми зализаха ръцете. Тогава Теглат, гадателят, страшно разгневен, разбута войниците и нареди да ме арестуват. Крещеше, че съм магьосник. За щастие господарю, нали ме знаете, аз хукнах като газела. Успях да избягам, а укротените кучета не ме преследваха…

С усмивка на уста Белоша извика двама други помощници от тези, които обикновено прислужваха на опитите му, и им нареди да разстелят разпознатата магическа завеса. Четиримата се съсредоточиха над плата и го прочистиха с магически излъчвания. Въртяха се около завесата, преповтаряйки заклинания, докато най-после се свлякоха на земята от изтощение.

Магът поръча на всички да отидат да се пречистят и да спазват строга гладна диета и вече успокоен се появи при царицата. Приет, както обикновено с уважение, той започна със следната тирада:

— Нося ви, о, Перло, завеса, която трябва да поставите в друга стая от вашите покои. Тя не бива да виси в спалнята ви. Много е крехка и лека и не може да задържи нощния хлад. Тя е причината сънят ви да е населен с кошмари. И все пак гостите ви могат да се радват на тази великолепна коприна в залата ви за специални тържества…

Македа не отдаваше никакво значение на прищевките на Белоша, но й хареса да почете още повече Асадарон, като покаже на гостите си скъпия дар. Напълно успокоен, магът присъства лично на закачването на копринената завеса в приемната.

Той грижливо ръководеше изпълнението на най-малките подробности, което обикновено беше задължение на други служби на двореца. Когато всичко стана готово, Белоша се яви при принц Амрам да му докладва най-подробно за протеклите събития през този ден.

Вместо да се успокои, Амрам се стресна много от хитрината, умението и силата на Теглат. Почувства как се затяга около него възелът на една странна борба, чийто залог бе крехкото тяло на Македа. Колкото и да му разясняваше Белоша, че ще възпре всеки опит на Теглат, като спусне над царицата двоен магически кръг, който никоя противоположна сила не може да прекрачи, принц Амрам видимо не бе убеден. В страховете си той вече чертаеше химерично бъдеще и си представяше как царицата е принудена да абдикира или пък народът се разбунтува поради нарушаването на клетвата и отказва да признае Асадарон. Любовниците бягат или са убити от фанатици. Царската корона се предлага на него, Амрам. Но той е брат на Ангебо и се отказва от нея, защото почита паметта на любимия си брат. Синът му ще е прекалено млад за царската мантия. Така старият човек се убеждаваше за пореден път, че е по-добре да спаси царицата от властта на Асадарон, вместо да допусне риска от всякакви евентуални трагедии, които се редяха във въображението му.

На следващия ден намериха удушен в леглото му слугата, когото бяха изпратили да пее и свири на мазинко в лагера на Асадарон. На врата му като връзка бе завързано тънко въженце, оплетено с косми от опашка на жираф. Донесоха безжизненото тяло при Белоша. Магът установи, че оръдието на престъплението е с необикновена плетка. Въпреки това реши да няма съдебно разследване, нареди да дадат обезщетение на вдовицата и да й заповядат веднага да напусне града.

Погребението на убития помощник на мага се извърши призори в самия му дом при пълна секретност. Преди да го закопаят, магът му отряза двата палеца, завърза ги със смъртоносното въженце и ги напъха много умело в един пъпеш, тока, че той да изглежда непокътнат. Поставен в кошничка с листа, той го прати като подарък на Теглат, който бе изненадан и очарован.

— Ще позволиш ли на един колега, който е още начинаещ в науката в сравнение с тебе, да ти направи този скромен подарък?

Асирийският маг прие подаръка с много благодарност, но на връщане си помисли, че подаръкът може да е омагьосан. Затова го постави в кофа с вода и изрече неясни безкрайни молитви. А когато, разрязвайки пъпеша с предпазливи движения на ножа, Теглат откри палците на жертвата си, завързани с въженцето, заключи, че това е според правилата на играта, една перипетия в борбата срещу учтив противник. Впрочем щом Белоша беше запазил в тайна причината за смърт на помощника си, значи не искаше да се знае за борбата им. Благодари на бога Ваал, че му е пратил враг, който не обича решенията чрез насилие, но все пак поиска от местен човек да му разясни смисъла на зловещия мизансцен. Човекът му обясни, че когато дойде ред за явяване пред Всемогъщия, мъртъвци с отрязани пръсти не представляват обвинение за убийците си.

Тази благородна проява направи силно впечатление на Телгат до такава степен, че той започна да се съмнява в истинските намерения на Белоша. Може би привидната му любезност криеше още по-жестоко отмъщение? За да си изясни това Телгат реши да навести противника си. Погледна го право в очите и каза:

— Аз опитах пъпеша ти сам.

Белоша разбра и отговори в същия тон:

— Радвам се, защото така никой друг няма да узнае съдържанието му.

Двамата се разделиха, изразявайки еднакво уважение един към друг и към общата си наука.

* * *

И Ибра не пропиля дните и нощите си, затворен във вонящото си скривалище да приготвя със странни апарати и най-редки продукти своите чудотворни амулети. Снабдил се с няколко косъма от главата на царицата, той разкри пред Амрам замисъла си:

— Най-напред запалвам космите от двата им края и огън от тор на свещения ибис от Тива. След това ги потапям в урината на страшна лъвица. После ги омагьосвам, като ги обвивам в заплетени кабалистични заклиналия. Те са моята тайна и няма да ги разкривам пред теб. Трябва все пак да ти кажа, че всяко заклинание завършва с думите: „Искам силата на тези косми, закалени в пламъка на свещения ибис да бъде толкова яростна, колкото най-кръвожадната лъвица. Искам влиянието на тези косми да предотврати всякакъв любовен порив към лицето, което носи този талисман.“

След като приключи с изготвянето на странната смес и със заклинанията си, Ибра напълни амулети, които постави в рамката на входните врати, с цел да създаде невидими бариери. Омагьосвайки Асадарон, подчинявайки волята му и променяйки индивидуалността му, амулетите щяха да го направят антипатичен.

С това магията не се изчерпваше. Ибра натовари живите да се притекат на помощ на духовете за изпълнението на свещената им мисия. Заповядва на робите си да наблюдават непрестанно вратите, през които чужденецът щеше да мине, за да посети царицата. Всеки от неговите верни и сигурни хора трябваше да изпълнява различна заповед.

Единият, на главния портал, трябваше да изстреля миниатюрна стреличка, намазана с чер пипер, който да се стопи хълбока на коня. Животното щеше да се раздразни до побесняване, колесницата щеше да изгуби равновесие и Асадарон — да изхвръкне.

Вторият трябваше да намаже с лой хлъзгавите павета при един от порталите. Асадарон щеше да се подхлъзне и да падне лошо.

Третият трябваше да посипе след себе си зърна от сомбо^[1], които са толкова твърди, че не могат да се смачкат, та князът да не може да избегне смешното падане.

Четвъртият пък трябваше да намаже с мазнина краката на стола, който Македа обикновено предлагаше на княза. В момента, в който Асадарон сядаше, столът щеше да се подхлъзне под него. Възползвайки се от объркването му, един много сръчен в такива номера прислужник, щеше да лисне под него изпражнения и воняща урина. Асириецът щеше да се изправи сконфузен, а царицата — да се отврати завинаги от един любовник, имал слабостта да се изпусне пред нея.

Магьосникът искаше още да накара принца да смръкне от един странен приспивателен прах, да примеси в храната му нещо, от което се повръща неспирно, а в това време Белоша да хипнотизира мозъка му.

Така Ибра описа на Амрам чудовищния си план за хитростите, чрез които разчиташе да срине в гордата душа на Македа целия авторитет на посланика на Салманасар.