Якуб Адол Мар
Савската царица (10)

Ти ще си велик

И тогава, търсейки в небето онази звезда, която някога бе видяла стъпките му, Ангебо започна да мечтае за син.

Поток от злато и скъпоценни камъни, фанфари и шествия. Удивление на обикновения народ на Симиена, превърнал се отведнъж в нация. Увеселения, песни и светлини, опиянение, пиршества. Коронясването на Ангебо бе обвито с великолепието на церемониите в съседните императорски дворове.

Присъстваха двама нубийски царе, известни с прекалената си любов към разкошните празненства, в които изпъкваше величието им, паплач, колесници, пълни с подаръци, буйни коне, танци и бойни викове. Дошъл беше и един негърски цар с целия си двор, с жените си и с целия салтанат, който придружаваше пътуването му; египетски принцове, поканени набързо от Ангебо, а дори и един владетел, дошъл от далечните пясъци на Арабия, отвъд Червено море, който бе предприел това дълго пътешествие, за да приветства новата слава на един владетел, чиято мощ бе подплатена и с чудодейна сила.

Всички бяха донесли разкошни дарове в Аксум, столицата на царството: нервни коне, бели камили, роби, избирани по всичките африкански пазари, глинени съдове, скъпоценни накити, скъпи платове.

Ангебо ги посрещна спокойно. Столицата ликуваше, гъмжаща от чужденци, кръстосвана от безумно надутите княжески свити. Но новият монарх не се опияняваше от това. Той бе постигнал целта си. Пренебрегвайки закони, условности и дори смъртта, той бе постигнал целта, към която умело го бе насочвал равинът Азария. Бъдещето се открояваше пред него още като млад, а сега, когато само с един дързък удар сам бе издигнал трон, трябваше да го запази за векове.

В аксумския царски палат, построен бързо от целия му народ и за който всеки бе допринесъл с нещо, за да бъде той достоен за него, Ангебо беше отредил покои за стария си учител. Макар и вече цар, за него пророчествата, поуките и учението на равина от Тива бяха основи. Той разчиташе на неговата помощ при сключването приятелски съюзи със съседните народи, за осигуряване на снабдяването, както и на сигурността по границите, тоест за организирането на гвардия и по-нататък на военна сила по образец на египетската армия, най-дисциплинираната и най-гъвкавата от всички африкански войски.

В очакване на венец от победи Ангебо беше вече провъзгласен за „представител на великия Иехова, господар на деня и нощта, повелител на небесното движение, дарител на плодоносните води“. Веднъж, надвечер, наметнат с празничната си дреха, извезана на звезди и ручеи от скъпоценни камъни, царят се озова на мястото, където беше отровил стария идол на своя народ. Залязващото слънце хвърляше отблясъци върху златото, среброто и скъпоценните камъни по мантията му, сякаш цялото слънчево сияние се излъчваше от него. Съпругата му го следваше с поглед, изпълнен с възхищение и вяра. В нейните очи вече на кралица, а и в очите на раболепната му свита, той изглеждаше свръхчовек.

Ангебо огледа купчината камъни, под която, съгласно новия обред, бяха скрити останките на чудовището. Всеки камък, хвърлен в купчината, свидетелстваше за всеки отказал се от старата си вяра жител на Симиена. Новият владетел заповяда камъните да изчезнат, а останките да се заровят. Той не искаше да изчезне споменът за идола.

Именно тогава, търсейки в небето следа от своята пътеводна звезда, Ангебо започна да мечтае за син.