Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Makéda (ou, La fabuleuse histoire de la reine de Saba), ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
stomart (2009)
Корекция и форматиране
eliitabg (2010)
Корекция и доформатиране
Диан Жон (2010)

Издание:

Якуб Адол Мар. Савската царица

Издателство „Абагар“, София, 1999

История

  1. — Добавяне
  2. — Махане на сюжетен разделител в посвещение

Соломон отговаря на гатанките

— И каква е прочие целта на това объркано законодателство?

— И царицата желае да унищожи любовта, царю? Мъдрият цар най-искрено се присмива на савския хаос.

След цял месец пътуване Тамрин пристигна в Иерусалим и поиска да се яви пред Соломон. Представи се на Хайзар, ковчежника на двореца и му разправи какво е правил в Сава. Беше разменил галилейска вълна за злато, което подари за украсяването на Храма. Предаде на съкровището всички подаръци от народа на Симиена за иудейския народ и си получи разписка. Накрая, като посланик на Савската царица, поиска аудиенция от цар Соломон.

Хайзар беше много изненадан. Попита се дали Тамрин не е някой измамник или луд, но великолепните подаръци, които бе донесъл, бяха доказателство, че не лъже. Затова още на следващия ден го повикаха в двореца и шамбеланът го въведе при владетеля.

Соломон прие Тамрин седнал на висок позлатен стол. Облечен беше изискано и скъпо — с алена туника и зелена пелерина. Лицето му, изтънчено, добро и с правилни черти беше озарено от прекрасни и искрящи очи. На главата си носеше шалче на равин, прикрепено с пищна златна диадема. Ръцете на царя поет бяха грижливо поддържани. Пръстените му бяха с разноцветни камъни. Изправи се при произнасянето на името на Пречистата Перла, царица на утрото. Като по знак, свитата му от поети, музиканти и архитекти се поклони и излезе.

Царят се вгледа в човека, проснал се в нозете му, и слабо се заинтригува от споменаването на тази странна принцеса, която царуваше в Сава и за която се разказваха толкова тайнствени и чудни легенди.

— Стани и говори — заповяда на търговеца.

Тамрин първо постави пред царя касетата на Македа и му обясни, че трябва да я счупи, за да я отвори. След това се зае с обратната задача на тази, която изпълняваше многократно пред Савската царица. Този път обрисува пред Соломон прелестите на Сава, на фона на които изпъкваше портретът на самата царица девица Македа. Описа нейната грация така патетично, че Соломон го прекъсна с насмешка:

— Я ми кажи, да не би и твоето име да добавяш към дългия списък на отчаяните влюбени в Савската царица?

Тамрин се обърка напълно и заеквайки като ученик, заловен в грешка, запротестира, че той е лоялен, чувствата му са чисти, желанието му е само да бъде посланик, който предава вярно онова, което е видял. И все пак призна, че никое описание, дори най-подробното, не би могло да предаде вълнуващия чар на тази приказна жена, седнала на златния си трон.

Соломон се учуди, че царицата е избрала именно Тамрин за една такава деликатна и важна мисия. Търговецът обясни:

— Заинтригувана от чудните неща, които се разправят в царството й за вашата слава, Македа разпита първия иудейски поданик, който й се стори искрен и честен. Аз бях познат като такъв на ковчежника Леви, с когото разменям вълна срещу злато. Когато започнах да хваля вашия престиж, любопитството й премина в ентусиазъм. Пожела всеки ден да отивам да й говоря за вас, за да Ви опознае по-добре. Аз се подчиних. После тя ме натовари с подаръците и посланието, което е затворено в тази неприкосновена касета.

Соломон се замисли. И той познаваше изкривената от епични легенди история на Пречистата Перла.

— Тамрин, ти сигурен ли си, че царица Македа е девица? Няма ли любовник, или съпруг, за когото да се е омъжила тайно?

— Тъй както вярвам в могъществото ви царю, така съм сигурен, че Савската царица е неопетнена като прекрасния бисер, който краси скиптъра й. Неведнъж съм живял в Сава. Последния път гледах, изучавах, разпитвах. Зная, че владетелката е отблъснала всички богатства, корони, принцове и всяка любов. Видях един жълт принц от Империята на тайнствата да се хвърля в нозете й и да си тръгва отчаян. А беше пристигнал на златен паланкин, украсен с прекрасни завеси, носен от дванадесет много богато облечени роби. Ескортираха го все благородници от неговата раса, с огромни каски, окичени с пера, с бродирани копринени наметала, каквито има само в тази далечна империя. Оръжията им бяха великолепни и опасни.

Принцът помоли Македа да му стане жена. Тя можеше да си остане в Сава, но той щеше й даде цялото си богатство и голяма армия. Шест негови големи кораби с платна бяха пуснали котва в пристанището и все препълнени с дарове от трюма до палубата. Богатият и могъщ жълт принц беше сигурен, че като пристигне така в Сава ще заслепи царицата и ще възбуди алчността й. Но Перлата отхвърли този приказен богат като бог кандидат…

— Богатството не я ли привлича? — попита Соломон.

— Изслушайте ме, велики царю. Жълтият принц, оскърбен и унизен, поиска от Македа като последно благоволение, да приеме подаръците му. Пречистата Перла искаше да откаже, но научи, че така ще обиди още повече императора на тайнствената страна, който учтиво й оспори върховенството над моретата. Тогава, за да избегне войната, Македа се принуди да приеме лавината от великолепия.

В продължение на седемнадесет дни служителите на жълтия принц пренасяха от корабите в двореца безсметни количества вази, коприни, парфюми, оръжия, сандъчета, пера. На осемнадесетия ден жълтият принц, на колене пред владетелката на Сава, признал, че някога се е отказал от трона на Тайнствената империя, само за да обиколи света и да намери истинската жива красота. Открил я в Македа и не му оставало нищо друго, освен да умре. Вие знаете, царю, какви странни обичаи има този народ, който твърди, че произхожда от небето и слънцето. Жълтият принц умря в кораба си, пред образа на своя бог. Направил си беше харакири. Царицата беше потресена, но благородниците от свитата на принца й обясниха, че самоубийството е нещо нормално. То показва, че нищо вече не интересува принца, дори и животът му, щом няма връзка с нея. Всъщност и други негови придружители последваха примера му пред самия му ковчег.

От всичко, което търговецът разказа на иудейския цар, онова, което най-много го заинтригува и същевременно го възмути беше законодателството в Симиена и Сава.

— В Сава — продължи Тамрин — сватбите се празнуват като погребения. Оплаквачките се самобичуват и плачат, че жена ще трябва да се предаде на някой грубиянин. Затова младоженецът трябва публично да измие краката на невестата и да я обслужва, нея и гостите, като роб. Жените в Симиена и в Сава купуват съпрузите си като стока. Имат се за по-висши от мъжете и носят мъжки дрехи, стрижат косите си и имат привилегията да носят накити и сандали. А пък мъжете ходят боси. Никой мъж няма право да носи накити.

— Каква е целта на това объркано законодателство? — попита Соломон.

— Царицата иска да унищожи любовта.

Мъдрият цар се разсмя искрено на хаоса в Сава, сред който бе поникнало това божествено цвете Македа.

Соломон реши, че трябва непременно да я види и отпращайки Тамрин му нареди всеки ден да се явява при ковчежника Хайзар. После добави:

— Сигурно скоро ще имам нужда от теб…

Владетелят остана сам с абаносовата касетка в ръце. Сам? Не, личните му стражи стояха замръзнали пред вратите на залата. За да остане наистина сам с мистериозния подарък, той отпрати и тях.

Разсече касетата със сабята си. Намери книгата от газелска кожа, нефритения лъв и златната купичка, натъпкана с перли. Дълго въртя в ръцете си статуетката, докато открие незабележимата ключалка, за да я отвори.

Пред очите му се появи папирусът с посланието.

С живия си бърз ум и съвършената си интелигентност царят поет лесно разгада рисунките. Веднага заповяда на шамбелана си да отложи всичките му задължения за следващите дни.

Затвори се в „павилиона на небесните звуци“, където обикновено съчиняваше божествените си псалми, дълбоки и хармонични, подканващи за медитация всеки, който ги чуеше. Четири дни не допусна в павилиона никого освен верния си прислужник Дарда, който му носеше храна.

На петия ден сутринта Соломон извиква ковчежника си Хайзар.

— Чуй ме, Хайзар, пазителю на съкровището ми, ти, който се ползваш с доверието ми. Приготви се да отидеш в Савското царство. Може би ще ми донесеш от тази прекрасна страна едно друго съкровище, и ще ми го пазиш с главата си, докато ми го предадеш тук. Казват, че това е най-красивата вещ, която всемирът е създал за радост на ума и очите.

Хайзар се поклони и тръгна да се приготви за път.

Междувременно Соломон беше извикал най-добрия гравьор върху слонова кост в Иудея. Нареди му в строга тайна да издълбае върху плочки четири гатанки. Докато гравьорът изпълняваше специалното поръчение, Иудейският цар избра сам чудесни дарове за царствената получателка.

На уречения ден Хайзар тръгна за Сава, воден от Тамрин. Ескортът на ковчежника се състоеше от богато облечени служители и война, на който Соломон му бе връчил отговора на ребуса на Перлата в касетка от кедрово дърво, капакът на която представляваше Иерусалимския храм, изваян в самото дърво. Предупреди го, че за да се отвори касетата трябваше скулптурата да се изреже в самата й основа.

— А ако Савската царица пожелае да се запознае с Иудейското царство и с цар Соломон, ти ще ми я доведеш царствено. Ако обаче тя пожелае да тръгне с теб, ще ме предупредиш по най-бързите конници и ще чакаш моите заповеди скрит там. Но тя ще дойде, Хайзар и ти ще пристигнеш с нея на пристанището Ецион Гавер. Ще ми изпратиш доклад за пътуването си, защото искам царицата на царете да е щастлива и силно впечатлена!…