Якуб Адол Мар
Савската царица (39)

Пътешествието на север

Една звезда, грейнала изведнъж в синята нощ, съобщи на Соломон за пристигането на Македа.

Страшната флотилия се насочваше към затворения край на Червеното море, като минаваше съвсем близо покрай брега. Корабът-паун на Македа и корабите на Соломон се ескортираха от целия мощен савски флот.

Македа беше наредила корабите да преминават възможно най-близо до бреговете на Йемен. Така населението по крайбрежието можеше да наблюдава царското великолепие и могъщество. Флотът на Савската царица се състоеше от три големи тримачтови ветроходни кораба, подсилени с по два реда каторжници с дълги гребла. Тези смели и бързи кораби кръстосваха моретата. Следваха ги четири броненосци, тласкани от по четири реда каторжници с къси гребла. При нападение те се приближаваха съвсем близо до неприятелските съдове, така че в подходящ момент да свалят тежките подвижни мостове, по които савските войници се хвърляха в атака, размахвайки брадви. Тези бойни кораби бяха снабдени с железни тръби, по които се изстрелваха парцалени топки, импрегнирани със запалена смола, която обливаше неприятелските съдове с огън, и с куполи с гигантски лъкове, от които с колосална сила се изстрелваха железни стрели. Броненосците носеха още две дълги и широки лодки, наречени „затворените дяволи“, защото бяха покрити с извита тенекия за прикритие на екипажа срещу нападение. „Затворените дяволи“ имаха специалната задача да потопяват вражеските съдове, като правеха с помощта на свредели огромни пробойни в корпусите. Нерядко моряците, натоварени с такава опасна мисия загиваха; затова привързаните с вериги за пейките каторжници предварително се заклеваха да победят или да умрат.

Тази флотилия, плаваща към Иудея, беше допълнена от три кораба, превозващи свитата на владетелката, съставена от сановници и равини от осем търговски съда, пренасящи даровете, приспособленията за лагеруване и добитъка.

Флотилията напредваше в спокойното като езеро Червено море. Македа имаше възможност да види как отдалеч народът й я приветстваше с възхита и я акламираше безкрайно. Но когато отминаха савските крайбрежия, царицата с почуда установи мизерията на крайбрежните села. Обясниха й, че тази част от империята й е безплодна, необработена и без напояване.

Тя незабавно заповяда на регента си да започне изкопаването на напоителни канали и кладенци, да се разорава и сее, да се организират солници, с което да се създаде работа за населението и то да се изведе от мизерията.

Заповедта й отлетя веднага за столицата чрез сигнализационните мачти, чиито прецизни и сложни приспособления правеха чудеса. Построените на определени места по крайбрежието кули, препредадоха посланията последователно до столицата чрез позивен код и мощни медни рефлектори, които светеха нощем. Якуб получи посланието още същата нощ. Волята на царицата се разнесе в пространството.

По-късно флотилията се отдалечи от брега, придружена от стада акули, с каквито изобилстваше Червено море. Тези опасни пирати бяха постоянните врагове на ловците на бисери. Преди много време Македа беше поискала от съветниците и маговете си да намерят начин да се изтребят тези акули човекоядки. Една малка част от тях бяха загинали от окултните заклинания, но царицата не успя да се отърве с магии от тази напаст.

„Иехова, който върши добре своите дела — обясниха моряците, — е създал акулите, за да разкъсват онези войници, които по средата на боя се изплашват, дезертират и се хвърлят във водата в желанието си да стигнат на суша^[1]. Затова ги наричали «палачи на страхливците».“

* * *

Пътуването трябваше да продължи четиринадесет дни.

Царицата запълни дните си като свиреше на арфа и се разсейваше с пауните си, с дресираните си маймуни и кротките си лъвове. През останалото време кроеше планове за разкрасяване на градовете или за подобряване на флота и армиите си. Никога не стоеше без занимание.

Откакто бе отплавала към неизвестното, където я очакваше един златен цар, чийто слова бяха като нежна музика, в нея страстно се разпали желанието за живот.

Вечер капитаните й разказваха един след друг подвизите си. Савският флот беше кръстосвал всички южни морета. Видял беше огнени острови и островчета, обградени с гигантски палми, чиито розови корени се показваха на голямо разстояние от брега. Спирал беше в чудната страна на жълтите хора с дръпнатите очи. Водил бе изтощителни битки срещу пирати със свръхчовешка смелост и дързост. Откривал беше великолепни и непревземаеми пристанища, които отдалеч приличаха на феерични дворци от мрамор, нефрит, оникс или корналин.

* * *

(Липсва една страница)

Дали съветниците му не се опасяваха, че господарят им щеше да се ентусиазира прекалено от непознатата прелест, която се приближаваше към Иерусалим? Дали не се страхуваха тази жрица на далечните народи на Иехова да не се окаже всъщност богиня на войната, вместо посланичка на мира и красотата? Можеха само да убедят Соломон да нареди сигурни пратеници да му докладват няколко пъти на ден за перипетиите на пътуването на Савинянката! Неговите информатори само му описваха външния блясък, с който тя беше обградила пътуването си.

Те разправяха, че царският кортеж напредва бавно към Иерусалим, предшестван от маса слонове, и по пътя населението го посреща със захлас и ентусиазъм. Легенди се носеха от уста на уста. Царицата, обвита цялата във воали, беше качена на бял слон върху златна и сребърна носилка с балдахин от алена коприна. Слонът беше с богато покривало, бродирано с емблемите на Симиена и Сава: огнени лъвски глави. Ескортът й се движеше под звуците на пиколи, лютни, тромпети, барабани и тимпани.

Когато кортежът стигаше до някое село, равините и левитите запяваха химни, съобщавайки за пристигането на дъщерята на пророк Ангебо сред народа на Иехова. Свещенослужители от храма на Иехова в Сава и Аксум хвърляха във въздуха стълбове пясък като символичен обреден жест. След тях внушително и дисциплинирано крачеха военни части. Страшна сила се излъчваше от тези бойци, фанатизирани от вярата и от предаността си към почти обожествената владетелка.

Навсякъде тълпите изразяваха възхищението си и се кланяха до земята на Македа, която им хвърляше пеперудки от напарфюмирана коприна като спомен от преминаването й. Тогава съветниците на короната изтъкнаха пред Соломон каква опасност крие това преклонение пред една чужденка. Жителите на Иудея недоволстваха срещу извънредните данъци, с които ги отрупваха за построяването на Храма. А ако Савската царица идваше в Иерусалим със завоевателски намерения, за нея нямаше да има нищо по-лесно от това да се възползва от своята популярност и от народното недоволство, за да разпали бунтове и да завземе града.

Соломон посрещна с гняв тези слова. Тези грубияни смееха да посягат на идола на поетичния му блян? Изгони ги всичките и задържа само приятеля си Натан, първия жертвоприносител на Храма. Последният му бе посочил опасностите от навлизането на кортежа в града, тъй като задръстените улици можеха да улеснят безредиците и грабежите. Съветът му бе много мъдър, защото всеки ден към този кортеж се присъединяваха и много иудеи. Цялото това множество в града щеше да попречи на реда на церемониите.

Соломон изпрати вест до Пречистата Перла, че я кани да дойде в двореца следващия вторник, тоест след два дни. Обясни й, че щял да я приеме в обстановка, достойна за нейното великолепие, в залата на химните, част от Храма, в който той бе издигнал трона си. Добави също разумните съображения за избягване на суматохата в града, която щяла да попречи на приготовленията за празненствата, с които той възнамеряваше да я почете. Македа незабавно му отговори, че щяла да остане в лагера, в който войските й се бяха укрепили пред вратите на Иерусалим, и щяла да влезе в града следващия вторник.

Едва тогава Соломон можа да се отдаде на трескавите приготовления за показ на бойци, богатства и най-пищни дрехи и блясък.