Якуб Адол Мар
Савската царица (20)

Признанието на Танагари

Този ден е лош за вас, княже, начало е на дълги страдания.

В тъмната шатра, върху ложето си от обработени кожи и под пурпурната завивка, Асадарон напразно търсеше покой. Заповядал бе да пазят абсолютна тишина.

Заспа за малко, и то, за да сънува мъчителни сънища. Мисълта му, в плен на Македа, летеше към ослепителната любов, но не му се удаваше да прогони сенките, които бродеха около него като подли кучета.

Възможните последствия от тази любов му всяваха страх. На следващия ден завършваха празненствата по коронацията. Целият кортеж от царе, князе и посланици щеше да се понесе с пъстрия си блясък обратно по горещите пътища. И тогава какво? Той щеше ли да остане в Аксум!? Какъв претекст да съобщи по пратеници — кой ли не би се радвал на привилегията да отиде до Вавилон да даде обяснения на Салманасар за продължаването на престоя му?

Едва отворил очи, князът се замисли как да реши този проблем. Пред погледа му изникна образът на Македа. Лъчезарното лице отпъди страха от опасностите, макар да не намаляваше безпокойството от любовната страст. С острата като меч непоколебимост на душата си той за миг и не помисли да се откаже от клетвата за целомъдрие, но в същото време си даваше сметка за смешното си положение. Представяше си как остава в Аксум в напразно очакване, как потиска нетърпението и желанието си, избягва всякаква възбуда на сетивата, всякакви видения на плътта и води аскетичен живот. Представи си как ще се подиграват с него и владетелят, и дворът във Вавилон, като не участва в оргиите, които са част от удоволствията на царедворците. Верността към клетвата щеше да го остави и без потомък, който да управлява след него провинцията, а по-късно и царството. Струваше ли си за любовта на Македа да си пожертва плътта? Тя, посвещавайки се на народа си, а той на клетвата си?… Сюблимният отказ щеше ли да бъде някога възнаграден?

Само за миг асириецът отново бе обхванат от мъчителната мисъл, че Македа може да е интригантка и развратница. Веднага обаче гневно отпъди недостойната мисъл, укорявайки душата си, че се клатушка като ладия в открито море.

Обхванал чело с фините си ръце, Асадарон беше изцяло потънал в тези мисли, когато при него влезе обичайният му ясновидец.

Теглат се поклони ниско пред господаря си. След това, както всяка сутрин при ставането на царствения войн, той напръска пода с вода, примесена със сложни съставки за изпъждане на нощните духове. После невъзмутимо запали благовонни масла в един съд, поставен върху триножник. Сред ароматните есенции горяха и парченца от свещените бикове, принесени в жертва в храма на Ваал. Гадателят коленичи пред виещите се пушеци и синкави пламъци, чиято игра трябваше да очертае пред погледа му един друг свят — събитията, които щеше да донесе денят.

Още от детството си Асадарон бе свикнал с напяванията на маговете. Те черпят своя престиж и опит в тайнствеността. В този ден обаче личният му гадател прояви известно вълнение. Като че ли се безпокоеше от по-тъмни, по-високи извивки на пушека, чиито променливи сенки следеше във въздуха. Подканен да се произнесе, гадателят обясни:

— Този ден е лош за теб, княже. Начало е на дълги страдания. Никога досега, откакто разпитвам за теб тайнствените пушеци, не съм виждал по-страшно съдбата да напада твоята звезда… Тялото е здраво, но не знам защо духът е ранен и разкъсан.

Асадарон направи знак, че му е безразлично. Магът поде:

— Дай ми капка кръв от средата на тялото и още една оттам, където започва гръбначният стълб. Ще смеся тази кръв с косъм от средата на главата ти и още тази вечер мога да ти кажа откъде иде злото.

И понеже Асадарон се направи, че не е разбрал, Теглат се изправи:

— О княже, последвай съвета на най-мъдрия от верните ти люде и бъди спокоен, много спокоен. Не яж месо от тукашни животни. Отдалечи се от тукашните жители, дъхът им е отровен.

— Знам какво ще ми кажеш, още преди да те чуя — отвърна Асадарон в лошо настроение. — Знам какви заключения правиш от това, че съм влюбен в Македа и се опитваш да ме убедиш, че духовете са враждебно настроени към мен. Разбрах. Върви си.

Гадателят беше свикнал с гневните настроения на княза.

— Запази спокойствие, господарю, и ще победиш. Аз видях това, което твоите очи още не виждат. Царицата носи колие с амулет, чието влияние може да бъде пагубно за тебе. Аз познавам тези талисмани. Те излъчват опасни сили. Изготвени са от халдейския маг на царицата, който залиня от много работа по тях. Пази се от него. Вчера той ме заговори. Нашите гледища бяха различни и ние поспорихме. Той знае как да убие и най-силното желание у всеки човек чрез излъчванията на самия предмет на желанието му. Разбери: той лекува пияница, като влага в адския амулет воня от развалена напитка. За да превърне любовта в омраза, за него е достатъчно да вкара в амулета разложена частица от тялото на жертвата. Заключавам, че царица Македа носи на себе си, за да защитава целомъдрието си, разложени и вонящи частици от един или няколко фалоса.

Асадарон не можа да скрие изненадата си. Безразличието му се стопи от точността на кабалистичната наука, а съвпадението на фактите го разочарова.

— О, княже — продължи гордо Теглат, наметнат с пъстрата си мантия с йероглифни орнаменти, — трябва да знаеш, че не се страхувам от този халдейски предсказвач.

— Мислиш ли, че наистина можеш да победиш неговите еликсири?

— Нашите духове вечно ще бъдат по-силни — нравоучително и с гримаса се произнесе мъдрецът. — Призовани от мен, те непременно ще повлияят на астралното тяло на царицата, като същевременно ще те закрилят.

Асадарон махна гневно с ръка.

— Магьоснико, забранявам ти всякакви тайнствени операции срещу царицата Македа. Тя е под моя закрила.

Теглат се поклони до земята.

— Подчинявам се на твоите велики заповеди, княже Асадарон. Безкрайна е мъдростта ти. Но моля те, приеми съвета на този, който ти е предан: ако някоя тукашна жена иска да ти се отдаде, внимавай! Не й се доверявай! За останалото, нека Ваал да благослови деня ти.

Магът излезе, а влезе масажиста. След като изми и изкъпа господаря си, той освободи напрежението в мускулите и плътта му с ръце, потопени в благовонни масла.

След това слугите мълчаливо го облякоха в пурпурен цвят: памучен панталон, прилепнал до краката, и копринена туника над коленете, кожени гамаши с позлата и колан от змийска тока във форма на бикови рога.

Преди да си покаже на дневна светлина, Асадарон изслуша пението на двама свещенослужещи. Той коленичи и допря чело о големия благословен камък от храма на Ваал, набожно донесен от група свещеници от Вавилон в Аксум, обвит в свещени платове. Когато пението свърши, тежките врати на шатрата му се отвориха и навлязлата на вълни светлина го зашемети. Светлината и свежото утро ободриха смутения му от думите на гадателя дух.

Тогава асириецът се запъти към адераха — мястото, определено за хранене на войните. Там закуси, излегнал се на диван, заедно с капитаните и другите благородници от свитата си. Дори и при военна кампания протоколът се спазваше. Приклекналите роби му сервираха на ниска тръстикова масичка. Той едва хапна от печените в зехтин банани и фурми, отпивайки няколко глътки студено скъпо вино, което се извличаше всеки ден много трудно от върховете на финиковите палми.

Асирийските офицери бяха в течение на авантюрата, при която Перлата бе победена от техния княз. Бяха горди, но и обезпокоени. За любовните истории на господаря не трябваше да се говори. Асадарон можеше да накаже със смърт всеки, който освен Теглат и свещениците, направи дори и намек за неговите вълнения.

След началниците за храна се събраха обикновените войни. Шатрата, която служеше за трапезария, събираше хиляда души и войниците се хранеха пред очите на офицерите. Всички се зарадваха, че щяха да имат ден само за почивка, лъскане на оръжието и разтриване на конете.

След изобилния обяд Асадарон се прибра в покоите си и почувства скука. Предходните дни бяха богати на изключителни събития и спокойствието бързо му дотегна. За забавление накара любимия си лъв да му подскача, а козелът да се побори, но скоро и това му омръзна. Обикновено, когато нямаше занимания и душата му бе спокойна, той свиреше на мазинко^[1] и потъваше в приятно носталгично настроение. Този път това не му се удаде. Партията на „слепи коне“^[2] с най-добрия му приятел Набунасар, командир на частта с колесниците, изобщо не му достави удоволствие. Нямаше шанс и беше разсеян.

Точно когато князът се приготви да намери някакво по-силно преживяване, за да запълни дългия ден, се разнесоха ясните звуци на тръбачите, които възвестиха, че виден гост се е спрял пред стражата. С разтуптяно сърце князът застана на вратата на шатрата си. С по-голяма точност от гадателя Теглат сърцето му подсказваше, че идва вест от Македа.

Чу как гостът се представи:

— Кажи на господаря си, че ковчежникът на царицата благородният Леви, желае да говори с него по заповед на Пречистата.

Ковчежникът слезе от коня си, следван от личния си телохранител. Зад него прислужници влачеха тежка носилка, обвита с плат. Когато въведоха знатния пратеник в пищната шатра. Асадарон го чакаше, съгласно протокола, излегнат на дивана.

Леви се поклони до земята, но Асадарон му прави знак да се изправи. Сам той се приведе върху ложето си, за да прояви уважението си към пратеника на царицата. Почти не чу словото на стария човек, чийто високи функции свидетелстваха, че Македа не е могла да намери по високопоставен пратеник, за да му предаде любовния си дар.

Снетото покривало разкри колесница за надбягване от абаносово дърво с най-ценна изработка. Дъното на колесницата представляваше много стегната плетеница с ремъци от биволска кожа, която действаше като пружина, Асадарон бе прехласнат от тази внушителна и едновременно лека колесница.

— Кажи на Перлата, благородни ковчежнико, че не съм виждал подобно чудо във Вавилон.

— Перлата ми поръча да ви кажа — отговори знатният пратеник с двусмислена усмивка, — че „колесницата е невидима в черната нощ, тъй като е изработена от абаносовите дървета на една толкова гореща страна“.

Разбрал иносказанието, Асадарон също се усмихна и се изненада от един още по-неочакван подарък: два папагала „Танагари“ в яркосиво, зелено и синьо. Единият беше мъничък, другият — едър. Главите им бяха покрити с шапчици от червена кожа. Слугите ги държаха в клетка.

Леви обясни:

— Това са две прекрасни говорещи птички. Голямата ще повтаря пред вас, княже, най-ценните думи, на които царицата ще благоволи да я научи, за да ви ги казва. Малкото танагари ще научи от вас други думи, които то ще повтаря на моята господарка. Това е желанието на Македа.

По негов знак прислужникът свали шапчето от главичката на едрата птица. Тя огледа присъстващите, наведе се и изкряска ясно: „На, на, фикери Арон“ (Ела, ела, любов моя Асадарон).

Князът беше захласнат, очарован от това нежно послание. Какъв хубав символ, какво деликатно внимание към него. — Докато той се е отдавал на черни мисли, тя търпеливо е учила птичката на чистите възгласи на сърцето си! И понеже Асадарон трябваше също да научи малкото танагари да казва подобни неща, ковчежникът му посочи как трябва да запечати в птичата памет звуците, съставящи думи.

Асириецът разбра желанието на Македа да го оплете в мрежите на любовта си, с надежда да го задържи в Аксум по този наивен начин, и напълно изгуби волята си. Веднага щом царският пратеник си тръгна Асадарон започна да повтаря на своя папагал също тъй сладки думи като тези, които пееше нейният папагал: „На, на, фикери Македа“ (Ела, ела, моя любов Македа).

Царицата нареди да й доведат знатния Леви. Щастлива бе от разказа за това как любимият бе приел подаръците й. Предната вечер обаче трябваше да прояви пълно безразличие пред чичо си, главния равин, докато му обясняваше, че с пищните си подаръци искала да не остане по-назад по разкош от Асадарон. Старейшините мълчаливо бяха приели обяснението, макар че бяха известени за нощното бягство на царицата и разтревожени от вълненията на плътта й.

Вече бяха решени да попречат на престъпната любов. В Аксум имаше толкова много магьосници и вещици. Техните умения, подплатени с мъдростта на доведените от Тива египтяни, бяха толкова изключителни, че не един техен съперник в гадателството беше вече разобличаван.