Якуб Адол Мар
Савската царица (36)

Песента на поета

Ти си ми предопределена в съдбата, и ще стане каквото трябва да стане.

Македа танцуваше с пауните си. Красивите и феерични птици разперваха опашки като ветрила, обсипани с диаманти. Нежните подсвирквания на царицата, свила алените си устни като за целувка, ги омайваха. Те подскачаха около нея в ритъма на танца й. Лека като носено от вятъра перце, плъзгаща се като слънчев лъч. Перлата танцуваше боса по тревата. Воалите й се развяваха като големи криле в преливащо се синьо и червено. Македа се смееше, защото очакваше вест от Соломон.

И вестта дойде точно този ден.

Появата на офицер от охраната прекъсна танца на царицата. Изплашените пауни нададоха пресипнали крясъци и разбягвайки се показваха цялата пищност на перата си.

— Какво има? — попита владетелката офицера, занемял от възхищение и застинал в благоговейна поза пред божествената танцьорка.

— О, царице, пристигнал е великият ковчежник Хайзар, изпратен от иудейския цар. Моли ви да го приемете. В двора за керваните е докарал много сандъци и ми каза, че са пълни с дарове за вас. Дошъл е с голям и великолепен ескорт.

— Ще приема великия ковчежник Хайзар в утринната зала — каза Македа, а сърцето й затупка като на втурнал се млад паун. — Ще го приема насаме. Нека преди това гвардията да го почете, както е редно, този пратеник на великия цар Соломон.

Стражата изхвърча да изпълни начаса заповедите на царицата, а тя се прибра в двореца да се приготви. Не след дълго, накичена като църковна статуя, цялата в злато Македа заповяда да й се яви астрологът. При вида на тъй нагиздената и засмяна царица Чошар, когото робите бяха вече предупредили за пристигането на чужденците, бързо намери обяснение за вълнението на господарката си. С вдигната ръка в знак на уважение, той зачака да чуе предугаждания въпрос.

— Кажи ми, Чошар, маг на астролозите в Сава, ти, който четеш езика на тайнствените съзвездия, не си ли прочел нещо ново тази нощ в движението на звездите?

— Да, разбира се, царице! Откакто е съмнало очаквам да ме извикате. През нощното си бдение узнах, че наближава пратеник с добри новини от далечна страна. Важният пратеник ще представлява пред вас тази личност, която е известна с могъществото и мъдростта си и живее на север.

Македа се усмихна.

— Прочел си съвсем точно написаното в небесната книга, Чошар, и аз ще възнаградя предвиждането ти със сто златни халки. Наблюдавай още какво казват звездите и ми съобщи отговора им.

Астрологът се оттегли, а Македа даде нови нареждания. Гръмнаха тържествените звуци на тромпетите. Стражата отвори вратите и по пътеката Хайзар запристъпва бавно между двойния кордон на почетната стража.

Ковчежникът падна по очи, първо, защото беше длъжен да го направи, и второ, защото беше направо изумен. Вярно, Соломон беше могъщ и прочут с елегантността си, но богатството му не беше толкова голямо, че да си позволява пищната бляскавост на царицата на Симиена и Сава.

Целият град, дворецът, златните инкрустации по стените и колоните. Картините. Килимите. Неизброимите черни роби. И тази зала — цялата в мрамор, нефрит, оникс и злато. Ослепителният трон, а върху него — едно видение като блян: царицата, облечена в охра и злато. Детинските й ръце, по които святкат скъпоценни камъни, стискат скиптър, на върха на който блести голяма колкото гълъбово яйце перла. Лицето й е прекрасно. Очите й в черно и бяло, блестящи като диаманти, са толкова продълговати, че сякаш обикалят цялата глава под ятагана на тежките мигли. Устните й — кървав рубин. Лицето й — с тен на китайска роза. А ето че този идол, усмихващ се сред упойващите ухания, които се носят наоколо, се обръщаше към ковчежника:

— Ти си пратеникът на великия Соломон-Лидж-Давид. Бъди добре дошъл в Сава — изрече Македа.

Хайзар се представи, произнесе титлите и званията на господаря си и своите собствени.

— Цар Соломон, Пазител на печата, Главен свещенослужител, Пазител на законите и на Заветния ковчег ви поздравява, о, царице на царете, и пожелава мир на обширната ви държава. Той ме натовари да ви връча очакваното от вас послание, затворено в тази касета.

Пратеникът плесна с ръце и един възрастен мъж, застанал на пет крачки зад него и представен като началник на книжниците и калиграфите, му подаде подаръка на Соломон.

— О, царице, вие няма да отворите лесно касетката. Трябва пред вас с трион да бъде отрязан в основата си храмът, който ще представлява.

По знак на Македа началникът на шамбеланите отиде да донесе трион.

В това време Хайзар плесна втори път с ръце и двадесет и четири негови придружители поставиха пред нозете на царицата двадесет и четири сандъка, съдържащи — както обясни той — вълнени платове, воали, пурпур, килими, брокати, редки розови храсти, амфори с дълголетна вода.

Македа показа колко е доволна, но от нетърпение да прочете посланието на Соломон благодари на Хайзар, нареди да отнесат сандъците и остана сама с главния ковчежник и началника на шамбеланите.

Отрязаха касетата, Македа извади от нея нефритения лъв невредим. Дали Соломон е успял да го отвори? Тя отвинти кутията от скъпоценен камък, извади от нея един дълъг и тънък пергамент, изписан с еврейско писмо в запечатан с шестоъгълния Соломонов печат, на който бяха гравирани страшни имена.

Македа счупи печата, от който ухаеше на муск и алое.

В посланието се четеше:

О, царица на Юга и Утрото,

поздрав и благословия,

О, Перло на перлите,

поздрав и благословия,

О, жива красота,

от която бледнее денят,

поздрав и благословия,

О, Македа,

по която толкова много въздишат,

Господ върши добре своите дела.

 

Той дава цветя за очите ни

и аромата им за наш̀те сетива

За очите чудото на небето от кристал и сапфир,

дълбоките и тъмни като морето гори,

многоцветните океани,

величавите хоризонти.

Пред омаяния ни поглед разкрива

езерата — очи на земята —

и гордите планини.

Но Той дал ни е по-хубава гледка,

като е създал Македа —

Пречистата Перла на моретата.

 

За да създаде тази богиня,

Иехова е взел на заем от въздуха,

лазур от небето, пурпур от розите.

От слънцето свалил е лъчите,

най-нежен мъх от гургулица,

всички ухания на цветята

и вси радости на земята,

цялата красота на морето,

на въздуха дълбочината

и е направил Македа така.

Привет на теб, която буден тъй те виждам

в нощта и от желание горя да те позная.

Привет, царице на жените,

златна, звездна,

Вседържец на човеците и на душите,

Соломон бленуваше въображаемо да те извае,

далече от реалното ти съвършенство,

на което търпение няма да се възхищава.

Привет!

 

Небето би било нищожно, о, Македа,

без слънцето и без небесните тела,

Без огъня земята нищо би била.

Острият ти ум твойта красота озарява,

ти, благотворение на светлината.

Твоят ребус духа ти фин отразява,

И те разбрах така:

О, Савска царице,

ти носиш корона с перли, а те са

с цвета на вода от слънце огрята,

огромна, единствена, символ — корона

на голямата сила, която държиш,

ти стройна, ефирна като пух от паун,

недокосната бяла перла в мидата

в дън море скрита.

Владетелко на две земи и море между тях,

ти си могъща с богатство като златен порой,

а плачеш в тъжната кипарисова самота,

на сърце ти една мъка лежи,

сякаш камък над него тежи.

Но звездите една нощ ти разказаха

за великото царство и духа Соломонови

как с науките трудни общуват, за правдата, мъдростта Соломонови,

за които говори светът.

Ти пожела да познаеш Соломона тогава

колко е мъдър и проницателен да изпиташ

Искаш писмо?

Ето го, то те кани да заплуваш към Иудея

О, Македа!

То е гатанката.

 

Аз, Соломон, пък ти казвам:

О, Перла, защо ли не поискам да те видя?

Ела! Със замряло сърце Соломон те очаква

в подножието на Храма.

Той знае, радостта му ще е голяма

И на Иехова се моли.

Каквото Бог върши, го върши добре.

По пътя Иехова ще те закриля.

Ще прави стъпките ти леки

и пътят ти ще съкрати.

Ще тласка платната напред.

Ела!

Ще се помъча да отмахна тъгата — воал

що ти обвива сърцето,

погледа ти светъл засенчва,

и на стъпките ти тежи.

О, Македа!

 

Дори камъните ще викнат „Осанна“!

Цветята по-силно ще дъхат.

Ще реват лъвовете от теб укротени,

О, Македа!

От вида ти мъдростта ми по-голяма ще стане,

ще открие за теб истината единствена.

И ти ще намериш покой.

 

Разбираш ли ти като мен, че най-мъдрият сред мъжете,

превъплъщение на Иехова,

син на Давид,

Емир на вярващите,

Владетел на четирите вятъра и четирите хоризонта,

Господар на Печата и на Обреда,

Пазител на Закона и Ковчега,

е отреден от Бога

за най-красивата между жените,

лъвицата на иудейско племе

царицата на Юга и на утрото,

Владетелка на Симиена, Сава и васалните държави,

господарка на природните стихии,

царица на моретата?

 

Разбираш ли ти като мен съчетанието на двете звезди?

И че мъдростта се опира на красотата?

Ако умората ти е голяма и челото тежи,

ако маговете се дивят по твоето униние,

ако се боиш, о, Македа, от път до Иудея,

на пристана моите кораби ще вдигнат платна

и при теб ще ме отнесат,

по-бързо от светлината.

 

Воалът, който ти пращам, ревнуващ от

всичките открили те погледи преди мен,

погледи, що те познават и обожават,

с него ти аз искам да се обвиеш

и на сияйната ти прелест

първи да се насладя.

Ти си ми предопределение. И ще стане каквото трябва да стане.

 

Ето това е за Македа,

недокосната и пречиста,

росно цвете сред цветята.

Тъй мисли, говори, пише и подпечатва

Соломон.

Македа беше прочела на един дъх чудесното послание с ритъм, хармония и ухание, а също и Песента на песните. Проумя и четирите смисъла: привидния, вътрешния, видимия и тайнствения.

Препрочете писмото още веднъж. Хайзар и началникът на шамбеланите стояха пред нея като замръзнали и я гледаха как движи устни.

Най-после тя сгъна пергамента. Въздишки повдигнаха гърдите й както морския бриз — палмовите листа.

Тя извади от касетата воала и диадемата, с която той се прикрепваше, отпрати началника на шамбеланите, той на свой ред отпрати офицерите, а те — стражата.

Царицата остана сама с Хайзар. Въпросите летяха от устата й като рой пчели.

— Ковчежнико Хайзар — каза тя накрая, — аз ще дойда да видя твоя цар. Писмото му е мъдро, убеди ме, и аз искам да отида в Храма, за да се помоля на нашия Бог. След около двадесет дни ще заповядам да тръгнем. Дотогава ти ще бъдеш мой гост и искам всеки ден да идваш да ми говориш за твоя цар.

Хайзар се оттегли и започна мислено да съчинява съобщението, което незабавно щеше да изпрати на Соломон по пратеници и по кораби, които чакаха да отнесат добрата новина.

Македа постави на главата си воала, прикрепи го с диадемата и се завъртя кокетно пред огледалото си от лъскаво сребро. После удари гонга, за да извика началника на шамбеланите.

— Утре искам да се съберат рано-рано в голямата тронна зала всички благородници, съветниците и най-висшите офицери. Ще им направя важно съобщение, което те да предадат на народите ми.

Началникът на шамбеланите се зае незабавно с изпълнението на заповедта.

Следвана от свитата си, Македа излезе от утринната зала и отиде в молитвената, да се помоли на Иехова да благослови съдбата й. Там препрочете писмото на Соломон, този път на глас, за да схване всичките му тънкости. По еврейски обичай тя си напяваше текста му, като в това време мислеше:

За Домедо.

За Асадарон.

За Соломон.

Първият беше наивен и неопитен.

Вторият беше с плам в тялото, но умът му не беше толкова изтънчен.

Третият беше мъдър и одухотворен. Говореше езика на боговете по-добре от всички книжовници в Симиена и Иудея заедно.

Докато си мислеше така, пръстите й разсеяно си играеха по дъното на касетката, която тя не изпускаше от ръцете си и за минута… Съвсем на дъното пръстите й напипваха четири тънички плочки от слонова кост с гравирани фини рисунки.

Първата се наричаше „Еволюция“, втората — „Законите на царица Македа“, третата — „Законите на Иехова“ и четвъртата — „Соломон казва на Македа“.

Дълго и с удоволствие царицата разшифрова всички рисунки.