Якуб Адол Мар
Савската царица (40)

Жената воин

Първом царицата видя незаетия празен златен трон. Царят се изправи. С ръка, блестяща от звезди, той посочи това място. И с този жест очерта бъдещето цяло…

Във вторник Иерусалим кипеше от ранни зори. Кортежът на царицата пристигна пред вратите на града в третия час.

От името на царя командирът на иудейските армии посрещна царицата, заобиколена от офицерите й. От името на главния равин на свой ред я приветства вторият равин. После сто и двадесет девойки придружиха един старец, който й поднесе хляб и вино с думите:

— Яжте и пийте, о, царице на утрото, ние желаем да сте щастлива между нас!

Македа беше трогната от простотата на този спонтанен прием от страна на един сроден на нея народ. Слизайки от носилката, тя отговори на стареца така:

— Щастлива съм, че иудеите ме приемат като своя сестра. Аз, Савската царица, дъщерята на пророка Ангебо, желая вие да сте мои гости. Ще се сервира ядене на всеки израилец, който седне на трапезата ми. От мое име офицерите от свитата ми ще посетят инвалидите. А бедните в града ще получат сто хиляди шекела.

С тези думи Македа влезе в Иерусалим. Градът беше украсен като цветна градина. Цветя от всички краища на страната вехнеха под стъпките й или висяха на ухайни гирлянди от балконите на украсените с червени и зелени килими и сенници. По вратите и прозорците съдове с благовонни масла разнасяха аромати.

Царската делегация пристъпваше по протокол в колоритен, внушителен и величествен ред, от който лъхаше неудържимо впечатление на сила и очарование. Посред овациите на посрещачите делегацията премина като кораб, порещ вълните.

В това време Соломон наблюдаваше от най-високата кула на Храма. Очите му виждаха как кортежът навлиза в обления от слънце град. В ушите му трептяха звуците на фанфарите и виковете на тълпата. Целият Иерусалим приветстваше в лицето на Савската царица красотата, престижа и приказното богатство.

Царят поет се радваше като дете на осъществяването на частица от епичната му мечта. Вълнуваше се, че народът му се ентусиазира от красотата, защото такава беше крайната цел на неговото царуване: апотеоз на хармонията.

Когато кортежът проникна отвъд дебелите стени, които пазеха Храма, градините и палата, Соломон побърза да отиде в тронната зала, където щеше да приеме чужденката. Таванът на залата беше украсен с многоцветни розетки. Поддържаха ги двадесет внушителни колони във форма на папируси. По стените стилизирани ангели бяха разперили големи блещукащи криле, а плочите на пода бяха застлани с килим, в който сандалите потъваха дълбоко.

Еврейските канделабри с по седем свещи се редуваха на мраморни цокли с триножници с кадилници за тамян. Редки цветя или пищна зеленина пълнеха тумбести вази. Край всеки ъгъл на трона, царските ветрилоносци поддържаха свежестта на огромното помещение, което ехтеше като раковина.

Обвил се целият в златно наметало, цар Соломон седна на трона си от слонова кост, издигнат върху подиум от кедрово дърво със златни инкрустации, от двете страни на стъпалата на който бяха наредени двадесет страшни лъва от слонова кост. Самият трон представляваше задната част на млад бик, а облегалките за ръцете — разярени лъвове. Над това великолепие се издигаше балдахин от синя коприна, а по средата му блестеше златна шестоъгълна звезда, която беше Соломоновият печат — талисман. Два от ъглите на балдахина завършваха с глава на овен, а двата други — с лъвска глава.

Отляво и отдясно на монарха, върху кръгла естрада, опряна до стената, се бяха наредили главният равин, равините, жертвоприносителите, съветниците на короната и висшите военни. Царската гвардия обграждаше напречните стени с троен ред неподвижни златни щитове и лъскави мечове.

Точно срещу трона внезапно се отвори централният портал и през него влезе главният шамбелан на Савската царица в пурпурни одежди. Направи пет крачки напред, поклони се пред владетеля и изправяйки се, обяви:

— Ето Пречистата Перла! Македа! Царица на царете. Царица на моретата! Царица на Юга и Утрото! Царица на Симиена, Сава и васалните държави. Лъвица от племето на Иуда!

След тези думи той се оттегли, докато Савската царица се появяваше в рамката на огромния портал и я изпълни с величието си.

Когато, без да повдига воала си, Македа съзря за първи път Соломон, а той от страшния си трон я погледна, и двамата останаха взаимно очаровани от могъществото си.

Македа забеляза веднага на подиума, вдясно от трона, един златен стол. Царят се изправи. С ръка, блещукаща от звезди, той посочи това място. Жестът му очерта цялото бъдеще.

Соломон дълго съзерцава прекрасното видение пред очите си. Македа беше облякла тъмносиня дреха с цвета на морето, на която бяха изобразени непознатите за Иудея паун и райска птица, с което предизвика любопитство и възхищение. Цялата дреха беше на паунови очи, с апликации от самите паунови пера и обгръщаше плътно стройното й тяло, като подчертаваше хармоничната му заобленост. Завършваше с шлейф, дълъг петнадесет лакти, целият блещукащ от скъпоценните камъни, инкрустирани в „очите“ на ирисовите пера. Шлейфът, обточен с перли, се носеше в средата от двете джуджета, а краищата му бяха издигнати в ръцете на по-високи момичета. Прическата на царицата представляваше розово-златна перука с диадемка като паунова глава, а деколтето й бе украсено с колиета по врата, с емайли и с три наниза скъпоценни камъни и едри перли. Краката й се виждаха, стегнати в копринена мрежа, избродирана с рубини и сапфири.

Щом стигна до средата на тронната зала, Македа се спря, а главният й шамбелан съобщи:

— О, велики царю Соломон, царицата на царете, царица на Юга и Утрото, Пречистата перла Македа ви поздравява и моли Иехова да благослови короната ви.

Чак тогава, вълнуваща с мълчанието си, Македа тръгва отново напред изкачи първото стъпало на подиума и се поклони с умерен реверанс. След това царят взе ръцете й, за да й помогне да изкачи царските стъпала, и неочаквано сне воала от лицето й. Тя леко се отдръпна, но объркването й я направи още по-привлекателна.

Соломон я разглежда дълго. Докато пъстрото и тържествено множество на придворните навлизаше в залата, хорове запяха патетично с акомпанимент на четириструнни лютни. Звучаха химните, специално композирани от Соломон за нея: „Бъди добре дошла сред своите братя“.

Докато отдръпваше синия воал и откриваше парещия и едновременно нежен поглед на царицата, златният цар доближи устни до кехлибарената кожа, магнитно привлечен от плътта й, ухайна като сочен плод. Ослепително красивото лице на Македа и рубинените й устни го вълнуваха до такава степен, че забрави протокола.

Цар Соломон пристъпи напред, прегърна стройното тяло и целуна ъгълчето на плътните й пурпурни устни. От изненада Македа не успя да възпре укора си:

— О, царю, тази целувка съвсем не е бащинска!

— Прекрасна царице, не приемайте Соломон като баща, а като най-сигурен приятел, който ще ви закриля, насочва, съветва и ще ви обгражда с красоти.

След края на химна царят трябваше да благодари на царицата. Той обаче едва свързваше думите, толкова бе зашеметен от изящната гледка, предоставена му от небето за негова наслада. Търговецът Тамрин и великият ковчежник Хайзар не го бяха излъгали. Той щеше да ги възнагради. Освен ако не ги накаже, защото тяхното описание беше прекалено сухо и без очарование в сравнение със сладостната действителност.

Душата му беше така разтърсена, че се наложи главният му шамбелан да се приближи до него, за да се досети той да промълви:

— Нека Ваше очарователно Величество бъде добре дошла в моето царство. Аз и моят народ се отнасяме към вас с най-дълбоки симпатии…

Македа се поклони, но без усмивка. Цар Соломон й посочи приготвения вдясно от него златен престол и разсеяно започна да й представя официалните лица в своя двор. За разлика от него Савската царица с голямо внимание изреди пред него благородниците на своята държава.

През цялата дълга церемония царят не изпусна ръката й. Тя напразно се опитваше да се освободи от тази ласка, която я нервираше до момента, когато Соломон сне няколко от своите великолепни пръстени и ги постави на нейната ръка. След това си свали една богата огърлица и й я подари. Македа благодари с радост, но без кокетиране.

Настъпи моментът Перлата да връчи своите дарове на златния цар. Вторият ковчежник Мерари разположи робите ветрилообразно. Те паднаха на колене пред трона и положиха в краката на царя сто и двадесет златни таланта^[1], сто и двадесет слонски бивни, сто и двадесет торбички със скъпоценни камъни, сто и двадесет торбички с перли и още толкова торби с ароматни треви.

Към това Мерари обяви пред захласнатия владетел, че сто и двадесет чистокръвни арабски, богато оседлани коне пръхтят в двора му ведно със сто и двадесет камили за надбягване и сто и двадесет мулета.

— О, царице на царете, моята признателност е в нозете ти — каза тогава Соломон. Ти ми донесе повече злато и ухания, отколкото някой някога е виждал в моето царство. Слава на твоята щедрост! С това злато и слонова кост ще украся Храма и твоето име вечно ще се споменава. Чуй, царице, моето предсказание. След време филистимците ще разрушат част от Храма и в справедливия си гняв Иехова ще накаже човеците. Но аз зная, о, Перло, нашите потомци ще построят отново този Храм По волята Божия Храмът в Иерусалим е вечен.

— Аз се радвам на настоящето и не познавам бъдещето, о, Емире на вярващите — отговори кротко Македа. — Но твоят народ е народ от мои братя и сестри. Аз ги обичам. Баща ми Ангебо, пророк обичан от Бога, казваше: „Да имаме само една мисъл, само едно сърце! Това е ръководната идея с четирите смисъла. Тя е безсмъртна като самия Бог.“ Ето защо аз искам да дам един личен изкупителен дар на Бога и на неговия Храм в името на този свещен спомен. Разреши ми да благодаря на Иехова за твоя неочакван прием, който ме изпълва с радост, и нека твоят велик равин да приеме сто и шестдесет агнета за четиридесет курбана.

Макар твърд в религията си, великият равин възприе с недоверие тази изключителна принцеса, чието богатство и бляскав ум го тревожеха. И все пак той застана начело на жертвоприносителите и прие блеещите агнета.

Най-после по протокол настъпи часът за ритуалното споделяне на хляба и виното. Така завършваха церемониите. Цар Соломон помогна на царицата да слезе от подиума и я придружи до покоите й. Забеляза, че дългият й шлейф бе умело прихванат към гърба и че две прислужнички бяха достатъчни за прикачването му. Той се учуди и наивно се зарадва на тази изобретателност. Възхищаваше се на хармоничното движение, с което Македа се намяташе, и в този момент усети, че една ръка под трона го улавя за крака, с който бе настъпил шлейфа.

Неуважителната ръка принадлежеше на едно от джуджетата — камериерки на царицата. Изненадата на царя развесели Македа и тя каза:

— Могъщият Соломон се изплаши от тази мъничка ръчичка?

— Да, защото мисълта му го бе пренесла на небето, където само има равни на теб по красота и грация, царице. Ще благоволиш ли да озариш с красотата си този палат и да останеш дълго при нас? Ще благоволиш ли?

Развълнувана, Македа се поклони мълчаливо, докато слизаше по стъпалата на трона, залети от вълните на шлейфа й.

Когато стигна до портала, тя все пак се обърна, за да направи реверанс на Соломон. Усмивка осветяваше прекрасното й лице. Соломон се почувства още по-щастлив. В него бе грейнало едно слънце, подобно на савската звезда, пламнала в нощта.