Якуб Адол Мар
Савската царица (28)

Деспотката

Ни изнурителен труд, ни победи, ни богатство и бляскава слава можеха да пратят любимия в забрава…

След като стана царица, животът на Македа се промени дълбоко. Периодът след смъртта на цар Ангебо до нейната конопения й показа колко различен щеше да е животът й, посветен на обществото.

Като принцеса тя бе заобиколена с много приятелки, които обичаше искрено и бурно. С възкачването на престола всичките й мили приятелства отлетяха като ято птици.

И тъй като от нея се бояха, приятелствата се превърнаха в почит и лицемерие. Тези, с които бе споделяла детските тайни, се опитваха да използват наивната й добрина, за да измъкват всякакви блага, права и привилегии. Отначало владетелката изсипваше над прекалените благочестивки късчета власт. Когато по-късно установи, че обичта им е от интерес, тази констатация й причини много мъка.

Клетвата й за непорочност я бе обвила в ореол, който плашеше. Пред нея вече не смееха да говорят за любов. При вида на чуждото щастие погледът й се отнасяше нанякъде и тя се затваряше в себе си. Царедворците, които знаеха за връзката й с принц Асадарон, проявяваха неуместна и прекалена предпазливост. За останалите тя бе някакъв чудовищен идол нито жена, нито мъж, а хермафродит, който будеше жалост и ужас.

От ден на ден царицата се чувстваше все по-самотна в обширните си палати, а след заминаването на Асадарон ставаше още по-тъжна. Мъката в сърцето й кристализира, и все по-често я спохождаше една мисъл: отмъщение. Защото тя вече познаваше омразата, безпощадната и ревнива омраза към мъжете, причина за осакатяването й. Тя бленуваше да им отмъсти, като издигне жената над мъжа в семейството и в обществото. Подчиненият мъж! Какъв хубав обрат на установените закони, как щеше да се стъписа светът и да прикове вниманието си върху Симиена!

Дълго време Македа мечта да се посвети на това начинание и започна упорито да се готви за него.

Разпределението на времето й бе прецизно. Преди да се зазори, в дванадесетия час^[1] скачаше от леглото и даваше на прислужничките си джуджета да я изкъпят в ароматна баня. После я масажираха и парфюмираха.

Абаносовите й коси бяха предмет на специални грижи. Сръчна фризьорка ги сплиташе на многобройни тънички и дълги плитки. Цветя и шноли със златни и сребърни мотиви се втъкваха за украса в ухайната й копринена и буйна коса.

След масажа, Македа оставяше лицето си на изкусния гримьор, който умееше да променя физиономията й с помощта на цветове и линии. Ето как и най-близките около нея с изненада установяваха след коронацията, че свежото й весело и дори дяволито допреди лице бе придобило строго изражение с подчертаването на класическата й красота. Извивката на веждите й бе вдигната по-високо и бе прекъсната с бяла черта, клепачите бяха почернени, очите уголемени във форма на бадем и блестяха от трул^[2], а погледът й пленяваше. Плътните й устни бяха начервени в много чиста линия, с което се изостряше още повече ослепителният чар на лицето й.

Македа проявяваше и кокетство по отношение на безбройните си и пищни дрехи, които сменяше постоянно. От престоя си в Египет бе придобила предпочитание към преливащите, но много ярки цветове. В ежедневието обаче носеше тесен червен панталон, който прилепваше по тялото, тясна и къса пола, блуза по тялото, без ръкави. Дълъг бродиран воал, метнат през рамото завършваше облеклото й, а множеството накити дрънчаха и оживяваха пищността му. Когато приемаше посланици или висши сановници, царицата обличаше дълга туника на широки гънки, със строго деколте, която покриваше напълно ръцете й. Златен колан опасваше високата й и тънка талия.

Така нагиздена според обстоятелствата на деня, Македа отиваше да закуси в адераха^[3] с княз Амрам, главния равин Узиел, пазителя на печата Мара, главния ковчежник Леви, главния церемониалмайстор и някои от най-приближените губернатори (сатрапи) в царството.

След това започваше бързо да приема един след друг пратеници, царедворци, сатрапи и офицери. От нея те получаваха награда, порицание или смърт. После в елфина^[4] царицата решаваше въпроси на управлението, заобиколена от редовните съветници на короната. Тази неизменна програма се променяше два пъти в седмицата, когато царицата председателстваше царския съд. Тя произнасяше присъди чак до седмия час. Проявяваше изненадваща правна мисъл и далновидност, но мъжете се възмущаваха от безкомпромисните й и безапелационни присъди, които ги караха да се чувстват унизени и победени.

На обяда по средата на дена присъстваха най-висши сановници и много гости. Този обяд бе кратък и след него се почиваше.

Около деветия час царицата обикновено излизаше от двореца на дълги разходки с колесница или на кон, на лов или да приема военни наряди. Винаги потрепваше, когато минаваше близо до мястото на асирийския лагер.

На вечерята в единадесетия час се събираха само най-близките. След вечеря въвеждаха поети, комедианти, голи танцьорки, акробати, звероукротители и укротители на змии. С непрестанните си чудеса те се опитваха да разсеят безразличието и умората й. А тя се уморяваше бързо. Прибираше се в покоите си, тревожно обръщаше поглед към небето, обсипано с енигми, сякаш искаше да прочете в него неспокойната си съдба. Така ли щеше да протече животът й в потискаща и безпокойна самота?

Сънят я унасяше в безмисловност и едва тогава, в сънищата й, разцъфваха фантастични планове за величие. На другия ден се събужда безмерно властна. Родени през нощта, заповедите й летяха чудотворно из царството; от юг на север и от изток на запад съветниците изнемогваха да следват бързината, с която тя действаше, сякаш в бързото действие Перлата бе намерила отдушник за любовната си треска. Всички живи сили на нейния пламенен характер се изявяваха в дела, в които тя оставяше почти гениалния си отпечатък. Македа реформира цялостната организация на страната. Тя искаше Симиена да е по-гъвкава в ръцете й. За целта реши да раздели държавата на четири провинции, да премахне властта на победените крале и вицекрале, да обединява, приравнява и координира. Всяка провинция беше подчинена на един цивилен управител, един военен, един първи магистрат и един представител на търговците и занаятчиите. В този съвет, наричан „четворката“, решенията се вземаха с мнозинство, но управителят имаше право на още един глас, „гласът на короната“. След като въведе тази федерална организация, Македа се погрижи законите да бъдат еднакви в цялото царство. С помощта на съветници и специалисти тя си създаде собствено законодателство.

Преди всичко обаче царицата съсредоточи вниманието си върху армията. Бащините й съвети се бяха запечатали здраво в амбициозната й памет. Младата империя трябваше да се разширява и да наложи неоспоримата си власт. С помощта на капитани от Египет, Вавилон и Нинивия^[5] младата царица попълни редиците на военните си инструктори. Увеличи числеността на полковете и ги снабди с ново оръжие и техника.

Когато научи, че някакъв младеж от Азия, на име Адинрам се е похвалил, че умее да прави метал, по-силен от всички други, тя му заплати толкова много, че той построи пещите си в Аксум, а когато почина, владетелката нареди да поставят на гроба му блок, излят от стомана, чиято формула бе разкрита на аксумските майстори.

Царицата изпрати тридесет хиляди мъже в град Мутова да работят денонощно в продължение на три години и да построят цяла флота военни кораби, които по брой и престиж трябваше да надминат финикийската. Кръсти я „Зелената флота“ и я прати чак в Китай. Корабите на Зелената флота пътуваха редовно до Индия и Малайзия, където купуваха много коприна от местните търговци и печелеха богато.

За да плати на прочутата си армия от работници, които се трудеха денонощно, царицата монополизира златните мини на царството и ги експлоатираше непрестанно. Добитото злато превръщаше в кръгли, лъскави златни монети, с дупка в средата. Скоро, в целия свят започнаха да си разменят „златото на жената“, както го наричаха. Но производството на тези монети беше толкова голямо, че не след дълго покупателната им стойност се оказа по-ниска от тази на среброто.

Така за Македа започна ерата на завоеванията. Тя се хвърли в битките с болезнено удоволствие, смесица от жестокост и омраза към мъжете, които изпращаше с безразличие и презрение на клане по бойните полета. На запад завладя Нубия и Волега и стигна до непристъпните мочурища, на изток отиде до Червеното море, на юг завзе всички земи до Вилманчарк, а на север стигна до границите на Египет.

По-късно ненаситната царица насочи погледа си отвъд африканския континент. Изпрати флотата си да пусне котва в Йемен. След три години изтощителни и безпощадни битки свали цар Атара. Тъй като военачалниците й хвалеха чудесата на тази поробена земя, мините за скъпоценни камъни, пищната зеленина и неизчерпаемите богатства, царицата реши да я посети. По време на величествен морски парад тя пристигна там с ветроходите си с по дванайсет мостика, наредени един над друг, и с кораби, движени от хиляди гребци.

Всичкото злато на завладените земи на Офир, царицата превърна във военна сила. След златото дойде ред на перлите. Македа конфискува перлите на всички ловци край Червено море. Тя унизи дори могъщия цар на Тир, Хирам, като отказва да сподели с този опасен съсед продукцията на кедровите гори от Шершер, благодарение на които бе станала господарка на моретата.

По този начин Непорочната методично утоляваше своя глад за победи и един след друг околните царе навеждаха чела пред нея. Единствено Асадарон бе пощаден. Македа зачиташе неизменната граница между отстъпената от асириеца провинция и провинцията под негово управление. Тази граница беше за нея свещена като спомена за него, който не угасваше в сърцето й. Ни изнурителен труд, ни богатства, ни победи и бляскава слава не можеха да пратят любимия в забрава.

Имаше дни, в които й се налагаше да положи всички усилия, за да се овладее и да не му предложи приказната си империя в замяна просто на любовта му. И все пак му изпрати по таен пратеник една загадъчна рисунка.

Рисунката представляваше две ръце, които удушваха два папагала. Очи на жена ронеха обилно сълзи. Една напречна жълта черта символизираше траур, а под нея жена ореше с много усилия каменна нива. По-долу бе нарисуван Асадарон в най-великолепни одежди, покрит с було, обрамчен с безброй знаци на деня: две кръгчета, означаващи слънце, съчетани с вертикална чертичка.

Асадарон получи рисунката и я разбра. В отговор изпрати следната поема:

О, Македа, в сърцата ни красивата любов е задушена,

както отнемат живота на невинните птички!

И докато оплакваме миналото си мъртво,

недей да теглиш траурна черта над нашите надежди!

О, Македа, тази черта е безмилостно ясна

като удар на сабя, по-жестока присъда от тази

да ореш безплодната каменна нива.

С твоята клетва, о, Македа ти си безплодната нива.

Затуй не щеш вече да виждаш Асадарон

и пред очи си го обвиваш в забрава,

но ти ще го любиш още безброй дни.

 

О, Македа, не загадка ти праща Асадарон,

а своето мъртво сърце.

Тялото му с отнета мъжественост,

душата му в плен на една перлена риза.

Не познава друга жена, само Македа,

и никога друга няма да има.

Но за вярната си любов той иска

същата вярност в замяна.

Все така скрит стои Асадарон,

но ще се появи с бързината на вятъра,

ако за мъката му Македа нехае,

ако клетвата си тя поругае

и избере друг за брат на сърце си.

Като светкавица той ще се появи

ще убива, ще коли, като знаме ще я плени

и ще си върне сърцето й, о, Македа!

Прочитайки я царицата потрепна от сладка тревога.