Якуб Адол Мар
Савската царица (61)

Менелик не е твоят син

Те не забравиха никога как Македа, вълшебницата, ги бе смъртно унизила. Дори и след доказателствата за нейната добродетелност коварните свещеници си предаваха като ритуал омразата към съпругата чужденка.

Три години по-късно. Седем Иудейски конници препускат към двореца в Сава. Защо ли? Преди час са пристигнали на пристанището. Галерата им дори не е влязла в пристанищните води, готова да отплава веднага. Седемте конници вече са се явили пред монументалния портал. Влезли са сериозни и безмълвни под сводовете, където ехото повтаря конския тропот.

— Имаме пропуск от Соломон за царицата — заявяват те на стражата.

Паролата е вълшебна и един след друг порталите се отварят като с магическа пръчка. При последното преддверие, което води до царските градини, седмината ездачи слизат от конете. Единият от тях вади пропуска от Соломон и го подава на началника на стражата.

— Иудеи, ще предам на главния шамбелан искането ви за аудиенция — казва той и се запътва към залата, където се намира главният шамбелан на двореца.

Главният шамбелан веднага предупреждава Хайзар, бившия ковчежник на Соломон, че седмина от неговите съотечественици искат да бъдат приети от царицата. Числото седем разтревожва Хайзар. Според обичая седемчленна делегация се изпраща да донесе послание от най-голяма важност. Хайзар се втурва да посрещне сънародниците си. Изненадва го още повече леденото изражение на лицата на пратениците, сред които той най-почтително поздравява Палу, главния шамбелан на златния цар. Хайзар се старае да не показва изненадата си.

— Каква божия милост води стъпките ви дотук, без да е съобщено на Савската царица?

— Идваме да се осведомим за драгоценното й за Соломон здраве и най-вече да сме спокойни за състоянието на принц Менелик.

— Последвайте ме, тъй като на мен се е паднала най-високата чест да ви въведа при царицата.

Каквото и да говорят, строгите и недоверчиви изражения на лицата на седемте пратеници все пак тревожат Хайзар, който ги води през великолепните градини към царския палат. Те се изкачват бавно по стъпалата към залата за аудиенции, когато неочаквано Палу се спира и пита под вежди:

— Кое е това дете?

Ръката му сочи едно слабичко момченце, почти мършаво, но облечено богато, с будно лице, но с овал, чужд на еврейската раса. Три-четиригодишното момченце се приближава, следвано от двама слуги, които видимо бдят много почтително и грижливо над меланхоличната му крехкост.

— Кое е това дете? — повтаря въпроса си Палу.

— Принц Менелик — отговаря със свито сърце Хайзар. И се покланя на негово височество, след което същото правят и седемте иудеи. Детето безгрижно продължава пътя си, следвано от слугите. Пратениците си разменят тъжни погледи.

— Хайзар — подема Палу, — отговори ми отново дали това дете е Менелик, синът на цар Соломон и на Савската царица?

— Отговарям ти: това дете е Негова милост, принц Менелик — казва не без двусмислие Хайзар.

— В такъв случай моите придружители ще преценят като мен мисията ни за приключена. Наредено ни бе да видим принц Менелик и да се уверим в здравето му. Ето видяхме това дете. Сега можем да се приберем в Иерусалим доволни, че сме те поздравили, Хайзар.

— Господа — отвръща им бившият ковчежник, — вие сте пратеници на съпруга на царица Македа. Когато главният шамбелан научи от началника на стражата, че сте пристигнали, той незабавно уведоми царицата. Приготовленията за вашия прием приключват и музиката ще затръби за добре дошли. Ваш дълг е като пратеници на съпруга да поздравите съпругата. Тя вече ви очаква.

— Щом така смяташ, наш дълг е да поздравим Савската царица.

До Македа, на килима, седи дете на възрастта на принц Менелик. То свири на миниатюрна арфа и се смее с глас на големите пауни, изплашени от неговите викове и от звуците, които издава инструментът му.

Моментът е вълнуващ. Стъписването заковава на място царските пратеници, които не са виждали Перлата в истинския блясък на величието й, седнала на ослепителния си трон, заобиколена от робите и стражите, в светещата от скъпоценности зала, която е далеч по-пищна и впечатляваща от иудейското великолепие.

С безпокойство на лицето владетелката дава знак на гостите да се приближат.

— Поздравявам ви, иудеи. Всички сте ми познати. Каква вест ми носите, както сте седем на брой и изражението ви е тъй сериозно? Слава на Всевишния, поглеждайки най-напред облеклото ви, констатирах със задоволство, че няма да ми съобщите траурна вест.

Палу се покланя до земята пред трона, последван от шестимата си спътници. След това заговаря:

— Успокойте се, велика царице. Нашият славен господар ни натовари само да се информираме как е вашето скъпо за него здраве и как е принц Менелик.

Детето не е преставало да вика и царицата инстинктивно го е вдигнала от земята и го е притиснала до развълнуваните си гърди.

— Господа, здравето ми е задоволително. Само тревогата, че съм лишена от присъствието на скъпия си съпруг, е причина то да не е превъзходно.

— Що се отнася до детето, ние видяхме преди малко принц Менелик, о, великолепна царице и имахме честта да се поклоним на сина на нашия любим цар…

— Не може да бъде! — прекъсва го царицата.

— Ей сега преди малко, в градината ви — настоява Палу. Царицата отблъсква от себе си детето и му казва строго:

— Менелик, нали ти бях забранила да излизаш!

— Простете на милото дете, царице, то не е виновно — намесва се веднага Соломоновият главен шамбелан. Не то, а самият принц Менелик ни бе представен от господин Хайзар…

Настава мълчание, което ковчежникът се решава да прекъсне.

— Има недоразумение — обяснява той — и мисля, че трябва да го разсеем незабавно. Чуйте ме, пратеници на Соломон! Съгласно савската традиция едно дете чужденец, родено в същия ден като престолонаследника, бива отглеждано в двореца. На главата на този кат^[1] трябва да се изсипят проклятията, омразата и магиите, които неприятелите на принца биха могли да предназначат за него. Ето защо на всеки посетител аз представям този кат вместо истинския принц. Така и направих преди малко в градината, спазвайки традицията. Неотдавна действах по същия начин с търговци от Иерусалим, чрез които вероятно от слухове и злополучни приказки цар Соломон е разбрал, че синът му не прилича изобщо на него и изглежда нездрав. На мен ми се стори, по разтревожения вид на Палу и свитата му, че Соломон ви е натоварил да видите истинския принц Менелик, син на Иудея и на Сава!

— Ковчежникът Хайзар е прав — признава главният шамбелан. Нашата задача беше чисто и просто да проверим дали синът прилича на бащата.

— Тогава елате да прегърнете детето на вашия владетел! — възкликва Македа и го подава в обятията на главния шамбелан. Вижте красивите му черти.

— Действително, същият овал на лицето — потвърждава Палу, същият тен на царя, погледът и най-вече вертикалната гънка между двете очи, наследствена от Давид до Соломон, която е свидетелство за гениалността им. Царице, простете на вашите слуги за мисията, която е трябвало да изпълнят пред вас. Никой не ви е подозирал, нито съпругът ви, нито ние, неговите смирени пратеници. Изпращайки ни тук, Соломон е искал само да даде блестящо доказателство чрез нас като свидетели, че няма основание царицата да бъде подозирана.

* * *

Смълчана и натъжена, царицата задържа до вечерта седмината иудеи. Те отказаха да продължат приятния си престой с обяснението:

— Соломон тревожно очаква нашето завръщане. Всеки час закъснение ще тежи на сърцето му като нова болка.

Тогава Македа се сбогува с тях и им връчи да отнесат в златна кутия една отливка от памучна материя с покритие от глина, която абсолютно точно възпроизвеждаше лицето на принц Менелик. За още по-голяма изразителност и истинност на глинената маска бяха изваяни и чертите му. Така Соломон щеше да узнае точно каква е физиономията на неговия син. Преди да си тръгнат, вместо сбогуване Перлата добави:

— Кажете на царя, че му прощавам несправедливите подозрения, че го обичам и съм му вярна.

Македа дълго остана натъжена от тази постъпка, за която бе склонна да се сърди на съпруга си. Но за щастие Хайзар, в последен разговор с Палу, беше научил цялата истина. Така Македа узна, че грешката води началото си от един търговец от Иерусалим, на име Авраам, комуто бяха посочили двойника вместо истинския принц Менелик. Търговецът беше побързал да докладва на равините от Храма, че синът на Соломон не му приличал изобщо. На тази основа клеветите бяха избуяли като плевели и стигнали дотам, че разтревожили царя и той решил в бащинската си гордост да изпрати седемте пратеници в Сава да разобличат клеветата. Попътният вятър и препускащите коне не закъсняха да докарат пратениците при тревожния владетел.

— Видя ли принц Менелик? — попита Соломон главния шамбелан.

— Великолепни царю, това чудесно дете е наистина твоят син — отговори Палу, връчвайки му касетата с маската на принца.

Владетелят се развесели, а равините нямаха друг избор, освен да се примирят. Но те никога не забравиха, че Македа вълшебницата ги бе унижила смъртно, и независимо от явното доказателство за нейната добродетелност тези коварни свещеници си предаваха като ритуал омразата към съпругата чужденка. Ето защо иудейският цар не успя да съгради мечтания от него приказен дворец за сина си, когато в Иерусалим щеше да дойде онзи, на чиито плещи щяха да се крепят изпълнените с опасности съдбини на израилските народи.