Якуб Адол Мар
Савската царица (42)

В савския лагер

Онези, които съм пратил в Женската къща, са съпруги, а не любовта…

Този паметен ден бе последван от ново празненство в Иерусалим: Соломон връщаше визитата. Македа желаеше да му устрои блестящо посрещане в обширния си лагер, където армията бе построила гора от мачти, знамена, кули и шатри.

Соломон установи възхитен, че под балдахина си от пурпурен брокат, седнала на пищен трон, облечена в тежката мантия от коронацията, със златната си перлена корона и със скиптъра, Македа умееше да посрещне цар в полевата си шатра със същото великолепие, както в мраморния си дворец.

Той наблюдава с учудване парада на савската войска, която дефилира пред него с ехото на завоеванията й, с годността й за дълги походи, нападения, най-жестоки упражнения и най-върховни жертви. Но не изпита радост от този величествен показ, това дрънчене на оръжие, от тежката и равномерна войнишка стъпка. Ужасната война, убиваща невинни, отвращаваше неговата човечност. Привързан към справедливостта и красотата, Соломон не умееше нито да се бие, нито да убива. А колко ритмично танцуваше около Ковчега на Завета! Всъщност на неговите присъди, проникнати от светлия дух на милостта, се дължеше славата му на миротворец и се разнасяше в съседните държави.

Той си обеща да промени Македа и да й вдъхне своята вяра. Затова беше дошъл при нея без военен блясък, без прояви на завоевателна мощ, придружен единствено от изтънчената си свита благородници и съветници на короната, свещеници, архитекти, музиканти и поети. Юдейският цар беше с корона от живи цветя и листа. С тази корона, седнал отдясно на царицата, той председателства банкета в негова чест, продължил до късно в кадифената нощ. Савските ястия с червен и жълт пипер бяха нови за него, той похвали деликатесите от акула и вкусните лястовичи гнезда, внесени от жълтите страни, както и пържените скакалци с камилско масло, бялото месо от камилче, печените пауни, сервирани с украса от пера в сребърни плата и накрая котлетите от газелско месо. Той вкуси и леките и силните вина от савските лози, кисело-сладката лимонада, която се приготвяше единствено в Йемен, опияняващата ракия, с необичайния за него унес.

Македа беше пожелала нейното угощение да е по-пищно от това на Соломон и тя харчи, без да държи сметка за изобилни луксозни златни и сребърни съдове, подправки, цветя, парфюми. Черни роби като неподвижни бронзови статуи редяха на масите огромни плата с цветя. Щом засвири музиката, голи танцьорки изскочиха от тези плата, самите те като ароматни цветенца, дрънчащи със скъпоценностите си, светещи с накитите си, и изпълниха трудни и пълни с нега танци.

Веднага след танца, савските балерини наметнаха свенливо тежки пелерини и изчезнаха. Иудейските благородници се натъжиха, те биха искали да се любят с тях, но именно защото подобни желания възмущаваха царицата, на спектакъла бе сложен край.

За разнообразие Перлата показа арабски танцьори, гъвкави като котараци, облечени като диви зверове, а също и негри, които под звуците на барабани се въртяха с главозамайваща скорост докато паднат от изтощение и екстаз. Последваха съвсем нови неща за иудеите: египетски комедианти представиха фарсове, факири гълтаха и бълваха огън и вървяха върху гвоздеи или омагьосваха змии.

Соломон и свитата му се забавляваха толкова добре, че забравиха временно страстните савски танцьорки, чиято фригидност още всъщност не познаваха.

През цялото време златният цар не бе престанал с изкусни слова да ухажва царицата. Твърдата решимост на Македа отслабваше, стопяваше се и се хлъзгаше по ръба на една необяснима слабост.

Соломон беше уловил пръстите на Перлата и не ги изпускаше, докато тя му говореше за клетвата и мъчението си. Тя му обясни защо обещанието й да остане девица не й позволява да приеме да живее в палата в Иерусалим: нейните свещеници бдяха ревниво за нейната добродетел под страх от гнева на Иехова.

Мъдрият цар се усмихна, каза няколко думи на една прислужница и след това се обърна към Македа:

— Ако желаеш да обитаваш отделния дворец, който съм приготвил за теб, царице, направи каквото ти казвам: престори се, че имаш дълбока, тежка, непреодолима кашлица и се оплаквай непрекъснато.

Без да се поколебае, царицата се изкашля издълбоко и гърдите й се разтресоха болезнено. Приближените й се разтревожиха веднага. Тя ги успокои с привидно безразличие, но лекарят на Соломон се втурна към нея и заяви:

— Тази кашлица е лоша, царице. Причинена е от опасните ветрове, които проникват в шатрата ви и ви обвиват в пагубния си студ. Трябва да живеете в града.

— Добре — отговори царицата. Ще купя къща в Иерусалим.

— Няма такава, която да е достойна за царицата в този град — намеси се савският съветник Мерари, който изпълняваше длъжността и на ковчежник.

— В такъв случай — отсече Соломон — Перлата трябва да приеме да отседне в необитавания палат за царицата. Там ще е независима и самостоятелна със свитата си.

Македа продължаваше да кашля много, благодари на иудейския цар за грижата му и обещава да отиде в този палат още на другия ден. Савските свещеници не намериха никакво възражение.

Владетелят предпочиташе Савската царица да се настани по-бързо близо до него, но щом се прибра, извиква архитектите на Храма и им нареди да изолират до сутринта бъдещата резиденция на царицата от останалите сгради в свещените стени и да зазидат прозорците на царските конкубинки, така че тя да не ги вижда. И тъй като радостта го душеше, Соломон реши да поговори за любовта си с главния си довереник, Натан, първия жертвоприносител на царството, комуто се поверяваха царските мисли. Той обаче беше недоверчив и му каза:

— Внимавай, велики господарю! Голямо като морето е твоето реноме, а могъществото ти е нечувано! Сигурен ли си, че не ги предаваш в ръцете на тази вълшебница? Какво крие това лице, чиято красота е почти тревожна и което е тъй спокойно като сфинкс, че не издава никакво вълнение? Ти рискуваш, ако Савската царица не отговори на чувствата ти, един ден да се похвали, че те е отблъснала…

— Млъкни, Натане — каза му царят поет. — Не я ли видя как ми се усмихва? Тази усмивка е по-сладка от мед, по-нежна от пъпката на най-красивото цвете!

— И все пак — възрази Натан — мислиш ли, че е разумно един монарх да се ожени за толкова могъща със злато и войска царица като Савската? Помисли си само, че от една разпра между съпрузи може да пламне някоя от тези войни, които така те ужасяват и в които царството ти може и да бъде победено!

— Аз още не мисля да се женя за Савската царица. Тронът й е прекалено висок, прекалено голям. Перлата има божествена мисия. Тя до смъртта си няма да се откаже от мисията да събере в един духовен сноп всички еврейски души. Не мога ли да я обичам като любовник? Аз й имам пълно доверие. Не вярвам на легендите, които се разправят за нея. Нали твърдяха, че имала космати крака, криви ходила и че ръцете й били със седем пръста. Не казваха ли, че ядяла огън, че имала връзки със сатаната и че убивала враговете си само с искрите от очите си?

Натан се усмихваше, обърнал лице към „Женската къща“.

— Разбирам какво иска да каже погледът ти, Натан. Ако не ми беше приятел, щях да заповядам да те обесят. Жените, които съм затворил в „Женската къща“, са съпруги. Те не са любовта. Оженил съм се за тях по политически съображения: дъщерята на фараона ми донесе цяла провинция, а принцесата на абирите ми подари Дамаск. Благодарение на тях разширих империята, издигнах Храма и дадох благоденствие на народа си.

— А Пречистата Перла се превърна за няколко часа във Вълшебницата, отговори мъдро Натан. Внимавай утре тя да не стане Поробителката.

— Какво от това и да е вярно! — възкликна царят. Какво значение има да си роб на една жена, ако тя въплъщава живата красота и чара на интелигентността! Твоят цар не се бои от нищо, което идва от Савската царица, освен от това да стане по волята на Иехова най-щастливият мъж на земята!

Великият жертвеноприносител се оттегли. Каквото и да казваше, този верен приятел на Соломон беше също подвластен на магията на савската сирена. И тъй като сам си го признаваше, нямаше нито сили, нито съвест да отправя повече укори.

Когато се прибира у дома, Натан извади от един сандък прекрасна масивна ваза, цялата гравирана с победоносни сцени. Спасил я беше в Ецион Гавер, като трофей от блестяща победа. Погали вазата с грижовната пламенна ръка на познавач, почисти я и промърмори:

— Ето подарък, достоен за нея

Късно през нощта, отказал милувките на съпругата си, Натан заспа, бленувайки за красивата Савска царица.