Ант Скаландис, Хари Харисън
Свят на смъртта 5 (39) (Светът на смъртта против флибустиерите)

Глава двадесета

Язон установи в новия изследователски комплекс най-добрия апарат за далечна връзка и прекара целия ден в безконечни преговори. За последните „следвоенни“ дни се бяха насъбрали много и разнообразни работи.

Пирянците вече се бяха поуспокоили, доколкото беше възможно за тях. Мета бе успяла да ги убеди, че главните им врагове все пак са били Морган и Мадам Цин, а не Язон. Така че актът на мъст, извършен от нея и Кърк и зафиксиран от автоматичните камери на „Конкистадор“, беше удовлетворил обитателите на Света на смъртта. Разбира се, в душата си Мета също си оставаше пирянка и на първо място у нея не можеха да стоят доводите на разсъдъка, но безграничната любов към Язон, изглежда, с годините бе надвила по сила любовта й към родната планета. Тя обаче и с ума си разбираше каква помощ бе оказал Язон на целия Пир.

Някои впрочем още продължаваха да мислят, че само за участието си в срамния „Вселенски тотализатор“ заслужава, ако не да го убият, то поне да го изгонят от Пир за вечни времена. В крайна сметка обаче надделя здравият смисъл. Огромните парични средства, постъпили в резултат на печалбата и военната победа на сметката на Света на смъртта, а също така и колосалните нови възможности за борба с местните твари — тези два аргумента бяха достатъчни и за най-тъпоумните като напълно достатъчна компенсация за понесения морален и материален ущърб.

И ето, след като си бе оправил взаимоотношенията със съотечествениците си, тоест с пирянците, Язон получи възможност да се заеме едни вид с вътрешна политика. Той беше планирал няколко разговора с други планети от Галактиката.

Отначало, още от самото утро, за да не избяга после от ума му в суматохата на деня, той поздрави Доли с петнадесетия й рожден ден. Момичето, разбира се, се зарадва. Тя прекрасно разбираше колко проблеми има само на главата си Язон, и това, че той бе запомнил датата, беше необичайно трогателно. А Язон й обеща да й прати и подарък, но най-добре щеше да бъде по думите му да й го връчи при срещата им. Той я покани на гости в Пир, защото в близко време нямаше намерение да напуска планетата. Каза няколко думи и на Робс. Момчето възнамеряваше сериозно да се заеме с учението си, и Язон му пожела всякакви успехи.

Най-дълго протече разговорът му с Роналд Сейн — за възможните съвместни проекти в бъдеще. Възникваха интересни идеи.

После с доста труд успя да издири Роджър Уейн на Касилия. Уейн бе изпаднал в ужас от положението си и правеше отчаяни опити да се скрие в дън земя. Не искаше ни да вижда, ни да чува никого.

— И все пак успях да ви открия, сър — с гордост изрече Язон. — Изобщо нямам представа защо сте ме следили. Сега това дори не е интересно. И тъй като вие не ми причинихте никакво конкретно зло, а и освен това си държа на думата, то тържествено ви обещавам: от парите, които получих като печалба, а по същество, като контрибуция, аз ще ви отделя обещаната сума, а именно дванайсет и половина мииларда кредита. Бих могъл да ги изпратя по междубанковите канали, но по-красиво ще е да ви ги връча в налични, още повече, че Мета е много вероятно скоро да се появи на Касилия. Не може да дочага мига, в който ще си прибере от вашия космодрум Диго любимия си „ненадежден“ звездолет „Темучин“. Какво мълчите, Уейн?

— Не знам какво да ви кажа. Мното съм ви благодарен, Язон динАлт.

— Няма нужда да ми благодарите. Просто вие очевидно нито веднъж в живота си не сте се срещали с порядъчни хора. Замислете се над това, Уейн. Дванайсет и половина милиарда долара са една доста добра сума за старт. Вие сте още млад. Започнете от нулата, но не се свързвайте с криминалния бизнес. Между другото, един друт човек на мое място би предал поздрави чрез вас на един знатен авторитет на име Гроншик, но аз не искам. Така че бъдете здрави, Уейн!

Много време отнеха преговорите с Висшия съвет на Лигата на световете, с Бервик, с Бронс, дори и със самия Инскип.

Такъв проблем бяха раздули от тая проклета Ямайка, че свят да му се завие на човек! Язон обаче все пак успя да удържи на своето. Ямайка стана протекторат на Пир. Примерно по същата схема, както и Щастие, въпреки на коренно различното ниво на тамошната цивилизация. И по такъв начин неин губернатор трябваше да й стане пирянцин. Също проблем. Кърк не искаше да пуска никого от Света на смъртта, и без това хората ни са малко, категоричен беше той. Но пък и от нова планета да се отказват е грях. Това е и висока чест, и много изгодно във всяко едно отношение.

И тук решението, както не веднъж беше ставало, го подсказа Мета.

— Язон, помниш ли онзи образ, дето си беше паднал много по мен?

— Е — каза той, без да разбира накъде клони.

— Ти обеща да му запазиш живота. Ами хайде да използваме този живот с максимална ефективност. Кой по-добре от Хауърд можеда управлява Ямайка?

Язон просто се възхити от идеята й. Тони Хауърд беше реално единственият човек с авторитет на пиратската планета и едновременно способен да се подчинява на контрола от страна на Пир. Разбира се, той също беше изцапан с кръвта на невинни жертви, но нима има някой с чисти ръце, който управлява цели светове?

В крайна сметка всички стигнаха до извода, че Тони Хауърд беше най-подходящата кандидатура за наместник на Пир на Ямайка. Назначиха го. Изпратиха го. Беше много красиво.

Направо да му се замае на човек главата.

Общо взето, когато на пулта за дълечна връзка пристигна пси-грама с абсолютно невразумителен адрес на изпращача и на почти непонятно наречие, Язон реши, че с работата за деня вече е приключено.

Езикът на посланието се оказа в крайна сметка хинди, или нещо от тоя род, но Язон не го домързя, изрови в компютъра нужния речник и преведе текста, който си струваше труда.

Скъпо наше момче, поздравяваме те с големия успех. Благодарим за помощта. Надяваме се на скорошна среща. „Овен“ не го търси на рафта. Ние го прибрахме оттам. Желаем ти нови успехи. Айзон. Нив-Нив.

„Ама че родители имам! — помисли си Язон. — А може би това дори и не са родителите ми? А просто някакви шегобийци?“

Но вече го мързеше да размишлява на тази тема. От улицата долитаха сигналите на космическа ракета, и той си спомни кой беше това. Арчи се бе върнал от космодрума. И не той беше в ракетата.

— Мета! — извика той любимата си, която така и не се научи да нарича жена дори и за себе си.

Тя работеше с Миди в съседната лаборатория.

— Мета, помниш ли, бях ти обещал, че обезателно ще ти направя сватбен подарък? А без това никой истински мъж не може да се счита за съпруг. Погледни през прозореца.

Той сам погледна пръв и се убеди, че Арчи беше поставил катера красиво, като на изложба на нови експериментални модели.

Мета го доближи отзад и ахна:

— „Невидимия“! Същият! От Бервик ли го изтъргува?

— Обиждаш ме, скъпа. Само пиратите купуват от радомците кораби на старо. А аз поръчах нов, чисто нов. И междувпрочем, още по-съвременен, и по-добър от кораба на онова конте Бервик.

— Обичам те, Язон! — въздъхна Мета и го целуна.

— Това е толкова хубаво, мила! И аз те обичам! Да отидем да се поразходим на нашата нова играчка.

Те излязоха през двойния шлюз и побягнаха през зелената ливада към лъщящия под слънцето разкошен бот.