Ант Скаландис, Хари Харисън
Свят на смъртта 5 (2) (Светът на смъртта против флибустиерите)

Глава втора

— И за какво ми буташ тая карта, Арчи?

— А ти гледай по-внимателно. Ето тук червената линия обозначава маршрута на последната миграция на рогоносите, а тук зелената — посоката на масовия прелет на шипокрилите. Ако прокараме една въображаема равнина през космопорта Велф и град Отворен, тези линии ще бъдат симетрични една на друга, също както предметът и отражението му в огледалото.

— И какво ще означава това? — запита Язон, като се шляпна шумно по челото, сплесквайки един нагъл комар.

— Е, вариантите могат да бъдат няколко. Ето ти първите два: или тези твари се движат по линиите на магнитното поле на планетата, или… някой все пак управлява нашите птички и зверчета.

— Дааа, весела работа — изрече замислено Язон и погледна дланта си.

Последните думи на Арчи така го озадачиха, че ръката му сякаш застина във въздуха, и Язон не довърши естествения процес на размазване на комара по челото си. Ситният кръвопиец така и остана залепнал върху челото му. Кръвопиец… Насекомо… Дори и да е много дребно, все пак… Но откъде е дошло?!

Изглежда, Арчи първи загря, че появата на комара в помещението на изследователския комплекс е още по-удивителен факт от неочакваното му откритие на симетричните линии. Идеалната геометричност на всички модули и щателната санитарна обработка на дрехите, оръжието, въобще на всички предмети, внасяни отвън във вътрешността на станцията, беше допълнена съвсем наскоро и от един нов, вече достатъчно добре представил се модул — био-енергетически екран. Хитроумното поле не пропускаше вътре нищо живо, ако то не разполагаше със специална пси-парола. А явлението комар, владеещ пси-парола, вече надхвърляше всякакви граници. Другата очевидна хипотеза беше, че комарът е насекомо-киборг. Но не беше, защото киборгът — това е организъм, в който задължително присъства и биологичен компонент. Значи, комарът беше стопроцентов робот, електронно-механичен комар. Да, биваше си го!

Така лекомислено похабеният от Язон екземпляр на това уникално същество (или все пак устройство?) беше веднага поставен в контейнер, запълнен с инертен газ, и Арчи веднага извика Бручо като най-главния специалист в областта на пирянската флора и фауна.

Той обеща да долети, но още по видеофона веднага предупреди да не разчитат на някакви велики тайни, укрити в толкова дребен организъм. А дори и да се скриват, едва ли ще бъдат на биологично ниво. Арчи подкрепи мнението му и предложи лично да проведе физико-техническата експертиза на обекта след ентомологическите опити на по-старшия си другар.

Арчи, или Арчибалд Стоувър от далечната планета Юктис, още преди осемнадесет месеца условно земно време смени така любимата си астрофизика със съмнителните по резултатите си, но затова пък фантастично увлекателните изследвания на екологията на Света на смъртта. Младият учен веднага се хвърли с главата напред не само в научните проекти, но и взе участие в няколко експедиции, които за войнствените пирянци не представляваха нищо повече от обикновени разходки, но които жителите на другите планети биха взели за безумни авантюри. Арчи се учеше от Язон на спокойно отношение към пирянските особености, и постепенно възприе един нов поглед към окръжаващия го свят. По младежки бързо се адаптира към двете „g“, мина по ускорената програма задължителното обучение на бойните изкуства, по най-бързия начин изучи минимума знания по биология и дори престана да обръща внимание на бясните претоварвания при полетите, когато зад щурвала сядаше жител на Пир. И най-накрая, усещането за смъртна опасност, която постоянно те дебне навред, и готовността да реагираш всеки миг станаха нещо съвсем привично за другопланетянина Арчи.

Той се бе превърнал в абсолютно различен от предишния Арчи човек, но не съжаляваше никак за това. И изобщо престана да съжалява, когато след едно невероятно по сложността си и вълнуващо пътешествие към центъра на Галактиката си намери жена, младата Миди, от една опасна, но много красива планета, с древното име Егриси. Целият му живот пое нов курс, и вече нямаше връщане към миналото — към тихата научна работа на тихата и скучно благополучна периферия на Вселената — в световете от Зелената клонка. Арчи вече се бе заразил от Пир, екологическите тайни на тази планета и всичките й древни тайни не му даваха мира. Смелите до невероятност личности на пирянците го привличаха като магнит, а гъвкавият ум на Язон в комбинация с невероятната му издръжливост и отчаяно упрямство бяха като образец за младия юктисианец.

Миди също така се оказа от любознателните момичета. Така че се стараеше да не изостава в нищо от мъжа си, винаги беше в течение на работата му и му помагаше в нея. Мета пък никъде не се отделяше от Язон. Ето тази четворка сега се трудеше тихо и доблестно в неотдавна построените лаборатории на изследователския комплекс, един такъв миниатюрен, но далеч по-съвършен двойник на предишния закрит град с непристъпен периметър, град в сърцето на хищните джунгли. Джунглите, наистина, не бяха вече предишното враждебно обкръжение, а най-авангардната техника стопроцентово защитаваше от всякакви случайности всички помещения на научния комплекс.

Пирянците обаче не се разделяха с любимите си пистолети, каквато и да беше защитата. Навикът е втора природа. През дългите години на общуване със Света на смъртта Язон отлично беше разбрал тази простичка истина. А сега и Арчи вече считаше себе си за пирянец. Дори и младата Миди носеше оръжие на под мишницата си, по-скоро от солидарност с младия си мъж, отколкото по вътрешно убеждение.

А ето че четирите пистолета, да не говорим за всички опозорили се защитни системи, се бяха оказали безсилни срещу един загадъчен комар.

Язон изпита лек световъртеж. Дали не беше заради тревожните мисли заради тоя нищожен комар? Ама че отровна мерзост! Сега обаче не беше моментът да се тормози с такива глупости. Той протегна автоматично ръка към стационарната аптечка. Информацията за отровата на комара постъпи в компютъра, обработката на данните отне само някакви си частици от секундата, и необходимото лекарство беше моментално въведено в незначително натровената кръв. Неприятните усещания го напуснаха веднага и той след тях изхвърли и неприятните мисли от главата си. Разбира се, биохимическият анализ също може да каже много по въпроса, но пък не беше негова работа да си блъска главата с този аспект. Не беше негова работа ли?

Арчи беше казал „Някой управлява нашите птички и зверчета.“ А това означаваше, че този някой управлява също така и комарите. Ето къде е първата крачка към разгадаването на тайната… А щом е проблеснала и тази мисъл…

Язон се усмихна. В момента седяха в стаята за отдих, която също беше и главната апаратна, също така играеше и ролята на приемна за посетители. Миди свари за всички кафе, и Язон държеше в ръка чашката с ароматична напитка, която по някакъв странен начин дразнеше паметта. Спомените му бяха някак си мътни и объркани.

Къде, кога и на коя планета се беше случвало нещо подобно? Ето, с гръб към него на пулта с главния екран седи Мета. Ето, пъстите на Арчи майсторски бягат по клавишите на портативния компютър, шлифовайки математическия модел на поредния изключително сложен процес. Ето Миди прелиства последната разпечатка с биофизическите данни и като че ли всичко й е ясно. Много способно момиче. Не, не става. Никъде до този момент не бяха седели така на която и да било друга планета. Не е в това работата. На какво се усмихна Язон? Какви странни спомени изплуваха пред очите му?

Аха, ето какви. Дойде му на ум съвършено абсурдната от гледна точка на науката мисъл, че ако те са напипали поредния подход към разгадаването на тайните на Пир, значи, някъде другаде във Вселената се е случило друго неординарно събитие. Тоест събитие толкова важно, че всеки момент за всички тях (минимум за Язон) природата на Пир ще изгуби всякакъв интерес, да не говорим за научни открития в тази област.

— Мета, скъпа — помоли я той, — свържи се с космодрума. Виж дали, такова, не е пристигнал някой. Или някой случайно преминаващ не ме търси от орбита? Разбери, моля те. Човърка ме някакво предчувствие.

При думата „предчувствие“, изречена бавно и отчетливо, Мета се обърна и го измери с продължителен и внимателен поглед.

— Не, на космодрума не се е случвало нищо интересно. Те влизат редовно във връзка с нас, а извънредната информация на практика пристига мигновено. Предчувствието те лъже, Язон. Успокой се. По-добре изслушай срочното съобщение на междузвездната информационна агенция.

— За какво става дума? — попита бързо Язон, сякаш стремейки се с въпроса си да отсече нежелателната информация. Именно в тази секунда чувството на неопределена тревога се конкретизира в съзнанието му и като се усили до краен предел, се превърна в усещане за надвисваща беда. Толкова остро беше то, че дори Миди, която притежаваше известни телепатически способности, открити от Язон още на Егриси, потрепера и се хвана за главата. Дали това беше научно или не, беше второстепенен въпрос, но Язон имаше високо мнение за екстрасензорните си способности, и беше привикнал да се доверява на възникващите някъде в мозъка му предчувствия.

— За какво е съобщението? — попита той, защото Мета мълчаливо следеше бягащия по екрана текст.

— За нападение срещу казиното „Касилия“ — отвърна тя и сякаш между другото, добави: — Ти май беше играл там на времето.

Тя помнеше прекрасно кога беше играл. Не беше възможно да го забрави. Та нали именно от онази нощ в „Касилия“ беше започнало всичко: стремителното навлизане на Кърк в живота на Язон, още по-стремителното навлизане на Мета в живота му, запознанството, преминало в невероятна любов, и като резултат: резкият завой в съдбата на смелия междузвезден авантюрист, а заедно с това и новата епоха в историята на Света на смъртта.

Не беше възможно да е забравила всичко това. Защо тогава го беше произнесла с такъв небрежен тон? За да успокои любимия си човек? А се получи точно обратното — в мозъка на Язон сякаш се взриви безшумна бомба. „Това не е случайност!“

— Защо съобщението е извънредно? — запита той с мигновено предрезгавял глас и неволно протегна ръка за цигара.

— Нали сме се разбрали, че тук не се пуши — намеси се Миди, включила се в „антиникотиновата кампания“ от чувството за женска солидарност с Мета.

Язон не й обърна внимание, дори и може би не я чу, а Мета, която през това време вече се бе завъртяла в креслото си с лице към него, започна да обяснява без да се мъчи да изглежда спокойна. Извънредно интензивната, и поради това плашеща тревожност на Язон се беше предала и на нея.

— Съобщението е извънредно, защото има страшно много невинни жертви — обясни Мета. — Такова нагло престъпление отдавна не се е случвало. За да завладеят някакви си петнайсет милиарда кредита, тези идиоти буквално са кацнали върху глада с тежък военен звездолет, и като са прибрали главорезите си, са стартирали още в същия миг. Можеш ли да си го представиш?

— Мога. Много добре помня Касилия. Помня града и онези големи тълпи в центъра на града… Кои са били тия отрепки? Успели ли са да ги разпознаят?

— С разпознаването са успели, но не и със задържането. Това е космическата банда на Хенри Морган.

— Морган? — удиви се Язон. — Почакай, почакай… звездната орда! Нали така?

— Точно така — съгласи се Мета. — Тогава нали успя да ни се измъкне.

— Хей, я почакайте малко — намеси се Арчи. — Аз също помня кой беше този Морган. Това е един типичен, и може да се каже, знаменит космически пират. Той отдавна е зарязал навиците си от онова време, престанал е да закача планените и по слуховете напада само кораби в междузвездното пространство с една съвсем немногобройна команда. Поради което си е жив и здрав до този момент и не се е изпречвал на пътя на Специалния корпус. Във всеки случай така ми разказваше Бервик.

— Точно така — тъжно произнесе Мета. — По-рано не е нападал планети. А сега напада.

— Морган е изкукуригал — изрече със странна интонация Язон.

Никой не разбра дали се шегува или е сериозен. Язон се изправи, като решително смачка угарката в пепелника, и на всички им стана ясно, че на шефа на новия научен комплекс изобщо не му е до шеги. А и за какви ли шеги можеше да става въпрос в този момент!

— Налага се да летим до Касилия — обяви той.

И никой от тримата не се удиви. Не бяха от този тип хора. Дори и единствената истинска пирянка сред тях, за която едва ли можеше да има нещо по-важно от собствената планета, вече разбираше, че най-краткият път към победата над Пир лежеше през чужди далечни светове. Затова и тя беше единствената, която проговори.

— Касилия ще е само началото, правилно ли те разбирам? — попита го тя. — В гласа й се промъкна една много лека, една забележима нотка на съмнение. — А после вече трябва пипнем и Хенри Морган. — Последното изречение прозвуча вече като утвърждение.

— Разбира се, скъпа, точно този план имах предвид.