Ант Скаландис, Хари Харисън
Свят на смъртта 5 (13) (Светът на смъртта против флибустиерите)

Глава тринадесета

На сутринта още след като се събуди, Язон веднага набра Морган и го залови точно на работното му място, като хвана бика за рогата.

— Хенри, обясни ми как да те открием. Тръгваме веднага.

— Първо, не веднага, а най-рано след два часа — сряза го безцеремонно Морган. — А второ, кои сте тези вие?

— Хенри, ти не си добре! Как ще оставим момичето за повече от час само?

— Ами не я оставяйте. Мета ще остане при нея, а ти ще дойдеш при мен.

Тонът на Навигатора не търпеше възражения и споровете бяха безсмислени. Язон обаче реши все пак да си тракне зъбите:

— Хенри, нали още на кораба ти обяснявах колко е важно да разговоряме всички заедно.

— На кораба си беше на кораба. А сега ще си говорим на четири очи. Тъкмо ще ти разкажа и къде е мястото на жените в нашия свят. Чакам те след два часа. Скеретарката ще ти обясни пътя.

— Такива работи — извести ги Язон докато сядаха да закусват. — Ще ходя сам при него. А вие тук не скучайте без мен.

Закуската между другото беше великолепна. Продуктите, изпълнили хладилника в квартирата им до пърсване, бяха великолепни.

След като сдъвка първия сандвич, Язон взе една салфетка и написа на нея: „Четенето на мисли засега се отлага.“ Мета взе писалката му и му отговори по същия начин: „Тогава давай направо да трепем тоя гад.“ Дойде редът и на Доли, я добави под думите на Мета: „Поддържам и одобрявам.“

„Добре, чувството й за хумор се е върнало!“ отбеляза си той на ум.

След закуската запуши и като смачка изписаната салфетка, я запали в пепелника. И тримата се ухилиха съзаклятнически. Настроението беше отлично.

През нощта се бе развихрила буря, а сега слънцето отново грееше, дъхаше на свежест и разцъфтели дървета, чиито клони любопитно надзъртаха в отворените прозорци.

— И така, Язон, виждам, че си изпълнен с въпроси. И все пак моля те първо да ме изслушаш, колкото и да ти се струвам многословен в този момент.

Морган крачеше из огромния си кабинет в северното крило на кралския дворец и димеше с лулата си.

— Твоята Мета е невероятна жена. Нека работи с нас, нека воюва — мир да има само. От момичето — нали Доли се казваше? — също може да излезе човек, стига само да се възпитава правилно. За Бога, не ти забранявам да го правиш. Сега обаче ще говорим за работа. А за работата говорят само мъже. Така е при нас. Ти сигурно вече си разбрал, че флибустиерският закон ни забранява да се женим. На Ямайка има много жени без собственици. Ние можем да прекараме с коя да е от тях нощ, седмица, година, ако щем, но не трябва да им ставаме повелители. А ако някой флибустиер реши да свърже живота си с една-единствена дружка, той вече престава да бъде флибустиер. Няма да го накажат за това, той просто вече ще се нарича буканиер, виталиер, или дори приватир, ако изведнъж му скимне да оре земя и да гледа добитък. Но дори и виталиерите и буканиерите, отивайки в космоса, оставят жените си тук. На корабите няма място за жени.

— Ами Мадам Цин? — не се сдържа Язон.

— Мадам Цин представлява уникално изключение. Но тя не е просто жена, — той се запъна, — дори не е съвсем жена. Тя не се интересува от мъжете в обикновения смисъл. Тя получава удовлетворение когато ги измъчва и убива.

— В какъв смисъл изпитва удовлетворение? — реши за всеки случай да уточни Язон.

— Във всеки смисъл — зачеркна Морган съмненията му. — Но тя е изумителен боец и ние винаги я вземаме със себе си. Само не й позволяваме да ръководи. Нямат жените работа на кърмилото, Язон, просто нямат! Това е абсолютната истина. Дано ме чува Бог в тази минута. Това е. Сега вече можеш да задаваш въпросите си.

— Въпрос първи — обяви Язон. — Какво планираш да правиш по-нататък?

— Нищо особено. Ще си отдъхнем малко и после с нови сили — отново в бой! Дейвис вече разработи интересен маршрут. Карачоли предложи насрещен вариант — една заможничка и със свалени гащички планетка. На първо време само мислим и обсъждаме.

— Чудесно — похвали го Язон. — Но ти май не ме разбра. Аз те питах какво мислиш да правим двамата заедно.

— Отлично те разбрах, приятелю. Но ти нали не искаш да обираме заедно търговските кораби и да громим мрадшите ни братя на недоразвитите планети? Скучно ти е. Правилно ли излагам нещата? Така, тогава измисли сам с какво да се захванеш. Иначе защо ми беше да те мъкна чак дотук. Ти и на Дархан можеше да си правиш крайбрежни разходки.

— Значи така поставяш въпроса?

— Само така. И съвсем не е необходимо да си трошим краката от бързане, друже мой. Аз ще отлетя за плячка, пак ще се върна, а ти тук през това време ще размишляваш. Добрата идея иска много блъскане.

— Съгласен съм. Само че за да се обмисли една хубава идея, са нужни също така и хубави условия.

— Какво имаш предвид? — сепна се Морган.

— Какво се правиш, че не разбираш? Аз не съм ти главорез, аз съм творческа личност, и не съм в състояние да работя когато непрекъснато дишат във врата ми и подслушват всяка моя дума чрез тия скапани гривни.

— Е, Язон… — Морган дори сякаш се отпусна. — Няма смисъл да се стягаш от такива подробности. Следенето — това всъщност е охрана, прави се за собствената ти безопасност. Колкото до подслушването, сам разбираш, че ние много високо ценим всяка твоя дума, дори направо треперим. Ами ако изведнъж изръсиш нещо гениално, пък то после вземе, че ти излети от главата. Тогава обаче идваме ние и ето, всяка дума твоя е записана за поколенията!

Язон се усмихна почтително, в смисъл, добре, тарикатче такова, няма да се заяждам с теб, няма смисъл. По-добре веднага да ти предявя ултиматума.

— Добре, нека бъде така — започна той, — но ако тази трогателна грижа за мен не бъде отменена още днес, аз ще бъда в състояние да служа на планетата ти само като обикновен боец. Флибустиер, разбираш, не мога да стана: женен съм. Значи съм обикновен виталиер, или как беше там… буканиер?

— Почакай, почакай — спря го Морган. — Ти със жена си в църква венчавал ли си се?

— Не, защо?

— Е, тогава можеш да считаш, че не си женен.

— Прощавай, Хенри, дали съм женен или не, няма никакво значение: Мета ще бъде само моя, пък и на мен момичетата ви нещо не ми се нравят, така че…

— Бе нищо такова не искам да кажа, чудак такъв! Давайте, ще се венчаете в наша църква.

— Много интересно предложение! — възкликна Язон. — Ще го обмисля. Ти обаче не ми отговори, Хенри.

— А аз просто печеля време — простодушно обясни Морган. — Макар че всъщност какво има тук да се мисли. Разбира се, принуден съм да приема условията ти. Нали имам страшна нужда от нови идеи.

— Добре — обобщи Язон. — На мен пък в такъв случай са ми нужни стари идеи. Разбираш ли, налага се да науча за вас ако не всичко, то почти всичко. Не претендирам да се запознавам със секретните ви лостове за управление. Само че ми е необходимо да знам в подробности как сте стигнали до този хал. И то доста по-подробно в сравнение с разказа ти. Трябва да познавам с абсолютна точност техническите, икономическите, военните ви възможности. Иначе като едното нищо ще ви сервирам супергениални проекти, или казано на прост език, ще изобретявам отново велосипеда.

— Какъв велосипед? — не разбра Морган. „Аха, пипнах те най-после, че не знаеш нещо!“

— Това е двуколесно транспортно средство без двигател, задвижва се с крака. Измислен е много отдавна, и би било върхът на глупостта да се изобретява повторно. Просто трябва да се знае, че има такова изобретение.

— Аааа — проточи дълбокомислено Морган.

— Накратко, нужен ми е достъп до архивите ви — заяви Язон.

— Какви архиви могат да имат бандитите? — усмихна се тъжно Морган. — Та ние изтриваме от паметта на корабните компютри дори и маршрутите на последните ни полети. Никога не записваме истинските имена на тези, които се вливат в редиците на колектива ни и стават флибустиери. Флибустиерите носят старинни ритуални прякори, които по преданията произхождат още от Старата Земя.

— Стоп! — изрече решително Язон. — Кой ви дава тия прякори? Не са ли капеланите?

— Разбира се, че са капеланите, те ги изравят от старинните книги.

— Такааааа! Значи, ако съм те разбрал правилно, капеланите — това са обикновени бивши пирати, прехвърлили се на по-спокойни местенца.

— Да — съгласи се Морган. — По правило, буканиерите, които са престанали да воюват поради инвалидни рани или други подобни проблеми.

— Ногава откъде имат тия старинни книги? Не вярнам да сте ги грабили при звездните си походи.

Язон се увлече, той започна истински разпит, като го водеше с истинско вдъхновение.

— Защо ни е да ги грабим? — Морган дори сякаш се обиди. — В предишните времена на Ямайка е имало много старинни книги, но тук ги четеше само един човек. А после вече те станаха задължителни във всички църкви.

— Как се казваше този човек?

— Старецът Сус.

Морган изтърси това необикновено кратко име и в същия миг притисна с длан устните си, сякаш искаше да каже: „Дъртият му глупак, как можах да се изтърва така!“

Не беше възможно да се изтърве. Беше прекалено хитър, за да го направи. Нещо съвсем друго се криеше зад странния му жест.

— Такааааа — още веднъж проточи Язон, потривайки доволно ръце, — ето сега вече ще ми помогнеш да си върша работата, Хенри. Значи в такъв случай целият архив ти е в главата. Веднъж вече дочухме нещичко за Стареца Сус. Нещо много важно бил домъкнал от Тортуга на Ямайка, после пък го заложил в банка, и тогава сте заживели като бели хора. Правилно ли съм запомнил? Да не би да става въпрос за старинните книги?

— Не, това беше аукснис жверис.

— И какво представлява тоя жверис?

— Язон, не е на добре да се разделят тези думи. Не е на добро… — проговори Морган с много сериозен и дори зловещ вид.

— Извини ме — даде заден ход Язон. — Повтарям въпроса си: какво представлява това „аукснис жверис“?

— Не знам — честно си призна Морган, тоест тонът му беше пределно искрен. — Никой не знае какво представлява. Това е тайнство.

— Пълна мътилка! — възкликна Язон. — Как може да залагаш тайнство в банка да ти носи лихвени проценти?

— Много е просто. За такива като Уейн няма нищо свято.

— А за вас има ли? — удиви се още повече Язон.

— Разбира се, че има — сгуши се Морган.

Такъв Язон още не го беше виждал. Нима бе успял най-сетне да открие слабото място на този безстрашен и безмилостен водач на флибустиерите? Такаааа, значи трябва да продължава да бие в болезнената точка.

— Отговори ми: Старецът Сус знаеше ли какво е това „аукснис жверис“?

— Има си хас да не знае!

— А кога е умрял?

— Някой да е казвал, че е умрял? — Морган изплашено се вторачи в Язон.

— Ами не — обърка се Язон, — нали ти самият казваш: преди време, стареца. И аз реших, че са минали много години оттогава…

— Е, Язон, Старецът Сус ще ни надживее всички.

— Разбирам. Тогава къде е проблемът? — зарадва се Язон. — Аз трябва да се срещна с него. На коя планета се намира в момента?

— На нашата, на Ямайка — отвърна Морган с безцветен глас.

— Я стига бе! Ами тогава покани го в двореца!

— Да го поканя — тук?

Лицето на пирата изразяваше някаква странна смесица между обърканост и неподправена детска безпомощност.

— Но нали ти си най-главният на Ямайка? — сурово запита Язон.

Това последното не трябваше да го казва, но Язон вече бе набрал скорост. Така му се искаше да досмачка Морган, така му се искаше…

Главатарят на флибустиерите болезнено се сгърчи. А след миг лицето му се вкамени, а очите заблестяха под гъстите космати вежди като студена безмилостна стомана.

— Не ми казвай какво да правя, дин Алт. Аз сам решавам какво да правя. Сам. Разбираш ли? Щом искаш да се видиш със Стария Сус — добре. Но това ще стане тогава, когато аз го реша. А засега работи. Без тази информация. И без това имаш достатъчно материал за размишления. Припомни си мащабните афери, припомни си съвместния ни полет. Пробвай да си поблъскаш мозъка и над двете. Ще се получи интересен резултат. Всички технически данни, освен свръхсекретните, ще ти изпратя по специален пратеник. Разучавай ги през свободното си време. Разхождай се по Кралград. Отскачай и до други градове. Не се бой да разговаряш с други хора. Венчай се с Мета в храма. Не се шегувам, това също има познавателна ценност. Виждаш ли колко много работа те чака. А щом успееш да измислиш нещо наистина интересно, звънни, ела, ще ми погостуваш.

Аудиенцията явно наближаваше края си. Язон се надигна, готов да си вземе довиждане, но Морган го спря със жест:

— Дай ми ако обичаш галактическия си паспорт. Ще ти ударя специален печат, който ти дава правото да се движиш по цялата планета. Само на космодрума не ходи, за Бога. Там никакъв печат няма да ти свърши работа. Направо ще ти бият шута. Обещавам ти. Е, как е, договорихме ли се? А паспорта на Мета можеш да донесеш по всяко време. Секретарката ще му удари печата. На момичето паспорт не е нужен, тя е с вас. Ето, това е всичко. Успехи ти желая, приятелю мой.

Тонът на разговора в края се бе изменила прекалено рязко, но Язон все пак рискува с още един опит да провокира флибустиера на откровеност.

— Хенри, а откъде все пак се е взел този дяволски екран около Ямайка, през който нищо не може да премине? Това също е много важно за мен — изрече той вече почти притворил вратата след себе си.

Морган се надигна от стола, приближи се плътно до Язон, дори го прегърна през раменете и поверително му каза:

— Разбирам те. Дори много добре те разбирам, колко е важно това за теб. Но то е не по-малко важно не само за теб. Това е, виждаш ли, стратегическата ми тайна. А ти ми обеща да не ровиш за секретните лостове на управлението ми.

— Разбрано — отсече Язон и шеговито тракта токове, както това правеха сътрудниците на СП и СС-1, приветствайки старшите по звание, след което с достойнстов затвори вратата след себе си.