Ант Скаландис, Хари Харисън
Свят на смъртта 5 (23) (Светът на смъртта против флибустиерите)

Глава четвърта

През първия ден на полета Морган го повика за разговор не в капитанската кабина, а в лабораторията, където беше тихо и никой нямаше да им пречи.

— Е, разказвай — започна той с абсолютно неочакван въпрос. — Защо планетата ти носи такова име?

— Да започнем с това, че тя не е моята планета — не се остави да го изненадат Язон. — Нали вече ти разказвах, че съм се родил на Йолк, и освен това…

— А освен това Пир е бил цар на Епир — още по-неочаквано му съобщи Морган, прекъсвайки го. — Той е воювал на страната на град Тарент. С римляните, ако не ми изневерява паметта. И отначало ги е победил при Хераклея през 280 година преди Рождество Христово, а след това, година по-късно, е постигнал още една победа — вече при Аускулум. И ето там гръцкият цар практически е загубил цялата си армия. Подобен род победи оттогава са почнали да наричат пирови. Добре ли е това?

Флибустиерът се беше престарал с този дълъг цитат от учебника. Язон се усмихна, схващайки веднага какво му е на ума на Морган, и отговори без да се замисля, чувствайки превъзходството си:

— Хенри, няма от какво да се боиш! Ти си забравил една важна подробност. Царят на толкова милото ти Епирско царство е загинал едва шест години след въпросната победа. Значи, и на теб ти остава най-малко още толкова живот, любителю на мистични съвпадения. А колкото за армията ти… Нима животът на отделните хора някога е значел нещо за теб?

— Охо! Браво, Язон! — Морган изръкопляска. — Това беше достоен отговор. Значи и ти познаваш тази древна легенда.

Той сякаш не чу последния въпрос и Язон реши да не продължава темата.

— Има си хас! — изрече той. — Древността е едно от увлеченията ми. И пировата победа това съвсем не е легенда, а исторически факт. А ти, хващам се на бас, току-що си измъкнал тази информация от някоя портативна библиотека от типа „Марк“?

— „Марк-9-03“ — уточни Морган. — Тази система е по-съвършена.

— А за сегашното положение на планетата Пир няма ли нещо? — запита небрежно Язон, замирайки от ужас.

Ами ако Морган просто си играеше с него като котка с мишка? Та нали ако някой доброжелателен кретен от Лигата на световете без разрешението на Кърк бе въвел в базата данни на библиотеката за общо ползване пълния пакет информация за Света на смъртта, целият замисъл на Язон отиваше на кино. Но какво ти замисъла! Нямаше да мине и половин час и двамата с Мета, а възможно и Доли с Робс просто щяха да ги накълцат на кайма, без изобщо да се съобразяват с някакви си заети на Стареца Сус и всички останали предначертания на неведомите богове, владеещи тайната на звездолета „Овен“.

— Представи си, нито думичка — каза Морган. — Вече съм се сбълсквал с подобен номер: за някои от добре познатите ми планети официалните служби или не знаят нищо, или просто не искат да го съобщават. Причините могат да бъдат различни…

Смъртоносното острие, надвиснало над врата на Язон, спря, послушно на твърдата ръка на стопанина си, като беше захвърлено решително в ъгъла. Язон мислено си отдъхна и се отърси. Нищо обаче не се отрази на външния му вид.

— Аз също съм се ровил за тия сведения на времето — каза той. — А намерих само древната поучителна история за гръцкия цар, загубил армията си.

— И кога е било това? — заинтересува се Морган. — Как въобще се озова за пръв път на Пир?

И този въпрос не успя да го свари неподготвен. Той си имаше отдавна подготвена убедителна легенда, която впрочем не беше далеч от истината. Как се спасявал от стопаните на подерното игрално заведение, да допуснем, казиното „Мъглявината“ на планетата Мехаут, как успял да скочи в първата озовала се на пътя му ракета в космодрума, а тя взела, че се оказала суперкръсточвач на прословутите пирянци. „Тайният стопаджия“ го открили вече на планетата, а тъй като обратен рейс нямало планиран скоро, наложило му се един месец да поскита по джунглите на зверочовешката цивилизация. Наистина, две седмици той ги пролежал заради двойната сила на тежестта, но затова пък в продължение на втората половина от месеца успял да се запознае с много интересни неща. По-късно информацията за особената роля на Пир във Вселената и за съхраняваната там величайша ценност била потвърдена от няколко мъдреци от световете в ядрото на Галактиката. Ето така било станало.

В последната част от разказа си Язон не наблегна много на подробностите, давайки да се разбере, че именно тук се криеше главната му тайна. Разкажеш ли всичко на такъв като Морган и само след секунда ще бъдеш изритан на пътя, като изскискан лимон. А флибустиерът никога не беше правил тайна от отношението си към хората: едни са нужни, а други — не. Крайният цинизъм беше едва ли не основната черта на характера му.

Само че понякога дремещите суеверни страхове се оказваха по-силни. На това и разчиташе Язон, избирайки точния момент.

Морган го слушаше внимателно, хвърляше му хитри погледи и явно преценяваше за себе си какъв е процентът истина в това вдъхновено съчинение. Но в крайна сметка кой знае защо го обзе благо настроение. Поръча по чаша отличен одемирски портвайн, който веднага пристигна през Стената на количка, и докато отпиваше от тъмнорозовата ароматна напитка, почна да разказва за младежките си години на планетата Казан. Общо взето, получи се много задушевна беседа и Язон рискува накрая да го подкачи за една от деликатните теми:

— Хенри, я ми кажи какъв е маршрутът на полета ни. Аз все пак не съм последният човек на кораба, мисля, че имам право да знам.

— Имаш право ли? — замислено повтори въпроса му Морган. — Разбира се, че имаш право, скъпи мой Мухарриб. Вдругиден за пръв път ще излезем от хиперпространството, близо до планетната система Гама на Бронтозавър.

Морган назоваваше звездите съгласно варварската класификация на космическите бродяги от последните векове. Но Язон разбра за какво светило става дума. В продължение на бурния си живот той бе успял да се запознае с най-различните системи на наименования на небесните тела, съзвездия, купове и мъглявини. Фундаменталните звездни каталози, съставяни още на Старата Земя, бяха порядъчно потънали в забрава от съвременните звездоплаватели, и дори щатните звездобройци от Научния център на Лигата на световете така и не успяха да изработят единен подход към астрометрията и астронимиката.

Общо взето, Язон веднага си спомни, че именно около тази звезда се върти някаква земеподобна планета, пета поред, а по име — Зунбар, и сърцето му заби тревожно. Но той не почна да разпитва, в очакване да чуе от Морган още обяснения.

— Хубаво местенце — съобщи му Хенри след малка пауза. — Наличието на пет обитаеми планети около едно светило е много рядък случай, като добавим и още четиринадесет не толкова отдалечени. По тия краища винаги ще намерим какво да пъхнем в трюмовете. Уранодобивници от Циклоп, финансисти от Гартацена, отчаяни ловци на зверове, летящи отвсякъде на Одемира, богати безделници от Зунбар… — Морган нарочно направи пауза. — Не е имало случай някой интересен кораб да не ни се случи на пътя.

Язон не искаше да проявява ерудицията си преди нужния момент, но след като вече бе чул името, нямаше смисъл повече да го изчаква.

— Дори и аз си спомням един такъв случай — проговори многозначително Язон. — Наистина славно местенце. А ти не се ли боиш да изплашиш късмета си, като се връщаш толкова скоро там? Нали това е все едно да играеш на рулетка, като и вторият път залагаш на същото число, което се е паднало при предишното залагане?

— Не, Язон, аз не се боя да изплаша късмета си. Не ми е за пръв път и съм дошъл до извода, че наглостта е която превзема градовете. Има една такава древна поговорка.

Язон не успя да му обясни, че в древността поговорката бе звучала малко по-различно, тъй като Морган неочаквано добави:

— Но ти имаше намерение да ме питаш за нещо съвсем друго. Теб най-много те вълнува дали ще пусна момичето да се върне у дома си. Нали така?

Язон кимна.

— На този въпрос още нямам отговор. Трябва да се посъветвам с някои хора.

— На кораба или по радиото? — реши да уточни Язон, решил да се възползва от откровенията, в които бе изпаднал Морган.

— Нито едното, нито другото. Трябва да се срещна лично с един човек на Одемира. Не е необходимо да знаеш името му, но ще отидем да разговаряме заедно. Непременно.

Тази информация беше повече от странна, но Морган спря дотук. Язон обаче и така се досети, че не заради поредното разбойничество се канеха да излизат от хиперпространството, а тъкмо заради тази среща.

— Ддобре, поговорихме си — заключи Морган. — Време е да преминем към физическите упражнения. Сега ще обявя по интеркома и ще помоля Мисон да даде направо 2,5 g. Как мислиш, ще сдадат ли момчетата ми в продължение на денонощието?

— Не знам, Хенри, но ти по принцип не си прав — забеляза Язон. — За да влезем наистина във форма, не трябва да разделяме, както казваш ти, физическите упражнения и всички останали дела. Ето, например ние с теб трябваше да разговаряме и да пием портвайн при повишена сила на тежестта.

— Спаси ме от такива упражнения още първия ден, брател. Нека командата да се труди на нивата, а аз сега ще си полегна в креслото срещу претоварвания и ще ги пратя всички на майната си. Нали ти ми разказа, че две седмици си ги пролежал на Пир?

— Така си беше — съгласи се Язон и изхитрува: — Аз и сега не понасям добре претоварванията. Ония тренировки си бяха за онова време.

— Тогава ти желая спокойна нощ, Мухарриб. — С този ласкав прякор Морган по правило подчертаваше доброжелателното си отношение към Язон. — Но двете и половина g все пак ще пусна.

И той натисна един бутон върху вградения в креслото пулт, след което разтвори вратите на лабораторията, предлагайки на почетния гостенин да се прибира по-бързичко в каютата докато все още е в състояние да ходи на два крака.