Ант Скаландис, Хари Харисън
Свят на смъртта 5 (38) (Светът на смъртта против флибустиерите)

Глава деветнадесета

Истински бой обаче не се получи. Всъщност, постреляха малко наляво-надясно. И в пещерата, и в коридора, докато се доберат до повърхността — към слънцето, към въздуха, към своите. Язон обаче усещаше абсолютно отчетливо: някаква неведома сила ги тласка напред. Именно тласка: без да се опитва да ги убие, а тактично ги избутва, изблъсква от себе си, жертвайки отделни дребни организми от типа на ланмари и урченоиди и прощавайки на хората безсмислените убийства.

Пръв изплува на повърхността Кърк, отбеляза си, че канонерката виси на същото място над водата, и заповяда на всички да тихичко да се качват на борда на десантния си кораб.

А там ги посрещна Стан, който им съобщи тържествено, че временно заспалите пирянски организми, приспали вниманието на врага, внезапно се нахвърлили като бесни и след като проявили чудеса от неистова злоба, изтребили всички флибустиери до крак, до последната ракета, до последната бойна единица на всякаква бойна техника. Никой не бе успял дори да излети.

— Беше красиво — каза Стан. — А ние, между другото, вече бяхме готови да влезем в бой с агресора. Но зверовете ни изпревариха. И тогава решихме да не се намесваме в съревнованието. Така ни заповяда Рес, и дори Бручо го подкрепи. На едно от най-кратките си в историята спешни съвещания пирянците задружно решиха да не се намесват в тази борба. Прощавай, Кърк. На всички им се живее. Дори и на обитателите на Света на смъртта. Много ни е жал за четиримата загинали с Клиф, но е нелепо да мъстим за тях с цената на нови жертви. Особено сега, когато вместо нас воюват бившите ни врагове — чудовища и мутанти.

Кърк бе загубил ума и дума, потресен от такива откровения от устата на Стан, който беше не само учен, но и истински гражданин, „тенекеджия“, както биха казали по-рано обитателите на джунглите. Възпитани в духа на вековните традиции, той се считаше открай време на най-яростните привърженици на войната до победен край. Видно беше, че Пир бе претърпял голяма промяна. И продължаваше да се променя. Кърк само вдигна рамене и някак удивително безпомощно огледа хората, съпровождали го при последната, най-странната в живота му бойна операция.

— И накъде ще полетим сега? — запита Язон, обръщайки се на първо място към най-старшия от присъстващите.

Кърк обаче още не бе успял да помисли върху проблема, когато се обади Стан:

— В Отворени, мисля.

— Не — възрази решително Язон. — Отначало искам да поговоря с Морган. Ето го, само на две крачки от нас е.

Оказа се обаче, че канонерката отдавна виси в автоматичен режим. Генераторите на гравитонното поле безжалостно изразходваха много скъпата химическа енергия на така наречените безотходни акумулатори, които в процеса на работата си отделяха още и дихателна азотнокислородна смес. А що се касаеше до екипажа, на този военен кораб не можаха да открият никого освен шест флибустиерски трупа. Нещастниците бяха загинали от ухапванията на отровни комари, успели внезапно да се промъкнат през неплътно затворения шлюз. Как беше станала цялата работа, дали в резултат на разхайтеност или поради зла умисъл, остана неясно. Очевиден беше само фактът, че самият Хенри Морган беше съумял да напусне канонерката.

Обаче Язон и Мета искаха да се видят именно с Морган, така че по-нататъшният им маршрут сега минаваше през орбитата, където около родната на Мета планета се въртеше могъщият линеен кръстосвач „Конкистадор“, който до известна степен вече също имаха за свой. Кърк веднага заяви, че при такава ситуация няма намерение да ги изоставя, Стан се присъедини към мнението му. Язон нямаше възражения, Мета още по-малко. За капак и Арчи поиска да го вземат със себе си. За юктисианеца новите знания винаги бяха по-важни от собствената му безопасност. Понякога на Язон му се струваше, че заради удовлетворяването на научното си любопитство младият учен беше готов да не яде, да не пие и дори да не диша. Грях беше да не вземат със себе си такъв човек, още повече, че Арчи резонно забеляза:

— Отиваме не да се бием, нали?

Бой не бой, но все пак предпочетоха да продължат с пиратската канонерка. Придвижването със свой транспорт беше по-опасно. Знаеше ли човек какво ще им дойде на ума на ония там, на „Конкистадор“? Макар и Стан да уверяваше, че флибустиерите напълно са капитулирали и цялото околопланетно пространство на Пир е тъпкано с полицейски патрулни катери.

Шлюзите отвори Хауърд, който още от Ямайка се бе отнасял към Язон като към роден брат. Истински късмет.

— Тони, отговори ми честно, — доверително произнесе Язон, обгръщайки го за раменете, — готов ли си както и по-рано да играеш с мен срещу Морган?

— А, против него вече не е интересно да се играе — заяви Хауърд.

— Е, не бързай, брател! — усмихна се Язон. — Докато Морган е жив, той е опасен. А иначе нещо интересно да се е случило на кораба в наше отсъствие?

— Е, какво се правиш, че не знаеш? — не му повярва Хауърд. — Кръстосвачът на практика е завзет от Специалния Корпус, на всички основни точки стърчат агентите му.

— Ясно — каза Язон. — Но ти можеш ли да ми гарантираш, че нито един флибустиер няма да офейка оттук и корабът няма да изчезне от орбитата на Пир, докато ние с тебе не му разрешим?

Хауърд сериозно се замисли, явно преценявайки възможностите си. После запита с достойнство:

— А какъв ще ми е кярът на мен от цялата работа?

— А това после ще го уточняваме. Сега на първо време обещавам да ти запазя живота — каза Язон.

— Хм, живота ми вече е гарантиран от Специалния Корпус — измърмори под носа си Хауърд.

— Какво, какво? — не повярва на ушите си Язон. — Виждаш ли тия хора, дето са до мен? Решат ли да те убият, никакъв Специален Корпус няма да ти помогне. Защото те са пирянци.

— Добре де, нека да е твоето! — насила се усмихна Хауърд. — Специалният корпус са съвсем специална категория, а твоите приятели са просто обикновени хора.

— Нима още не си разбрал, че пирянците не са обикновени хора? — Язон го взе под ръка Мета и се приближи плътно до Хауърд. — Морган ме уверяваше, че две очи за пирата са си чист разкош. Днес обаче виждам, че на теб и едно ти е много. Мета, напомни му как беше тогава…

— Няма нужда — каза бързо Хауърд, който беше природно схватлив, — съгласен съм. — Ще направя така, че нито един човек без мое знание да не може да излезе. А пък да застопоря кораба — никакъв проблем. Аз наистина разполагам със сериозни пълномощия. Можеш да ми повярваш, Язон, ще работя само за вас.

— Ще се опитаме да ти повярваме, Тони. Но ако ни излъжеш… Ох, където и да те намеря, ще те докарам да умираш тук, на Пир. А частта умиране тук е богата с варианти!

— Всичко ми е ясно, друже — произнесе някак много просто Хауърд, и Язон изведнъж се уплаши, усетил нещо като симпатия към стария убиеци и грабител. — Всичко разбрах. Отивайте сега в голямата зала. Морган е там. А иначе ние чакаме Бервик. Всяка минута ще е тук. Висшият съвет го е упълномощил да решва съдбата ни.

— Вашата съдба — счете за нужно да подчертае Язон. — Нашата си е наша грижа.

Може би Хауърд, а може би и Бервик бяха предупредили охраната на кораба да не закачат пирянците. Никой никъде не ги спря, и те безпрепятствено стигнаха до голямата зала, където в този момент наистина се намираше Морган.

На обзорния екран мержелееха сега звездите от нощното небе на Пир, чиято яркост се приглушаваше от близкия хладен блясък на двете големи луни — Самаса и Бесоса. Екс-капитанът, както го наричаше за себе си Язон, стоеше с гръб към вратата и или се любуваше на космическия пейцаж, или обмисляше къде да полети по-нататък. С целия си вид даваше да се разбере, че напълно бе изгубил интерес към ставащото на планетата.

При шума от стъпките им Морган се обърна и ги изгледа със съвършено спокоен поглед, сякяш произнасяйки: „Е, загубих. Всеки може да го сполети. Главното е, че съм жив. Ще полетя надругаде да си търся късмета.“

А Язон си мислеше: „Нещо ми се вижда прекалено спокоен. Навярно не разбира какво го очаква. Или, напротив, прекалено добре разбира, но знае повече от мен.“

Морган направи три крачки към тях и проговори:

— Ти ме излъга, Мухарриб. Защо?

— Ще ти отговоря — изрече с достойнство Язон, и като се обърна към пирянците, помоли: — Оставете ни сами. Няма от какво да се страхувате, а разговорът ни е прекалено личен.

Кърк сви рамене, в смисъл „ти решаваш“. Най-дълго се колеба Мета, и накрая Язон й разреши да остане. Какви тайни можеше да има от жена си?

— Хенри, аз съм играч — започна Язон с ефектна фраза. — Не биваше да го забравяш. Да, превърнах битката ни в грандиозно шоу. И какво от това? Нима е лошо? Всеки си изкарва хляба както може. Има много и най-различни интересни начини за това. Аз съм само против това да става чрез грабежи и убийства. Против смъртта съм на невинни хора. А ти, Хенри, считаш това за нормално. Ето че те заставих да играеш играта си, но по моите правила. Дадохме ти не най-добрата роля, но така се получи. Прощавай. Виждаш ли, ако по твоему да се убива и от това да се печелят пари е нормално, тогава печели чрез смъртта на собствените си приятели, а не на моите. Да, между другото, защото не игра заедно с мен във „Вселенския тотализатор“? А, да! Забравих да те известя навреме за това. Е, прощавай още веднъж. Трябва понякога да се слуша и радио, Хенри. Трансгалактическо разпръскване. Чувал ли си за такова?

— Стига с тия палячовщини, Язон. — Морган започна да кипва, но се държеше в ръце. — Кажи ми само, там, в пещерата, имаше ли безсмъртие? Там въобще имаше ли нещо? Или ти ме прецака като последния глупак?

— Не, Хенри, за мен винаги си бил умен. Но там, в пещерата… Там имаше и продължава да има нещо, което ти е можеш да си представиш при целия си ум. Там е съсредоточена ментална енергия, способна да застави звездолета „Овен“ да работи с пълна сила. Там в определени моменти се открива хиперпространствен проход. А това е път към и към могъществото, и към безсмъртието. Но вие, флибустиерите, толкова сте затъпели от злоба, че вече сте се разучили да говорите и да слушате. Вие не можете да намерите разбиране нито у хората, нито у който и да било чуж разум. Твоят стар приятел Мисон — помисли си само — се опита да залови рванавра, опита се да направи хиперпространственият проход своя собственост. Това беше безумие, Хенри. Ти сигурно щеше да постъпиш по същия начин. Затова никога няма да станеш безсмъртен.

Морган продължаваше да го слуша, но явно на търпението му вече се виждаше краят. Още малко — и сабята, с която Навигаторът никога не се разделяше, щеше да проблесне в мигновена мълния…

В този момент обаче прозвуча бодрата мелодия за общ сбор и нежното гласче на Мадам Цин обяви по интеркома, че Ривърд Бервик в собствената си персона е пристигнал на кораба и иска да се види с всички в голямата зала след десет минути. В същата секунда от разкритите на пода клетки рукна поток от столове за участниците на съвещанието, а после се разтвориха няколко врати едновременно от няколко страни, и помещението се изпълни от шумна тълпа журналисти, които веднага се захванаха да монтират техниката си, да слагат осветленията си, да проверяват звука. Общо взето, явно се готвеше не просто съвещание или заседание, а истинска прес-конференция с пряка транслация по всички галактически канали.

— Флибустиерите загубиха от Света на смъртта — обяви Бервик, откривайки тържественото заседание и сякаш озвучавайки за пресата общогалактическото мнение за случилото се. — Във връзка с това имам честта да поканя господин Кърк Пир на поредното пленарно заседание на Висшия съвет на Лигата на световете, а за съдбата на господин Хенри Морган ще си поговорим в края на срещата. Изпреварвайки въпросите ви, ще ви съобщя също така, че крупните по численост и въоръжение подразделения на Космическия Флот на Лигата напълно контролират ситуацията както в този регион, така и в района на планетите Ямайка и Касилия.

Играта е приключила, всички направени във „Вселенския тотализатор“ залагания бяха приети официално, и всеки спечелил ще си получи печалбата. За това ще следи специално създадена комисия, и от името на Лигата на Световете лично мога да ви гарантирам, че няма да допуснем никакви юридически нарушения.

Проблемите на Пир по молба на местното ръководство си остават проблеми на Пир, и никой няма правото да се бърка в решаването им без съгласието на господин Кърк. По друг начин стоят нещата с планетата Ямайка, но за това пак, поради твърде важни съображения, предпочитам да съобщя в самия край на изказването си. А сега, моля ви, задавайте въпросите си.

— „Огледало на Вселената“ — представи се първият надигнал се от репортерите. — Разкажете, какво е станало на Касилия?

— Нищо особено не е станало. Управителят на Националната банка Роджър Уейн беше уверен в победата на флибустиерите. Но това мнение споделяха заедно с него още триста милиона играчи, съставляващи абсолютно болшинство в Галактиката. И той беше пирнуден да заложи практически целия капитал на банката, а също така парите на още няколко от най-крупните финансови структури на Касилия. Само в този случай общата му печалба наистина можеше да стане осезаема. Обаче неочакваният изход на войната днес е известен на всички. Роджър Уейн е разорен. Впрочем, последното по никакъв начин няма да даде отражение на благополучието на планетата Касилия. Незаменими хора няма.

— Агенция ПАН. А как се чувства победителят? Тоест какво все пак се случи с фауната и флората на Пир?

— На този въпрос ще помоля да отговори присъстващия тук Арчибалд Стоувър.

Арчи пристъпи напред, и подобна на велик артист или спортсмен, помаха на всички с ръка:

— Ще се постарая да бъда кратък. Ще ви изложа само тези изводи, които успяхме да направим на първо време. Съществува мнение, че така нареченият Епицентър реално управлява поведението на биосферата на Пир. Не сме способни да го подчиним на себе си в достатъчна степен, но вече са регистрирани първите сериозни промени в това направление. Ние постепенно се приближаваме към разбирането на принципите на регулиране на биологическата активност. Понижаването й до нулата и и последвалият рязък скок не минаха безследно за пирянските организми. Понастоящем природата на планетата е необичайно близка до естественото равновесие, и поради това не представлява сериозна опасност за човека. Но да гтоворим за това, колко дълго ще продължи подобно състояние, е малко преждевременно. Ние още не сме постигнали победа над този свят. Но затова пък днес знаем за него много повече, отколкото до началото на тази страшна битка.

„Удивителен талант, помисли Язон. Да изговори толкова много, без да каже всъщност нищо.“

— Агенция МИА. Можем да считаме, че ние всички станахме свидетели на поредната междупланетна война. Какви са практическите резултати в чисто материален аспект?

— Първо, съгласно приетите в Галактиката правила, Пир получава в собственост всички оцелели кораби на флибустиерския флот, включително линейния кръстосвач „Конкистадор“, кръстосвачът „Бригето“ и линкора „Алигатор“. Това може да се счита напълно достойна контрибуция. А второ… — Бервик изведнъж запъна. — Струва ми се, че стига и първото. Другата тема бих предпочел да обсъдим с господата Язон и Кърк в работен порядък.

Язон не каза нищо. Той се досещаше, че става дума за планетата Ямайка, и разбираше, че има още възможност да се договори с Бервик по този повод.

— Корпорация „Вечни времена“. Какво отношение към цялата тази история има компанията „Зунбар Медикъл Трейд“?

— Практически никакво. Днешният шеф на компанията Роналд Сейн силно пострада лично от флибустиерите. И реши да вземе участие в разгрома им с помощта на своите немалки финанси. А заедно и игра на тотализатора.

— Прекрасен евфемизъм, господин Бервик! — Тук вече Язон не се сдържа. — „Силно пострада лично“! Всъщност, господа репортери, за тези от вас, които не знаят или не помнят: флибустиерите накълцаха цялото му семейство! Искам това да се чуе навред!

— Агенция „Звездата на Барнард“ — стремително се надигна една миловидна девойка в центъра на залата. — Въпрос във връзка с това. Кой от флибустиерите ще застане пред съда? Кой именно, къде и кога?

— Това е болен въпрос — коментира Бервик. — Вие прекрасно знаете, колко лошо работи днес междузвездното правосъдие. У нас засега няма единни галактически закони, както и механизми, привеждащи решенията на съда в изпълнение извън пределите на отделната планета. Що се касае конкретно до флибустиерите, то по наши данни, всички лица, непосредствено виновни в убийства и грабежи, са загинали тук, на Пир. А останалите живи ръководители на флотилията имат особен статус, и проблемът със съда над тях трябва да се решава в комплекс с другите проблеми на планетата Ямайка. И не тук.

„Ама че формулировка измъдри, гадино! — помисли Язон. — Е, добре. Сериозният разговор предстои.“

Вече му стана безинтересно да слуша обясненията защо Космическият Флот на Лигата на световете не се е намесил в процеса по-рано и не е ли време да се забранят хазартните игри и как се отнасят галактическите власти към дивите нрави на планетата Радом… Честни отговори изобщо не се предвиждаха, а ако се вземеше предвид още и факта, че дори подразделенията на Специалния Корпус за пред пресата се наричаха изящно „специални отряди на Космическия Флот на Лигата“, то на човек можеше да му се доповръща.

Язон сега чакаше само да чуе кога ще прозвучи присъдата на Ямайка и лидера й.

И Ривърд Бервик, който реши, че вече достатъчно е подготнил публиката към заключителните известия, накрая съобщи:

— По въпроса с Ямайка Висшият Съвет прие следното решение. Да се създаде специална комисия. Ежегодно да се делегират на планетата група наблюдатели. Да се отмени закона на флибустиерите и да се въведат нормални правила на живот, приети във високоразвитите светове. Да се разформират останките от военния флот на Ямайка. Първото лице на планетата, подчинено направо на председателя на комисията към Лигата на световете, отсега натътък да се нарича губернатор и да се назначи на тази длъжност господин Хенри Морган като човек, проявил се като талантлив ръководител, и по-добре, отколкото някой друг, незапознат със спецификата на Ямайка. На него ще поръчаме да накаже всички виновни за грабежите, нападенията и безсмислените убийства. В този случай присъдите ще може лесно да се привеждат в изпълнение в пределите на една планета.

Журналистите се поудивиха на парадоксалността на приетото решение, но в крайна сметка приеха всичко в реда на нещата — нали затова бяха журналисти.

Язон обаче си имаше свое мнение по въпроса. Морган засега се намираше на неговата планета, и дори кръстосвачът „Конкистадор“, както се изясни, принадлежеше вече на Пир.

Той изразително погледна Мета, която му отвърна с дълъг разбиращ поглед.

Журналистите си тръгнаха първи. После цялата останала публика. Флибустиерите под строй отведе Дейвис, един от малцината капитани, по чудо оцелял в пирянската месомелачка. Арчи заедно със Стан се отправиха да се запознаят с уникалната техника на „Конкистадор“, след като щеше да им се налага да летят на тая грамада. Накрая се появи и Хауърд, който прошепна нещо и всички агенти на Специалния Корпус във формата на офицери от Космическия флот, застанали до Стената, веднага напуснаха залата.

Бервик обаче не искаше да си тръгва. Изпълнен с чувство за собствена значимост, той чакаше някакви думи от Язон. За него беше важно да сложи точка на случилото се и сякаш да постави собствения си подпис отдолу. А Язон беше длъжен да завери всичко в ъгъла на листа. Явно Бервик направо бе забравил да вземе предвид пирянците, не беше отчел съвършено особения им възглед за света и лекомислено бе пренебрегнал сложния комплекс отношения, които се бяха развили между Язон и Морган.

— Господин Бервик — обърна се към него героят на деня, — мога ли да ви помоля да ни оставите насаме с Хенри. Насъбра се много, разбирате ли, което трябва да си изясним на четири очи, без пресата и официалните лица да ни настъпват по пръстите.

Бервик присви очи, помълча пет секунди, придавайки си важност, и царствено обяви:

— Добре, Язон. Само без глупости, моля.

— Нима още не сте разбрали, Бервик, че глупостите не са по моята част?

Такъв въпрос нямаше нужда от отговор и Бервик с вяла усмивка тръгна към изхода на залата, изричайки последната си реплика:

— Ние с вас пак ще си поговорим.

Язон само мълчаливо кимна.

А Морган приседна на крайчеца на стола, на който допреди само минута бе председателствал Бервик; приседна като победител. Язон, Мета и Кърк стояха срещу него в опустялата зала на гладкия блестящ под. Трудно беше дори да си представи човек, че само преди няколко минути тук навсякъде бяха стърчали столове. Хауърд нерешително тъпчеше на място малко зад тях. Очевидно, очакваше да поканят и него да напусне. Но всички мълчаха.

Кърк наруши пръв тишината.

— Язон, — проговори той, сякаш не забелязвайки присъствието на флибустиерите. — Това, което се каза, всичко истина ли е?

— Кое имаш предвид? — в искрено недоумение запита Язон, но още в следващата секунда му проблесна.

За него това беше отдавна минала, преживяна тема. А Кърк явно едва сега напълно осъзна цялата дълбина на позора, на който бяха подложили гордата му планета. Бяха заставили пирянците да участват в най-грандиозното галактическо шоу за скучаещи безделници, и то без никой дори да ги пита! Това беше немислимо! Не можеше да им се присъни дори и в най-страшния кошмар!

— Те, какво, наистина ли са залагали на нас като на коне при надбягвания или бойни петли? — запита Кърк със страшен глас. — Наистина ли, Язон?

— Истина е — отговори Язон, почти без да раздвижи устни.

— И всичко това си го измислил ти?

— Да, Кърк! — Гласът на Язон започна да укрепва. — Аз го измислих за нашето общо благо. Против чуждите хитрост и коварство понякога помагат само ответни хитрост и коварство.

Язон отдавна не беше виждал Кърк в такова състояние. Вождът на пирянците сякаш бе загубил дар слово, и само пистолетът му все изскачаше в дланта, а сивокосият гигант упорито го връщаше обратно в кобура.

— Мета — простена накрая той, — защо не го убих още тогава, преди много години?

— Кърк, опомни се! Всички ние тогава бяхме други. Съвсем други. А Язон е станал истински пирянин. И ти ще му простиш. Той действително искаше да направи всичко колкото е възможно по-добре. За всичко са виновни флибустиерите.

— Аз не само исках да направя всичко колкото е възможно по-добре! — озлоби се накрая Язон, който изгуби търпение в тая двусмислена ситуация. — А наистина го сторих! Разбирате ли, сторих го! Ние победихме!

— А защо в такъв случай тоя е още жив? — запита свирепо Кърк и посочи Морган с пръст, сякаш едва сега го бе забелязал.

Язон проследи яростния поглед на пирянския ветеран и разбра, че опасността бе отминала.

— Защо още е жив, питам? — Кърк вече се давеше от гняв.

— Такъв е той. — Язон спокойно довършваше врага. — Успя да спаси кожата си когато разбихме Звездната Орда. Надява се и сега да спаси кожата си. Такъв човек е. Готов е на всичко за пари. Ако бе узнал навреме за тотализатора, щеше да заложи без мигне. Разбира се, на пиратите. И щеше да изгуби. Но ти само го погледни, Кърк! Според мен, този недоубит звяр, това човешко нищожество отново счита себе си за победител. Губернаторският пост е явно повишение в сравнение на главатар на бандитска шайка.

— Не — вече тихо, но много твърдо заяви Кърк. — Няма да стане губернатор. Аз просто ще го убия.

Язон не успя да реагира, защото Морган неочаквано зави:

— Но ти няма да позволиш това да стане, Язон! Това е несправедливо!

— Какво каза, Хенри? Несправедливо ли? На теб тази дума позната ли ти е? А може би, ще ми кажеш, че умееш и да различаваш лъжата от истината? И доброто от злото? Нещо май по-рано не съм забелязвал тази дарба у теб. Затова пък много ценеше друго: жестокостта, подлостта, вероломството, любловта към шантажа… Спомняш ли си как искаше да дадеш Доли на пияните си дружки на поругание? И щеше да го направиш, ако не беше Стареца Сус. А как ни плени на Дархан? А колко невинни хора изби на Касилия и в космоса, при срещите със случайни кораби?

Язон се разпалваше все повече и повече, настъпвайки срещу Морган, сякаш искаше да изпревари Кърк и собственоръчно да убие ненавистния враг. С всяка фраза той го приближаваше все повече и повече и сега вече се намираше само на три крачки от главатаря на флибустиерите.

— Такива като теб аз нямам навика да считам за хора — каза Язон. — Ти си по-лош и от насекомо. На мен дори ми е противно да те смачкам собственоръчно. Но ще ми се наложи.

— Първо обаче ще умреш ти — изхриптя Хенри, измъквайки с невероятно пъргавина сабята си.

Морган беше толкова близо до него, че заплахата прозвуче напълно сериозно.

И въпреки всичко той нямаше много големи шансове. Освен ако разчиташе на подкрепата на Хауърд. Навярно разчиташе. И напразно. Тони дори не се помести, а пистолетът на Мета вече сочеше право в челото на Морган.

— Само не стреляй! — изкрещя Кърк. — Това няма да е честно. Той няма огнестрелно оръжие.

В същия миг проумелият всичко Хауърд хвърли на Кърк сабята си, а Язон и Мета отскочиха в различни страни.

— Докажи ми, че умееш да сечеш не само жени и деца, — проръмжа Кърк. — Докажи.

И Морган реши поне да умре достойно. Той се защитаваше отчаяно и се оказа по-силен, отколкото можеше да се предположи. Но не по-силен от Кърк — такъв човек още не се беше родил в Галактиката. Вярно, че във фехтовката се усещаше определено преимущество на флибустиера. Кърк на два пъти беше ударен от мълнията на сабята на Морган и през разсечения комбинезон по рамото на сивокосия гигант потече кръв. Това обаче само усили яростта на пирянина. Накрая настъпи момент, в който Кърк успя да разгадае поредната хитрост на Морган и след като строши пръстите на врага си, той изби сабята от ръцете му.

— Ето, това е всичко — изхриптя пирянинът и вдигна сабята си над главата.

В този миг обаче под свода на залата прогърмя звънък женски глас:

— Не, не е всичко! Оръжието на пода! Ръцете на стената! Никой да не мърда!

Язон успя само леко да извърне глава и с периферното си зрение да отбележи застаналата в рамката на вратата мадам Цин с два пистолета си помисли: „Ама че глупачка! На такава само пози й дай. Истинските бойци знаят, че първо се стреля, а после да се гледат в огледалото…“

Мисълта му спря на това място, защото в този миг красивата главица на Мадам Цин изчезна, а вместо това на стената до вратата изведнъж се появиха причудливи дантеленоподобни арабески в червено-сиво-жълто. Мета винаги предпочиташе да зарежда пистолета си с патрони дум-дум.

— Казвах ви, че ще я убия! — радостно възкликна пирянката.

А мъдрият Кърк първо отсече главата на Морган, а после вече се огледа да види кой стреля.

Бервик явно също се бе заинтересувал откъде се разнася грохота на изстрелите, защото след малко се втурна в залата запъхтян в обкръжението на цял взвод войници от Специалния Корпус и нададе вой:

— Какво става тук?

Язон виновато разтвори ръце:

— Господин губернаторът на Ямайка се държа много невъзпитано с дамата. Нашите хора му преподадоха урок на добри маниери.

Това за дамата беше малко пресилено, разбира се, но какво значение имаше? Нали Язон просто искаше да се погаври над уважаемия представител на всички тайни служби. И го правеше с голямо удоволствие.

А Бервик като ням само оглеждаше с отворена уста залата и отчаяно се хващаше за главата.

— Не ви разбирам, господин Бервик — проговори невъзмутимо Язон. — Та вие сами ни разказвахте преди малко, че галактическото правосъдие е в много лошо състояние. Но ние все още не сме в галактическите простори, а се намираме на суверенна пирянска територия. А тук с правосъдието у нас проблеми няма.