Ант Скаландис, Хари Харисън
Свят на смъртта 5 (15) (Светът на смъртта против флибустиерите)

Глава петнадесета

Капелана откриха в църковния двор. Навил ръкавите си на тъмнозеленото расо до лактите, той се ровичкаше в двигателя на воатюра си, като ръцете му до самите лакти бяха измазани в нещо аленочервено, напомнящо спечена кръв, дали смазка или спирачна течност, не ставаше ясно. Язон си спомни, че местните свещеници в миналото са били същите убийци, както и останалите пирати, и неволно настръхна при вида на обагрените в червено ръце.

— При мен ли идвате? — запита деловито капеланът.

— Да, падре. Бихме искали да се венчеем.

— Вашата невеста навършила ли е седемнадесет години?

— Разбира се, падре, моята невеста е тази, която е по-възрастната.

— Е, тогава проблеми няма, сине мой. Внесете петдесет реала в касата на храма и ще ви запиша за утре.

— А защо не може днес, падре? — запита Язон.

— Защото трябва да се постави обява, да дойдат хора, така е при нас от векове…

В гласа на свещеника обаче не се чувстваше безпрекословна заповед и Язон се осмели да продължи с въпросите си:

— А защо не може без хора, отче?

— Защо да не може, сине мой? Вие се венчавате пред Божия лик, а аз съм негов слуга на Ямайка. За извършването на обряда са необходими само двама свидетели. Виждам, че ги водите с вас. А народът, тоест енориашите, са просто зрители. Как ще предпочетете, сине мой? Другите обикновено молят да има повече хора.

— Мета, искаш ли да се венчееш пред много хора?

— Не — отвърна сбито тя, сдържайки се да изкаже мнението си за въпросните хора.

— Бихме предпочели да е без някакви особени церемонии, но колкото може по-скоро — обобщи Язон.

— Тогава почакайте, аз ей сега съм готов.

И той започна да бърше ръцете си с конци.

— Влезте в храма през това време.

Беше много забавно да стоят пред олтара сред трептящите пламъчета на свещите и да слушат тиха и красива органна музика. А след това се разнесе плътният и напевен глас капелана, в миг променил се до неузнаваемост.

— Венчават се раб Божий Язон и рабиня Божия Мета, в името на Господа нашего Иисуса Христа!

„Какво пък, веднъж вече бях роб. Тогава на планетата Апсала господар ми беше някакъв си Чака, бригадир на местните берачи на хрян и ловец на моржове. Сега в ролята на господар е древният Бог, Иисус Христос. Пак е красиво.“

Язон изви очи наляво и забеляза, че Мета се отнася далеч по сериозно от него към обряда. Може би защото службата се водеше на някаква странна смесица от латински и испански. Невестата не разбираше нито една дума, и за нея всичко това беше като музика. А може би, просто жените (дори пирянките) бяха по-емоционални? Тя едва ли би позволила някому да я нарича „робиня“, но самата дума звучеше много красиво на латински и напомняше техническия термин „серво“.

После, когато капеланът премина към въпросите, той вече ги задаваше на интерланг. И освен традиционните „Съгласен ли сте бъдете съпруг… Съгласна ли сте да бъдете съпруга…“ бяха зададени още и няколко предварителни, съвсем неочаквани:

— Много ли души си погубил, сине мой?

— Да, падре, много — призна си честно Язон.

— В този тържествен ден аз ти опрощавам всички грехове.

— Какво е това души? — прошепна бързо в ухото му Мета, объркана от непонятната дума.

— Има предвид хора — поясни й той също с шепот.

— А ти, много ли души си погубила, дъще моя?

— Не твърде много, отче — отвърна Мета, стараейки се да съответства на момента и за пръв използва ритуалното обръщение към капелана. — Но имаше и такива случаи, не крия.

— В този тържествен ден ти опрощавам всички грехове, дъще моя.

Звучеше орган. Свещите горяха. Дъхаше на горяща смола от босвелия. Тук я запалваха в специални дребни тенджерки, окачени на вериги. А на планетата, където бе преминало детството на Язон, също растяха такива дървета, и момчетата обичаха да хвърлят корените им в огъня заради силния ароматен дим, навяващ странно, загадъчно дразнещо и всяващо тъга в сърцето чувство.

После се отбиха в магазина, където купиха голяма бутилка тортугски ром и плоска бутилка с любимата на Язон натурална газирана вода от извора Цумба на планетата Цефея. Напълниха и една цяла кошница с плодове.

Казаха им да отидат по-късно да си получат офиицалния документ, в края на деня, а през това време младоженците заедно със свидетелите потеглиха направо към двореца, при Хенри Морган, без предварително да го известят. Резервните им телефони бяха останали у дома, но не им се връщаше. В края на краищата сватба ли имаха или какво? Морган беше длъжен да ги разбере. Пък и флибустиерите имаха повод за празнуване — бяха потушили поредния бунт.

Морган наистина не им се разсърди, и ги прие като близки. Още повече, че в двореца вече приключваха работния ден и превключваха на масовите тържества. А те нямаше да бъдат малки. Победата над безумците бе съвпаднала с още някакъв църковен празник, Богоявление или Благовещение, Язон все не можеше да запомни разликата. Общо взето, виното и твърдият алкохол трябваше всяка минута да потекат като пълноводна река. Ех, жалко, че се охарчиха толкова много за оня хубав ром! Но нищо. Нали е сватба… Щеше да е грях да не отпразнуват за своя сметка.

И въобще, след като Язон се бе свързал с виталиерите и бе изкопал първия си дециреал, проблеми с парите повече нямаше. А през първите дни беше много зле.

Наличните пари, които бяха взели със себе си от Пир, бяха благополучно конфискувани още в момента на нападението на Дархан, а да я връща никой не се сещаше. Заграбеното чуждо богатство по време на бой сред флибустиерите се считаше за честно заработено. Тук обаче на Ямайка не биваше да се краде от никого, защото всички бяха свои. Да се унижава и да моли Морган за пари му се струваше немислимо, още повече своя дял от пиратската плячка Язон като че ли вече беше получил под формата на плененото момиче.

И за да не се чувства зависим, той още още на втория ден се бе отправил в местното казино. Бе успял да обере двама-трима дребни играчи, но бе усетил веднага, че си има работа с професионалисти. На Ямайка всеки втори, и дори всеки девет от десет човека си бяха чисти мошеници и щеше да е много трудно да ги лъже. Ако един мошеник усетеше, че другият е по-хитър, в ход влизаха вече други средства, тоест, да кажем, не колода карти, а сабя. Язон не искаше да довежда нещата до такъв етап, затова на следващия ден предпочете да не играе, а просто да потъргува с фокуси с карти, които знаеше безброй. Публиката в закусвалнята към игралния дом се оказа повече от запалена към подобни трикове, и Язон за една вечер заработи повече, отколкото бе предполагал, че е възможно. И въпреки всичко това беше така, между другото. Мета пък освен уроците по ръкопашен бой не успяла да измисли никакъв друг начин да изкара някой кредит. След това обаче се увлече в лова заедно с буканиерите. За кожите на редките животни също плащаха нелошо в предприятията за преработка на СС-2, тоест службата на Хауърд. И въпреки всичко само продажбата на иридий им позволяше повече да не се имат за бедняци. Този бизнес си оставаше без конкуренция.

До началото на големия празник оставаше не повече от час, но Морган охотно ги прие всичките в кабинета си. Това се казваше късмет! Почти победа. По-точно, стъпка към него.

— Включвай се, момичето ми — прошепна Язон в ухото на Доли. — Още щом заговорим за сериозни неща, ти се опитай да бръкнеш в мозъка му.

Доли само мълчаливо кимна. Беше наясно и без да й обяснява.

А Морган предложи на гостите да седнат, обходи пъстроцветната компания с малко удивление и запита:

— Язон, да не си дошъл да ми разкажеш за гениалната си идея?

— Общо взето, да, сър Хенри — уклончиво отговори Язон. — Идеята още не е напълно узряла, но според мен има какво да обсъдим. Позволи ми обаче преди това да ти представя съпругата си, Мета.

— О, моите поздравления, госпожо — подскочи от креслото си Морган. — Искрено се радвам за вас. В кой храм се обвенчахте?

— В църквата Рождество Богородично, която се намира на Горделския склон. Нали там ни посъветва да си венчаем, Хенри?

— Посъветвах те просто да се венчаете — отвърна твърдо Морган, като за сетен път даваше да се разбере, че помния всяка своя дума.

„Да, безполезна работа е да се опитвам да го хлъзна, реши Язон.“

— Добре, така да е, Хенри. Ще пиеш ли за наше здраве? Дай по една чаша и почвам да говоря.

Наляха, пиха, оцениха финия букет, хапнаха плодове.

— Запознах се с главатаря на бунтовниците — съобщи Язон.

— Защо ти е? — с искрено недоумение възкликна Морган.

— Обясних ти, Хенри. Трябва да знам всичко за планетата ти, в противен случай…

— Добре. Какво представлява идеята ти?

— Почакай малко за идеята ми. Нима не ти е интересно мнението ми за Зденек и другите приватири?

— Не ми е интересно — отряза го Морган. — И Зденек изобщо не ме вълнува. Ако идеята ти е да изпратя в космоса приватирите, а на тяхно място да използвам роботи, мерси, не става. Питър Дейвис у нас се занимава с планирането, а Ричард Скот ръководи СС-1, можеш в свободното си време да си почешете езиците. А на мен лично, и следователно, на цялата планета са й нужни тези бунтове! Разбираш ли? Без тях народът ще се пропие, ще се ошкемби и изобщо ще му мине ищахът да лети където и да било.

— Ама ти какво, да не организираш лично всички тия метежи? — не повярва на ушите си Язон.

— Е, не е съвсем така… добре, давай идеята си. Предупреждавах те да не идваш без нови предложения, Язон.

— Добре, слушай. Вие трябва да добивате на другите планети, а възможно, и на корабите в междузвезното пространство, не материални ценности, а нещо друго. Това ще бъде много по-сложно, но пък за сметка на това далеч по-рентабилно. Нали във Вселената е възможно да се открие такава вещ, която след като вече я притежаваш, можеш изобщо да престанеш да мислиш за материални ценности.

— Да не става въпрос за наркотици? — запита Морган.

— Това е глупава шега, Хенри.

— Добре, добре, продължавай. Какво представлява това?

— Ще ти кажа. Но ти разбери, идеята ми още е сурова. Ще ти дам няколко примера, но тях можеш да ги считаш само като умозрително упражнение. Във Вселената има почти всичко. Ако потърсиш хубавичко, разбира се. Машина на времето. Дубликати на всякаква материя, включително жива и разумна. Средства за подмладяване. Портативни хиперпреходници. И така нататък. Разбери, идеята ми още е много сурова, но аз искам ти също да си поблъскаш главата над нея. Нали ти беше човекът, който ме наведе на тази мисъл, Хенри. След като ме отвлече, ти за пръв път придоби нематериална ценност. И това също е твоят път. Моят ум не е единственият изтъкнат такъв в Галактиката.

Мета гледаше ужасено Язон. От нейна гледна точка той разкриваше недопустими тайни. Робс слушаше с нарастващ интерес. Сякаш всеки момент щеше да възкликне: „Жестоко, все едно, че гледам видео!“ А Доли бе вперила поглед в Стената покрай Морган, и очите й помътняваха с всяка измината секунда, сякаш стремително изпадаше в опиянение или заспиваше. С една дума, нещата потръгваха.

— Не си пилееш времето на планетата — изрече одобрително Морган. — Ще си поблъскам главата над идеите ти.

— Благодаря ти, Хенри. Само че разбери, сега вече ми е от изключително значение да знам какви точно нематериални ценности владееш. По-точно, онова, което владее Старецът Сус. Какво е това аукснис жверис, по дяволите!

— Днес не мога да ти помогна — проговори Морган със странен задгробен глас и замълча продължително.

Язон се спогледа с Доли, но тя и без него вече бе разбрала, че настъпва кулминационният момент. Очите й от прозрачноизумрудени се превърнаха буквално в малахитови, дори се появиха някакви тъмни петна на роговицата. Нима Морган не забелязваше тези странности?

Морган изглежда обаче вече не забелязваше каквото и да било. Той сякаш бе изпаднал в дълбок транс. Мълчанието натежаваше все повече. И тогава в един момент главатарят на флибустиерите изведнъж произнесе с отчетлив и бодър, но съвършено не свой глас:

— Язон, поговори за това с капелана си. На Ямайка съществува традиция женихът и невестата да разполагат с правото да зададат няколко много откровени въпроса на своя капелан. И той е длъжен да им отговори честно. Поговори с него. Капеланите, също както и всички буканиери, знае за Стареца Сус. А сега… На масата!

В огромната празнично украсена зала всичко се бе смесило. Чаши, подноси, двещи, мъже, жени, блюда, бутилки, пияни, трезви, господари, слуги, виталиери, флибустиери, сребро, злато… Очите се замрежваха… Да се изгуби човек сред тази обстановка беше повече от лесно. Но да намериш нужния ти в момента човек… Точно за това си и мечтаеше Язон, но отначало (след като се бе убедил, че Морган се е отдалечил достатъчно) прошепна:

— Доли, Доли, какво стана? Казвай по-бързо!

— Мислите му се четат много трудно. Страшно трудно — някак много като възрастен човек му отговори момичето с изтерзан глас. — Някой ги блокира.

— А може би той самият го прави? — предположи Язон.

— Не знам. Повече ми прилича на вмешателство отвън.

— Това е много важна информация! И въпреки това, Доли, той знае ли къде се намира Старецът Сус, и кой е той? Знае ли той какво е това аукснис жверис?

— Да — отвърна Доли почти уверено. — Но той наистина не може да ни го каже. Просто не може. Много е трудно да се четат мислите му, тежки са, хлъзгави, съвършено чужди нему, тоест, не са негови собствени мисли.

— Извини ме миличко, не знаех, че ще ти е толкова трудно.

— Няма значение, работата ни е такава — отговори тя съвсем като възращстен.

— И последно… — Язон я погледна с виновати очи. — Какъв беше тоя странен съвет?

— Не той ви даде съвета. Това го направи някой друг вътре в него, и затова ми се струва, че съветът е добър. Морган сега не си спомня какво именно е казал. Но след някое време ще си спомни… Така че побързайте, сър…

Не беше необходимо да произнася последните думи.

— Доли, който и да те попита къде съм, даже и Мета, казвай им, че съм някъде наблизо. Разбра ли?

Момичето кимна и се втурна в тълпата веселящи се граждани на Ямайка, търсейки с очи Робс. А той вече бързаше насреща й.