Ант Скаландис, Хари Харисън
Свят на смъртта 5 (1) (Светът на смъртта против флибустиерите)

Глава първа

Касилия — третата планета в системата на жълтото джудже Санпрайд (Р0233-16) в южната част на външния ръкав на Галактиката. Кислороден свят от земен тип. Усвоен един от първите в началния период на Великата Експанзия. Етнически състав на планетата — основно европеиди. Държавен език — интерланг. Столица — Голденбург, около милион и половина жители. Високо ниво на развитие на информационните технологии и комуникации. Член на Лигата на световете с двестагодишен стаж. Епохата на галактическите войни засяга слабо Касилия. Планетата служи като междузвезден финансов център, а след това се превръща и в курорт от галактически мащаб и всемирно известен център на развлеченията; никога не е притежавала силен космически флот. Два пъти встъпва във войни с най-близкия си съсед — втората планета на системата (Дархан), но всички бойни действия протичат само в междупланетното пространство без нанасяне на удари по градовете и промишлените обекти. Понастоящем Дархан и Касилия поддържат дипломатически отношения в обем на необходимия минимум, но водят непрекъсната информационна, идеологическа и икономическа война.

От официалната справка за планетата Касилия

Огромният прозорец от златисто огледално стъкло с десет метра височина се пръсна и разсипа върху широкия тротоар в дъжд от блестящи парченца. За щастие, улицата пред фасадата на националната банка на Касилия в този момент практически беше пуста и смъртоносният стъклен дъжд заля само един служител от охраната и един случаен минувач, който явно се беше приближил до вратата на банката само под влиянието на алкохола. Сирената на аварийната сигнализация зави още преди първата стъклена осколка да се строши в керамичните плочки на тротоара, а само след двайсет секунди от пристигналия микроавтобус се изсипа специално обученият полицейски отряд. Зданието беше отцепено, всички етажи проверени за присъствие на странични хора, всички комуникации бяха прекратени. Улицата бързо беше очистена от вездесъщите зяпачи, чието любопитство надвиваше страха им. Оказа се, че по всяка вероятност взривът е бил осъществен акустически, и за пристигналите след минута пожарникари нямаше работа. Кой можеше да предполага, че малко по-късно ще изригне огнен ад?

На следващия ден първите страници на всички столични вестници бяха посветени на ограбването на казиното, та нали странното нападение на банката се бе оказал само отвличащ маньовър. Журналистите се надпреварваха в остроумие, наричайки човека, организирал дръзкото престъпление, Новия Язон, Язон Петнайсетте Милиарда (точно толкова беше ограбената сума) или просто супергерой. Навярно в цялата обитаема Вселена единствено само касилийците са способни да възвеличават по такъв начин обикновения всъщност бандит, и да отделят най-голямо внимание на финансовите проблеми по време на истинска трагедия.

Действително, преди много години Язон динАлт, пристигнал неизвестно откъде, беше успял да спечели и изнесе от знаменитото казино Касилия повече от три милиарда кредита, заради което и беше удостоен с гордото прозвище Язон Трите Милиарда. Разбира се, игралният дом не се беше разделил охотно с парите си, и в резултат на тогавашните престрелки бяха убити шестима души. Всички те обаче бяха професионални охранители-рекетьори, които е доста трудно да бъдат причислени към категорията „мирно население“. Този път се бяха получили обаче неоправдано голям брой жертви, преимуществено абсолютно непричастни сто двайсет и трима души, от тях тридесет и осем — кореняци. Сред жертвите, въпреки късните часове, имаше и три деца.

Ето как протече всичко.

Около полунощ в игралния дом Касилия се появи човек с издута пътна чанта. Охраната вече беше изяснила, че в чантата няма нищо опасно — само пари — истински галактически кредити, минали извадкова банкова проверка банкноти по петдесет хиляди, сто хиляди и един милион. Човекът седна да играе на покер, отначало на дребно, но после бързо се увлече, качвайки залозите, и в продължение само на час той профука всичко, тоест почти половин милиард. При това той имаше вид на пълен идиот, очите му блестяха с искрената надежда да си върне загубеното. Последните милионни банкноти още не бяха стигнали до неизбежната каса на казиното, а той вече звънеше на някого за помощ. Много скоро се появиха се петима приятели на злощастния играч, като всеки носеше същата такава плътно издута чанта с пари. Оставаше само да се предположи колко е точният им брой, но крупието беше практичен човек и предпочиташе в такива случаи да не гадае, а просто да прехвърля парите в касата, където щеше да е далеч по-лесно да се изброят.

Най-добрият начин за такова прехвърляне той считаше включването в играта на още един не по-малко запален участник, тоест обикновена подставена фигура, от страна на казиното. А за да можеше този „идиот“ да играе с обезумелия пришелец и приятелите му наравно, трябваше да има и съответната парична маса.

Крупието заедно със собственика на казиното взеха решение да поискат финансова помощ от националната банка, която беше и един от акционерите на игралното казино Касилия. Парите в наличност бяха доставени в залата по един таен тунел, който минаваше под улицата. И тогава вече се захвана най-невероятната в историята игра със стомилионни залози. Едно от най-крупните казина в Галактиката представлява любимо място на най-богатите, и освен двете основни личности, се намериха и още няколко жадуващи да залагат гигантски суми и да погъделичкат нервите си. Така само след някакви си трийсетина минути общата сума от налични кредити в игралната зала на казиното очевидно превишаваше двайсет милиарда. Точно тогава и избухна взривът в отсрещната сграда, който пръсна витрината на националната банка.

Охраната на казиното реагира мигновено. Всеки знае какво следва да се направи в такъв момент. Играта се прекратява, всички присъстващи в залата се вземат под прицел, а по уредбата се разнася суров глас: „Хвърлете оръжието! Всички по лице на пода!“. Нищо подобно не се случи. Цялата компания на „идиота“, който губеше крупни суми, дори и не помисли да се подчини. Първо, оказа се, че те не са шест, а най-малко три пъти повече: останалите до момента бяха изпълнявали ролята на скучаеща или нескучаеща публика. Второ, всички те действаха точно, съгласувано и просто мълниеносно по един фантастичен начин. Цялата група откри огън на месо без дори и едно предупреждение. Охраната на казиното беше изрешетена буквално за един миг, а заедно с тях и още няколко човека, имали лошия късмет да се озоват на пътя на куршумите. Избухна пълна паника. Това се и оказа основната причина за неуспеха на втурналата се в залата полиция да осуети грабежа. Всичките пари в наличност, които в този момент се намираха в касата на казиното, на игралните маси и в джобовете на присъстващите, бяха невероятно бързо и професионално иззети и опаковани в огнеупорни чували. Всички, които се бяха опитали да попречат на този процес, биваха разстрелвани на място.

Специално подготвената за такива случаи оперативна група успя само да позабави придвижването на бандитите от казиното на улицата. Полицаите не искаха да стрелят в присъствието на мирни граждани. Бандитите стреляха наляво и надясно, обезпокоени единствено за собствената си безопасност, като не жалеха дори и собствените си хора, прикривайки с особено внимание само носещите чувалите с парите. На помощ на полицията бяха извикани и армейски подразделения, и бандитите без съмнение щяха да бъдат заловени, но … В този момент в небето над града изникна тежък военен звездолет, линеен кръстосвач клас „Пи-Кю“, който, разбира се, беше запеленгован от диспечерската служба на космопорта Диго, но не се подчиняваше на никакви команди. В пълно нарушение на всички правила от звездолета излетя лека канонерка. Под прикритието на ураганен огън от най-различно оръжие, в това число и такова, което изобщо не се използва в атмосферни условия поради опасността от взривяване на самите стрелящи, бандитите се скриха заедно с парите на борда на своя неголям, но могъщ кораб и благополучно се върнаха на звездолета. Загубите им в жива сила бяха само два човека. А бронята вече на гигантския кръстосвач беше абсолютно непробиваема за касилийските оръдия. Възможно е грабителите да не бяха наясно, или изобщо да не мислеха за количеството на бъдещите жертви. Така или иначе, стартът беше проведен в авариен режим, което означаваше крупно извержение на високотемпературна плазма и вследствие на това страховит пожар в самия център на гъстонаселения град.

Така завърши тази трагедия, отнела живота на сто двадесет и трима души, и превърнала в димящи руини един от богатите и красиви игрални домове на Галактиката.

Обърканите власти и явното изоставане на касилийската бойна техника от най-напредналите образци, ползвани от престъпниците, бяха причините за позорния провал при опита за залавянето им. Никой на планетата дори и не хранеше надежда за справедливо възмездие. Впрочем, касилийците въобще са равнодушни към смъртта. Така се е получило исторически в този вселенски център на всевъзможни развлечения и наслаждения. Тук, където нито денем, нито нощем не секва бурният и весел живот, са свикнали да узнават от безстрастните статистически сводки, че например в главния град на Касилия — Голденбург, ежедневно загиват десетки, а понякога и стотици хора. Най-вече хора от други планети. Загиваха в автомобилни аварии и бандитски престрелки, при пияни сбивания и кървави спортни турнири, умираха от свръхдози наркотик и от неизвестни болести, донесени от чужди светове. Или просто поради това, че не ценяха особено собствения си живот. Смъртта на Касилия е нещо привично и във всякакви форми е повече от естествена. Някои от гостите на планетата идват специално за нея и я намират именно в Голденбург. Повече от удобно е да се умира там, където никой никого не търси и за нищо не пита, където няма даже закон, наказващ за случайно убийство. Тези пък, които преднамерено отнемат човешки живот, формално са обязани да понесат наказанието си, но в действителност извънредно рядко застават пред съда. Та нали те по правило са истински майстори на делата си, умеещи не само да извършат престъплението, но и да заметат следите си.

Случаят с ограбването на казиното обаче разтърси дори и равнодушните и иначе невъзмутими касилийци. Това вече бе надхвърлило всякаква мярка.

За никого не беше секрет, че във Вселената съществуват планети, намиращи се на етап на пълно подивяване и деградация. Те не само че не е възможно да бъдат приети в цивилизованата общност, но към тях дори е недопустимо да се подхожда с обикновена цивилизована мярка. И това е съвсем разбираемо. Жителите на Касилия обаче за пръв път срещаха раса, която владееше съвременните системи за комуникация, говореше на нормален интерланг, притежаваше могъща военна техника и в същото време не признаваше никакви общочовешки закони, били те нравствени, религиозни, граждански или углавни. Болшинството от тях едва ли би заложило от коя част на Галактиката бяха пристигнали тези морални чудовища. Впрочем, полицията много бързо разкри с кого се бе наложило да си има работа. На никого обаче от това не олекна.

Когато на една планета заради развлечения и отдих се скупчват скучаещи богаташи от всички близки и дори далечни звездни купове, сред тях обезателно попада и публика с много съмнителна репутация. Така че на касилийската полиция изобщо не й остава време да скучае. Плещестите мъже в синя униформа са отлично тренирани и още по-добре информирани. Те умеят да работят и в най-нестандартни ситуации. Считани са за истинска гордост на планетата. Правителството дори ги нарича истински супермени и демонстративно не признава никакви правораздавателни роботи. Макар и машини от подобен род да се разработват интензивно, и на другите планети да ги ползват редовно, както се говори, не без успех, то на Касилия доверие се оказва единствено на хората. Да, рискува се човешкия живот, но няма как. Тези мъже отиват доброволно на риск. И не веднъж или два пъти са излизали с чест и от най-безнадеждни ситуации, както сочи многогодишната практика.

Този път обаче Касилия изпи горчивата чаша на съкрушителното поражение. Те никога не бяха и допускали дори, а други направо бяха забравили, че на света могат да съществуват толкова дръзки, жестоки, безжалостни бандити, разполагащи със свръхмодерни технологии.

Въпросът с грабежа на казиното се обсъди от специално създадената правителствена комисия. Висшите полицейски чинове, сътрудниците на контраразузнаването, собствениците на най-крупните предприятия и банки обединиха усилията си, сравниха базите си от данни, като единодушно стигнаха до извода. Оказа се, че Касилия е била нападната от същите онези хора, нарекли на времето себе си Звездна Орда. Ордата беше претърпяла поражение, но няколко отломъка от нея бяха оцелели и както ставаше ясно, се бяха групирали в нещо друго. Организаторите на новата шайка бяха наричани космически пирати, а начело на шайката стоеше някой си Хенри Морган.

Полицейският компютър бе успял безпогрешно да разпознае лицето му.