Ант Скаландис, Хари Харисън
Свят на смъртта 5 (25) (Светът на смъртта против флибустиерите)

Глава шеста

На Зунбар отправиха Еди Хук. Той се оказа притежател на най-подходящия за тамошните власти документ за самоличност — чист, без всякакви подозрители визи галактически паспорт, издаден съвсем неотдавна от Лигата на световете на името на Турнуд Мориго. Лазерният идентификатор на външността под прозрачната пластмаса на документа беше пренастроен за страховитата муцуна на Хук от най-добрия фалшификатор, който можеше да се намери на Радом. А там се занимаваха и с такива неща. Както вече беше известно на Язон, за радомците такава дума „забранено“ просто не съществуваше.

Еди полетя още и заради факта, че беше един от най-интелигентните флибустиери. А пред пиратския емисар стоеше не съвсем тривиална задача: да намери Роналд Сейн, да му обрисува ситуацията, да се срещне с него на четири очи, да го убеди в безсмислието на силовите варианти и да го покани на личния си транспорт да посети „Конкистадор“, за да извърши размяната по всички правила. Сложности можеха да изскочат колкото искаш, и макар че Еди имаше възможността във всеки момент да влезе във връзка с кораба, той все пак трябваше и да умее да съобразява бързо и грамотно.

Язон предлагаше да не изпращат никого на планетата, а просто да се свържат със Сейн по радиото и веднага да встъпят с него в преговори без каквито и да било предварителни заплахи и предпазни мерки. Морган отхвърли варианта му. Той съвсем резонно не искаше да повярва, че човек е способен просто от благодарност да даде половин милиард дори и за най-любимата си щерка. По негово мнение, съществуваше само един сериозен вариант — примитивният шантаж със заплахата за убийство. Какво пък, навярно, Морган имаше право.

Двамата инструктираха Хук: Хенри генерираше мисълта, а Язон изчистваше формулировките. Главното обаче оставаше едно и също: да шокират Роналд Сейн с признанието, че именно те са изклали цялото му семейство му и да държат клиента в постоянен страх за живота на единствената си останала жива дъщеря.

Еди Хук започна тъкмо с това, когато се срещна с бизнесмена на брега на пустинния залив, където от водата стърчаха странни ръждясали скелети на изоставени и потънали рибарски катери.

— Имайте предвид, Роналд, че ако сте довели някого със себе си, опитате се да ми окажете натиск или просто ме задържите и аз съответно не се върна в уреченото време на кораба си, предметът на преговорите ми с вас просто ще престане да съществува. Господарят ми е много жесток човек. Той, разбира се, има нужда от пари, но няма да изтърпи каквото и да било унижение. И още нещо си отбележете: той няма да се замисли и за секунда за живота ми. Разменният шантаж е безполезен. Общо взето, имате само една възможност да помогнете на дъщеря си: като изпълнявате безпрекословно исканията ни.

Сейн слушаше без да го прекъсва, а дори и да бе довел някого със себе си, то този някой предпочиташе да не афишира присъствието си.

— В замяна на момичето ние искаме петстотин милиона кредита. И тъй като сме наясно, че такава сума не може да се събере в налични за десетина минути, даваме ви тридесет часа. Май толкова траеше и денонощието на Зунбар. И последно: вие можете да ни предложите вместо пари ценни ликвидни книги, имаме си човек, който отбира от тия неща, а също така и всякакви други ликвидни и достатъчно компактни стоки: скъпоценни метали и камъни, силни отрови или наркотици… Вие бяхте фармацевт, нали не ме лъже паметта?

— Разбрах ви, господин Мориго — проговори Сейн с абсолютно спокойствие, сякаш провеждаше делови разговор. — Оставете ми координатите си за връзка.

— Разбира се, ще ви ги оставя, само че ще бъде много по-добре, ако вие се свържете с нас вече от космоса и с парите на борда, за да можем да се убедим, че зад гърба ви не се крие някоя друга ескадра. Умолявам ви, тръгнете сам, е, в краен случай вземете с вас и един пилот, ако положението ви не ви позволява да сядате зад щурвала.

— Разбрах ви, господин Мориго — повтори още веднъж Сейн, — давайте координатите.

Този разговор на брега Язон прослуша още веднъж после вече на запис и не можа да не се възхити от хладнокръвието и житейската мъдрост на този, всъщност, не толкова възраСтен човек. Впрочем, какъв друг баща би могло да има такова забележително момиче като Доли?

А самото забележително момиче през това време страшно нервничеше. В сравнение с всички останали тя бе доловила в гласа на баща си далеч повече: и едва сдържаната ненавист, и откровеното презрение, и стаеното тържество на бъдещата победа. Тя беше уверена: той е замислил нещо още преди да се срещне с Хук, тоест веднага след позвъняването на този негодник, който го бе предупредил, че става дума за Доли. Баща й бе измислил как да я спаси, като едновременно с това запази и парите си.

— Но това е невъзможно — горещеше се Язон, — невъзможно е да стане без да рискуваме живота си! И въобще откъде знаеш, че той е замислил нещо?

— Просто предчувствам — отвръщаше му Доли.

А на предчувствията й можеше да се вярва, и това никак не се харесваше на Язон.

— Разбираш ли, трябва да го утоворим да се подчини. Иначе, дори и ако по някакъв начин се спасиш, ще загинем ние с Мета, ще пропадне целият ни проект, а никой, освен нас, няма да може да отмъсти както трябва на пиратите! За всичките ти избити близки, изобщо за всички загинали и оскърбени. Разбираш ли го?

— Разбирам — шепнеше вече Доли на ръба на плача.

— Тогава направи нещо. Телепатирай на баща ти всичко, което ти е известно за мен.

— Татко е много добър човек — каза Доли, — но за съжаление, абсолютно глух към всичките телепатични напъни. Аз дори не мога и мислите му да чета като хората. А може би това е някакъв природен закон? Децата нямат право да заповядват на родителите си, изобщо да се издигат над тях.

— О, високи небеса! Какво общо има това тук? Та нали сега друго ти е на ума. Не може да няма някой на планетата, с когото да влезеш в телепатичен контакт.

— Няма. — Тя поклати глава. — Наистина няма, уверявам те. Всичките ми приятели живеят много надалеч, нищо няма да успеят да направят.

— За тридесет часа маса неща могат да се свържат — каза Язон. — Дори да се изминат известни междузвездни разстояния.

— Боя се, че разполагаме с далеч по-малко време — проговори Доли.

— Пак ли предчувствие?

— Да — кимна момичето. — Това лошо ли е?

Виноватото изражение върху лицето й беше необичайно трогателно. Какво можеше да отговори човек на такъв въпрос?

— Няма страшно, Доли, все ще измислим нещо.

А на себе си каза: „Не се разкисвай, динАлт. Не бива да се паникьосваш. Доли и без това е на ръба на истерията. Мисли, мисли, докато има време.“

Влезе Мета и им предложи да закусят нещо, а то после можеше и да не им остане време. Язон се съгласи.

— Да, ей сега…

И неочаквано измисли нов ход:

— Доли, аз, разбира се, ще се опитам да се разбера с баща ти на гръцки, че на кораба има приятел и не бива да атакува, но тази уловка може да се окаже недостатъчна. Трябва поне още една, макар и дребна, но убедителна подробност. Спомни си, моля те. Между вас двамата с баща ви навярно е имало нещо такова, за което е било възможно да се сподели само с приятели, а враговете да не могат да го изтръгнат с никакви мъчения, няма да успеят, просто няма дори да им хрумне да питат за подобно нещо. Разбираш ли за какво ти говоря?

Той самият много добре разбираше какво иска от нея, по-скоро чувстваше, какво може да представлява това. И я помоли:

— Припомни си, Доли, припомни си какво бих могъл да му кажа. Нещо много важно, което да спаси всички ни.

Доли напрегна чело в мъчителен опит да съобрази.

— Спокойно, момичето ми — успокои я Язон. — Да вървим да обядваме.

Сигналът за повикване наистина се раздаде много скоро. Предчувствието не бе подвело Доли.

— Това е само той — проговори Мета, гледайки към пропелия телефон на Язон, вътре в който като допълнение към звука пулсираше и виолетово огънче.

Морган специално му бе дал този апарат със сложна система от диференцирани сигнали. На тази вълна командата на „Конкистадор“ можеше да вика единствено Роналд Сейн.

В този момент Язон, Мета, Робс и Доли седяха в ъгъла на каютата на една койка, сякаш изпаднали в транс, и мислено се прощаваха един с друг. Защото раздялата беше неминуема каквото и да се случеше. И тази мисъл, която бе дошла и на четиримата едновременно, очевидно ги бе поразила. На никого не му се говореше.

Язон рязко се изправи и изрече сбито, също като заповед:

— Тръгваме.

— Почакайте! — спря го Доли. — Спомних си.

— Говори!

— Това беше преди четири години, татко ме заведе на пързалката на Прозрачното езеро, а той толкова рядко имаше свободно време, и денят беше прекрасен, там се пързаляхме, играхме на снежни топки, той нищо не ми забраняваше, а после в бюфета ми купи сладолед с ягоди, толкова яркочервен, макар и мама никога да не ми разрешаваше да ям сладолед през зимата. Много пъти съм си спомняма този чудесен ден на ледената пързалка. Татко също не можеше да го забрави, аз тогава дори не настинах, а мама…

Сълзите напъплиха в очите й и Язон я прекъсна, може би грубо, но в тази минути това беше единственият правилен вариант на поведение.

— Благодаря ти, Доли. Тръгваме. Сега е нашето излизане.

Навярно само Доли бе разбрала смисъла на последната фраза, нито Робс, още по-малко Мета имаха представа какво е това театър и как се излиза на сцената. Но това не беше важно, нали именно Доли трябваше да разбере степента на своя дял отговорност за съдбата на спасилите я приятели.

В капитанската кабина се бяха събрали Морган, Хауърд, Хук, Скот, Карачиоли и Мадам Цин. Действително голяма компания. Мисон, както винаги, се бе спотаил нейде в компютърната си зала и държеше костеливите си пръсти върху всички всевъзможни бутони и лостове, готов всяка минута по заповед на Морган и дори без заповед, а просто по подсказване на вътрешния си глас да надхитри, завладее, неутрализира или унищожи врага.

На какво все пак можеше да разчита този странен и така уверен в себе си самотен Сейн, който в момента се приближаваше към тях на лекомисленото си катерче за разходки? Всички налични локатори на борда на „Конкистадор“ ясно показваха, че на стандартните разстояния за лазерен, плазмен и всякакъв друг удар в междупланетното пространство няма никакъв друг обект.

Проверката на връзката във всички диапазони вече беше приключила и Хауърд, който в момента се намираше на пулта, даде заповед в ефира:

— Заповядвам ви да зависнете на три километра от нас и да не извършвате никакви действия до изричната ми следваща заповед. Вие се намирате под прицела на оръдията ни. Всяко неподчинение от ваша ще бъде считано за заплаха срещу нас и ще повлече след себе си като минимум моменталното оттегляне на кораба ни и всякакъв отказ от по-нататъшни преговори. Как ме разбрахте? Приемам.

Съвременните комуникации отдавна вече не изискваха превключване на режимите „приемане-предаване“, но Хауърд беше един от любителите на тази древна размяна на релпики между контактуващите страни.

— Отлично ви разбрах — отвърна Сейн. — Какво следва?

Морган кимна на Язон, в смисъл „започвай“, и последният подхвана щафетата както се бяха разбрали.

— Сейн, донесе ли парите? — извика с преднамерено груб глас Язон. Садистично-вежливите маниери на Хук го довеждаха до бяс. Един шантажист и убиец никога няма да получи уважение без значение на възпитаните му маниери.

— Да, парите са у мен.

— Как са опаковани?

— Петдесет пачки, в стохилядни банкноти.

— Сам ли си, Сейн?

— Не, имам пилот с мен, но и двамата сме без оръжие.

— Добре, Сейн, сега ще ти изпратя няколко човека с една малка ракета да им предадеш парите.

— Дъщеря ми ще бъде в малката ракета?

— Не, Сейн, в нея ще бъдат само нашите хора. И ние първо ще ти преброим парите, но тук, на кораба, а не на транспортната ракета, за да се убедим, че всичко е наред. Само така. И така, хората ни вече потеглят към теб.

— Тогава каква гаранция ще имам, че…

— Нямаш и не можеш да имаш никакви гаранции, Сейн — изрече твърдо Язон, и после добави: Впрочем… еврика! Гаранция може да служи честната ми дума.

— Не бих заложил и една стотинка на честната ти дума! — Сейн за пръв път си изтърва нервите. — Знаеш ли ти с кого си имаш работа, нищожна отрепка?

— Знам — отвърна Язон. — Ойда ме уден ейденай.^[1]

— Какво плямпаш? — засъска до него Морган.

— Опитвам се да му отвлека вниманието с цитат от древен философ — обясни му Язон като през това време изключи външната връзка. — А ако той не знае латински, оше повече ще го объркам. Това е важно. Струва ми се, че Сейн замисля нещо.

— Хитро — процеди Морган.

Сейн дълго време не се обади. После запита плахо:

— Мога ли да помисля докато летят към мен?

— Той се кани и да мисли — изсумтя Язон и добави, продължавайки да имитира отвличаща маневра. — Няма какво да мислиш. Нали панта рей. Аутос ефе.^[2]

— И това ли е на латински? — изплашено възкликна Морган.

— Не си спомням вече — направи се на глупак Язон. — Казал го е Хераклит, значи трябва да е древногръцки.

Всичко това обаче вече нямаше голямо значение, защото Сейн закрещя в отговор на съвсем прибилен новогръцки:

— Стига си ми цитирал класиците, проклет пират! Кажи нещо от себе си.

„Е, най-после загря!“ — възликува мислено Язон и бързо отговори:

— Не съм пират, а приятел. Довери ми се. Не се противи. Ще ти върнем дъщерята. А парите после ще ти ги върна аз. Аха, захапа ли, говедо!? — добави той последното изречение на интерланг.

— Какви са тия идиотщини? — Морган усети, че нещо не беше наред, и зарева в истерия, дори без да изключи микрофона: — Какви са тия идиотщини, питам?

— Не са съвсем идиотщини — отвърна хладнокръвно Язон, без да забрави да изключи връзката. — Сега пък Сейн се опитва да ми хвърля прах в очите. Представяш ли си, наруга ме по гръцки, мислеше си явно, че аз само се хваля със знанието на чужди езици и нищо не отбирам. Ама аз добре му го върнах! Е, ти го чу.

Морган го изследа с известно недоверие. През това време от катера отново се разнесе говор на гръцки.

— Наистина ли искаш да ми помогнеш? Тогава ми дай някакъв сигнал, за да се убедя в това.

Браво на Сейн! Той крещеше всички думи с къкреща злоба.

— Е, стига вече ругатни — обърна се Язон към Морган. — Сменям тактиката. Сега вече ще бия на жалост.

И след миг вече говореше в микрофона:

— Сейн, представи си само за минутка: Доли вече се е върнала и двамата се се отправяте към зимната пързалка, на Прозрачното езеро, Доли си играе там, пързаля се, а после й купуваш сладолед с ягоди, макар че майка й не й разрешава да яде сладолед в тоя студ… нима момичето ти не струва поне някакви мръсни петстотин милиона?

— Добре, съгласен съм — изтръгна от себе си Сейн.

— Ама ти си истински артист! — възхитено възкликна Морган, като бурно се разсмя и затупа енергично Язон по гърба.

В този момент стиковането на бойната ракета с увеселителния катер напълно приключи и единият от флибустиерите рапортува:

— Чувалът с парите е у нас.

„Какъв чувал?! — като мълния се стрелна подозрението в ума му. — Ето го номерът на Сейн! И нищичко не продума, проклетникът му с проклетник, когато го питаха директно как е опаковал парите. Нима води двойна игра? Или пак ми няма доверие?“

— Ей вие, там на ракетата! — кресна Язон. — Чувалът оставете на собственика му. Вземайте само пачките. Чували тук си имаме достатъчно.

Възникна продължителна пауза. Може би просто вадеха парите от чувала, а може би в тази тишина там, на двата стиковани корабчета в момента се разиграваше някаква страшна сцена?

— Сейн — запита накрая Язон, като с усилие надви треперенето в коленете си. — Какво става?

— Нищо. Хората ви броят парите.

— Точно така! — рапортува един от бойците.

— Спокойно, момчета, чакаме ви — каза Язон.

— Хубаво! — похвали го Морган. — Какво си мислиш, че може да се крие в тоя чувал?

— Ами какво ли не. Колкото планети, толкова и номера. Знае ли човек от какво точно да се пази?

След минута вече брояха парите. Отвориха няколко произволни пачки и провериха всяка банкнота поотделно, други пачки само ги разкъсаха, а с останалата половина изобщо не се занимаваха. Беше ясно, че измама нямаше. А и по дяволите, ако се окажеше, че са били излъгани с един или два милиона по-малко. Какво представляваха десет милиона за един отчаян флибустиер? Два часа размахване на сабята. Не е ли така, братлета?

Пиратите се развеселиха здравата и направо дори забравиха и за Сейн, за Доли, за Язон. Парите бяха вече в ръцете им, това беше най-важното.

А Морган се любуваше на главорезите си, като от време на време хвърляше поглед и върху централния екран, като някак странно се усмихваше.

— Дали да не го цапардосаме сега от всички оръдия? — мърмореше той под носа си, разговаряйки само със себе си.

Чуха го ясно обаче не само Доли и Язон.

— По-добре не — продължаваше да разсъждава на глас Морган, — някак си е глупаво. Сейн е скъпа играчка. Той трябва да бъде пленен. За него вече ще се бръкнат здравата.

И той изведнъж се обърна към Язон:

— На прав път ли съм? Как мислиш?

Такъв ход свари неподготвен дори и Язон с неговата фантазия. Той така се обърка, че три пъти отвори и затвори уста преди да успее да произнесе нещо. Пистолетът на Мета реагира най-бързо, но дори и Морган вече беше привикнал към този жест. Старият флибустиер беше наясно, че тя нямаше да почне да стреля без разрешението на съпруга си.

— Ти си полудял, Хенри! — изригна най-накрая Язон. — В никакъв случай! Сейн не е толкова прост, няма начин да не се е подсигурил за такъв вариант. Ние просто няма да можем да отлетим оттук заради алчността ти. Всички ще загинем, вместо да летим на Пир, както сме се уточнили, за да придобием истинско могъщество.

Думите му обаче сякаш не можеха да пробият съзнанието на Морган. Главатарят на флибустиерите си падаше по птиците в небето, но всяко конкретно врабче в ръката явно му беше по-скъпо. Язон се разкрещя в истерия, а всички пирати мълчаливо се бяха втренчили в него.

— Хенри, не го прави! Това е върхът на глупостта. Сейн е в ръцете ни, вярно, но той е един от най-богатите хора в планетната система. Хората му няма да ни простят! Всички ще загинем! Дай му момичето! Спомни си думите на вудуто! Всички ще загинем!

В кабината настана мъртва тишина. Язон хвърли поглед върху хората си. Пистолетът продължаваше да стърчи в ръката на Мета, но вече никой не му обръщаше внимание, а Доли се бе втренчила като хипнотизатор в Морган, дори още по-съсредоточено отколкото тогава в двореца на Ямайка, и в помътнялата изумруденост на очите й проблясваха зловещи златисти искрици.

Морган изведнъж се хвана за главата и възкликна, без да се обръща конкретно към никого:

— Какво ми става? Главата така ме боли, сякаш всеки момент ще се пръсне!

— Навигаторе! — хвърли се Хук към него. — Какво ти става, Навигаторе?

— Главата ми ще се пръсне — простена още веднъж Морган.

И в този момент Язон процеди през зъби:

— Боговете те наказаха.

Морган го изгледа с подивял поглед, и като простена още веднъж как го боли главата до пръсване, увисна безчувствен в ръцете на флибустиерите.

— Какво му е, Язон? — запита в паника Хауърд, сякаш се обръщаше към лекар.

— Възможно е да се е отровил с нещо вчера на Одемира — предположи Язон. — Да не говорим за проклетите претоварвания!

И добави сякаш между другото:

— Старецът Сус предупреждаваше, че са възможни и такива случаи. Така че вземай командването в свои ръце, Хауърд. Качвайте момчетата на борда.

После взе микрофона и предаде на катера:

— Сейн, изброихме парите. Всичко е нормално, получавай си стоката със същата ракета. Само че децата ще бъдат две, не се плаши, към дъщеря ти върви и едно момче в комплект на име Робс.

— Намерихме ти и зет — подхвърли игриво Мадам Цин и с тази реплика разреди обстановката.

Пиратите са разхилиха и зашумяха.

— Водете ги в шлюза — заповяда Хауърд.

А Морган седеше в креслото и диво се озърташе с невиждащи очи докато му прилагаха лечение с обилно прилагане на ром.

В коридора Язон успя да прошепне на Доли:

— Какво му направи?

— Нищо страшно, ще се оправи, мисля. Аз и по-рано знаех, че мога да причинявам на хората болка, но никога не се бях възползвала от това. Честна дума, Язон, никога не съм се ползвала.

— Ти си герой, момичето ми! Дано да се видим пак. Хайде, давайте!

Язон целуна Доли по челото, стисна ръката на Робс на прощаване и ги побутна към входния люк на ракетата, застанала на рампата. Пред шлюза.

Всичко свърши. Беше се разминало и без стрелба. Увеселителният катер в нормален режим се отдалечаваше извън радиуса на действие на всякакви гадни оръдия.

„Навярно Доли вече е успяла да разкаже много нещо на баща си — помисли си Язон. — Може би той вече е отворил писмото, а може би…“

И тук неочаквано резкият сигнал по персоналния канал на Сейн взриви замрялата атмосфера в кабината, където Морган постепенно идваше на себе си, Хауърд с оцелялото си око следеше показанията на уредите, а Мадам Цин тихичко разказваше на Мета каква рокля ще си купи след поредното завръщане на обратния път.

— Язон! — звънна като сребърна камбанка радостното гласче на Доли. — Чуваш ли ме?

Гласът обаче съдържаше нескрита тревога.

— Чувам те, какво има? Проблеми?

— Какви проблеми може да има вече? Просто исках още веднъж да си взема довиждане с всички. Татко също страшно иска да ви благодари.

Хауърд изгрухтя при тия думи, а кабината в същия миг се огласи от злобен рев на гръцки:

— Веднага изхвърлете всичката опаковъчна пластмаса от пачките! Имате още само три минути на разположение!

„Ама че номер! Благодаря ти, друже! Не мога така изведнъж да се хвърля към парите и да почна да късам опаковките. Направо ще ме гръмнат без дори да се замислят и за миг, а може и да ме завържат като някакъв буен луд. Трябва да обясня най-малкото на Хауърд и Хук, и то след като направя някаква пауза. Благодаря ти, скъпи Рони!“

Всички тези мисли се стрелнаха със скоростта на светлината през ума му и Язон заизригва проклятия на всички езици, които знаеше, като при това го правеше без всякакво усилие над себе си, без да влага каквото и да било актьорско майсторство. И продължи да ругае до момента, в който разклокочилият се от смях Хауъърд му съобщи, че отдавна е изключил микрофона.

Е какво пък, паузата беше достатъчна. Язон се хлопна по челото и обяви:

— Братя мои, всичко ми проблесна! Той искаше да ни отрови с помощта на чувал, а когато разкрих коварната му идея, той пусна в действие и резервния си вариант — пластмасовата опаковка на пачките. Момчета, веднага късайте опаковките на пачките и изхвърляйте тази гадост в утилизатора! Направете го по най-бързия начин, или аз ще го сторя сам.

Хауърд го гледаше с обезумели очи. Хук обаче изведнъж произнесе:

— Човекът говори правилно… хайде, размърдайте си задниците! Кой не знае, че Господ пази само тия, дето сами се пазят? А ти Тома неверни — обърна се той към Хауърд — затвори едно късче образец в херметичен контейнер и го дай на Мисон за анализ.

По хронометъра на Язон оставаха осем секунди, когато и последните късове смъртоносно пластмасово фолио потънаха зад захлопналия херметичен капак на утилизатора.

Мисон, разбира се, потвърди опасенията на Язон. Под връхния бавно изпаряващ се слой на уж полиетиленовия филм се съдържаше дяволска смес от две вещества, които под въздействието на кислорода веднага встъпваха в бурна химическа реакция и обрадуваха голямо количество силно летлив и смъртоносен газ. Все пак Сейн се оказа не само талантлив бизнесмен, но и талантлив химик. Изглежда, сам си произвеждаше подобен арсенал.

А Морган на следващия ден не че се извини на Язон — такова поведение и думи при него бяха абсолютно изключени — но явно се чувстваше виновен. И продължаваше да изглежда наплашен. Имаше си хас! За малко не бе загробил себе си и цялата команда. За пръв безмерната алчност и наглост на вожда на флибустиерите му бе изиграла лоша шега. И само вмешателството на неведомите далечни богове бе спасило всички. Такива ми ти работи.