Ант Скаландис, Хари Харисън
Свят на смъртта 5 (29) (Светът на смъртта против флибустиерите)

Глава десета

Тони Хауърд, който след пристигането си на орбитата на Пир възглави командата на линкора „Бригето“, и ръководеше локалните атаки в другите сектори на Света на смъртта, неочаквано се върна на флагманския кораб, тоест на „Конкистадор“. Обясти, че му било необходимо да се посъветва лично с Пиер Мисон преди поредната серия експерименти. Морган не видя нищо съмнително в това, дори напротив, зарадва се. Той вече трети ден подред не беше затварял очи и усети, че повече така няма да издържи. Замисли се кого да остави временно за заместник, а тук като по поръчка долетя най-верният му съратник. И Хенри спокойно се отправи да спи. А Хауърд смени на щурвала в капитанската кабина дежурящия там Еди Хук, който също нямаше нищо против да положи малко морно тяло, и след като се убеди, че в близко време няма кой да ги безпокои, извика при себе си Язон, но сам, без Мета.

Светлината в кабината беше подозрително приглушена и Хауърд счете за свой дълг да обясни:

— Не се тревожи, че е толкова тъмно. Просто изключих за всеки случай половината уреди. Затова пък сега определено знам, че никой не ни подслушва и не ни записва. Ако не броим Мисон. От тоя проклетник няма отърване, той е направо магьосник с техниката! Но пък от друга страна никога няма да ме изпее на Навигатора — прекалено е хитър, за да го направи. Винаги си има своя игра.

— Странни неща говориш, Тони — произнесе удивено Язон. — Нима на нашия „Конкистадор“ зрее поредният бунт? В такъв случай да ти предам поздрави от оня свят от Франсуа д’Олоне и Джо Монбар.

— Шегите ти са неуместни, Язон. А между другото, спомняш ли си онази цигарена кутия с пси-предавателя на Ямайка, дето ти даде капелана? Можеш ли да се сетиш кой му я предаде?

— Не знам, но се досещам — с достойнство отвърна Язон.

— Виждам, че нищо не ти е ясно. На Монбар такова не му беше по силите. Той нямаше достъп до конфискуваните ви вещи. Морган не би доверил нищо сериозно на тоя наркоман. Докато на мен ми има пълно доверие.

— Виж ти каква била работата — каза Язон.

— Да, динАлт, ти си мислеше, че те провокират, а онова беше искрен опит с подаване на ръка.

Хауърд замълча, като с привичен жест оправи черната превръзка на окото си, а после неочаквано добави:

— Хенри Морган е много силна личност. Но за съжаление, той е неврастеник, просто психопат. С него не може да се говори за сериозни неща. Ако само знаеше до каква степен ми е писнало от него! Но под знамената на оня малоумник д’Олоне щеше да е още по-идиотско. Докато под твоите знамена, Язон… Отдавна размишлявам над тази възможност.

— Виж ти каква била работата — повтори Язон с абсолютно безизразна интонация.

А какво друга да каже? Предложението на Хауърд изглеуждаше наистина зашеметяващо. Да вбие клин между двамата флибустиерски водача точно преди решаващата битка — та това беше направо подарък на съдбата! Старият принцип — разделяй и владей. Ако флибустиерите освен всичко друго се вкопчат и един в друг, победата му беше в кърпа вързана. Накратко, не биваше да се отказва от такова предложение.

Обаче и да се съгласи беше повече от рисковано. Хауърд сам по себе си едва ли беше способен на многоходови операции, и ако това бяха игри на захитрелия Морган, тогава именно той щеше да се възползва от принципа „разделяй и владей“. А на Язон весело щяха да му се посмеят и в най-добрия случай щяха да го хвърлят за закуска на пирянските твари, а в най-лошия — щяха да го изритат в космоса без скафандър.

Не, Тони, такива хора като Язон динАлт са от стара коза яре и такива примитивни провокации могат само да ги разсмеят.

— Чувствам — продължи Хауърд, — че нашият приятел Хенри съвсем ще се омота с тая кампания. И когато рухне всичко, тогава вече ще дойде и нашето време с теб: духваме от тук по най-бързия начин, вземаме си най-нужните хора и най-ценното. Мисон казва, че звездолетът „Овен“ струва много скъпо, дори може би повече от цяла планета.

Язон слушаше мълчаливо и дори не кимаше, макар че Хауърд казваше самата истина, Мисон беше наясно с нещата.

— Така че, Язон, кажи ми какво е онова нещо, дето лежи там, в Епицентъра?

— Няма да ти кажа, Тони. Това си е моя лична тайна. Аз и на Морган не се доверих, и на теб няма да я разкрия. Та вие тогава просто ще ми теглите куршума. Няма да съм ви интересен повече.

— Какви ги дрънкаш, Язон! — неистово избухна Хауърд.

— Ти по-добре ми се закълни — усмихна се Язон. — Гръм да ме порази! Сто дяволи да ме разкъсат! Или как още може да се каже?

— Няма да се кълна — спокойно отвърна Хауърд, — но ще ти разкажа още нещо. Знам, че не вярваш в искреността на намеренията ми. Така, само като чу думата „искреност“ и се захили криво. Междувпрочем, изобщо нямам нито намерение да те лъжа, нито желание да те убивам. Ти си ми нужен, Язон, и сега ще се опитам да ти го докажа. Знам, че всички пирянци се крият в добре защитен и твърдо екраниран град. Знам, че да се нанасят удари по този град е още по-глупаво, отколкото да стреляме по първите видени от нас гоначи в гората. Знам, че с пирянците човек може да се справи само с хитрост. Трябва да внедрим в редовете им наш човек. Това е единственият път към победата. И накрая, знам, че пирянците търсят среща с теб, Язон. Навярно са слушали много за теб. Това е всичко. Изводите си ги прави сам.

„Брей, Хауърд! — мислеше си Язон. — Брей, че мозък! Нима е възможно толкова да съм го подценил? Да създаде агентурна мрежа, фактически отделно от Морган, да работи на вражеска планета в условията на безумна война. И при това с такъв финес! Ами ако въпреки всичко зад цялата работа стои Морган? Тогава трябва да възкликна: «Брей, Хенри!» Защото за да го измисли всичко това в подробности… Не! Просто е невъзможно! Истински идиотизъм — да ми праща Хауърд, за да ме изпрати при пирянците! За маниакално недоверчивия Морган това изобщо е немислимо! Значи, все пак Хауърд си играе собствена игра? Нима е време да се съгласявам?“

— Какво сега, длъжен ли съм да ти дам отговор още на момента, Тони?

— Абе нищо не си длъжен. Мисли, колкото искаш. А аз в заключение ще ти кажа само още две думи. Вчера на Пир се приземи супербот от клас „невидим“. Другите ни кораби не са го засекли, а аз съм поставил на „Бригето“ (тъкмо наврме) съответния локатор. Общо взето, влязох в контакт с човека на борда на този кораб. Човекът също иска да се срещне с теб, Язон. Отскочил е до пирянците просто за вид. Той иска да се срещне с теб. Тайно от Морган. Така че или отивай при пирянците, легенда някаква ще ти измислим, или — което е много по-просто — пообщувай на първо време с тоя човек. Още сега, още докато Морган спи.

— Не разбрах, той какво, на борда при нас ли е? — реши да уточни Язон. — Само не си мисли, Тони, че аз вече съм се съгласил. Въпросът ми се корени в чисто човешкото любопитство.

Хауърд разбиращо се усмихна:

— Какво говориш, Язон, защо ще ми е да го пускам на кораба, ако той изобщо не иска да се вижда с Морган. Той е недалеч оттук, в пространството. Казах ти, че има супербот „невидим“. Казва се Ричард Бервик.

— Край, предавам се — каза Язон.

Трябваше да си признае, че бе очаквал такъв номер. Добре че поне Солвиц не беше решил персонално да го посети.

— Добре, Тони, дай ми координатите и позивните му… Или мислиш да ни организираш среща?

— Много е просто — каза Хауърд. — Качваш на един обикновен боен катер и излизаш в космоса. Той сам ще те намери.

— Добре. Само че аз ще летя с Мета. На два катера.

— Както искаш. — Хауърд нямаше възражения. — Три ще ти дам, стига само да кажеш. За останалото ще поговорим когато се върнеш.

Язон беше терзан от съмнения до самия старт дали изобщо ще им позволят да напуснат кораба. Ако това беше някакъв примитивен капан, всичко трябваше да свърши още до шлюза. А ако не, тогава пак имаше два варианта. Първият: там наистина го чакаше Бервик. Значи, уважаемият Гарант на стабилността ще му обясни какво става. Бервик беше такава сила, която спокойно можеше да му осигури закрила срещу флибустиерите. А пък ако там нямаше дори и следа от Бервик, тогава Бърз е моят револвер! и бегом на Пир. Малко преждевременно, наистина, но пък какво да направи. Сбогом, пирати! Беше ми приятно с вас, но вкъщи ми е още по-добре.

— Язон — запита го Мета, — ти изобщо разбираш ли какво става?

— Засега с големи усилия — честно си призна той.

А автентичният, добре познат глас на Бервик вече звучеше в слушалките:

— Язон, десетсекундна готовност, давам сигнал с фината настройка. Вървете строго по пеленга към стиковъчния ми модул. Как ме разбра?

— Какво дробите, Язон? — това беше първият въпрос, с който той ги посрещна когато свалиха шлемовете и захвърлиха ръкавиците, разкопчаха скафандрите и седнаха удобните меки кресла около масичката с напитки и плодове.

Корабът на Бервик беше доста скромен по размери, но съгласно системите за външна безопасност и оборудване на вътрешните помещения отговаряше на най-последните изисквания на армейската техника. Едновременно с това и беше обзаведен не без претенции за разкош. Кают-компанията тук абсолютно имитираше обстановката на някакъв супермодерен офис на някаква промишленоразвита планета. Всичко — от изкуствената гравитация и естествените аромати до видеопрозорците и стените, облепени с тапети с изображения на цветя.

— Страхотен супербот! — прошепна Мета, не успяла да сдържи възторга си. — Ех, и ние да си имахме един такъв!

Язон обаче дори и не реагира. Той някак още от самото начало се беше наострил. А пък след първите думи на Бервик, произнесени едва ли не вместо приветствие…

— Какви ги дробите, Язон?

Неприятен беше дори не толкова самият въпрос, колкото тонът, с който беше зададен.

— В какъв смисъл? — агресивно запита в отговор Язон.

— Във всякакъв — вече малко по-спокойно, но все още раздразнено, отвърна Бервик. — Отначало се хвърляте в грандиозно частно разследване, без да го съгласувате с когото и да било. А между другото, за разкриването на престъпления, още повече крупни, в Галактиката съществуват съответни служби и организации. Никога ли не сте чували за тях, Язон? Добре, да махнем с ръка на изпълненията ви на Дархан. Както и да е. В края на краищата, искали сте да откриете Морган, да спечелите някой друг кредит успоредно с това — съвсем нормални желания. Е, намерили сте го, е, не ви е било вече до пари. Също не е за чудене. Двамата с Морган сте коренно противоположни хора, понятни са ми всичките ви разногласия и съперничеството ви. Но да организирате целия този поход през цялата Галактита от Ямайка до Пир! Да сблъскате две непобедими сили! И при това да превърнете този направо страшничък спектакъл в хазартна игра за цялата обитаема Вселена! Не, за това трябва наистина невероятно фантазия! Язон, та вие сте просто като малко момче, което си играе със запалката на баща си! Вие имате ли изобщо представа какъв пожар може да пламне от игричките ви?

— Свършихте ли, Ричард Бервик?

Язон почувства, че се бе ядосал не на шега, и вече виждаше в какъв тон ще му отговаря. Ами той сега направо щеше да го размаже тоя надут самодоволен пуяк! После хвърли един кратък поглед към Мета и удивен забеляза пълната й безучастност. Очевидно, по пирянските понятия, Бервик не беше казал нищо оскърбително. Язон дори се обърка за момент; ами ако нямаше за какво да се гневи?

— Да, друже мой — поклати глава Бервик. — Сега чакам отговор от вас.

— Чудесно. Тогава слушайте. Аз си имам своя запалка. — Язон демонстративно извади запалката си и си запали цигара. — Баща не ми е подарявал запалка. А и той нямаше — сигурно я беше загубил на още на планетата Йолк. И самият той някъде изчезна, между другото. Всъщност, това ви е известно. Така, по повод на пожара. Аз не съм ви момченце, а най-автентичен професионален подпалвач. И изобщо не се срамувам от това. Някои неща в нашия свят трябва да се унищожават именно с метода на изгарянето. С дезинфекционна цел. За да се избегне разпространението на заразата.

По-нататък. Към официалните организации изпитвам известно уважение, но никога не съм страдал от излишно страхопочитание. Любезното ви предложение да работя в една известна структура, ако си спомняте, аз любезно отклоних и сега съм готов да повторя същите думи. Впрочем — ето и Мета е тук, няма да ми позволи да излъжа — докато бяхме на Дархан, доста пъти съжалявахме, че не притежаваме известни атрибути на официалната власт. Така че, ако това не ви затрудни, не бихме се отказали да получим като награда за работата си някакви значки, или книжки. Тези символи за принадлежност към ужким висшите сили в Галактиката правят неизгладимо впечатление върху някои идиоти в слаборазвитите страни. А на нас ни се налага, както сочи опитът, да си имаме работа и с такава публика. Нали не съм многословен, Бервик?

Все пак искам още веднъж да подчертая, че да работя за Специалния Корпус ли беше, Гаранта на стабилността ли (или както се наричат там у вас) в пълния смисъл на думата нямам намерение. Това не е по нашата част, и никакви тържетвени клетви, подписани с кръв, от нас няма да видите. А помощ, доколкото ни позволяват силите, в разумни предели сме оказвали и ще продължаваме да оказваме.

И последно. Аз съм свободен човек, Бервик. Аз съм гражданин на Галактиката и не съм ви никакъв подчинен. Готов съм да ви изслушам, но само толкова. А решенията ще вземам сам. Днес и натакък. Което ме прави в известен смисъл братовчед на Хенри Морган.

— Точно тук се заблуждавате — някак странно му отвърна Бервик.

Остана неясно какво имаше предвид. Декларирането на собствената си свобода чрез сравнението с Морган сякаш не беше някаква новост. Или…

— Тогава изслушайте ме, свободни човеко Язон.

— Морган предпочита да ме нарича нужния човек — не се сдържа да го клъцне Язон.

— Както ви е по-приятно — не прие шегата му Бервик, — само ме изслушайте. Вие правите много сериозна грешка, захващайки се с това грандиозно сражение на Пир. Още не е късно да спрете. И аз съм готов да ви помогна в разрешаването на конфликта. Специалният Корпус ще бъде посредник във вашия случай. И мога да ви уверя: флибустиерите ще отстъпят, ще оставят на мира планетата ви. Може да струва известна сума, но нищо повече. Вие не сте бедняци, нали Язон?

— Какво? Ние?! Флибустиерите са длъжни да си платят, а не ние!! — крещеше с цяло гърло Мета, размайхвайки блестящия ствол на пистолета под самия нос на Бервик. — Язон, тоя човек нещо не е наред с главата си!

— Не знам — сериозно отвърна Язон. — Но ако ти наистина искаш да получиш отговор на на поне един въпрос, дупката в главата му няма да ни свърши работа.

— Господа — Бервик уморено въздъхна, — разбирам бойното ви настроение, дори и чувството ви за хумор, но повярвайте ми, не спрете ли, много скоро в цялата Галактика на никого няма да му е до смях.

— Какво става, нещо май не мога да вдяна? — разсърди се не на шега Язон. — Не можете ли поне веднъж да обясните нещо като хората?

— Работата е там, господа, че вие сблъсквате на едно място едновременно три слабоизучени фактора: природата на Пир, управлявана от Епицентъра, звездолета „Овен“, конструиран и изработен незнайно от кого и къде, и накрая, флибустиерите с непонятната им злоба.

— Хайде бе! — искрено се удиви Язон. — А тези уроди как са попаднали в най-новия списък с чудесата на света? Какво толкова феноменално сте намерили в тях?

— Не се правете на глупак, Язон. Историята на възникването на флибустиерите и днешният им модус вивенди на Ямайка противоречат на много закони на цивилизацията. Ние отдавна изучаваме този феномен и до този момент не сме успели да намерим убедително обяснение.

— Аха, ето каква била работата! Значи вие не сте успели, а ние сме ви кривите.

— Точно така е, Язон. Вината ви е в това, че сте захванали с нещо, което не е ваша работа.

— Там никъде не съм видял табела „Вход забранен за странични лица“. А и освен това, когато убиват невинни хора, аз като правило пет пари не давам за подобни надписи. Не можех да не се намеся, Бервик. Докато вие ги изучавате, те кълцат на кайма деца и жени. Красива тема за научна работа, братя безсмъртни мои.

— Не е неебходимо да чупиш стойки, Язон. Ние се стараем да сведем жертвите до минимум и изобщо държим ситуацията под контрол.

— И как става тая работа?

— Имаме си свои хора сред флибустиерите.

— Агентура! — възкликна радостно Язон. — Само не ми казвайте, че Тони Хауърд по прякор Едноокия е ваш сътрудник?

— Не само той — спокойно отвърна Бервик. — Няма да скрия от вас, че самият Хенри Морган много отдавна сътрудничи на Специалния Корпус.

Споделената информация дълго време не искаше да се побере в съзнанието на Язон. Когато обаче най-после успя, той веднага повярва. Та нали главатарят на флибустиерите не искаше и дума да обели за Корпуса. Такова, ами, военна тайна, бе. Ха-ха!

— Кажете ми, Бервик, а във вашия отдел падат ли си по изнасилването на малолетни момичета и кълцането на ситна кайма на старци и малки деца?

— Нищо не сте разбрали, Язон. На вас ли именно трябва да разяснявам разликата между секретен агент и щатен офицер от корпуса?

— Абсолютно нищо не е необходимо да ми обяснявате повече! — разгневи се не на шега Язон. — Оотеглям молбата си за снадбяването ни с Мета с удостоверения за принадлежност към Специалния корпус. Ние дори и формално не желаем да сме съпричастни на организация, която съдържа в редовете си хора като Хенри Морган.

— Но това е глупаво, Язон — каза Бервик. — А може би и вие като Солвиц ще духнете в друга Вселена поради дълбокото ви презрение към цялото човечество?

— Не, няма да духаме — отвърна вместо него Мета, надигайки се демонстративно от креслото. — Отказът ни от сътрудничество с вашия Корпус може и да не е особено умно от наша страна. Но според мен е по-добре човек да постъпва глупаво, отколкото подло.

— Много спорен въпрос, особено ако се погледне философски на нещата. Сега обаче не мога да не се съглася, когато разговарям с такава ослепителна дама — галантно се усмихна Бервик. — Правилно ви разбах, че си тръгвате? А защо не вкусихте нищо, нито пийнахте нещо?

— Благодарим ви най-сърдечно за грижите, но няма смисъл. Вашият агент и без това ни храни повече от добре.

— Добре, Язон. Запишете си номера на пси-предавателя ми. Няма да съм далеч от вас и всяка минута ще бъда на услугите ви. Не забравяйте какво ви казах.

— Нямаме никакво намерение да забравяме, само че ще ни извините, Бервик, защото ни чака сражение. А ако наистина сте на нашите услуги, отговорете ми, моля ви, на още два въпроса. Хауърд наистина ли играе срещу Морган или просто беше провокация?

— Хауърд играе срещу Морган, Язон. Не го забравяйте. Но не забравяйте също така че Мисон пък играе и срещу двамата.

— Ето за тази информация искрено ви благодаря, Бервик. Много е ценна. А ето и вторият въпрос: шпионската ракета на Радом с касилийския герб и разбития видеодатчик също ли е ваша работа?

Бервик вдигна поглед върху него и веднага го отмести. Паузата се стори на Язон малко по-дълга от необходимото време на отговор, който му даде този хитър като лисица човек.

— Не, не е наша.

Язон успя да зърне отчетливо чувството на паника в очите на събеседника си. Какво конкретно обаче означаваше този страх, не успя, въпреки всичките си телепатически способности. Съществуваха като минимум два варианта: беше успял да пипне Бервик на местопрестъплението или съществуваше някаква неизвестна, и порадие това плашеща, трета, по-точно, вече четвърта сила.

— Добре, както и да е — демонстрира удовлетворението си Язон. — Мисля, че отново ще се срещнем само да свършим работата. Тогава ще обсъдим кое е по-важно — вашите знания или интуицията ми. Между другото, не желаете ли да заложите във „Вселенския тотализатор“? Ще ви подшушна на ушенцето кой има по-големи шансове да спечели.

— Престанете, Язон. Не се занимавам с подобни глупости.

— Съвсем напразно, уважаеми. Между другото, аз случайно си изясних, че в древността именно по този начин са се обръщали към висшите чинове на духовенството. Вие, Бервик, случайно да не сте били епископ на времето? Правилно ли отгатнах?

Хилядолетният старец нищо не отговори и Язон се надигна.

— Да тръгваме, Мета. Не ни разбраха нещо. Всичко става, общият ни приятел може изведнъж да се пробуди по-рано от очакваното, и да почне да ни търси. А вие, Бервик, предайте, моля ви, на Инскип и Бърнс огромните ми поздрави.

С това той приключи разговора и двамата с Мета си тръгнаха.

В мрака сред звездите Язон известно време с удоволствие наблюдаваше през спектролитовия капак как Мета прави фигури от висшия пилотаж, разреждайки по този начин насъбралото се нервно напрежение, а после я запита, прошепвайки в шлемофона:

— Мета, чуваш ли ме? В сакфандъра се диша по-приятно, отколкото в луксозния кабинет на оня сухар, нали?

— Наистина — отвърна тя. — Но „невидимият“ му наистина е много луксозен.