Ант Скаландис, Хари Харисън
Свят на смъртта 5 (37) (Светът на смъртта против флибустиерите)

Глава осемнадесета

Лесно проникнаха вътре. „Овен“ се подчиняваше на мислените заповеди на Язон както никога досега. Може би, след като бе изгубил един стопанин, този полужив организъм-механизъм веднага си търсеше нов. А той все пак бе изгубил предишния си стопанин.

Мисон лежеше в пилотското кресло, бледносин, а от ъгълчетата на устата му се стичаше черна струйка кръв, вече засъхнала. Тримата други флибустиери изглеждаха по същия начин. Решиха да не хвърлят труповете на рибите: нека пиратите си ги погребат по техния си обичай. Отнесоха четирите трупа в опашния отсек, който беше отделен от основното помещение. След това се върнаха към слабопонятния пулт за управление, седнаха в полукръг, гледайки в обзорния екран, и се замислиха.

Какво е било способно да убие стария Мисон и тези безумно смели бойци? Можеха само да гадаят. Та нали „Овен“ дейстивтелно не пропускаше вътре никакви излъчвания. И дори резките промени в гравитационното поле не представляваха заплаха за намиращите се във вътрешността на звездолета. С външния свят Мисон и командата му се свързваха само посредством пси-транслатори, предаващи ауидо, видео и други видове информация. Ето, по тези канали очевидно бе дошла и смъртта при тях. Та нали телепатичните вълни на ненавист, бидейки концентрирани в една точка, можеха да унищожат всяко живо същество с невероятната сила на чисто физическото си въздействие.

Очевидно Мисон бе извършил нещо абсолютно недопустимо от гледната точка на „стопаните“ на Епицентъра и си бе платил за това. Той се беше опитвал да залови нещо или някого и поради това бе дръпнал лоста върху вътрешната стена на звездолета от дясната си страна. Защо го беше направил? Та нали, както още отдавна твърдеше Стан — между другото, специалист от галактическо ниво в областта на електрониката и системите за връзка — всички тези лостове, тумблери и бутони във вътрешността на звездолета „Овен“ — си бяха чиста бутафория?

„Управлението на кораба е въпрос на ексклузивния песводментален контакт с най-сложните системи от втори екстравиртуален клас на принципа на стохастическото регулиране на процесите на релаксация на мисълта.“ Такава фраза бе родил веднъж Стан; Арчи искрено се бе възхитил на точността на формулировката й, а Язон, който не бе разбрал нищо, бе помолил да му повторят думите и специално бе научил наизуст цялата тая абракадабра, за да може от време в различни компании да я цитира, правейки се на голям умник.

Между другото, изразено на простия интерланг с обикновени думи, звездолетът „Овен“ се управляваше чрез мозъка, а не ръчно. И неслучайно Мета така задълбочено бе изучавала тогава в специалния хангар дюзите на ослепителния виторог. Те и наистина се бяха оказали забележителни. Вътрешната повърхност беше гладка и ясна, като излъскан до огледален блясък кафеник. Или този звездолет до този момент не беше използван от никого, или дюзите му също бяха чиста бутафория, а летеше не чрез изгаряне на химическо гориво, а на някакъв съвсем друг принцип. Между другото, дори и придвижването на гравитционна тяга оставя по външната повърхност на дюзите някакви следи.

Общо взето, предсмъртният жест на Мисон можеше да се счита като чисто рефлекторен. Същността му се заключаваше в друго — в заповедта, която той бе дал мислено. Мисон се бе опитал да улови нещо или някого, а въпросното нещо или някой не пожелало да се улови. И така се бяха натресли четиримата храбреци на ответния импулс, превърнал се смъртоносен и за четиримата.

Язон и Мета добре помнеха записа от вътрешното пространство на кораба, и без труд откриха въпросния лост, за който се беше вкопчил Мисон. Но дори и тази подробности с нищо не им помогна, и само Арчи забеляза шеговито:

— Значи, момчета, тази ръкохватка просто се е оказала най-близо до ръката му, той е почнал да губи съзнание, и за да не падне, се е хванал за нея. Нали се сещате, както давещия се лови за сламка?

— Интересна хипотеза — забеляза скептично Мета, — но все пак каква заповед е дал Мисон преди смъртта си? Нали сега трябва да я отменим? Правилно ли съм ви разбрал?

— Правилно, Мета — каза Арчи. — Само дето още не съм напълно уверен. Предположение имам, но се боя да не сбъркам.

— А ти не се бой — подкрепи го Кърк. — Язон ти разказа всичко най-главно. А на теб ти сече пипето. Давай, няма да сбъркаш.

— Е, добре. Нали помните, че този гений на техниката преследваше нещо, което притежава свойствата на абсолютно черно тяло? Нали така го посъветва, Язон? И ето, той го е видял. Опитайте до три пъти да отгатнете какво точно е видял. Но без никакви хипотези! Нали всички сте професионалисти!

Язон се усмихна. Той го бе проумял още преди Арчи, но не искаше да го произнася на глас: нека и Кърк и Мета си напънат мозъците, нека свикнат да мислят повече. Нали го умеят, но само когато пожелаят. Нито моментът обаче, нито обстановката бяха подходящи за мозъчни щурмове. Нито Мета, нито Кърк имаха някакво намерение да си блъскат главите с глупости. Те бяха излезли на разузнаване с бой, а в такива минути нямаше какво да се мисли, а само да се оглежда, ослушва и изчаква. И те бяха готови за всичко.

Язон разбра грешката си и с поглед нареди на Арчи: говори!

— Това е било рванавр, хиперпространствен проход, — съобщи Арчи. — Нормалните хора или навлизат в рванавра, или не го правят. Мисон се е опитал да го улови, като някакъв жив организъм. И тази нереална задача е влязла в крещящо противоречие с всички програми, заложени в паметта на звездолета. И тогава цялата енергия на злото се е изляла във вътрешността на Ослепителния Виторог. На мен повече ми харесва да го наричам така — поясни Арчи след кратка пауза, сякаш това беше най-главното сега. — „Овен“ — някак си е не удобно да го наричам така.

— Е, добре — изкоментира Мета, — аз само едно нещо продължавам да не разбирам: какво отношение към всичко това имат пирянските организми?

— Не мога да знам със сигурност, — охотно отговори Арчи, — но по всяка вероятност, Ослепителният Виторог е способен да управлява също така и пирянските твари.

— Ето, това се опитвах да ви обясня още преди половин час — проговори Язон с лекото раздразнение на страшно зает човек, на когото вече цял час пречат да работи.

И тогава Арчи му обърна внимание. Оказа се, че Язон отдавна бе престанал да наблюдава екрана за външен обзор — Кърк и Мета бяха напълно достатъчни за това — и много съсредоточено се бе втренчил в един от панелите, които хипнотично примигваха с множеството си цветни лампички. Арчи се опита също да погледне натам, но изведнъж изпита някакво много неприятно чувство. Усещането беше такова, сякаш някой бе надзърнал в подсъзнанието ти и се рови там без разрешение.

И изведнъж Язон възкликна:

— Еврика!

— Какво точно намери? — заинтересува се Арчи, единственият способен да разбере значението на думата „еврика“.

— Намерих общ език с този кораб, а значи, и с цялата планета. Ура! — тихо, но много тържествено добави Язон, а после обяви: — Обявявам триминутна готовност. Включвам всички пирянски организми на пълна мощност. Ох, с каква наслада ще доизпапкат отпусналите се флибустиери! А и с каква наслада само ще гледаме представлението оттук!

Язон остана дори удивен от себе си: никога до този момент не налюдавала такова злорадство и кръвожадност в себе си.

— Ами ако не стане? — запита изплашено шепнешком Кърк.

— Ще стане — усмихна се Язон. — Първият път „Овен“ ме послуша, когато отвори люка на външния шлюз. После го накарах да се движи и да провери възможностите на някои други системи. А после той започна да „говори“ с мен и ми показа главното си богатство — мощностите, които му позволяват да управлява цели светове.

Язон прочете върху лицата на пирянците голямо недоверие и заедно с него жестоко разочарование. Нима тази, както съвсем правилно се бе изразил Морган, консервна кутия, се бе оказала причината за трагедията, разтърсвала планетата в продължение на триста години? Причината за смъртта и погубените съдби на стотици хиляди, милиони хора. Не искаха да го повярват, и може би бяха прави по своему. Защото тогава излизаше, че преди много години някакви странни богове, долетели тук на такъв златен кораб, бяха запуснали един дяволски механизъм с человеконенавистническа природа. Пирянците никога не бяха вярвали в никакви богове, и сега нямаха намерение да стават поборници на някаква религия. А и честно казано, Язон още не бе проумял всичко докрай. Всичко, за което мислеше, беше не повече от хипотеза. Смела, оригинална, необичайна, но все пак само поредната хипотеза.

— Ти наистина ли вече даде заповедта си? — поинтересува се Арчи. — Тогава времето изтича. Как ще се върнем обратно, ако твоите зверчета обезумеят отново?

— Та ние се намираме във вътрешността на звездолета „Овен“! — удиви се Язон. — На този кораб можеш да си пробиеш път и през цяла планета. Той е защитен от всичко на света!

— Освен от човешката глупост — проговори изведнъж Мета. — Не се ли боиш, че и нас ни очаква съдбата на Мисон?

И тримата я изгледаха с уважение и лека уплаха. Всеки си мислеше за нещо свое, припомняше си разни глупости, които бе извършил през живота си. Нали никой не е зстрахован от грешки, а те много често влекат със себе си и съдбоносни последици.

Пръв реагира Язон.

— Не, миля моя, не! — произнесе той колкото беше способно по-убедено. — Просто сега вече няма време за обяснение.

И буквално след миг наистина вече нямаше никакво време. Мислената заповед подейства.

Животинският и растителният свят на Пир се пробуди, зейна гигантската му паст, подобно на току-що пробуден човек, който не само че няма никакво желание да го занимават с каквото и да било, но и изобщо нямащ намерение да се буди. Но се наложи. И тогава от всяка „недоспала“ твар започна да се се излъчва и изтръгва такава злоба, каквато никой по-рано не можеше дори и да си представи.

На планетата не остана нито едно тихо място. Шипокрили и рогоноси, копитни рептилии и ястреби, меднозъби каймани и саблеопашати се хвърляха срещу всичко живо и неживо в страшния пламък на безогледна ярост, с отчаянието на предсмъртна агония. Флибустиерите загиваха с десетки и стотици, като мнозина от тях не успяваха дори да извадят оръжието си.

И на дъното на морето дузиноногите, ланмарите и всички останали безоки змии и мокрици също бързо се съвзеха и със страховита ярост започнаха да се хвърлят като таран върху звездолета.

Време беше да се изплават, там горе беше поне светло и по-уютно някак си без тия гърчещи се стълбове покрай стените. Но първо Язон още не беше уверен, че ще успее да дава заповеди на пирянските твари от всяка точка. Може би за тази цел трябваше да се намира точно на това място, в Епицентъра. А второ…

Именно в този момент пред тях в подводния сумрак затанцува нещо черно, абсолютно черно, по-черно и от нощта, петно. То беше огромно, както никога, и вече в следващата секунда Язон разбра, че прословутият Ослепителен Виторог неуправляемо се стреми към тази дупка. „Овен“ игнорираше всички опити за мислени заповеди на Язон. Бавно, но неотвратимо. Съпротивлението беше по принцип непреодолимо. Най-малкото на ниво физиология. А може би и общовселенските закони на физиката вече диктуваха на звездолета правилата на играта. Бавното му привличане, засмукването в мрака на рванавра беше необратимо, както въртенето на звездите и Галактиките.

Вече след секунда всички външни датчици сочеха, че вече са извън водата, във въздуха, който е напълно пригоден за дишане. Щракна преградата на вътрешния люк, после на външния, нахлу мирисът на морето, ароматът на овошки и топлината на нагретия от слънцето пясък. Кърк пръв изскочи навън, както винаги готов за всякакви неочаквани изненади, след него стремително се плъзна Мета. Само дето се оказа, че няма в кого да стрелят. Никой не посрещаше пришълците — нито врагове, нито приятели. Но Мега позна света, в който ги беше изхвърлило.

— Това е Йолк — каза тя.

Наистина беше Йолк.

— Това е същата планета, на която ти уж си се родил — реши за всеки случай да уточни Кърк.

От дългото пътешествие на борда на „Арго“ в главата му бяха останали твъде смътни спомени, като сивокосият пирянски вожд понякога бъркаше имената на тамошните планети.

— Аха — кимна Язон. — Само дето не съм уверен, че в момента присъствието ни тук е наложително. Очевидно, „Овен“ просто е решил да ни спаси от някаква голяма беда. Във всеки случай така тълкувам тази аварийна евакуация.

— А аз предполагам — възрази и Арчи, — че той бяга, за да спаси собствената си златна кожа. Едва ли го е много грижа за нас. Само се огледайте.

Всички се огледаха. Необичайно широкото до този момент петно на рванавра се свиваше забележгимо.

— Ето какво. — Мета обобщи за всички. — Ако искаме да се върнем у дома не след година, а веднага — трябва да се гмуркаме обратно. Няма никакви време за каквито и да било съвещания на тая тема.

— Ами „Овен“? — разочаровано проточи Язон. — Пак ще го изгубим!

— Да, пак ще го изгубим. Но явно някому така е нужно — разсъди Арчи. — Все пак по-лесно е да долетим на Йолк от Пир, отколкото да се измъкнем оттук, имайки на разположение само един непокорен летателен апарат. А други варианти няма: сега с невъоръжено око се вижда, че в тази дупка Витогрогът ни няма да се промуши.

— Съгласен — проговори замислено Язон. — Само че да се връщаме за него тук няма да има никакъв смисъл. Уверен съм, че след два часа звездолетът „Овен“ ще се окаже още на някое друго място.

— Където и да се окаже, там ще го открием. Не тъгувай, Язон — утешаваше го Арчи. — Това нещо така или иначе ти принадлежи, чувствам го…

— Слушайте, за какво плямпате изобщо?! — изрева пазилият продължително време мълчание Кърк. — Вие по-добре си спомнете и си представете по-подробно къде ще се озовем след секунди. Без така уютната броня на уникалния ви кораб.

— И какво от това? — удиви се Язон. — Предлагаш да останем тук ли?

— Аз?!! — изрева с още по-страшен глас Кърк. — Имаме си скафандри с висша защита. Само да не забравите да сложите шлемовете си, учени плямпала такива. Мета ще се сети и без да й кажа, а на вас вечно трябва да ви се напомня. Там примирието отдавна е приключило. Гответе се за бой, философи такива!

И той едва ли не захвърли Язон и Арчи във вертикалната черна яма с треперещи краища, чиито даметър вече се бе смалил до един метър.