Ант Скаландис, Хари Харисън
Свят на смъртта 5 (3) (Светът на смъртта против флибустиерите)

Глава трета

Бручо установи еднозначно, че комарът е биологически обект с електронни схеми на мястото на нервната система. Тоест в крайна сметка се оказа типичен киборг. Арчи от своя страна потвърди наличието в организма на насекомото на полупроводникови схеми, иридиеви контакти и селено-цезиеви слънчеви захранващи елементи. Истински феноменално можеше да се смята откритото свръхминиатюрно приспособление за локация, кодиране и дешифриране. Казано на прост език, комарът бе усвоил истински шпионско прехващане на пси-паролата и по един нагъл начин бе използвал изобретената от пирянците парола. Имаше за какво да се замислят след това откритие. Всъщност, умът на Арчи бе погълнат изцяло именно от този проблем. Към изследванията му активно се включи и старият Бручо, също и Тека, най-способният от младите му ученици, Стан — главният технически гений на планетата, и, разбира се, Миди, която все още нямаше солидно образование и житейски опит, но затова пък беше причастна към множество древни тайни на ядрото на Галактиката, и гореше от желание да помогне на своя Арчи.

Язон беше единственият, който остана настрани от цялата тази компания. Той още на научната станция издаде заповед да се подготвя за полет „Темучин“, свърза се по видеофона с Кърк, и му обясни ситуацията. Не можеше да се каже, че старият пирянски вожд беше във възторг от поредното отплаване на Язон и Мета в неизвестността, но приучен от опита си от последните години, се смири.

Рес, другият висш ръководител на планетата, също не възразяваше срещу новата идея на Язон, макар и да я считаше за прекалено екстравагантна. И наистина, за какво му беше на един от знаменитите играчи на Галактиката, забогатял по-бързо от всякакви банкери и индустриалци, побеждавал с гъвкавия си ум и хитрост цели планети, да смени изведнъж романтичното амплоа на междузвезден бродяга и новата почетна длъжност на научен ръководител с професията на частен детектив? Та нали не го правеше заради това, за да удиви всички? Обаче, по всяка вероятност, почтеният старец Рес не случайно беше приет в Обществото на гарантите на стабилността и беше станал безсмъртен преди Язон и Кърк; мъдростта му надвишаваше тази на повечето хора. И сега някак си по своему бе разбрал смисъла от полета до Касилия. Бе разбрал, но без да го сподели с никого. Изпращайки Язон и Мета в далечния път, той тайнствено, но с добрина, се бе усмихнал. А и никой друг не бе дошъл да ги изпрати до кораба. Пирянците бяха раса, лишена от сантименталност и любопитството не спадаше към недостатъците им.

Язон издаваше по радиото последните заповеди до подчинените си в научния център докато все още летяха над джунглите на универсалната транспортна ракета, а на космодрума Велф, още след като стъпи в кораба, даде заповед за старт без да губи дори и секунда.

Искаше му се вече да са стигнали Касилия. Така жадуваше за това, че дори и не си направи труда да поиска справка за текущото състояние на планетата. А навярно си струваше. Та нали някога там го бяха произвели в престъпник, и чак след време се бе превърнал в герой — Язон Трите Милиарда, името се използваше като безплатна реклама на казиното „Касилия“. По-късно някой си Майк Саймън заплашваше да го даде под съд и на смъртно наказание именно на Касилия. Какво ли представляваше тази Партия на правдата (или Партия на истината?), която представляваше стоварилият се върху него безумен Саймън? Язон бе забравил на времето да уточни, в онзи момент изобщо не му беше до това. А ето че сега това можеше да се окаже от изключителна важност. Какво ли ако на планетата бяха дошли на власт именно „правдоискателите“? Каква ли участ бяха приготвили на неканения гост? Не беше трудно да се досети човек. Но и рискът определено си струваше! Интуицията му на препатил играч подсказваше, че на тази планета няма да се занимават с ареста му. Прекалено много години бяха минали. Колко бяха всъщност? Не можеше да си спомни точно. След това се опита да си припомни дали не му беше известно нещо, каквото и да е, за последвалите събития на Касилия. Дали не беше поглеждал в съответния том в библиотеката на Солвиц? Май че не.

В бързината бе забравил да вземе със себе си микродискове със справочна информация, освен това лекият транспортен кораб „Темучин“ не беше снабден с хиперпреходен предавател. И сега, когато вече летяха в специален режим с твърдо зададен курс към Касилия, а изходът от хиперпространството се планираше в пределно допустима близост до планетата, явно не оставаше възможност за запознаване със ситуацията. В този полет Язон на първо място икономисваше времето, а всичко останало просто бе изскочило от главата му.

Общо взето, дните и нощите се налагаше да прекарват по традиционния начин. Деликатесите на борда на „Темучин“ бяха в изобилие, хубавите напитки също, забавните програми на дискове внасяха необходимото разнообразие в космическия бит, а и взаимната им компания още не им беше омръзнала. Една особеност придаваше на близостта им нещо ново, съвършено различно от ситуацията до този момент между двамата: те бяха сгодени. И каква дума само! Направо самата древност лъхаше от него. След като вече бяха сгодени, искаше им се да отидат и да венчаят в някой храм. В кой точно обаче? Дали не в храма на Великия Дзевесо? Язон обичаше историята, знаеше много от нея, но за съжаление, не беше специалист в подробностите на религиите.

„Един Господ ги знае тия религии!“ помисли си Язон и се усмихна на неочаквания каламбур. Главното беше, че и на двамата им беше хубаво заедно. Винаги, и сега, в тези четири дни и три нощи, ако ги приведеше към условно земно време.

А ето че в последния ден, когато бордовият компютър обяви, че до изхода от режима на хиперпространствен преход остават осем часа, и на двамата изведнъж им стана тъжно; дали умората от безделието не ги беше отегчила, или някаква вселенска печал се бе покраднала в сърцето на всеки от двамата. И след поредната чаша пенливо алтаирско заговориха женихът с невестата за вечното, тоест не просто за любовта един към друг, а за любовта във философски смисъл, за живота и смъртта, за доброто и злото, за красотата и целесъобразността, за познаваемостта на окръжаващия свят.

Язон изведнъж си спомни как всъщност безславно бе приключил полетът им към центъра на Галактиката. Та нали, след като бяха се сдобили със Златния Виторог, след като бяха победили коварните врагове, бяха успели да открият родителите на Язон, той най-накрая бе възтържествувал, бе се отпуснал, загубвайки почти изцяло контрола над себе си и бе изгубил всичко, което бе успял да завоюва до този момент.

Майката на Язон тогава бе получила извънредно съобщение (неразбрано от никого, с неизвестен подател, като дори и копие в бордовия журнал не бе останало!) и бе напуснала „Арго“ с бързина, достойна за други обстоятелства. При това от линкора бе изчезнал не само закотвения кораб на Нивела, но и първият „Овен“, с толкова мъки завоюван на планетата Йолк от командата пирянци. И двата звездолета бяха изчезнали в неизвестно направление. Айзон, естествено, също бе отлетял с жена си. А своя син и спасител дори не бе удостоил с елементарно кратко обяснение.

Общо взето, информацията беше нула. И заради какво бяха положили толкова старания да победят целия свят, бе останало непонятно. Дали не беше заради юктисианеца Арчи, намери щастието си на Егриси? Или е било заради Мета, която сега беше не само най-силната и най-знаменитата девойка на Пир, а също така и невеста на великия играч и междузвезден бродяга Язон динАлт. Но имаше ли смисъл само поради тази причина да изминат толкова парсеци? Кого да питат? Кой ще даде отговор? Може би Ривърд Бервик? Да, Бервик трябваше да знае нещичко относно събитията на Касилия. Подобни ексцеси бяха в пряката компетенция на Специалния Корпус. Следователно, трябваше да се свържат с Бервик веднага щом корабът се озовеше в обикновеното пространство. Поговориха си и за това.

След това Язон попита:

— Мета, как мислиш, имали ли са правото да убиват хора?

— Кой? — трепна тя от неочаквания въпрос. — Онези бандити ли?

— Да. Нали са убивали без дори и да се замислят.

— Не може да убиваш невинни хора — твърдо заяви Мета.

— Аз също така мисля — кимна той, след малко добавяйки: — Само дето понякога ми се струва, че изобщо не бива да се убиват хора. Знаеш ли, щеше да е страхотно, ако това станеше възможно. Никога да не се убиват хора.

— Кажи го на Хенри Морган. Обезателно — усмихна се тъжно Мета.

Веднага щом полетът продължи в обикновен околопланетен режим Язон не забрави да потърси Бервик, обаче големият галактически шеф не се оказа нито в световете на Зеления клон, нито в резиденцията му на Лусуозо, нито въобще в пределите на връзка. Следователно, налагаше се да се мине без допълнителни сведения за Касилия и Морган.

Разстоянието до планетата беше вече толкова малко, че навигационната система на „Темучин“ автоматически се настрои на стандартните сигнали за кацане, и корабът премина в орбитален полет, вече след минута зависна над едно от най-големите в Галактиката космически пристанища — междузвездния космодрум Диго, което в превод от есперанто означава „бент, дамба“. Очевидно, пионерите от времето на Земната империя подразбираха под тази дума могъща преграда пред чуждите сили от враждебния космос, но се бе получило точно обратното: бентът на касилийския космодрум препятстваше проникването навън, а не нападенията отвън. Откритият винаги и за всички популярен курорт и делови център в южната част на Галактиката беше действително претъпкан от хора, а в междупланетното пространство изтичаше съвсем рехаво и щателно пресято ручейче от прогонени, банкрутирали, обрани до последната стотинка или просто изтощени от развлечения преситени гости.

Диспечерите на Диго приеха сигнала на „Темучин“ и много бързо му дадоха коридор за кацане. Едва ли някой на Касилия помнеше наизуст регистрационния номер на планетата Щастие, а освен тези цифри върху корпуса на пирянския кораб нямаше нищо друго. Обитателите на Света на смъртта така и не се бяха наканили да си измислят някакъв герб за двете планети. По всяка вероятност обаче автоматичният идентифициращ модул просто бе надзърнал в главния каталог на главния компютър на Лигата на световете, а там вече повече от две години съществуваше под вида на отделна регистрация далечната, полудива, но вече наистина почти щастлива планета. Фактът, че „Темучин“ се водеше към космическия флот на Щастие, а не към пирянския порт Велф, си беше чиста случайност, свързана по-скоро с историята на името на кораба. По правило пирянците не придаваха особено значение на такива глупости. Този път обаче тази бърканица се оказа от голяма полза. Та нали Язон изобщо нямаше намерение да афишира тук на Касилия любимата си в действителност планета. Паспортите им пък бяха общогалактически, каквито бе започнала неотдавна да издава Лигата на световете на представителите на цяла редица професии, чийто живот и работа изискваха интензивни полети от планета на планета.

На входа в терминала на космодрума и на изхода от него дълго и мудно им проверяваха документите, облъчваха със специални уреди скромния им багаж и костюми, изискваха да попълват митнически декларации относно вноса на особено опасни видове оръжия, силнодействащи отрови, наркотици и редки животни. А освен това там имаше и най-малко десет пункта, където се изброяваха вещи, които не на Мета, но дори и на Язон не би дошло в главата да помъкнат със себе си на чуждата планета. Такива като изделия на народни занаяти, музикални инструменти на древни народи, раковини на океански молюски, стихове в ръкописи, монети, пощенски марки и прочие подобни неща. В графата „Цел на пристигане“ и двамата без да им мигне окото написаха „туризъм“. Колкото и да звучеше странно, въпросната формулировка беше много близо до истината. Та нали Язон идваше на Касилия с чисто познавателна цел, той нямаше намерение нито да влиза в конфликт с властите, нито дори за пореден път да обира до шушка касата на игралния дом. А дори и да бе имал такова желание, нямаше никаква възможност да го осъществи, защото миналите оттам бандити не само че бяха обрали напълно, но и бяха разрушили едно от най-старите заведения на града.

А ликвидацията на последиците беше в пълен ход. Язон го беше забелязал още отдалече, когато шофьорът на хелитаксито, традиционният транспорт на Касилия, като се извини пред тях, обясни, че по-нататък няма да могат да продължат: кварталът бил отцепен поради мащабните ремонтни работи. Високо издигащите се над домовете манипулатори на строителната техника потвърждваха думите му. Язон считаше, че е избрал най-краткият път до казиното, все пак помнеше нелошо града, но поради купищата строителни отпадъци, дълбоки ровове и заградителни препятствия, окичени с ярки флагчета, през цялото време се налагаше да описва осморки, така че на мястото на катастрофата се озоваха от съвсем неочаквана страна.

Разрушената от пиратите улица най-накрая се откри пред погледа им. Картината беше повече от печална. Особено потискащо впечатление оказа на Язон собственият му портрет, съвсем неотдавна украсявал фасадата на казиното над арката на парадния вход, а сега търкалящ се сред купищата отломъци. Огромното пластмасово пано по време на взрива се беше разцепило почти по средата, като оцелялата дясна половина на лицето му беше полята с някаква сива мръсотия, а най-добре се бе съхранила отчетливо изобразената му ръка, хвърляща върху зеленото сукно златистите кубчета на игралните зарове.

— Господин динАлт! — повика го през шума на строителната площадка гръмкият глас на един добре облечен и по спортному облечен млад мъж с дребния сферичен мобилен телефон в ръката. Охрана? Сътрудник на разрушената банка? Агент от специалните служби? Имаше ли някакво значение? Налагаше се да разговаря. Нали всъщност и затова беше долетял.

Това беше третият път, в който го разпознаваха. Първият беше митничарят, пожелал на почетния гражданин на Касилия хубаво да си почине. Вторият беше таксиметровият шофьор, който през целия път се мъчеше да измъкне у знаменития си клиент тайната на големите удари в игралните зали. Третият беше този младеж с неясна професионална принадлежност. Язон и Мета се приближиха до повикалия ги тип прехвърляйки се през доста ниския, но затова пък извънредно неудобен за ходене по него паралелепипед от металопластмасови тръбни конструкции.

— Господин динАлт, лично господин Уейн ще се радва много да ви види в офиса си.

Това беше произнесено с такава интонация, че беше просто неприлично да изяснява кой е въпросният господин Уейн. Името будеше някакъв смътен спомен у Язон, но той не можеше да го свърже с нищо конкретно.

— Наблизо е — добави младежът, а Мета в отговор направи такава гримаса (уж било близо, а пък изобщо не разбирам къде ни водиш), че пратеникът счете за свой дълг да поясни: — Сър Роджър Уейн е президент на националната банка на Касилия.

Временният кабинет на президента на банката, чието здание беше варварски разрушено по време на нападението на пиратите, се разполагаше в момента в подземието, да не кажем бункера, на същата улица, но изглеждаше достатъчно просторен и дори помпозен благодарение на високите окачени тавани и шикозната обстановка. Пътят към цитаделата на финансиста минаваше през поне десетина тежки бронирани врати, не оставящи на посетителите никаква надежда за измъкване навън. На всеки праг Мета с внимателен поглед оценяваше дали ще може разбие бравата, и с всяка измината врата помрачняваше все повече и повече, съзнавайки, че подобни стоманени конструкции не само не бяха по силите й, но дори и Кърк щеше да си строши зъбите с тях. Язон изпадаше в същото мрачно настроение, чувствайки се като уловен в капан. Единствената им утеха оставаха пистолетите, които никой до този момент не бе поискал да им отнеме.

Оказа се, че все пак познава господин Уейн. Беше го виждал само един път през живота си, а го бе познал веднага. Има и такива лица, които не блестят с нищо особено, но въпреки това се запомнят.

Уейн беше напълнял, оплешивял, лицето му сякаш бе потъмняло, но като цяло си бе останал все същия хлъзгав тип с потайни маниери. Допреди няколко години беше само един заместник-директор на една малка и скромна банка на края на града. Тогава лично бе проверил автентичността на всичките двайсет и седем милионни кредитни банкноти, връчени от Кърк на Язон, и една беше разменил на банкноти по хиляда. Особено релефен изплува споменът за онзи момент от онзи отдавнашен ден, в който начинаещият банкер с пребледняло лице поемаше от Яон дебелата пачка с банкноти с такава висока деноминация. Беше повече от ясно, че до онзи момент не му се беше случвало да държи толкова пари, които да му принадлежат поне отчасти. Всичко от онази паметна вечер отдавна беше история. Господин Уейн по всяка очевидност беше станал мултимилионер, дори и възможно милиардер, величаейки се сър Роджър Уейн, но навикът да пребледнява на нервна почва така и не го беше напуснал.

При вида на Язон смуглото му лице придоби неестествен сиво-виолетов цвят, а вече чисто лилавите му устни се разтвориха в една още по-неестествена и поради това много неприятна усмивка.

— Как се радвам да ви видя на нашата планета!

Възклицанието му определено не можеше да се счита за фалшиво, но Язон с чиста съвест го определи като двусмислено.

Той се усмихна едва доловимо в отговор и леко наклони глава, както го изискваше етикетът. Мета обаче не признаваше никакви етикеции и кръвта й почна да кипи.

— Помня, помня, как ви предложих да оставите парите в нашата банка, а вие скромно ми отговорихте „не сега“. Помня, помня — буквално изблея сър Роджър. — Е, какво, значи днес му е времето, така ли, господин динАлт? Станали сте богати, нали така? И ние забогатяхме. Какво ще кажете за едно взаимноизгодно сътрудничество?

— Не изключвам и такъв вариант — вежливо отвърна Язон. — Но ние със съпругата ми не сме дошли за това. Освен това пари в банката ви бих могъл да вложа без изобщо да бия такъв дълъг път, като го сторя чрез междузвездната компютърна мрежа. Днес ме интересуват обстоятелствата от неотдавнашното нападение срещу казиното „Касилия“ и вашите съображения относно местопребиваването на Хенри Морган. Обезателно ще го арестувам и ще го принудя да върне заграбеното. Като си плати и моралните и материални компенсации. Имате ли представа колко е това?

— Още десет милиарда — каза Уейн.

Сумата се стори малко големичка на Язон, но той запази мисълта за себе си.

— Добре. Значи Морган ще ви върне двайсет и пет милиарда.

Уейн само снизходително се усмихна, въздържайки се за момента от коментар.

— Вашите двайсет и пет милиарда непременно ще ви бъдат върнати — повтори Язон, като наблегна на думата „непременно“. — Какъв ще ми бъде дялът в този случай?

Отговорът последва моментално.

— Двайсет процента.

— Това е несериозно — възрази Язон. — Петдесет.

— Двайсет и пет — предложи Уейн.

— Петдесет.

— Трийсет и три и това е последната ми дума.

— Петдесет — повтори още веднъж Язон.

Уейн накрая не можа да сдържи смеха си.

— Язон, вие сте много проницателна личност. За миг само съобразихте, че тези петнайсет милиарда на казиното бяха именно моя собственост. Не чувствате ли в такъв случай, че аз ни на йота не вярвам в сериозността на предложението ви, а още по-малко в успеха на подобно мероприятие. Да нямате намерение да се изправите на жалкото си корабче срещу цялата пиратска армада?

— Гоподин Уейн! — оскърбено възкликна Мета. — От жалката ви избичка и най-крупният кораб ще ви се стори нищожен. Възможностите на моя транспортен кораб са сравними с тези на боен кръстосвач от среден мащаб.

— Работата, разбира се, не е в това — намеси се Язон, бързайки да прекрати разгарящия се спор.

— Извинете, госпожо, не бях прав — произнесе неочаквано Уейн. — Сега е ваш ред, Язон.

— Ще бъда кратък, господин Уейн. В открита схватка, в честен космически бой, ние веднъж сме се сблъсквали с тая смела команда, макар и тогава тя да имаше малко по-различен вид. И тогава, забележете, победи ръководеният от нас флот. Хенри Морган представляваше всичко на всичко само един от главатарите на тази слабоорганизирана звездна шайка. Тогава той успя да се измъкне. Днес обаче аз нямам намерение да воювам толкова праволинейно с него. Има много и различни начини да преодолееш един враг. Някои от тях са познати и на вас, нали, господин Уейн? Лично аз, като професионален играч, не съм свикнал да разкривам собствените си трикове. Така че сега на нас двамата ни се налага да се споразумеем само в един общ аспект. Методиката на изпълнението си остава грижа на двама ни с Мета.

Уейн беше наклонил глава и ги слушаше вече без да крие любопитството си.

— Защо ли почвам да вярвам в успеха ви, Язон динАлт — произнесе замислено той.

— Е, най-после! Между другото, много от тези, които вярваха, не свършиха по най-добрия начин.

— Надявам се, Язон, че тия реплики не ги отправяте като заплаха към мен — произнесе Уейн с утвърдителна интонация. — Все пак съм длъжен да ви кажа, че самоувереността ви не познава граници. Без всякакво съмнение, това е добре за играча, но в боя може да ви изиграе лоша шега. Така че гледайте да не се издъните преждевременно и ме изслушайте. Полицията практически призна поражението си в случая с Морган. Те са отлични момчета, но мога да работят само на планетата. Касилийската полиция наистина не е оборудвана и с елементарна космическа техника. А кой друг е в състояние да ни помогне? Бойният флот на „Лигата на световете“?… Това са наистина могъщи, но прекалено крупни и неповратливи формации. Остава само Специалния корпус… Между другото, известно ли ви е какво представлява Специалният корпус?

— Представете си, да — отвърна небрежно Язон. — Познати са ми имената Инскип, Колби, Ривърд Бронс, дори на последния бях лично представен.

Твърдението му за познанството с Бронс представляваше леко преувеличение, но нали Бервик наистина веднъж му бе предлагал да го запознае със заместник-началника на Корпуса.

— Чудесно — кимна Уейн. — Значи така. Ударният отряд на Корпуса в същия ден изгуби следата на Морган поради една много проста причина. Пиратите демонстрираха на целия свят чисто техническото си превъзходство. Техните кораби и радари са по-добри от тези на Корпуса. Разбирате ли?

— Но мозъците им, взети всички заедно, са по-дребни от моя.

— Браво, Язон! — изсмя се Уейн. — Още една такава фраза и честна дума, ще ви кажа къде да търсите Морган.

Язон дори и не успя да отговори. „И този тип ме обвинява в самоувереност! Нима всичко това е било блъф?“ помисли той.

Вместо него отговори Мета.

— А вие имате ли достатъчно основания да предполагате, че…

— Не продължавайте — прекъсна я Уейн. — Аз действително знам къде се намира Морган в момента. Макар че… все пак трябва да правите разлика между откриване и залавяне. Двете нямат нищо общо. Но за да не ви се стори изявлението ми голословно, ще се опитам да ви разясня как е ситуацията на планетата ни. Имаме си министър-председател със свой кабинет, има парламент, съществуват също така съд, преса, специални служби. Реалната власт обаче е в ръцете на хората с пари, повярвайте ми. А тези хора — това всъщност съм аз. Аз контролирам всички финансови потоци на Касилия, подчертавам: всичките. Затова и останалите граждани от редовия журналист до премиера, от тайния агент до председателя на парламента работят само за мен. И последно. Корабът на Морган отлетя от моята планета с парите ми на борда си. В такъв случай как да не знам накъде се е отправил? Надявам се, няма да настоявате да ви разкрия секрета си. Нека си ги имам няколко и аз.

— Нямам претенции към секретите ви — отбеляза Язон. — На мен и така ми е ясна цялата картина. Има само един неизясн момент: къде се намира той в момента?

— Ще ви кажа — обеща Уейн. — Само ми отговорете, моля ви, на още един въпрос. Последният, но може би най-важният за мен. За какво ви е на вас Морган? Та нали съществуват далеч по-надеждни и дори и още по-интересни начини за печелене на пари?

— Разбира се, че не го правя заради парите — съгласи се Язон. — Но Морган разруши казиното „Касилия“. Това място ми е скъпо. Като памет за тогавашния ми триумф. И не само. Имам и много други спомени, свързани с него… Но вие няма да го разберете. Видяхте ли в какво са превърнали портрета ми? Този пират ми нанесе лично оскърбление. В това е цялата работа. Устройва ли ви обяснението ми? — запита го почти агресивно Язон.

— Устройва ме — отвърна след няколко секунди размисъл Уейн.

— Е, какво ще кажете сега за процента ми? — поинтересува се Язон.

— Знаете ли — усмихна се Уейн, — преди пет години, когато Касилия още фактически беше в ръцете на бандитите и в икономиката царуваха законите на междуклановите разборки, спасяването на отмъкнати пари срещу половината сума беше прието за правило. Съгласен съм на петдесет процента.

Язон мълчаливо и с достойнство кимна.

Уейн натисна някакъв бутон върху големия пулт в средата на бюрото си — очевидно включи системата за информационна защита — и с едва доловим шепот потайно прошепна:

— Хенри Морган сега се намира на Дархан, в град Бурунгхи, хотел „Лулу“… хей, къде хукнахте? — извика той подир гостите си, когато те, като истински прагматици и професионалисти, се сбогуваха с очи, обърнаха се и тръгнаха към вратата. — Не бързайте така. И не си мислете да летите на собствения си кораб. Пристигането му на Дархан няма да остане незабелязано, можете да ми повярвате. Единствената възможност да не изплашите Морган е да потеглите към Дархан с обикновен пътнически рейс. Сега ще ви повикам автомобил, който ще ви откара директно до трапа на отлитащия само след половин час звездолет „Гордостта на Дархан“.

— Онзи същият? — простена Язон.

— Същият — потвърди Уейн.

— О, тъмни Космосе! Нямат ли край тия съвпадения!

— Нямат, всичко е нагласено — измърмори Мета, когато вече крачеха по коридорите през отварящите се пред тях тежки автоматични врати в компанията на служителя от охраната. — Защо се съгласи на условията му? Нима мислиш, че иска да ни помогне?

— Разбира се, че не — усмихна се Язон. — Тоя тип хора помага само на себе си. По всяка вероятност обаче той ни даде добър съвет. Нали на този етап общите ни цели ни наистина съвпадат. Главното обаче, което трябва да разбереш, е: тук, на Касилия, ние сме в пълната му власт. Само да беше щракнал с пръсти и „Темучин“ просто нямаше да го допуснат на орбита. Така че единственият начин да се измъкнем оттук и да летим по-нататък е да играем по правилата му.

Язон едва в този момент забеляза пистолета в ръката й. Интересно, откога? Добре че поне не го беше извадила в кабинета.

— Прибери го — посъветва я той. — Тук поне няма в кого, а няма защо да стреляш.

— Няма да го прибера — сопна му се тя. — Хващат ме нервите когато се налага да играем по чужди правила. Дай ми поне за минутка да дойда на себе си.