Ант Скаландис, Хари Харисън
Свят на смъртта 5 (21) (Светът на смъртта против флибустиерите)

Глава втора

Миди лежеше полупритворила очи в специално донесеното за нея кресло. Подобна конструкция, или така нареченото биокресло, препоръчваха при адаптационния период на тежко ранените, които се нуждаеха от абсолютен покой и удобство. Примерно същото, от което имаше нужда в момента и Миди, за да постигне максимална концентрация на вниманието на ефективното използване на цялата й телепатична енергия. Стан се въртеше около пси-проектора, като магьосничеше с верниерите на регулаторите за най-точната настройка на биополето на Миди. Никак не му се искаше да направи грешка. Защото две момичета в два противоположни краища на Галактиката бяха замислили един много смел и поради това особено сложен експеримент. Надявайки се на достатъчно развитите телехатически способности на Язон, те бяха решили да рискуват, транслирайки на Пир непосредствените му мисли, като едната изпълняваше ролята на усилвател-предавател, а другата — на усилвател-приемник. В крайна сметка всичко се получи, макар и не съвсем така, както го бяха замислили.

Отначало по привичния начин настроиха стабилна връзка. Миди си го представяше като възникване в пространството на идеално прав с блестящи гладки стени тунел, като го наричаше телекоридор. След това Доли помоли Язон просто да говори „пред нея като пред микрофон“, или по-точно, като пред камера, защото зрителният контакт — очи в очи — се оказа повече от необходим. И момичето необичайно леко започна да предава на умопомрачителните разстояния не мислите на Язон, дори не и звуци и думи, а цялата възприемана от нея говоряща картина. Точно така, както до този момент бе предавала собствените си мисли. Приемащата сигнала Миди дооформяше вече леко размитата от светлинните години образ на Язон с помощта на личните си спомени. И накрая, когато Стан с помощта на пси-детектора извеждаше на един голям екран отчетливото и подвижно изображение на Язон, нито гласът му, нито лицето му претърпяха някакви забележими изкривявания.

Какво да се говори, всички събрали се пирянци бяха радостни да видят отново здрав и читав първия в историята си чуждопланетник, когото те в крайна сметка се бяха научили да имат за свой. И разбира се, никой не се и съмняваше, че всеки момент Язон ще ги удиви с нещо ново. Иначе просто нямаше смисъл да се организира целия този сложен, уникален, и възможно, небезопасен за здравето на момичетата експеримент. Обитателите на Света на смъртта бяха готови и за най-парадоксалните новости. Още повече, че те вече знаеха много за Ямайка и Хенри Морган от предишния сеанс на връзка. И въпреки всичко докладът на Язон надхвърли всички очаквания.

А това беше именно доклад, ило по-точно, теледоклад, тъй като нямаше никаква възможност да прекъсват и задават въпроси. Единственото, което беше достъпно на всеки от присъстващите, беше да измъкне пистолета и да превърне на молекули пси-проектора, а с него и Миди. И разбира се, в хода на дългия монолог на Язон, пистолетите на пирянците непрекъснато изскачаха от кобурите в дланите и обратно, но за щастие до стрелба не се стигна.

Накрая Миди, след като проумя принципа на транслацията, изобретен от по-младата й колежка, даде възможност на Кърк да отговори. Тя само не взе предвид, че на другия край на телекоридора хората стоят на чист въздух, някъде в някаква гора, и у тях няма никакви уреди. Така че отговорът на Кърк озвучаваше самата Доли. А и изобщо всичко беше на предела на възможностите. Спешно се наложи да прекратят връзката: Миди загуби съзнание. Не стига това, че се бе раздала напълно по време на междузвездния разговор, но и за капак необичайно емоционалният фон на залата бе започнал да оказва въздействие върху не съвсем защитения й мозък. Пирянците бушуваха като разоран мравуняк, и в хаоса на всевъзможни чувства бодрите възклицания бяха съвсем инцидентни. Болшинството присъстващи излъчваха крайно безпокойство и дори страх, традиционни по пирянски преминаващ в ярост и злоба.

Миди бързо я отведоха в болницата под персоналните грижи на Тека и Бручо. Не на шега разтревожилият се Арчи също се втуна натам. Общо взето, на най-уравновесените и разсъдливи хора се наложи временно да напуснат залата, и обсъждането на ситуацията започна с крясъци. Имаше какво да си покрещят в този ден обитателите на Света на смъртта един на друг. Та нали Язон (не някой друг!) им беше предложил (на пирянците!) не уникален научен експеримент, дори и не пътешествие в ада: а буквално следното: да започнат нова крупномащабна война с пирянските твари!

— Приятели, много се радвам, че сега нямате възможност да ме прекъсвате — започна Язон, лъчезарно усмихнат. — Аз прекарах в път и на чужди планети вече почти два месеца — едно немалко време. Много мислих за проблемите ни, а на такова разстояние мисълта за дома е особено приятна и ясна. Всичко, което ще ви кажа сега, това не е току-що родила се, дори и свръхгениална, но недоизкусурена идея. Това е мое щателно претеглено решение. Аз насочвам към Пир ескадра космически флибустиери, най-злобните, най-отчаяните, най-безжалостните и най-умелите бойци на междузвездните галактически простори.

Той направи кратка пауза и продължи.

— Те искат да завоюват нашата планета, защото я считат за една от най-богатите. Те ще търсят на нея залежи от метални руди в планините и скрити съкровища в джунглите, навсякъде ще търсят образци от редки животни. А главното е, че те ще почнат да си пробиват път към Епицентъра, който управлява тези животни. Защото там, в Епицентъра, мечтаят те да намерят липсващия им таинствен детайл от звездолета „Овен“. Аз бях този, който ги насочи към планетата Пир. А планетата Пир е тъкмо място за търсене. И само едно нещо — до известно време — те няма да търсят: хората. Те дори и не очакват да ви видят. Освен всичко друго, аз обясних на флибустиерите, че пирянците са най-хитрата раса във Вселената, и затова винаги са се считали за непобедими. Обясних им, че вие умеете да воювате, но влизате в бой само след като загинат всичките ви дресирани да нападат враговете ви свирепи животни. И само Епицентърът е единственото място, което ще защитавате особено силно. За това също съм предупредил враговете ни. Флибустиерите ще почнат да воюват с шипокрилите и рогоносите, шилометите и меднозъбите каймани, с подивелите доримии и безоките дузиноноги. И тогава вече ще видим кой кого!

Както и да завърши тази история, мнозинството пирати ще сложи кости на Пир. Заедно с тях и немалко пирянски твари. Да, ние знаем колко бързо се плодят, така че ще наблюдаваме процеса отстрани. Ние имаме шанс да проумеем главната причина за непобедимостта на Света на смъртта. А може би (знае ли човек) — флибустерите са уникален народ, техниката им е доста по-напреднала от нашата, може би все пак ще успеят да очистят Пир от всички враждебно на човека. А ние тогава вече ще измислим как да очистим пък планетата от тях. По-скоро сигурно ще сключим договор, защото нали им обещах онази прословута част от звездолета, магическия ключ към всемогъществото. А планетата, ако сме честни, даром не им е нужна, те си имат вече една, дори няколко. И въобще натурата им е на звездни номади.

Дотук беше лириката. Преминавам към практическите препоръки, защото се боя, че Доли ще се изтощи и няма да може повече да препредава в ефира думите ми. И така, препоръките ми са следните. Първо, намерете, изкрънкайте от Бервик, купете, без да се пазарите, аз после ще ви възстановя всички загуби, достатъчно мощен генератор на екраниращо поле. Градът Отворен и космодрумът Велф не трябва да се пеленговат отникъде. Второ. Бързо изградете някакво подобие на космодрум от другата страна на планетата, сред дивите джунгли. Там ще приемаме гостите. Трето. Малките деца, болните, тежкоранените, престарелите, евакуирайте на планетата Щастие. Знае ли човек как могат да се обърнат нещата. Четвърто. „Арго“ и всички останали бойни кораби да бъдат приведени в пълна бойна готовност и да бъдат вдигнати на орбита. Пето. Нека най-добрите „Говорители“ отрепетират показателен номер — насъскване на местната фауна на пришълци. Този спектакъл трябва да се проведе с широк размах и с блясък. На хората подгответе надеждни пътища за отстъпление в случай, че пиратите веднага открият ураганен огън. Шесто. За охрана на Епицентъра използвайте най-доброто автоматично оръжие. Там хора не трябва да има, а виж, роботът-страж, който на Егриси наричат огнедишащ дракон, ще свърши отлична работа. Спомням си, че го подарих на Миди, но при такъв случай тя ще прежали с готоност любимата си играчка. Седмо. Или кое беше по ред? Май че няма повече.

Язон помълча замислен.

— Останалото ще решаваме в движение. Имаме още три седмици. Ще се опитам да удължа още малко срока, но може и да не се получи. Възражения не се приемат. Не мога вече да дам обратен ход на делото. Мога само да се опитам да проточа нещата. И още. Ще се опитам да стигна до вас преди флибустиерите, за да ви разкажа вече на живо всичко. Но това няма да бъде лесно и никак безопасно. Така че чакайте, приятели, и бъдете готови.

После той се обърна лично към вожда на пирянците и свой стар приятел:

— Кърк, надявам се, че в момента ме слушаш. Извини ме, ако можеш, стари приятелю. Прости ми, че взех решение, токова важно за съдбата на Пир, без да се посъветвам с теб. Работата е там, че да мен отдавна тази планета е и моя. А освен това Мета също не беше против.

Язон изведнъж някак объркано замълча, обърна се очевидно към Мета, и в този момент изображението пропадна.

Кърк имаше съвсем малко време, за да се приготви за отговор, мислите му бяха в пълен хаос, и седовласият исполин, изправен в цял ръст пред широкоразтворените очи на едва дишащата Миди, така и не разбра, дали успя да почне с най-важното.

— Язон, боя се, че пирянците няма да могат да водят войната с чужди ръце. Ние просто няма да сме в състояние да гледаме спокойно на цялата история и най-вероятно ще почнем война на два фронта. Ето, от това ме е страх.

Кърк не успя да каже и дума повече, защото в този момент Миди изгуби съзнание.

— Смърт на Язон! — закрещю Клиф, взривявайки тягостната тишина, надвиснала в залата.

Така започна дискусията.

Храбрият космически артилерист съвсем наскоро бе навършил двайсет години, в условията на Пир възраст съвсем не младежка, и беше крайно време да се научи как да се държи. Клиф обаче изобщо нямаше намерение да сдържа емоциите си.

— Смърт на Язон! Той предаде планетата ни! Аз бях съвсем млад тогава и от мен нищо не зависеше, когато този вредител за пръв път се появи сред нас. Но аз помня как покойният Скоп искаше да го убие в решаващия момент, и ако не беше Мета…

— Замълчи! — ревна Гриф с още по-голяма ярост от неговата. — Ти просто използваш отсъствието на Мета. Тя не би те оставила да говориш така!

Гриф беше още по-млад, но именно нему се бе случило да бъде първият наставник на Язон на Пир, а после заедно с бившия си ученик и Мета той бе преминал през месомелачката на войната на планетата Щастие. Нищо не сближава хората повече от съвместните сражения, и младият Гриф сега беше пълен с решимост да защити другарите си срещу нападките.

— Замълчете и двамата! — изрева Кърк. — По-старшите още не са изказали мнението си. Откога на Пир взеха да не съблюдават субординацията и воинската дисциплина? Ако Язон е виновен за нещо, то само в това, че ни даде възможност да се отпуснем. А ние с нищо не сме заслужили тази почивка. Не забравяйте, младежи, че веднъж вече оставихме планетата си в ръцете на врага и се смирихме с това. И ако не беше Язон, днес нямаше да ни има…

Кърк спря да си поеме дъх, и Рес използва момента, за да се вмъкне в този спор с правото на човек, чийто глас тежеше не по-малко от този на Кърк.

— Не си съвсем прав, Кърк. Язон с неговата глава и с парите му, разбира се, ни помогна отново да построим града, пристанището, да възстановим шахтите. Но само горските пирянци, моите събратя, истинските обитатели на Света на смъртта, никога не са напускали своя свят. И може би само поради това в крайна сметка всички сме се върнали тук. Нас, родените и израснали в джунглите, винаги ни е стопляла и продължава да ни стопля простата мисъл, която ние след нашите бащи, деди и прадеди доказваме на целия останал свят вече повече от триста години: „На Пир е възможно да се живее!“ А след като може, значи е нужно. Нашата планета е не само ужасна — тя е и прекрасна. Тя заслужава да се сражаваме за нея, и разбира се, не така, както по-рано сте го правили вие. А по-скоро по начина, който предлага днес Язон.

Идеята му съдържа голяма мъдрост. Да сблъскаме двете най-смъртоносни сили в Галактиката. Чисто математически подход: минус по минус дава плюс. Само си представете! Дории не трябва да си го представяте: всичко гениално е просто! И честна дума, ако преди много години ние бяхме притежавали такива технически възможности, аз лично бих насочил към Пир отчаяните конници на Темучин.

— Не споделям възторга ви, старейшина Рес — неочаквано се надигна от стола си Стан. — И дори ви се удивлявам. Възниква неволния въпрос: за какво ни е нас, корчевщиките, тази война?

При думата „корчевщики“ почти всички присъстващи се намръщиха и дори по залата премина вълна от възмущение. Стан обаче невъзмутимо продължаваше:

— Да, аз ви оскърбих, но не считам себе си за виновен. Защото сега вие разсъждавате не като граждани на Пир, а като забравил се корчевщик. Нека гражданите отново да повоюват, след като са такива глупаци, нека да изпукат още веднъж заедно с прилетелите флибустиери, а ние ще се поизлежаваме в джунглите и накрая ще си заживеем като хората. Нима не е така?

— Как не те е срам, Стан?! — закрещя сега вече Накса, който също не бе успял да се сдържи. — Кой ви измъкваше полуживи изпод руините на стария ви град? Кой ви помагаше да се борите с новите зловещи мутанти? Нима пак ще почнем да се делим на „ние“ и „вие“? Нима ти не мислиш, че пирянците вече няколко години се занимават с решението на едни и същи задачи?

— Всичко е така, Накса — не отстъпваше обаче Стан. — Започне ли война обаче, решението на общите проблеми ще бъде дотук. Не знам за какъв дявол ви е да мъкнете цяла армада озверели кретени от другия край на Галактиката! Ако ние просто искаме да се заемем с тоталното унищожение на цялата местна биосфера, какво по-просто от това? Та нали вече имаме достатъчно пари, за да закупим цяла армия непобедими роботи-убийци. Възможно е дори да сведем до минимум вредните замърсявания и успешно да преработваме останките на зверовете. За какво ни е да се залавяме пак с тях?

— Нищо не си разбрал, Стан — опита се отново да обясни Рък. Язон предлага да насочим срещу пирянската природа не толкова техниката на флибустиерите, колкото несравнимата им с нищо ненавист.

— А нима им беше малко нашата ненавист за да се плодят още повече, да заякват все повече и повече, да се усъвършенстват и с още по-голяма стръв да ръфат всичко живо? Нима това не ви го доказа още тогава тъй милият ви Язон? Ненавистта поражда само ненавист — напълно трезво заключи Стан.

— Тогава нещата стояха така — философски проговори Рес.

— А днес нямаме избор — заключи вместо него Накса.

— Имаме избор, какви ги дрънкаш! — не се съгласи Кърк.

— И какъв е той? — полюбопитства Рес, очевидно готов да опровергае всеки аргумент.

— Просто да не се подчиним и точка! — Разгневеният не на шега Стан се вмъкна с репликата си, без да дочака отговора на Кърк.

Кърк обаче не се обиди, дори му кимна, в смисъл, давай, доизкажи се.

— Просто да не се подчиним. Това е вече много. Да не разиграваме никакви спектакли. А да ги посрещнем още в космоса и там да влезем в бой.

— Да влезеш в бой там, където обезателно ще го загубиш — тихо коментира Рес.

— Какво!? — скочи Стан, инстинктивно размахавйки пистолета.

— Нищо. — Рес вече също го държеше на прицела си и беше абсолютно спокоен. — Я ми кажи, ти лично колко сражения си провел в космоса?

На този пряк въпрос Стан предпочете да не отговаря, а то и нямаше какво да каже, но тъй като не желаеше да се предава, той продължи с разбора на вариантите.

— Можем да сключим съюз с другите планети, народите на които са по-опитни в галактическите битки.

— Ахаааа — проточи Рес, — да извикаме космическия флот на Лигата на световете, да включим също така и агентурата и щурвовите отряди на Специалния корпус, общо взето, да почнем Петата — или коя беше по ред, Шестата? — галактическа война. Вместо да си решаваме проблемите. Много е красиво, Стан.

Стан накрая си затвори устата. В настъпилата пауза се вряза резкият глас на непоколебимия Клиф:

— А аз считам, че трябва да подготвяме „Арго“ и веднага да летим на Ямайка! Смърт на флибустиерите!

Този път поне лозунгът беше малко по-приемлив, но предложението му пак не се отличаваше с разум и не подлежеше на обсъждане. Настъпи дълбока тишина, в която се открои гласът на Рес:

— Кърк, братко, и ти ли считаш, че не трябва да се подчиняваме на Язон?

— Нищо не считам, старче — отвърна раздразнено Кърк. — Просто не умея да се подчинявам, и всички вие прекрасно го знаете. Но и заповеди днес от мен не чакайте! Арчи! — извика изведнъж той.

Арчи стоеше на прага на вратата, може би повече от минута.

— Как е Миди? — запита го Кърк.

— Всичко е нормално — успокои събралите се юктисианецът. — Обичайната преумора. Тека уверява, че по-нататък тя ще е способна да издържа и по-продължителни сеанси на връзка. А и освен това… Впрочем, сега не му е времето. Явно съм прекъснал някого с появата си.

— Съвсем не — каза Кърк, — сега тъкмо е моментът, в който искаме да чуем мнението ти за плановете на Язон. Даже е добре, че не си чул общата ни дискусия.

— Наистина е добре — съгласи се Арчи. — То и няма какво да се дискутира. Трябва да се хващаме за работа. Нима не разбирате? Ами то за такъв грандиозен екологически, биотехнологически, социологически и дявол знае още какъв експеримент науката по-рано не можеше и да си мечтае дори, а ние ще станем свидетели!

— Всеки с дертовете си — сопна се Стан.

Кърк добави в стила му:

— И насън дори не ми минавало през ум, че цял живот ще се боря, за да мога на стари години да послужа за опитно зайче!

— Но защо зайче, Кърк? — засмя се Арчи, опитвайки се да сведе всичко до шега. — Обекти на науката са всички видове организми, включително и комарите, шипокрилите, гигантските гущери… И дори едно такова необикновено животно като човека. И обърнете внимание, господа, науката се захваща с изучаването им извън всякаква зависимост от желанието на обекта.

— Демагог — каза Кърк и излезе, потискайки с огромно усилие желанието да строши вратата.

Заповедта за поетапното осъществяване на „Инициативата на Язон“ беше подписана от Кърк едва на следващия ден, вече привечер, когато той седеше на масата си и гледаше през прозореца обагрения от залязващото слънце в кърваво-червено океан, а ситните трептящи отблясъци от жълторозовите облачета му изглеждаха като отвратителни хищни молюски.

И ръката още го наболяваше след операцията. Защото заради проклетото пипало се бе наложило да изрежат цял мускулен фрагмент.