Ант Скаландис, Хари Харисън
Свят на смъртта 5 (9) (Светът на смъртта против флибустиерите)

Глава девета

— Нима не помниш какво ти казах веднъж?

— Какво именно? — разсеяно запита Язон, след като вече отпусна на леглото безчувственото момичешко тяло.

— Че няма да изтърпя никоя друга жена до теб — изрече отчетливо Мета.

— Аха, такава ли била работата — равнодушно проточи Язон. — Ами изваждай пистолета тогава и я застреляй. Довърши флибустиерската работа. Или да ти донеса сабя?

Мета само се намръщи от черния хумор. А Язон продължи вече напълно сериозно.

— Значи това дребно нещастно създание ти наричаш жена? И ме ревнуваш от нея. Истински кошмар! Не, аз разбира се съм наясно, че на някои планети момичета на нейната възраст вече се женят, а някои дори раждат деца, без изобщо да са омъжени.

Пистолетът скочи в ръката на Мета, но тя се сдържа и го прибра, без да каже нищо. Язон обаче вече не можеше да спре.

— Но аз съм се родил и отраснал в тези светове, където интимната връзка на възрастен мъж с такова момиче се нарича разтление на малолетни. Ти просто ме оскърбяваш, като ме ревнуваш от това дете! Достатъчно е, че успях да убедя Морган да ми върне всичките й вещи. Ето ги, тук са. Виждаш ли ги? На нейната възраст мисля, че е много важно да не ходи с чужди дрехи, а да си е с нейните.

Мета засрамено мълчеше. Беше много забавно да я гледа човек в този момент.

„Ето така се превъзпитават пирянците!“ — с удовлетворение помисли Язон.

А Мета вече бе взела аптечката и се запъти към леглото, където все така безучастна към всичко лежеше момичето от незнайната планетна система. Язон обаче реши да продължи с превъзпитанието.

— Ревнивка! Та това момиче може да ти е дъщеря!

Мета рязко се обърна.

— Тук вече не позна. Първият ми син, ако беше останал жив, сега щеше да е само на четиринадесет.

— Е… това девойче е точно на толкова — промърмори Язон, но вече разбра, че е прекалил.

Беше непонятно какво ще предприеме в следващата секунда: дали ще стреля или ще се разреве. Той не й позволи да направи нито едното, нито другото. Силно я прегърна, притисна я към себе си и прошепна:

— Прости ми, любима.

Още по пътя към капитанската рубка, където се канеше да разговаря с Морган на четири очи да намери лекар за момичето (при такъв голям екипаж и и такава „опасна“ работа нямаше начин да нямат поне един лекар), в коридора го спря д’Олоне. Наоколо беше безлюдно, а това никак не се хареса на Язон. Предстоеше им, значи, така нареченият мъжки разговор, което в представите на безмозъчния флибустиер в най-добрия случай можеше да означава дуел с използване на еднаквия оръжия, а в най-лошия — грозен ръкопашен бой, с неизбежен летален изход за единия участник. Язон изобщо не подценяваше противника си, но дори и да го надвиеше нищо хубаво не го очакваше. Иди доказвай после на Морган, че е убил старшия му помощник в честен двубой, а не при опит за бягство.

При всички положения се налагаше на всяка цена да избегне прекия сблъсък. Съществуваха различни изходи. Безразборна стрелба с цел привличане вниманието на охраната или на случайно преминаващи наблизо, позорно бягство, аварийно повикване на капитана по канала за връзка при извънредни ситуации, и накрая, призоваването на Мета на помощ, за да наруши враждебната атмосфера на чисто мъжкия разговор. Никой от тези варианти не допадаше на Язон, той трескаво напрегна мозъка си да измисли още нещо, но така и не успя да го направи. Д’Олоне започна разговора си и още с първата си фраза буквално обезкуражи Язон.

— Къде е жената ти, Язон? Не момичето, а жената ти? — запита пиратът с откровено нагъл тон.

„Да не е пиян?“ — проблесна мисъл. — „Ами да, след два грабежа не може да не се е накъркал. Сигурно вече е обърнал няколко чаши ром. Но такава доза не може да събори такъв здравеняк. Какви ги дрънка тогава?“

— Имаш предвид съпругата ми ли? — за всеки случай уточни Язон.

— Ами да. Какво значение има? Ти ме разбра какво искам да кажа.

— В каютата си е. Защо ти е?

— Води я тук — разпореди се д’Олоне.

— А сега вече изобщо не те разбирам — честно си призна Язон.

— Какво има тук: „разбирам-не разбирам“? Има такъв флибустиерски закон: след като аз съм си отстъпил жената на теб, значи и ти сега трябва да ми отстъпиш своята. Забележи, да ми я отстъпиш без бой, без лошо. Разбра ли? Значи, сега трябва да ми отстъпиш своята. Длъжен си да го направиш по закона ни. Разбра ли?

Събитията вземаха съвсем неочакван обрат. Налагаше се да обмисли новината поне за минута. Трябваше обаче да реагира веднага, без дори и секунда забавяне.

— Откъде да знам, Франсуа? — контрира той с въпрос. — И защо Морган не ме е предупредил?

— Какво общо има Морган с нашата работа? — неочаквано изпадна в гняв д’Олоне.

— Та нали Морган даде разрешението си да взема момичето.

— Морган да си гледа работата — натърти още веднъж д’Олоне. — Има такъв закон на флибустиерите и точка.

— Не — отвърна Язон, вече преминавайки в атака. — Аз никога не съм живял по вашия закон, и нямам никакво намерение да приемам да спазвам алинеите му. Не съм давал никому никакви клетви, а за сътрудничеството съм се разбрал единствено с Морган, и затова само с него ще решавам такива важни за мен лични въпроси. Моята жена си е моя жена. Някои от вас се опитаха да си присвоят. Лявото око на Тони Хауърд ти праща много поздрави.

— Ти си нагъл, Язон. Много си нагъл. Но правиш грешка. В момента правиш най-голямата грешка в живота си. Хауърд просто се беше разгорещил, а аз ще действам съвсем съзнателно и последователно преследвам онова, което ми се полага по закона. И имай предвид: аз не съм горд. Нямам нужда от ответни нежности. Отначало ще й пусна малко газ, а после за по-сигурно, ще я халосам по главата с нещо по-тежко по главата, после ще си я закрепя в удобна поза и накрая ще й цапна два-три шамара, та да се съвземе и да живне. Впрочем, и това не е задължително. Аз го мога и с мъртъвкини. Случвало ми се е. Докато са още топли, стават, честна дума…

— По-добре си затвори плювалника, д’Олоне — процеди през зъби Язон. — Аз все пак съм въоръжен. Ти чувал ли си някога поговорката, че честта е по-скъпа от живота?

— Чувал съм, но знам, че това са глупости, и по-добре ти си затваряй твоя. Ще ти го доразкажа. Ще взема жената ти каквото и да става. Считай, че просто съм те известил. Като благороден човек. — Той се дебелашки се изсмя. — Но теб горещо те съветвам да направиш така, че всичко да свърши добре, без насилие. Дойде ли доброволно, ще бъде далеч по-приятно. За всички. Убеди я, Язон. Ще чакам сигнал от вас.

И той с достойнство се отдалечи.

Язон стисна зъби, вече по навик прогонвайки някъде дълбоко в съзнанието си поруганата си чест. Сега беше много важно този идиот да има последната дума. Нека си мисли, че вече е вкарал Мета в леглото си. Тогава великодушното отпуснатото време ще заработи в полза на Язон.

„Да застрелям врага в гърба му? — размишляваше той, облегнат на стената, като изпращаше с поглед уверения и самодоволен пират. — Глупаво. Ако беше до стрелба, трябваше да му пръсна черепа още на мига. Да се посъветвам с Мета? За нищо на света! Да се скрия? Да бягам? Невъзможно. Да се пазаря? Но как?! Най-добре, разбира се, да убия д’Олоне. Но не с моите ръце. Да имитирам някакъв нещастен случай? Сега, след като битките приключиха, става страшно сложно. Ами какво ще стане, ако…“

В паметта му изведнъж изплува подслушания преди няколко дни разговор на Хауърд и Хук за това, че минимум една трета от екипажа на „Конкистадор“ се подчинява практически на д’Олоне, а капитана не бръснат и за слива и само го търпят до време. Дали в края на краищата този Франсуа не готви бунт на кораба? Хук тогава му беше възразил, че в космоса Франсуа няма да се осмели да вдигне бунт срещу капитана, и ще предпочете да се върнат у дома си, Хауърд обаче не се беше съгласил, в смисъл, че на Ямайка Морган пък изобщо няма от какво да се бои. Не че там няма опозиция на Морган, но да се опитва да организира масова касапница на планетата срещу Морган беше безнадеждна работа.

Разбира се, всичко това можеше да се окаже само чесане на езиците. Именно тук обаче се намираше единственият му реален шанс. Направо единствен. „Накъде беше тръгнал, Язон? — запита се той. — При капитан Морган? Ами отивай, както си тръгнал. Само че няма да говориш за лекаря, а за Мета и д’Олоне.“

Провървя му. Той завари Хенри в рубката, а до него беше само Хауърд. Именно Хауърд! Не беше ли това чист късмет?

— Капитане, милост! — започна Язон с доста превзета фраза, която му подхвърли внезапно развихрилото му се вдъхновение. „Милост!“ — това беше от някакъва съвсем друга опера, така говореха само на кралете. Но на Морган му допадна. Язон усещаше, че сега беше моментът да изработи стария Хенри.

И наистина, колкото повече го слушаше капитанът, толкова повече се лицето му се изопваше.

— И значи точно така се изрази: „Морган да си гледа работата“?

— Точно така каза — потвърди Язон.

— Мерзавец! — процеди Морган.

А Хауърд пророни тихо и сякаш повече на себе си:

— Точно в стила му. И красавицата Мета да завлече в кревата си, и капитанът да си гледа работата…

„Ами разбира се, Тони, ти нали извади късмета да се разделиш с окото си, а вместо Мета получи превръзка на лицето си. Сега пък на всичкото отгоре и да оставиш някой друг да се облажи с жена ми. И то д’Олоне. Давай, Тони, давай, навивай капитана!“

Капитанът обаче вече нямаше нужда от допълнителни навивки. Той озверяваше с всяка измината секунда. Явно на борда назряваше сериозен бунт, като службата за вътрешна сигурност е докладвала за нещо подобно.

— д’Олоне — изрече Морган с напълно безстрастен глас в микрофона. — Ела сега в лабораторията. Трябваш ми. Карачоли! Заеми мястото ми на вахтата, моля те. По-бързо! Хук! Вземи под контрол залата на ресторанта. Нека всички, които вече са пияни, да не влизат в другите помещения на кораба. Мисон! Дръж пръстите си върху бутоните… бъди готов за всякакви неприятности.

Той раздаваше заповедите с картечна скорост. После се обърна към Язон и Хауърд:

— Да тръгваме. Всички заедно. Искам всички да гледате.

Какво именно им предстоеше да видят, Морган не уточни, но явно си струваше да се види. Лабораторията се оказа същото онова помещение, в което бе дошъл на себе си Язон след попадането си на кораба. Само че сега там мебели нямаше, помещението беше абсолютно празно.

Още щом вратите се затвориха, Морган извади сабята си от ножницата и я протегна на Хауърд.

— Тони, я виж дали случайно не се е затъпила?

— Господи, Хенри — проговори Хауърд, докато щателно се взираше в острието с единственото си око, а след това с професионално внимание опипа острия ръб с пръст. — Нали вчера я точихме. Та ти имаш най-добрата сабя на кораба!

Морган пое обратно сабята и още не бе успял да я прибере в ножницата, когато през другата стена с решителна походка в стаята влезе д’Олоне.

Присъствието на Язон не му достави особена радост, но нали не отиваше на един от най-страшните пирати във Вселената да се паникьосва.

— Какво се е случило? — запита той с подмилкващ глас.

— Аз питам теб какво се е случило? — ласкаво измърка Морган.

Д’Олоне премълча.

— Ти май претендираш за жената на нашия приятел? И дори без да се посъветваш с мен? Правилно ли съм те разбрал?

— Не съвсем, Хенри. Предявявам претенциите си върху нея по закона на флибустиерите. Нали аз му отстъпих моята.

Сега твърдението на д’Олоне звучеше не така уверено, както по-рано. А Морган направо го навря на кучето отзад.

— Няма такъв флибустиерски закон! — Морган беше на косъм да изпадне в истерия. — И ти го знаеш много добре, Франсуа! Там в затънтеното ти селце Нау на планетата Лион царуват такива дивашки порядки! Там си разменяй момичетата с когото си искаш! А тук все още аз командвам! И без моята заповед нито една жена няма да легне в ничие легло! И нито един мъж не може да си пъхне в джоба дори и един кредит отгоре и няма да изпие чаша ром в повече! Безпрекословното ви подчинение е единственото, което може да ни спаси!

С всяка дума той крещеше все по-силно. После изведнъж замълча и добави тихо:

— А ти, Франсуа, така и не си разбрал тази проста истина. И още едно нещо не си взел предвид, нещастнико. Разговорът ни в момента се чува по целия кораб и никой няма да си мръдне и пръста за теб!

При тези думи д’Олоне почервеня като рак, и след миг със същото темпо побледня. Това беше такава странна гледка, че Язон дори престана да гледа капитана. Той се извърна към него едва когато дочу последната, произнесена почти шепнешком фраза:

— Това е всичко, Франсуа, повече не си ми нужен.

Ръката му със сабята се издигна бързо с грацията на диригентска палка и още по-бързо се спусна, но вече тежко и с противно мокро изхрущяване. И главата на д’Олоне, надценил възможностите си, политна към стената, за да изчезне зад нея през открилата се за миг черна дупка. Но въпреки всичко зрелището беше кошмарно. Подът се обля с кръв като при клане на крава, а и видът на обезглавеното тяло, търкалящо се в локвата кръв не беше привлекателен.

— А приятелите му … — започна Язон, но в миг си спомни, че разговорът им се предава по целия кораб, и гласът му секна.

— Чудесен въпрос! — зарадва се Морган, проумял мигновено какво има предвид Язон. — Приятелите му сега ни слушат всички. Хей, приятелите на Франсуа, нали сте и мои приятели? Нали така? Добре ли чувате капитана си? Тогава пийте за нашите успехи. Току-що убих Франсуа д’Олоне. Това се наложи, защото той оскверни закона на флибустиерите с мръсните си измишльотини. Не сте забравили, че неговият дял от плячката беше много голям, заради поста му на старши помощник. Сега всички ще получат по равно парче от нея! Ура, братя мои! Ура!

Далечният ликуващ рев на флибустиерите проби дори и звуконепроницаемите стени на лабораторията. Или просто така се бе сторило на Язон?

— С разчистването на труповете и кръвта у нас обикновено се занимават пленниците или провинилите се бойци — съобщи Морган, като изразително изгледа Язон. — Днес обаче ще дам тази работа на автоматичните чистачи.

Язон се отправи към Мета, като едва влачеше крака. Беше като изцеден лимон, сякаш току-що се бе противопоставил на цял взвод смели бойци или беше провел дълъг, отчайващо труден телекинетичен сеанс. А какво всъщност толкова беше свършил в действителност? Нищо. Просто бе преживял поредния пристъп на страх и безнадеждност. Но нали беше приключил с победа над врага? Нали точно към това се бе стремил? Или не? С разума си — да, точно това бе жадувал. А виж със сърцето, както говореха в древността… Сърцето не приемаше случилото се. Подло беше всичко това, ниско, мръсно, … но в какво точно се състоеше проблемът?

Изведнъж отговорът го осени. Беше повече от просто.

Язон за пръв път през живота си бе убил врага с чужди ръце.