Ант Скаландис, Хари Харисън
Свят на смъртта 5 (27) (Светът на смъртта против флибустиерите)

Глава осма

А в орбита около Пир беше някак особено многолюдно. Не бе минал и час откакто излезли от хиперпространството в точно разчитания пункт, бяха направили само две обиколки около планетата, и изведнъж три дребни катера клас „междузвезден патрул“ се оказаха в полезрението на следящите уреди на линейния кръстосвач „Конкистадор“.

— Какви са тия, Язон? — запита свирепо Морган. — Да не би някой междувременно да е дресирал зверовете да управляват ракети?

— Оценявам хумора ти, Хенри, но това съвсем не са представители на местния флот, те, съгласно приетите правила…

— Но ти и думичка не си продумал, че нас ще ни посрещат! — Морган оставаше глух за обясненията му и гневът му клокочеше все по-заплашително. — Язон, това какво, да не е капан?

— Успокой се де. Не ме оставяш да се доизкажа…

— И няма да те оставя! — ревеше с цяло гърло Морган. — Първо ще размажа на атоми във вакуума тия корабчета, а после вече ще си поговорим както следва.

— Опазил ме Господ, Хенри! — примоли се Язон.

Мроган добре помнеше как се отнася Язон към всички богове, в това число и към флибустиерския Христос, затова това толкова емоционално споменаване на името Божие напразно, както винаги, го сепна. Бяха спечелени няколко секунди време.

Настъпи най-отговорният момент. Разбира се, Язон знаеше какви са тия катери. И ако сега не успееше да ги спаси от побеснелия флибустиерски главатар, цялата щателно обмислена операция щеше да пропадне. Следователно, бяха нужни не просто аргументи, а супераргументи, доводи с убийствена сила.

— Догаждам се що за хора са вътре в тия кораби — започна предпазливо Язон и веднага добави: — Старецът Сус ме предупреди на времето.

След като Язон бе станал наследник на полумитическия персонаж флибустиерският капитан се мяташе от едната в другата крайност. Той ту си въобразяваше, че както и преди, пак е господар на положението, а Язон — най-обикновен пленник, ту изпадаше в отчаяние и беше готов да пълзи на колене пред безсмъртния представител на чуждата раса. Също както тогава на остров Еспаньола.

В първия момент, когато чу сакралното име, Морган го изгледа недоверчиво. В очите му се отразяваше традиционната борба: флибустиерската гордост се сражаваше с мистическия страх пред неведомите богове. И Язон проумя, че само думите сега щяха да са недостатъчни. Той засече погледа на Навигатора и без и за секунда да го изпуска, заговори тихо, бавно, подмилкващо, копирайки гласа на Стареца Сус, като при това с всички сили се опитваше да внуши на флибустиера особената значимост на всяка произнасяна дума:

— Разбираш ли, тези хора просто малко са подранили и са пристигнали преди нас. Само ми разреши, и аз ще им подам условния сигнал. Нищо няма да загубим, другите все едно не могат да разберат. Нали тази парола е измислена от боговете…

— За кого говориш, Язон? Кои са тия „те“?

О, черни небеса! Не се ли бе престарал?

На лицето на Морган се бе изписало съвсем ново изражение. Също като у малко дете, озовало се съвсем самичко посред нощ на гробище. Явно мистичният страх бе надвил в душата му всички останали чувства.

— Кои са, казваш? — повтори замислено Язон. — Ами хроникьорите ми.

Той вече набираше на клавиатурата кода за условния сигнал, разбирайки, че възражения от страна на Морган не се очакват. И си мислеше при това: „Какъв късмет, че Мета я няма до мен. Иначе този нервен разговор вече би прераснал в престрелка. Близостта на родната й планета като нищо можеше да въздейства на изтощената от бездействие пирянка по един единствен начин.“

Само че в този момент Мета заедно с Мадам Цин се намираше при Мисон, който любезно ги бе поканил да се запознаят с най-новите му технически изобретения. Голямата част от тях се отнасяше към сферата на средства за нападение и не можеха да оставят Мета равнодушна. Тя вече не скирваше, че също е запозната с пирянската флора и фауна. По този повод с Язон бяха разработили отделна легенда, и сега Мета даваше на пиратите квалифицирана консултация. Тя толкова се бе увлякла в този процес, че дори и не бе забелязала излизането на орбита около Света на смъртта.

— Хроникьори, казваш — тъпо повтори изкукалият напълно Морган.

А Язон вече влезе в радиоразговор на датски език и бързо изясни всичко необходимо. Морган имаше достатъчна представа от датски, за да разбере всяка насочена срещу него размяна на реплики, и веднага се убеди, че Язон няма никакви гнусни замисли. Многобройните непознати думи обаче раздразниха флибустиера и той накрая не издържа:

— Язон, за какво е цялата тая работа?

— Как за какво? Нищо човешко не ни е чуждо и на нас, безсмъртните. Толкова ли е непонятно? Ти нали също обичаш да записваш на дискове триумфалните си набези? Между другото, отдавна искам да те питам, какво правиш после с тях?

— Понякога нищо. Просто си ги гледам, радвам се, припомням си. Понякога ги пускам и на приятели, правим разбор на допуснатите грешки. Учим децата да следват примера на старшите. А още (казвам ти го под секрет) тези дискове с нашите сражения са много търсена стока. Радомци, например, умират да ги имат и се бъркат здравата!

— А аз веднага се досетих — призна си Язон. — Още тогава, по време на атаката срещу инкасаторите. Аз самият съм тщеславен. Обичам да се попъча пред камерата. Наистина, филми със свое участие още не ми се е налагало да продавам, но… знае ли човек! Правилно ли разсъждавам?

— Това, разбира се, не е лоша идея, Язон, но въпреки всичко не разбирам: защо ти са толкова много хроникьори?

— Ти просто не мислиш на нужното ниво, Хенри. Аз и преди съм ти го казвал: нашите дела са със съвършено други мащаби. Мухи не ловим. Ето и снимките ги организирам мащабно. При теб нещата стоят на любителска основа, просто съпровод на грабежите ти, нищо повече. А при мен с тая работа се занимават професионалисти. Снимат от няколко пункта едновременно: общ план, среден, едър. После — грамотен монтаж. Това ще бъде истинско кино, направено от майстори.

— И откъде са всички тия момчета? — вяло се заинтересува Морган.

— От най-крупните телекомпании на полярната зона на Галактиката. Уверявам те, притежават невероятна квалификация. Старецът Сус работи само с най-добрите фирми.

— И аз имам там връзки. — Морган се нацупи също като малко момче. — Защо не ме предупреди по-рано. Защо не задейства моите канали?

— Ако трябва да съм честен към теб, Хенри, защото седмицата ти се състои от седем петъка. Кой те знае как щеше да погледнеш на идеята ми. А и освен това помисли си дали е нормално: да предавам на хроникьорите си информация от Ямайка или флибустиерския кораб? Да не си мечтал да те разтръбят предварително по цялата Галактика? Старецът Сус всичко това го е направил далеч по-безукорно. След Пир вече няма кой да ни се опре, но засега…

Морган във високото капитанско кресло направо не приличаше на себе си: седеше един такъв съвсем объркан, сякаш смачкан от психологическата атака на Язон, и тогава Язон реши да насочи разговора на друга вълна.

— Виждам, че правиш облитане на планетата по стандартна спирала. Време е навярно да поискаме от Мисон рашифровката на данните от скоростното наблюдение?

— Не — отвърна Морган. — Междинната сводка вече я получих докато ти бъбреше с кинаджиите си. Нищо интересно, междувпрочем. А до окончателната разшифровка ще се наложи да поизчакаме още половин час.

— Добре — съгласи се Язон. — Но не бива да отлагаме много с кацането. Тук си имат свои начини за локация и колкото по-бързо проведем първото разузнаване с бой, толкова по-големи са шансовете ни за по-нататъшен успех. Заповядай да подготвят десантните катери. Като за начало три броя.

Морган кимна. Язон запита след кратка пауза:

— Слушай, ще пуснеш ли Мета да застане зад щурвала на водещия кораб? Тя все още не е забравила къде да се приземи. Тук, както виждаш, не гъмжи от космодруми. И едва ли радушните пирянци ще почнат да ти дават пеленг като на дългоочакван гостенин. По-скоро ще те гръмнат с някое зенитно оръдие. А моята Мета е голям майстор на измъкването от такива залпове, честна дума.

— Добре, пускам я — кимна Морган; той вече имаше вид на човек, готов да се съгласи с всяко предложение. — Ще полетим с първия катер и ти по пътя ще ми обясниш с кое първо е най-добре да започнем.

— Ще се постарая — обеща Язон.

През това време Морган вече крещеше в интеркома:

— Кацане на планетата по схема номер девет. Петнадесетминутна готовност. Обявявам състава на екипажите…

Докато обличаха костюмите със специална защита, проверяваха изправността на всички системи и окомплектованост с основните видове джобно оръжие, Мета успя да запита:

— Що за стока са тия хроникьори дето се реят по цялото небе? Да не ги е поканил Кърк? Той какво, полудял ли е?

— Не, Мета, поканил ги е Роналд Сейн. И това е малката ми изненада за всички вас.

— Значи, ти си полуделият — констатира Мета.

— Не се безпокой, всичко ще рабереш когато му дойде времето. Просто голямата ми изненада предстои.

Тя махна с ръка, загубила всякакъв интерес към странните му загадки, и вместо това се заинтересува от един практически проблем:

— Днес вече ще има ли сериозен бой?

— Мисля, че да. Ще се наложи — кимна Язон и добави кой знае защо: — За съжаление.

Мета обаче само го стрелна с поглед, без коментира думите му. И двамата вече бяха напълно екипирани.

— Катерите са подведени до шлюзовете — обяви Морган, — готовност една минута!

Кацаха на зимната страна на планетата и пресният бетон на площадката за кацане беше обилно запрашен със сняг. Около космодрума, докъдето им стигаше погледът, се точеше плътна бяла равнина с черни петна от измръзнали храсти, и само от едната страна релефът забележимо се издигаше, а невисоките скали бяха гъсто обрасли с иглолистна гора. Опасносите трябваше да се очакват най-вече оттам.

Трите десатнти катера бяха заели позиция в редица с носове насочени към най-опасния участък и Морган даде предупредителен залп от едно леко оръдие по балистична траектория в гората. Взривът отекна силно в тишината, това се усети дори и през бронята, особено след абсолютно безшумните престрелки в космоса. Но планетата не им отговори. Сградата на стартовия команден пункт изглеждаше напълно изоставена, жилищни сгради не се виждаха никъде наоколо, а зверовете сякаш бяха заспали зимен сън.

— Налага се да излизаме — резюмира Язон. — Зимно време не е така опасно, поне днес няма да се взираме за отровни растения, а заедно с тях и гнусните насекоми.

— А кой ни заплашва? — заинтересува се Хауърд.

— А това много бързо ще разберем! — бодро заяви Мета.

Узнаха го дори още по-бързо от очакванията й.

След като оставиха по двама човека на катер за огнена подкрепа в случай на непредвидени крупни неприятности, флибустиерите се построиха във верига и без да бързат потеглиха към гората, движейки дулата си навред.

Беше студено, сухо и пронизително тихо, докато изведнъж изпод снега не напъплиха някакви люспести твари, наподобяващи крупни хекони с големи очища, също така бързи, и в допълнение покрити навсякъде със страховити шипове. И веднага след тях се втурна в атака втората вълна атакуващи — сред стволовете на дърветата се замяркаха мъхнати туловища, окичени с дълги конскоподобни муцуни, допълнени с войнствено щръкнали рога. А когато си отваряха хищно пастите, ставаше видно, че зъбите им нямаха нищо общо с конските, а по-скоро бяха крокодилски.

Всички откриха практически едновременно огън. На всички им беше мил животът, а и намеренията на чудовищата не предизвикваха съменния у никого. След няколко секунди по земята се въргаляха няколко обгорели туловища, по-голямата част се гърчеха по снега, обагряйки в алено снега, но останалите продължаваха да напират, при това съвсем целенасочено и дори по военному, така да се каже. И ето в този момент видяха звероукротителите.

Четирима души бавно се движеха покрай края на гората, като размахваха странно ръце, с което много напомняха на жестове на диригента по време на симфоничен оркестър. Единият от диригентите Язон позна веднага дори отдалеч. Беше Корник — „говорител“ по рождение, най-добрият ученик на Накса. Другите също не падаха по-долу и Язон искрено се възхити на отлично разиграния спектакъл. Бяха се събрали най-талантливите актьори, размахваха вдъхновено ръце, а режисьорът на този акт, или по-точно авторът на пиесата, Язон с пълно право можеше да счита себе си.

— Трябва да убием хората! — извика Морган. — Нали правилно съм разбрал?

— Не, изобщо не си разбрал! — изкрещя му в отговор Язон сред грохота на взривовете, несекващия трясък на автоматичното оръжие и воплите на ранените зверове. — Това е безполезно, считай, че те вече са си свършили работата.

— Какво значи това „безполезно“? — възмути се до дъното на душата си Морган. — Та това са врагове. Убийте, за да не повтарят повече тоя номер!

И раздиран от хрипот и кашлица, той даде команда:

— Да се вдигне линията на огъня! Цел — четиримата двуноги в края на гората!

Не всички се подчиниха на заповедта му. Ричард Скот с простотата си дори се опъна на Морган:

— Ако почнем да стреляме натам, зверовете направо ще ни изядат. Хората са далеч, а тия проклети гущери вече са почти под краката ни.

Скот беше абсолютно прав, точно това искаше да обясни на Морган и Язон, но не успя. И когато куршумите започнаха да се впиват в дънерите на дърветата, пирянците-гоначи мигновено подириха убежище. Те поне добре знаеха къде и как да отстъпват. И все пак един от тях беше ранен. Язон го видя съвсем ясно: Корник мъкнеше някого на гърба си.

— Ура! — завика Морган, който също забеляза удачното попадение, но беше още рано да се радва.

В отговор на стрелбата по хората, а може би просто по план от небето ги атакуваха крилати хищници.

— Птиците също ли са опасни? — за всеки случай попита Морган.

— Птици! — изсумтя Мета, насочвайки дулата на пистолетите си нагоре. — Това са шипокрили.

Язон веднага прецени общата обстановка и веднага заповяда с тон, който не търпеше никакви възражения:

— Морган, отстъпваме! Бързо към корабите! Този път се оказахме лошо подготвени.

На десантните кораби вече бяха схванали какво става. И момчетата им оказаха ценна помощ, особено когато се досетиха да включат анихилиращите огнемети. Големите ята шипокрили особено красиво изгаряха сред облака напалм, който се раздул широко над полето и бавно се спускаше на снега. А тези птички, оказали се по-хитри, още щом се разпръсваха поединично, отново нападаха, но вече в близост до корабите биваха разкъсвани на парчета от продължителните откоси пръскащи се куршуми. Хеконите заедно със зъбатите кобили скоро просто ги отрязаха от пиратите с плътна стена горяща земя. А тези, които бяха имали късмета да се озоват откъм страната на катерите, флибустиерската пехота успя да ги изтреби по време на отстъплението.

Когато най-накрая всички успяха да се приберат вътре, всички в някакво вцепенение слушаха как оцелелите шипокрили яростно стържат илюминаторите от съклостомана, а по дължината на целия корпус бягаха упорити хекони, безсилно забиващи иглите си във всички изпъкнали части на кораба.

След това Морган се хвърли към щурвала, рязко вдигна катера във въздуха и дълго кръжи над гората, търсейки сред останалите долу твари къде има повече събрани накуп. Те обаче се пръскаха и криеха навсякъде, където беше възможно. Известно време заливаха зимната гора от всички видове оръжия, но това беше по-скоро с цел да успокоят обтегнатите си нерви, отколкото да доунищожат неприятеля. От двуногите им врагове нямаше и следа.

Вече на обратния път към „Конкистадор“ Морган простодушно запита:

— И така ще бъде по цялата планета?

— Ще бъде още по-лошо, Хенри — утеши го Язон.

— Ама че планета — успя само да изтръгне от себе си Морган.

— Предупреждавах те за това — вдигна рамене Язон. — Може би забравих само да ти кажа второто име на планетата. Пир понякога я наричат Светът на смъртта.

— Хубаво име — откликна със същия монотонен глас Морган.

— А между другото, насочващите обикновено не се забелязват. Тези днес изглежда нарочно са се показали, сигурно са искали да видят по-отблизо с прекалено наглите пришълци.

— Нищо — изръмжа Морган, който бавно идваше на себе си. — ще имаме случай да се позапознаем по-отблизо с тях. Тепърва има да разбират с кого си имат работа. А между другото, не считам, че първото разузнаване с бой мина лошо.

— Колко са ранените общо? — заинтересува се Мета.

— Шестима — отвърна Морган. — но са дребни рани, с изключение само на един.

Мета я засърбя езика да му каже, че и по тази част всичко предстоеше, но като помисли, разбра, че подобна забележка ще е съвсем излишна.