Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Юсуф Халифа (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Last Secret of the Temple, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране и корекция
ultimat (2010)
Разпознаване и корекция
Ti6anko (2010)

Издание:

Пол Зюсман. Последната тайна на Дома Господен

Редактор: Олга Герова

Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов

ISBN 954–585–660–2

История

  1. — Добавяне

Израел — пустинята край Мъртво море, близо до Йерихон

Мъжът крачеше напред и назад покрай хеликоптера, пушеше дебела пура и погледът му се стрелкаше от пустия неасфалтиран път отпред към часовника му и обратно. Беше тъмно, единствената светлина идваше от изгряващата луна в трета четвърт, която обливаше пустинята с жълтеникаво сияние. Беше много тихо и стъпките на мъжа отекваха неестествено шумно и сякаш пробиваха неподвижния нощен въздух. Беше прекалено тъмно, за да се разгледа добре фигурата му, но си личеше, че е среден на ръст и много слаб, с гърбав нос, бяла ярмулка на главата и сърповиден белег на лявата буза.

— Да имаш представа кога ще дойде? — долетя глас от кабината на хеликоптера.

— Скоро. Много скоро — отвърна мъжът.

Продължи да крачи, като потупваше нервно с длан по хълбока си, спираше от време на време и накланяше глава, за да чува по-добре. Изминаха пет минути, десет, след което нощният въздух донесе едва доловимото боботене на мотор, а после и хрущенето на чакъла под гумите на автомобил. Мъжът застана в средата на пътя. Колата със загасени фарове бавно изникна от безформените сенки, спря на десетина метра и шофьорът излезе. Посрещачът отиде при него и двамата заобиколиха колата. Шофьорът отвори багажника. Чу се стон и от там излезе мъж, като се подпираше на ръката на шофьора. В тъмнината личеше само, че е по-млад от пушача на пури, че косата му е гъста и черна и че около врата му е увита карирана куфия.

— Закъсня — каза по-възрастният мъж. — Разтревожих се.

Новодошлият дишаше дълбоко и се протягаше, за да раздвижи схванатото си тяло.

— Трябваше да внимавам. Ако моите хора разберат…

Прокара показалец през гърлото си, придружавайки жеста със съскащ звук като от нож, режещ месо. Пушачът кимна, сложи ръка на рамото му и го побутна към хеликоптера.

— Знам — отвърна тихо. — Ходим по въже.

— Надявам се да стигнем до отсрещната страна.

— Трябва да стигнем до отсрещната страна. За доброто на всички. Иначе…

Той безпомощно размаха пурата и двамата влязоха в хеликоптера. Воят на двигателите разтърси пустинята, перките се завъртяха и насякоха мрака.