Пол Зюсман
Последната тайна на Дома Господен (47)

Йерусалим

Предишната вечер бяха преместили Хани ал Хаджар Хани Джамал в ареста в най-големия районен полицейски участък „Сион“ и Бен Рои отиде да го разпита там, като преди това се обади за необходимото разрешение.

Прозорците на мрачния и неприветлив комплекс от сгради в края на бившия руски квартал бяха целите в решетки и по увенчаните с валма бодлива тел стени пълзяха като екзема туфи бръшлян. Освен като арест за обикновените престъпници участъкът открай време служеше за разпити на заподозрените в палестинска подмолна дейност и се беше сдобил с репутация на извънредно жестоко място. Затворниците го наричаха Ал Москобийех от арабската дума за Москва и произнасяха това име с ужас. Бен Рои винаги беше хранил неприятни чувства към това място — преди две години беше отказал повишение, защото това означаваше да се премести тук — и докато влизаше през задния вход и минаваше покрай плачещи арабски жени, очакващи вести за близки и любими, стомахът му неволно се сви като подплашено животинче.

Представи се на един от дежурните сержанти, подписа няколко формуляра и пое по лабиринта от мрачни, слабо осветени коридори към подземието, където го въведоха в малка стая за разпити с маса, два стола и смайващ с неуместността си плакат на яркочервено лале на стената в дъното. Отвсякъде се процеждаха приглушени звуци — звънящи телефони, крясъци, едва доловим накъсан вой, който можеше да е и плач, и смях, — които го оставиха с неприятното усещане, че чува не външни шумове, а призрачното ехо на всички хора, имали някога злата участ да попаднат тук. Изчака сержантът да излезе, седна, извади манерката и отпи щедра успокояваща глътка.

Изминаха пет минути, след което вратата се отвори и влезе друг полицай, който водеше арестувания преди няколко дни от Бен Рои мъж. Неясно защо беше само по тениска и прекалено широки шорти, без панталон. Полицаят го отведе до масата, настани го на стола и заключи едната му китка с белезници към крака на стола, неестествена позиция, която караше затворника да стои прегънат напред и наляво.

— Обадете се, като свършите. Аз съм в третата стая отляво надолу по коридора — каза полицаят, след което излезе и остави Бен Рои и палестинеца насаме.

Освен насиненото око, което беше получил в нощта на ареста, палестинецът се беше сдобил и с грозна плетеница от драскотини на лявата скула. Беше небръснат и излъчваше миризма на вкисната пот с лек примес на фекалии, която бавно завладя стаята. Мъжът вдигна поглед към Бен Рои, сведе го отново към пода, помести се напред и назад на стола в очевидно некомфортното положение, в което го поставяха белезниците. Бен Рои извади от джоба си дъвка и я лапна.

— Къде са ти панталоните?

Палестинецът сви рамене и не отговори.

— Да не са ти ги откраднали?

Палестинецът пак не отговори. Бен Рои повтори въпроса си.

— Никой не ги е откраднал — процеди мъжът и го стрелна с подпухналите си очи.

— И какво им се случи?

Арестантът изви китката си в белезниците.

— Болен съм — измърмори след малко и лицето му почервеня. — Хвана ме дрисък. Казах на пазача да ме пусне, но той отказа и си насрах панталоните. Другите в килията ми дадоха шорти, но никой нямаше други панталони. Доволен ли си?

Той отново вдигна изпълнени с безсилно унижение и омраза очи. Бен Рои огледа лилавата му буза, шортите и окованата китка. Жвакането на дъвката отекваше из стаята като джапане на крака в кал. Измина половин минута, след което Бен Рои изръмжа раздразнено, стана, предупреди палестинеца, че ако му изиграе някой номер, ще се сдобие с още едно насинено око, само че още по-зле, и излезе от стаята. След малко се върна с връзка ключове, наведе се към мъжа и отключи белезниците. Арестантът се изправи и разтри китката си. Бен Рои седна и отвори папката, която беше донесъл.

— Ще ти задам няколко въпроса — поде, без да вдига поглед от бележките. — Правилата са същите: ако ме разиграваш, ще те фрасна. Разбра ли?

Палестинецът продължаваше да разтрива китката си. Бен Рои вдигна поглед.

— Разбра ли?

Палестинецът кимна.

— Добре. На десети март 1990-а с още две момчета сте отишли в еврейския квартал и сте подпалили един апартамент. Помниш ли?

Хани Джамал измърмори утвърдително. Бен Рои се наведе към него.

— Защо?

В крайна сметка не научи много. Палестинецът нервничеше и увърташе, убеден, че Бен Рои се опитва да го подмами да си признае някаква вина. Но проблемът всъщност не бе в това, а бе във факта, че просто не знаеше почти нищо. Братовчед му Майди, едно от момчетата, които всъщност бяха осъдени за палежа, го включил в начинанието, като му обещал двайсет долара, ако стои на пост. Самият той не се качил в апартамента, просто чакал отзад на алеята, докато другите двама запалили жилището на жената. Защо го били направили и какво имаха против старата жена, ако изобщо бе така, нямал представа. Бен Рои го увещава, заплашва и убеждава, но без никакъв резултат. Накрая разбра, че няма да научи нищо повече и сложи край на разпита.

— Този Майди… — той прелисти папката пред себе си. — Още ли живее в лагера Ал Амри? Улица „Ал Дин“, номер две?

Палестинецът заби поглед в краката си и се умълча.

— Казвай.

— Не съм доносник — изръмжа арестантът.

— Не искам да доносничиш, шибан идиот такъв. Ето го адреса тук пред мен. Искам да го потвърдиш.

Палестинецът вдигна изпълнен с недоверие и несигурност поглед, след което кимна неохотно. Бен Рои си записа, затвори папката, изправи се и отиде да извика пазача. Когато се върна, палестинецът се беше свил на стола си и го гледаше.

— Защо ги свали?

Мъжът посочи отворените белезници на масата. Бен Рои не отговори, а само отиде до масата и взе папката.

— Защо го направи? — попита пак Хани Джамал.

Откъм коридора се дочуха стъпки.

— Да не би да ме съжаляваш?

— Изобщо не те съжалявам — раздразнено изръмжа Бен Рои.

— Защо тогава?

Бен Рои го погледна и стисна папката. Защо му беше свалил белезниците? Наистина не можеше да обясни. Някакъв глас в съзнанието му — нейният, но и неговият, на онзи по-младия Ариех, забравения Ариех. Ариех, когото си мислеше, че е изгубил завинаги.

— Защото ако ще се осираш, не ща да е пред очите ми — изсумтя грубо. — Не съм дошъл тук да мириша миризливи арабски говна.

Отиде до вратата, кимна рязко на току-що дошлия полицай и пое по коридора. Въпросите на палестинеца го разтревожиха повече от това, че разпитът се беше оказал загуба на време.