Пол Зюсман
Последната тайна на Дома Господен (28)

Луксор

Когато Халифа се върна от Едфу, Махфуз вече се беше обадил на Хасани и го беше осведомил за ситуацията.

Понесе го учудващо добре. Даже по-добре, отколкото Халифа очакваше. Измърмори няколко ругатни, когато детективът влезе в кабинета му, и го изгледа накриво както обикновено, но крясъците и удрянето с юмрук по бюрото, за които Халифа се беше подготвил по обратния път, просто не се материализираха. Точно обратното, началникът бе необичайно кротък и прие отварянето на случая само с недоволно мърморене, като че ли не му беше останала нито енергия, нито воля да се съпротивлява. На Халифа му се стори, че дори видя в погледа му едва доловимо облекчение, сякаш беше свалил от плещите си товар, който никога не беше искал да поема.

— Дай да се разберем за едно нещо — каза Хасани, вперил поглед през прозореца на кабинета си. Перуката стърчеше на главата му като топка кафяв захарен памук. — Работиш сам. Имам дефицит на работна сила. Не мога да ти дам никого. Ясно?

— Да, сър.

— Премествам Сария на друг случай. Докато не свършиш с това, той ще работи в друг кабинет.

— Да, сър.

— И не желая да приказваш насам и натам из управлението. Дръж си устата затворена. Ако някой те пита, кажи, че са излезли нови доказателства и ги разследваме. Без да се впускаш в подробности.

— Да, сър.

Под прозореца шумно изтрополи една теглена от коне калече. Кочияшът подвикваше на туристите и ги подканяше да се качат да ги повози. Хасани го гледа известно време, след което се обърна и отиде на бюрото си.

— И какво смяташ да правиш? — попита.

Халифа сви рамене и дръпна бързо от клеопатрата, която държеше в ръка.

— Ще се опитам да разбера нещо повече за миналото на Янсен. Да видя дали няма нещо, което да го свързва с Шлегел. Някакъв мотив за убийството. За момента разполагаме само със съвпадения.

Хасани кимна, отвори чекмеджето на бюрото си, извади ключовете на Янсен и му ги подхвърли.

— Това ще ти трябва.

Детективът ги улови и ги прибра в джоба на сакото си.

— По някое време ще се наложи да се свържа с израелците, за да разбера имат ли нещо за жената.

Хасани направи гримаса, но не каза нищо. Погледна продължително Халифа в очите, след което бавно стана от бюрото си, отиде до кантонерката в ъгъла, клекна, отключи най-долното чекмедже и извади оттам тънка червена папка. На корицата й пишеше „2345/1 — Шлегел, Хана. 10.03.1990“.

— Предполагам, че всички горещи следи вече са изстинали, но пък знае ли човек.

Халифа се втренчи в папката.

— Махфуз каза, че сте я изгорили.

Хасани изръмжа.

— Не си въобразявай, че си единственият тук, който има съвест, ясно ли е?

Отново погледна детектива в очите, след което махна с ръка и го освободи.

— И искам редовни доклади по случая! — извика зад гърба му. — Което означава редовни доклади по случая!