Антъни Тролъп
Можете ли да й простите? (78)

Седемдесет и осма глава
Съдбата на господин Чийзакър

Не можем да не признаем, че госпожа Гринаул бе много находчива жена и безкрайно разумна по отношение на другите, въпреки че хората, които я познаваха, едва ли биха казали, че бе особено разумна по отношение на самата себе си. Венчавката й за капитан Белфийлд бе много прибързана. Това несъмнено бе така, въпреки че вдовицата се бе постарала да запази богатството си в свои ръце. Но начинът, по който го бе принудила да живее в нелегалност няколко месеца преди сватбата, тактичността, с която бе подновила приятелството между него и господин Чийзакър, и ловкостта, с която бе успяла да осигури съпруга на господин Чийзакър, ни принуждават да признаем, че като цяло госпожа Гринаул притежаваше възхитителни умения.

Когато Алис пристигна в Уестморланд, тя завари Чарли Феърстерс на дълго посещение във „Вавасор Хол“. Двете с Кейт щяха да бъдат шаферки на сватбата и още при първия им разговор насаме през първата вечер на Алис в имението, Кейт й довери, че бе много вероятно господарят на Ойлимид да се предаде. Беше вярно, че Чарли нямаше нито шилинг, а господин Чийзакър си бе втълпил, че трябва да се ожени за богата наследница. Беше вярно, че той никога не бе имал високо мнение за госпожица Феърстерс и хората като нея, които нямат нито титла, нито обществено положение, нито пари (а това бяха трите неща, които ценеше най-високо). Беше вярно, че Чарли не бе красавица, а господин Чийзакър бе любител на женската красота. Беше вярно, че бе презирал Чарли и не бе криел това — бе я виждал на пясъците на Ярмът всяко лято през последните десет години, както и по улиците на Норич всяка зима, и бе започнал да я счита за клето и долно създание. По този начин мъжете като Чийзакър съдят хората. Но въпреки всички тези трудности, госпожа Гринаул се бе заела със случая на клетата Чарли и Кейт Вавасор бе почти сигурна, че леля й ще завоюва поредната си победа.

— Какво му е направила? — попита Алис.

— Придумва го, това е всичко. Упражнява такова огромно влияние върху него, че той просто не знае как да й откаже. Някога си мислех, че просто ще избяга, но вече се съмнявам. Всеки ден споделя нещо лично с него и той е дотолкова привързан към тези интимни разговори, че не би могъл да се откъсне от нея. И съм сигурна, че по време на един от тези разговори ще се озове сгоден.

— Но клетото момиче! Този брак няма ли да бъде ужасен за нея?

— В никакъв случай. Тя ще бъде прекрасна съпруга. Той е един от онези мъже, които постепенно свикват с всичко. Веднъж в месеца ще й се скара за нещо и може би ще й напомни, че е била бедна, преди да се омъжи, но тя няма да се засегне. Чарли знае как да води собствените си битки. Ще пести неговите пари, тъй като няма свои, и след няколко години двамата ще се разбират много добре.

По това време господин Чийзакър и капитан Белфийлд живееха заедно в Пенрит и посещаваха „Вавасор Хол“ през ден, като се прибираха в квартирата си чак вечерта. Когато Алис пристигна, до сватбата оставаха само осем дни и приготовленията бяха в разгара си.

— Ще бъде съвсем скромна сватба, Алис — рече леля й. — Доколкото такива неща могат да бъдат скромни. Дължа го на паметта на покойния ми съпруг. Знам, че в момента той ме гледа от небето и одобрява всичко, което правя. Всъщност веднъж ми каза, че не иска да живея в самота заради него. Ако не чувствах, че ме гледа и одобрява решенията ми, щях да бъда много нещастна.

Тя показа чеиза си на Алис и й даде няколко съвета, които, при сегашните обстоятелства, можеха да се окажат много полезни.

— Точно така. Само три лири и шест пенса за всяка. И са напълно истински. Пипни ги, ако искаш. Не можеш да ги намериш по магазините за по-малко от шест.

Алис ги пипна и се зачуди дали леля й си бе спестила тази половин крона по честен начин.

— Оглеждах се много внимателно, когато бях в града, мила моя. Виж тези. Чисто нови са. Още не съм ги носила, а ги получих като подарък, преди да овдовея. Човек трябва да бъде предвидлив, скъпа моя. Мразя стиснатите хора и всеки, който ме познава, ще потвърди това, но човек трябва да бъде предвидлив. В момента около теб има много богати хора и ще получиш много подаръци, които не искаш. Запази ги, защото някой ден могат да ти потрябват.

Докато говореше, госпожа Гринаул посочи няколко предмета сред булчинските си вещи, които бе придобила в по-ранен етап от живота си.

След това тя отвори сърцето си пред Алис, говорейки за капитана.

— Той е истински скъпоценен камък, миля моя. По свой собствен начин, разбира се. Знам, че има много недостатъци, но кой няма недостатъци? Въпреки че клетият Гринаул имаше по-малко, отколкото всеки друг човек, когото някога съм познавала.

Тъжният спомен накара госпожа Гринаул да попие очи с кърпичката си и Алис забеляза, че тя все още използваше вдовишката си кърпичка. Несъмнено щеше да я използва до последния възможен момент, след което щеше да я прибере и съхранява, докато не й се наложеше да я извади пак.

— Може би Белфийлд е бил малко разточителен. Опасявам се, че това е така. Но кой мъж не би бил разточителен, когато няма постоянен източник на доходи? Трябва да кажа, че отношението на бившите му колеги към него е много несправедливо. Кръвта ми кипва, когато мисля за това. След всичко, което е направил за родината си, след всичката кръв и пот, които е пролял на бойното поле… но ще ти разкажа за това някой друг път.

— Предполагам, че никой войник не би могъл да забогатее, лельо.

— Никой, скъпа моя. По-добре шивач. Никога не се омъжвай за войник. Но както казах, той е най-благонравното създание на света и най-верният приятел, когото някога съм имала. Трябва да чуеш какво казва господин Чийзакър за него! Но ми се струва, че ти не познаваш господин Чийзакър.

— Не, лельо, още не съм се запознала с него. Сигурно помниш, че той си замина, преди да го видя при предишното си посещение.

— Да, помня. Клетият човек! Между нас казано, Кейт можеше да го вземе за съпруг, ако бе поискала, но може би постъпи правилно.

— Не мисля, че е подходящ за Кейт.

— Имаш предвид заради фермата? Кейт не бива да си придава важност. Парите никога не са мръсни, ако питаш мен. Но може би всичко е било за добро. Тук е отседнало едно чудесно момиче, към което той е много привързан и се надявам, че двамата ще се оженят. Но както казах, приятелството между капитан Белфийлд и господин Чийзакър е нещо прекрасно и винаги съм смятала, че мъж, който може да предизвика такава обич в сърцето на друг мъж, няма как да не е от онези мъже, които стават добри съпрузи.

Алис знаеше историята на Чарли Феърстерс и нейните надежди, знаеше за кавгите между Белфийлд и Чийзакър и знаеше почти толкова за миналото на капитан Белфийлд, колкото самата госпожа Гринаул, и последната несъмнено бе наясно с това. Въпреки това тя обичаше да разказва своята история и го правеше така, сякаш вярваше във всяка дума.

По традиция на следващия ден двамата джентълмени пристигнаха заедно и Алис веднага забеляза, че госпожица Феърстерс почти не разговаря с господин Чийзакър. Беше толкова очевидно, че се старае да го избягва, че това нямаше как да остане незабелязано. Пиха чай в градината и когато господин Чийзакър се приближи до пейката, на която Чарли седеше, тя стана и се отдалечи. След това, докато се разхождаше из двора и малко по-късно, докато вървеше по пътеката през гората, тя винаги се присламчваше към някой друг, за да не се озове насаме със собственика на Ойлимид. Веднъж господин Чийзакър успя да се приближи достатъчно, за да й каже нещо напълно невинно. Той знаеше, че го избягват и не искаше да прави сцена.

— Не знам, сър — отвърна Чарли и се отдалечи с достойнство. Приближи се до Алис, която стоеше съвсем наблизо, и рече:

— Казаха ми, че току-що сте се върнали от Швейцария. Красива Швейцария! Сърцето ми копнее за тази държава. Разкажете ми нещо за нея!

Господин Чийзакър бе чул, че Алис е близка приятелка на дама, която някой ден щеше да стане херцогиня. По тази причина изпитваше благоговение към нея и бързо се отдалечи, засрамен. Точно тогава госпожа Гринаул се държеше за ръката на бъдещия си съпруг и се взираше с любов в очите му, така че господин Чийзакър се озова сам и нещастен. Той до голяма степен се бе насладил на дните, прекарани във „Вавасор Хол“, понеже бе чувствал превъзходството си пред останалите гости или поне си бе въобразявал, че го чувства. Едва ли има нужда да казвам, че госпожа Гринаул беше човекът, който доминираше над останалите, но знаеше как да направи своя приятел щастлив (както и как да го направи нещастен). Като цяло през този ден клетият Чийзакър се чувстваше много нещастен.

— Не мисля, че повече ще идвам тук — рече той на Белфийлд, докато пътуваха към Пенрит в двуколката тази вечер.

— Няма повече да идваш тук? — отвърна Белфийлд. — Но този петък сме поканени на пикник. Именно ти го предложи.

— Е, ще дойда в петък, но това ще бъде за последен път.

— Нима ще ме оставиш да пътувам сам, стари приятелю?

— Какъв е смисълът? Ще получиш своята съпруга и това е достатъчно. Истината е, че откакто онова момиче пристигна от Лондон… придава си важност и това ме дразни.

Момичето от Лондон, което си придаваше важност, беше клетата Алис.

— Откакто тя дойде, мястото се промени — продължи Чийзакър. — Кълна се, че вече не ми е приятно да прекарвам време там. Аз съм обикновен човек и мразя хората, които се надуват.

Капитан Белфийлд влезе в разгорещен спор със своя приятел по този въпрос, но Чийзакър се бе обидил и бе сърдит и докачлив през целия следващ ден. Отказа да играе билярд и веднъж дори намекна, че се надява скоро да си получи парите.

— Справи се прекрасно, мила моя — рече госпожа Гринаул на Чарли Феърстерс по-късно същата вечер.

Вдовицата бе станала почти толкова близка с Чарли, колкото бе със собствената си племенница Кейт Вавасор. Тя обожаваше да плете интриги и въпреки че Кейт също можеше да го прави, както се уверихме в тези страници, тя отказваше да участва в интригите на леля си.

— Справи се отлично. Не вярвах, че си толкова добра актриса.

— О, не знам — отвърна Чарли и се изчерви, смутена от хвалбите.

— Това е единственият начин, мила моя. Единственият начин да спечелиш мъж като него. И когато най-накрая се вразуми, ще стане отличен съпруг.

— Струва ми се, че изобщо не ме харесва — оплака се Чарли жално.

— Глупости! Едно момиче никога не знае дали някой мъж го харесва или не. Ако те помоли да се омъжиш за него, нима това няма да означава, че те харесва? И ако не го направи, какво от това?

— Ако мисли, че е заради парите му… — започна Чарли.

— Не говори глупости, Чарли — отвърна госпожа Гринаул, — защото ще ме ядосаш. Разбира се, че до голяма степен става дума за парите му. Едва ли ще ми кажеш, че би се влюбила в него, ако беше сиромах като Белфийлд? Аз мога да си позволя да го направя, но ти не можеш. Не казвам, че никога няма да го обикнеш. Разбира се, че ще го обикнеш. И не се съмнявам, че ще бъдеш прекрасна съпруга. Винаги съм смятала, че практичността и сантименталността са като бренди и вода. По отделно не ги харесвам, но заедно правят вкусно питие. Обичам да ги пия топли, както казват джентълмените.

Госпожица Феърстерс изслуша тази лекция с хрисимо внимание и веднага спря да говори за потъпканите си чувства и незаинтересоваността си от парите.

— Ще ти кажа още нещо, мила моя — рече вдовицата. — Този петък искам да облечеш най-хубавите си дрехи. Веднага след вечерята ще го дръпна настрана и когато свърша с него, искам да се озовеш на пътя му, ако разбираш какво имам предвид.

Следващият ден бе „свободен ден във «Вавасор Хол»“, както Кейт обичаше да казва. Всички дами бяха заети, защото се бяха посветили на най-различни шапкарски и домакински задачи. Както вече казах, госпожа Гринаул бе взела имението под наем и това означаваше, че трябваше да се погрижи за много повече от сватбения си гардероб. Бяха пристигнали няколко огромни сандъка с ленени чаршафи и долни дрехи, като всичко бе обозначено с името на Гринаул: „Гринаул“, „Гринаул 5.58“ и „Гринаул 7.52“. Вдовицата се бе наела с нелеката задача да направи това древно бельо годно за употреба от Белфийлд.

— Трябва да изрежем обозначенията, Жанет, и внимателно да закърпим дупките — рече госпожа Гринаул след дълги размишления по въпроса.

— Винаги ще личи — отвърна Жанет, клатейки глава.

— Но иначе ще личи повече — каза вдовицата. — И ако внимателно замрежим плата, само един човек от десет би забелязал.

Не беше напълно вярно, че Чийзакър бе предложил да си направят пикник, въпреки че той несъмнено смяташе така. Това малко удоволствие, ако наистина бе удоволствие, бе уредено от госпожа Гринаул, която обичаше да организира подобни събития. Мястото не бе особено подходящо за пикници. С изключение на тяхната компания, която, разбира се, включваше капитана и господин Чийзакър, щеше да присъства само още един човек — онзи евангелистки духовник, който бе прекалено загрижен за доходите си и с когото старият земевладелец се бе скарал. Госпожа Гринаул почти веднага го бе спечелила за съюзник и пасторът, който не след дълго щеше да ръководи сватбената й церемония, се бе съгласил да дойде. Иначе самото събитие не бе нищо особено — просто щяха да вечерят на открито, в сравнително неудобство, вместо в трапезарията, в сравнително удобство. Но госпожа Гринаул знаеше, че достойнствата на Чарли щяха да бъдат подчертани от една вечеря сред природата.

— Нищо не прави един мъж по-дързък от това да го извадиш от обичайната му среда — заяви тя на Кейт. — Мъж, който никога не би отправил подобно предложение в дневната, несъмнено би го отправил след вечеря, прекарана в компанията на младата дама в кухнята.

В два часа двуколката от Пенрит пристигна и през следващия час Чийзакър и капитанът разнасяха прибори и храна. Белфийлд и Чарли Феърстерс щяха да постелят покривката.

— Остави ме аз да го направя — каза Чийзакър и я измъкна от ръцете на своя приятел.

— О, разбира се — отвърна Белфийлд и я пусна.

— Капитанът щеше да го направи много по-добре — отбеляза Чарли и отметна глава назад. — Той е почти женен, а женените мъже правят тези неща по-добре от всеки друг.

Времето бе прекрасно и въпреки шарената сянка и досадните мушички, вечерята протече много приятно. Всички бяха възхитени, когато госпожа Гринаул си спомни да каже молитвата преди ядене, имайки предвид, че пасторът бе там. Тя се сети точно навреме и щеше много да се ядоса на себе си и да се смути, ако бе забравила. Господин Чийзакър седеше от дясната й страна, а духовникът от лявата и тя почти не обърна внимание на Белфийлд. Най-сладките й усмивки бяха запазени за Чийзакър. Беше решена на всичко да спечели благоразположението на своя съсед пастора и веднъж на всеки пет минути го осветяваше с един силен лъч, но запазваше пълния си блясък за Чийзакър, който никога преди не се бе чувствал толкова огрян от светлината й. Как го ласкаеше само и с каква ненаситна лакомия той поглъщаше ласкателствата й! Според нея нямаше по-прекрасно място на този свят от Ойлимид, който бе същински рай на земята.

— Ах, когато се сетя за Ойлимид… но няма значение.

В един миг той дори си помисли, че все още би могъл да спечели състезанието и да изпрати Белфийлд да ближе раните си. Вдовицата видя това и веднага взе мерки.

— Знам, че взех най-доброто възможно решение — заяви тя. — И никога няма да съжалявам за него. Във всеки случай решението е взето.

— Още не е взето — отвърна жално той.

— Взето е. И съм на мнение, че такъв уважаван провинциален джентълмен като вас трябва да си намери съпруга, която е по-млада от него. Много по-млада.

Чийзакър не разбра аргумента, но оцени намека за своята високопоставеност. И прие, че нямаше шансове по отношение на вдовицата. Въпреки това бе щастлив и не бе останала и следа от предишната му враждебност към Алис. Клетата Алис! Тя, във всеки случай, бе напълно невинна. Трябваше да мисли за толкова много неща, че не взе почти никакво участие в празненствата на госпожа Гринаул. Можем със сигурност да заявим, че ако превъзходството на господин Чийзакър е било атакувано, атаката не бе дошла от нея. Но в този случай превъзходството му бе абсолютно и както по време на вечерята, така и след нея. На него му бе позволено да раздава заповеди на Белфийлд по начин, който несъмнено му достави удоволствие.

— Трябва да изпиете още една чаша шампанско с мен, приятелю — рече госпожа Гринаул и господин Чийзакър изпи още една чаша шампанско. Това не бе нито втората, нито третата му чаша.

След вечеря решиха да се разходят из полята и госпожа Гринаул се озова до господин Чийзакър. Мисля, че Чарли Феърстерс изобщо не дойде с тях. Струва ми се, че вместо това се върна в къщата и изми лицето си, среса косата си и оправи муселиновата си рокля. Дори не бих се учудил, ако бе свалила роклята, за да я изглади наново. Знам, че капитан Белфийлд вървеше с Алис и я изуми с твърдението, че възнамерява напълно да се поправи.

— Знам какво е да бъдеш свързан със семейство като вашето, госпожице Вавасор — заяви той.

Той също бе чул за бъдещата херцогиня и се стараеше да се държи подобаващо. На Кейт се падна незавидната задача да върви с пастора.

— Това е последният път, когато ще бъдем заедно по този начин — каза вдовицата на своя приятел.

— О, не — отвърна Чийзакър. — Надявам се, че няма да е последният.

— Последният път. В сряда ще стана госпожа Белфийлд и едва ли е нужно да казвам, че имам много работа за вършене преди това. Но, господин Чийзакър, надявам се, че няма да се отчуждим след това?

Господин Чийзакър отвърна, че също се надява това да не се случи и заяви, че вратите на Ойлимид винаги ще бъдат отворени за госпожа Белфийлд.

— Всички знаем колко сте гостоприемен — каза тя. — Нито аз, нито моят бъдещ съпруг имаме основание да се съмняваме в това. Той често казва, че вие сте абсолютният идеал за английски провинциален джентълмен.

— Аз съм просто един беден фермер от Норфък — отвърна Чийзакър. — Не обичам да си придавам излишна важност. Говореше се, че мога да стана мирови съдия, но не обръщам внимание на подобни приказки.

— Това, че ви познава, е най-голямата благословия за него — каза госпожа Гринаул, говорейки за бъдещия си съпруг.

— Просто се опитвам да бъда отзивчив, това е всичко. Проклет да съм, госпожо Гринаул, но не виждам смисъл от това да живееш, ако не си отзивчив. И няма по-добър човек на тази земя от Белфийлд. Двамата се състезавахме за една и съща награда и той я спечели. Късметлия е, но не му завиждам.

— Това е много великодушно от ваша страна, господин Чийзакър! Но истината е, че наградата, която преследвахте, не си струваше.

— Позволете ми да имам различно мнение по този въпрос.

— Не си струваше за вас. Никой не знае това по-добре от мен и никой не е мислил повече по този въпрос. Много добре знам каква е моята мисия в живота. Господарката на дома ви, господин Чийзакър, не бива да бъде ничия вдовица.

— Тогава не би била вдовица.

— Имате нужда от девствено сърце. И то ще бъде ваше, ако решите да го приемете.

— О, проклятие!

— Ако се отнасяте по този начин към съветите ми, разбира се, не бихме могли да останем приятели. Преди малко бяхте достатъчно мил, за да кажете, че с удоволствие ще приемете мен и моя съпруг в дома си. След всичко, което се случи между нас, нима мислите, че бих могла да посетя дома ви, ако той няма господарка?

— Кълна се, че бихте могла.

— Не, господин Чийзакър, със сигурност не бих. Бих отказала, както за мое, така и за ваше добро. Но ако бяхте женен…

— Постоянно се опитвате да ме ожените, госпожо Гринаул.

— Така е. Това е единственият начин двамата да останем приятели и за нищо на света не бих загубила това преимущество за съпруга си… да не говорим за собствените ми чувства по този въпрос.

— Тогава защо не приехте моето предложение, госпожо Гринаул?

— Ако не знаете, няма смисъл да говоря повече по този въпрос, господин Чийзакър. Но ако можехте да оцените нежната любов в едно девствено сърце…

— Но вчера тя не поиска да ми каже дори една дума, госпожо Гринаул.

— Не ви е казала дори една дума? Това ли е всичко? Нима сте толкова невеж, че не виждате кога сърцето на едно момиче се къса под корсета й?

Този почти неприличен намек впечатли господин Чийзакър.

— А вие казахте ли й нещо вчера? И ако не сте, защо?

— О, госпожо Гринаул, стига.

— Права съм, нали? Но мисля, че е време да се връщаме при останалите.

Двамата бяха седнали на един насип в сянката на един плет.

— Ние ще пием чай, а вие ще пушите лула и ще пиете бренди с вода. Чарли ще ви го донесе. Да тръгваме ли, господин Чийзакър?

— Ако иска, да ми го донесе, разбира се.

— Помолете я и веднага ще го направи. Но не забравяйте какво ви казах за господарката на имението, господин Чийзакър. Говоря напълно сериозно. Помислете на каква възраст ще бъдете, когато децата ви пораснат, ако не се ожените скоро.

Върнаха се в полето, където бяха вечеряли, и завариха Чарли седнала под дърветата. Роклята й изглеждаше прекрасно.

— Какво, нима си all-a-mort^[1]? — попита госпожа Гринаул.

Чарли не я разбра напълно и отвърна, че предпочита да бъде сама. — Казах му, че ще напълниш лулата му — намекна госпожа Гринаул. — Той не обича дами да пълнят лулата му — възрази Чарли.

— Защо не опиташ? — рече вдовицата. — През това време аз ще се прибера вътре, за да се погрижа за чая.

Стръвта трябваше да бъде заложена съвсем близо до очите на Чийзакър или той никога нямаше да я клъвне. Тя бе заложена толкова близо, че той несъмнено бе видял и кукичката. Но има риби, които са толкова глупави, че ще налапат стръвта, знаейки, че в нея има кукичка. Чийзакър разбираше всичко. Не бе особено възприемчив, но дори той съзнаваше, че госпожа Гринаул се опитва да го улови за съпруг на Чарли Феърстерс и също така знаеше, че винаги я бе ненавиждал и че нищо на света не би могло да го накара да се ожени за момиче като нея. Но тя бе там и той не знаеше как да избяга. Изглеждаше доста добре в току-що изгладената муселинова рокля и той почувства, че би искал да я целуне. Една целувка нямаше да означава, че трябва да се ожени за нея. Шампанското, което бе създало желанието, му вдъхна смелостта да го осъществи. Той бързо се огледа, за да се увери, че не ги наблюдават, след което целуна Чарли Феърстерс под дърветата.

— О, господин Чийзакър! — възкликна Чарли.

— О, господин Чийзакър! — повтори някой през смях.

Клетият Чийзакър рязко се обърна и видя, че госпожа Гринаул, която трябваше да се занимава с чая в къщата, по незнайна причина бе дошла съвсем близо до мястото, което той бе избрал за своята малка недискретност.

— Господин Чийзакър — повтори Чарли, хлипайки, — как смеете да ме целувате? И пред целия свят!

— Само госпожа Гринаул видя — оправда се Чийзакър.

— И какво ще си помисли тя за мен?

— Бог да те благослови, дете нищо няма да си помисли! И ти не бива да мислиш за това.

— Но не мога да не мисля. Не знам какво да правя. Просто не знам.

След тези думи Чарли стана от пейката и започна бавно да се отдалечава. Чийзакър се замисли. Дали да я последва, или да не я последва? Реши, че трябва да тръгне след нея. Знаеше, че Чарли беше стръв с напълно видима кукичка. Знаеше, че самият той бе голямата риба, която тези две жени се опитваха да хванат на въдицата си. Но накрая прецени, че нямаше да пострада, ако се остави да бъде уловен. Така че стана и я последва. Съмнявам се, че Чарли смяташе да тръгне през гората, по тясната пътечка, водеща до старата лятна беседка сред дърветата. Несъмнено беше прекалено разстроена, за да знае къде отива. Но това бе пътеката, по която пое и не след дълго двамата с Чийзакър се озоваха сами в беседката.

— Недей, Сам, недей! Някой наистина може да дойде. Еми добре. Но няма да го направя пак.

Чарли каза това след последната целувка, която получи този ден… с изключение на една или две, които получи по-късно същата вечер, но няма смисъл да говорим за тях сега. В този случай целувката в лятната беседка бе напълно оправдана, тъй като госпожица Феърстерс току-що бе станала госпожа Чийзакър.

Но как щеше да се покаже пред приятелите си? Този въпрос измъчваше господин Чийзакър, когато стана от пейката след последната им прегръдка. Бе обещал на Чарли и може би щеше да спази обещанието си, но реши, че нямаше смисъл веднага да го разгласяват. Но Чарли бе на друго мнение и нямаше да се остави толкова лесно. Тя имаше ликуващ вид, когато се върнаха от разходката си. Беше се изчервила и не поглеждаше никого в очите, но стискаше ръката на своя любим и стоеше толкова близо до него, че никой не би могъл да остане с грешно впечатление относно онова, което се бе случило.

— Господи, Чарли! Къде бяхте двамата с господин Чийзакър? — попита госпожа Гринаул.

— Решихме да се разходим в гората и се изгубихме — отвърна Чарли.

— Нима? — рече госпожа Гринаул.

Няма смисъл да разказвам цялата дълга история и да описвам опитите на Чийзакър да избяга и ловкостта, с която госпожа Гринаул го накара да спази обещанието си. Надявам се, че Чарли Феърстерс й е била благодарна. Към края на вечерта, под упойващото влияние на две чаши горещо бренди с вода (мисля, че самата вдовица му бе донесла втората), господин Чийзакър, преди това влияние да е станало прекалено голямо, се бе видял принуден да признае, че е станал щастливият притежател на сърцето и ръката на Чарли Феърстерс.

— Вие сте истински късметлия — отвърна вдовицата с явен ентусиазъм, — и ви поздравявам от все сърце! Освен това ви съветвам да не отлагате щастливото събитие. Колкото по-скоро се ожените, толкова по-добре!

Още преди края на вечерта госпожа Гринаул бе събрала двамата в свое присъствие и бе определила деня на сватбата.

— На човек трябва да му бъде позволено сам да взима подобни решения — прошепна й господин Чийзакър в напразен опит да се защити, но госпожа Гринаул не му показа никаква милост, тъй като знаеше докъде можеше да доведе това.

Вдовицата бе от онези хора, които не се отказват, докато не постигнат целта си и се надявам, че госпожица Феърстерс е изразила своята признателност. Именно след насрочването на сватбата тя получи последната си целувка за вечерта — вечер, изпълнена с толкова много събития.

— Хайде, Чарли, бъди добра с него — подкани я вдовицата. — Той вече е твой.

И Чарли беше добра.

— Ще се венчаят веднага, след като се върнем от пътуването си — рече госпожа Гринаул на Кейт на следващия ден. — Ще й услужа с пари, за да си купи всичко необходимо. Той ще го направи, дори да се наложи да отида сама до Норфък и да го доведа за ушите. Името ми да не е Гринаул, ако не го направи… или Белфийлд, както ще се казвам тогава.

— Няма да се изненадам, ако наистина й се наложи да отиде до Норфък — сподели Кейт с братовчедка си.

За съжаление, не мога да опиша развръзката на тези събития в следващите страници. Мога само да посоча, че когато мисля за силния характер и непоколебимото приятелство на госпожа Гринаул, аз изпитвам увереност, че бъдещето на госпожица Феърстерс е осигурено.

Сватбата на самата госпожа Гринаул мина много успешно. Тя прие да стане жена на капитан Белфийлд и да бъде с него и в лошо, и в добро, като бе решена на всичко, за да превърне лошото в добро и да изправи капитана на крака, ако това бе възможно. Във всеки случай той бе голям късметлия. Ако имаше нещо, което можеше да го изправи на крака, той го бе открил. Бе открил съпруга, която бе готова да му прости прегрешенията от миналото, както и ако се наложеше, някои бъдещи прегрешения; която можеше да си позволи да задоволи всичките му нужди и бе достатъчно добра, за да го направи, и което бе най-важно за капитана — която бе достатъчно силна, за да му попречи да разори и двама им. Читателю, нека пожелаем щастлив съвместен живот на капитана и госпожа Белфийлд!

В деня след сватбената церемония Алис Вавасор и Кейт Вавасор заминаха за Мачинг.