Джейн Фалън
Пази си гърба! (7)

6.

В неделните вечери Кати винаги приготвяше топла вечеря за Джеймс. Домашна лазаня или пай с пиле и гъби. Според нея беше важно да е възможно най-уютно, домът й да е убежище, светилище, в което Джеймс да копнее да избяга след стреса на градския живот. После се къпеше и гримираше, палеше свещи и разбухваше възглавниците. В по-топлите вечери като тази сервираше на масата в градината, палеше газовия примус и слагаше бутилка бяло вино в охладителя. Ненавиждаше факта, че един от свободните му дни минава в пътуване. Той работеше прекалено много. Според Кати животът не трябваше да се състои само от работа.

В Лондон той отсядаше при приятелите си Питър и Аби и винаги се прибираше у дома със смешни истории за последния им скандал или за някакво кулинарно бедствие, приготвено от Аби. Тя беше ужасна готвачка, но според Джеймс се мислела за майката земя, която храни всички около нея. Той спеше на походно легло в кабинета на Питър и една нощ то се срутило под него, като събудило цялата къща. Кати се опита да го убеди да се прибира в събота, но това беше единственият ден, когато той виждаше сина си Фин, който май беше на седем — или пък на осем? Беше виждала негови снимки, сладко момченце с щърба усмивка. Тъмнокосо и тъмнооко, сигурно приличаше на майка си, защото Джеймс беше светъл. Харесваше й, че той иска да прекарва възможно повече време със сина си.

Бившата му жена Стефани сега живееше в Лондон — именно преместването им там бе забило последния гвоздей в ковчега на брака им, както Джеймс твърдеше. Мразеше да се откъсва от свежия въздух, земеделците и скотовъдците, с които беше свикнал. След развода Джеймс бе останал без пари, затова живееше в миризливия стар апартамент над ветеринарната клиника. Стефани беше взела хубавия им дом в Лондон, доколкото Кати знаеше. Джеймс рядко говореше за нея. Когато отиваше да вземе Фин в събота, Стефани винаги я нямало, оставяла Фин на грижите на бавачката Каси, затова напоследък почти не си разменяли и дума. Всичките новини за сина му идвали чрез писма или чрез посредничеството на Каси. Кати се надяваше, че Джеймс скоро ще реши, че е настъпил моментът Фин да им дойде на гости. Тя обичаше децата и нямаше търпение да се запознае с него, знаеше, че той веднага ще я хареса, защото децата винаги я харесваха, и Джеймс ще види какво щастливо семейство могат да бъдат. Някой ден, мислеше си тя, вероятно с него щяха да си имат свое бебе. Тя беше само на трийсет и осем. Още имаше време. Почти.

В шест без пет чу колата да спира отвън. От къщата й се излизаше право на улицата и вратата водеше към малката дневна. Тротоарът почти не съществуваше, затова можеше буквално да пристъпиш от колата в къщата, без да докосваш земята. Кати отвори драматично вратата и прегърна Джеймс. Когато най-сетне го пусна, попита:

— Как пътува?

Той я целуна по главата.

— Добре. — Хвърли чантата си на дивана и Стенли скочи да го посрещне.

— А Фин? Как беше той вчера?

— Чудесно. Заведох го в зоопарка. — Той подуши шумно въздуха, защото искаше да смени темата, вероятно преувеличението го накара да се почувства неудобно. — Мирише добре. Какво е?

— Познай — каза игриво Кати, както й беше навик. Тя го караше да отгатва най-нелепи неща, които той нямаше как да знае: „Познай кого видях днес“ или „Познай какво каза мама“, „Познай какво прочетох във вестника.“

— Пълнени малки октоподчета с аспержи — каза Джеймс.

— Не, глупчо, това е coq au vin. Не помниш ли? Ядохме това, когато излязохме на втора среща. И двамата си поръчахме едно и също от менюто, coq au vin, картофено пюре и чийзкейк за десерт. Като през осемдесетте.

— Е, умирам от глад — каза Джеймс, вдигна я и я завъртя. Стенли се разлая диво.

— О, забравих. Сали остави съобщение за теб — каза Кати, докато споделяха чаша пино ноар в малкия вътрешен двор. — Можеш ли да отидеш във фермата на Карсън сутринта? Саймън ще те чака там.

— Каза ли защо?

— Ами… имунизация, ваксинация, инкубация, нещо такова. Кравите май. Тя каза, че не било нищо тревожно. — Забеляза, че Джеймс я гледа. — О, Господи, трябва да започна да записвам, нали?

— Няма проблем — усмихна се той и хвана ръката й. — Няма да си ти, ако го правеше.

Джеймс рядко говореше със Сали, рецепционистката от клиниката му в провинцията. Тя се държеше твърде фамилиарно и това го дразнеше, караше го да се чувства неудобно, сякаш се опитваше да го хване в лъжа.

— Как мина уикендът с Фин? — попита го тя още щом я поздрави.

Джеймс не отговори на въпроса й.

— Може ли да ми кажеш какъв е първият ми ангажимент сутринта? — каза той. — Кати не е запомнила добре.

Чу въздишката на Сали.

— При Карсън, в девет часа. Рутинна ваксинация на цяло млечно стадо. Саймън ще те чака там. Казах го на Кати.

— Сега го каза на мен — отвърна Джеймс саркастично. — Много ти благодаря, Сали.

— Господи, това момиче е ужасно — рече той, щом затвори телефона. Имаше смътен спомен, че преди време на едно коледно парти се опита да сваля Сали, преди да срещне Кати. Тя го отблъсна и му каза, че е нелеп стар развратник. Не обичаше да се сеща за това.

— Аз съм виновна — каза Кати. — Ако го бях записала, нямаше да се налага да й се обаждаш.

Джеймс я дръпна да седне в скута му.

— Толкова си мила. Виждаш доброто у всеки. — Потърка нос в шията й и плъзна ръка по дясната й гърда. Любовна игра, прикрита под похвали: това винаги беше добър ход.

— Ако търсиш доброто у хората, винаги ще бъдеш възнаграден — каза тя и на Джеймс му се прииска да не беше убивала момента с противната си ню ейдж философия.